Р Е Ш Е Н И Е
№260049
17.08.2020 г., гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
гр. дело №17753 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на Р.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр.
В., с административен адрес: ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
директор, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, са предявени
обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1575,67 лева представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника
извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд, за
периода, в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 222,22 лева – обезщетение за
забава, начислено за периода от 01.10.2016
г. до 23.10.2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
6, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е полагал труд като „мл. инспектор“ в Трето РУ - ОДМВР – В.. Ищецът е със
статут на държавен служител и е полагал труд на 8-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014 г.,
според която, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за отчетния период, се умножава по
0,143. Тази Наредба е била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г. Липсата на изрична норма не
следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените
от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Налице била празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следвало
субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г.,
според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Претендираната сума е получена след изчисляване на
база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл.
187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените
искове. Не оспорва, че през процесния период, ищецът е бил държавен служител,
както и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на
работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е
бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото
приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните отношения се регулират от
Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и
ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители
по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът.
Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР. Сочи, че в чл.178 ал.1 ЗМВР изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на МВР и съгласно чл. 179 ЗМВР, работното време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд,
както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Варненският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през процесния период страните са се намирали в
служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор“ в Трето РУ - ОДМВР – В..
Ответникът представя и по делото са приети
следните писмени доказателства: кадрова справка per. №365р-61831/28.11.2019г.
изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - В.; справки от АИС
„ТРЗ“ - МВР за въведени болнични листи в периода 01.10.2016 г. -30.09.2019 г.;
справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени заявления за ползване на платен отпуск;
26 бр. платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР за периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните и прието от съда,
се установява, че за процесния период – от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът е отработил общо 1594 ч. нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1824 ч. общо.
Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 230 ч.
извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Същият възлиза на
сумата от 1575,67 лева и не е заплатен от ответника. Вещото лице сочи размер на
обезщетението за забава – 222,22 лева, за периода от 01.10.2016 г. до
23.10.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Исковете
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 6, т. 2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г./ и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани по същество, те
са основателни.
Между страните е налице валидно възникнало служебно
правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при ответника длъжността „мл.
инспектор“ в Трето РУ - ОДМВР - В..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР определя, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от тези допълнителни месечни
възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е за положен извънреден
труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На основание чл.187, ал.10 ЗМВР
/преди ал.9/ е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ бр.26/02.08.2016 г.,
отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата, за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
За
разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл.
31, ал. 2 превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано
отчитане на отработеното време, то в Наредбата от 2016 г.
липсва такава изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. За преодоляване
на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г./, в чл.9,
ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време, за съответното работно място.
По
делото бе установено, че за процесния период – 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ищецът е положил 1594 ч. нощен труд, който след преизчисляване с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1824 часа. Дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд от 230 часа, в размер на 1575,67 лева не е изплатено от ответника.
При
горните доводи, съдът намира предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР за основателен, поради
което следва да уважи същият изцяло.
С
оглед основателността на главния иск, то основателен се явява и акцесорният иск
за присъждане на обезщетение за забава, в размера, посочен от вещото лице, а
именно – 222,22 лева, за периода от 01.10.2016 г. до 23.10.2019 г.
Присъдените
по делото, в полза на ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка – ***; BIC ***.
По
отношение направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното.
С
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната
страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7,
ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева,
възнаграждението е в размер на 100 лева, а от 1000 лв. до 5000 лева,
възнаграждението е в размер на 200 лева + 6 % за горницата над 1000 лева.
Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, за двата предявени иска, е общо 334,54 лева. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, като е
договорено заплащане на възнаграждение в размер на 250 лева. Видно от същия
документ, възнаграждението е изплатено изцяло, в брой. Същото е под минималния
размер, предвиден с Наредбата, поради което заявеното от ответника възражение
за прекомерност, се явява неоснователно.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза
на ищеца сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
в размер на 250 лева.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена и
отговорността за разноски за: държавна такса - 113,02 лева, за вещо лице - 200
лева и за служебно издаване на изпълнителен лист - 5 лева, общо в размер на
318,02 лева, като същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на
бюджета на съдебната власт, по банкова сметка ***.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с
административен адрес: ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:
1575,67 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен, от
ищеца при ответника, извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, за периода, в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 222,22 лева – обезщетение за забава в изплащане на главното
задължение, начислено за периода от 01.10.2016 г. до 23.10.2019 г., на осн. чл.
178, ал 1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с
административен адрес: ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените
разноски по делото, в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с
административен адрес: ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 318,02 лева, в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: