Определение по дело №1278/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2291
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20223100501278
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2291
гр. Варна, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501278 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 265109/10.05.2022 г. на С. Г.
СЛ. против Определение № 260397/20.04.2022 г. по гр.дело № 12014/2019 г. по описа на
ВРС, ХLVІІ състав, с което е оставена без уважение молбата й от 14.03.2022 г. с правно
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не следва
да освобождава С. от заплащането на държавни такси, тъй като не са представени
доказателства за имущественото й състояние. Счита, че съдът е длъжен да направи
необходимите справки. Отправя се искане за отмяна на горното определение и
постановяване друго, с което молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 83, ал. 2
от ГПК да бъде уважена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:
Производството по гр.д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, ХLVІІ състав е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от С.Г. С. против Г. В. АТ. с искане, съдът да
установи недействителността на публична продан на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК и да
отрече право на собственост на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК върху недвижим имот, за
който твърди, че притежава в съсобственост със съпрузите Ж. и Ж. С., както и със съпруга й
С.И.С. и С.И.Н.. Спорната собственост по предявения отрицателен установитилен иск са два
невижими имоти ПИ № 561 и ПИ 562 с обща площ от 1341 кв.м. , находящи се в с.о.
Пчелина гр.Варна. В исковата молба се твърди недействителност на придобиваното
основание – постановление за възлагане по изпълнително дело № 201171804000588 на ЧСИ
Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район ВОС. С исковата молба, ищцата е направила искане за
обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 588/2011 г. С
определение № 261257/01.02.2021 г. ВРС оставя без уважение молбата на въззивницата с
правно основание чл. 389 от ГПК. С частна жалба с вх. № 275384/26.02.2021 г. същата
обжалва горното определение.
С влезли в законна сила определения с №№ 263584/14.04.2021 г. и 264792/14.06.2021
1
г. са оставени без уважение исканията на С. Г. СЛ. за освобождаване от заплащане на
държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по реда
на чл. 95 от ГПК.
С Разпореждане от 01.03.2022 г. ВРС оставя без движение за пореден път частна
жалба с вх. № 275384/26.02.2021 г. като дава последна възможност на жалбоподателката в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена
държавна такса по сметка на ВОС в размер на 15 лева. С молба от 14.03.2022 г. С. е
отправила ново искане до съда за освобождаване от заплащане на държавни такси, поради
влошаване на финансовото, имущественото и здравословното й състояние.
С Определение № 260397/20.04.2022 г. е оставена без уважение горната молбата с
правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси по
делото.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Искането за освобождаване от такси и разноски се обосновава със затруднено
материално положение, което се установява с декларация и с доказателства за факти, които
съдът взема предвид и които не са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Молителят е длъжен да обоснове искането си с твърдения за такива факти, а тежестта
на доказване за тях е негова. Когато твърди отрицателни факти, за тях се подава декларация.
Съдът събира служебно доказателства, само ако извършва проверка на фактическите
твърдения на страната, такива каквито е изложила в декларацията.
Първоинстанционният съд многократно е указвал на страната задължението да
обоснове молбата си с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и да представи доказателства.
С влезли в законна сила определения с №№ 263584/14.04.2021 г. и 264792/14.06.2021 г. са
оставени без уважение исканията на С. за освобождаване от заплащане на държавни такси и
за предоставяне на правна помощ именно поради непредставяне на доказателства за липса
на средства.
В настоящият случай страната отново бездейства, поради което ВРС постановява
правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и обосновано, доколкото нито
пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд са представени доказателства за
наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавни такси.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260397/20.04.2022 г. по гр.дело № 12014/2019 г.
по описа на ВРС, ХLVІІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3