РЕШЕНИЕ
№ 12944
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110109552 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" срещу Д. К.
Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, общ. С.,
обл. С. и Н. Х. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, общ. С., обл. С. да заплатят разделно на заявител **** ЕАД с ЕИК: *** и
адрес: гр. С., УЛ.Я. **, общ. С., обл. С. както следва: Н. Х. Т.: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр.
С., ЖК.Л., бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№ * в периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г. в размер на 1 552,61 BGN (хиляда петстотин петдесет и два лева
и 61 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 24.02.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
04.02.2022 г. в размер на 213,72 BGN (двеста и тринадесет лева и 72
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
26,85 BGN (двадесет и шест лева и 85 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 03.03.2019г. до 04.02.2022 г. в размер на 4,67 BGN (четири лева и
67 стотинки), както и разноски по делото, от които държавна такса в размер
на 35,96 BGN (тридесет и пет лева и 96 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33,33 BGN (тридесет и три лева и 33 стотинки);
Д. К. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№ * в периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 776,30 BGN (седемстотин седемдесет
и шест лева и 30 стотинки), ведно със законната лихва за периода от
1
24.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 04.02.2022 г. в размер на 106,86 BGN (сто и шест лева и 86
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
13,42 BGN (тринадесет лева и 42 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 03.03.2019г. до 04.02.2022 г. в размер на 2,34 BGN (два лева и 34
стотинки), както и разноски по делото, от които държавна такса в размер на
17,98 BGN (седемнадесет лева и 98 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки).
Вземането произтича от следните обстоятелства: съгласно твърденията
на заявителя длъжниците имат качеството на клиенти и потребители на
топлинна енергия като собственици при квоти 1/3 ид. ч. за Д. К. Х. и 2/3
идеални части за Н. Х. Т. от имот находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, поради което за ползването на доставената от
заявителя топлинна енергия до същия имот в периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г., дължат претендираните суми, които не са заплатили в срок. По
така подаденото заявление било образувано гр.дело № 9776/2022 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражения по чл. 414
от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
за предявяването на установителен иск.
В хода на исковото производство е починала Д. К. Х. /на 07.03.2023 г./,
поради което на нейно място са конституирани нейните деца и законни
наследници - Н. Х. Т., ЕГН **********, Д. Х. Т., ЕГН ********** и Н. Х. Т.,
ЕГН **********. При така изложените факти и като поддържа, че
ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ЖК.Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, са потребявали
топлинна енергия в периода 01.05.2018г. до 30.04.2021г., която не са
заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ЖК.Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.
№ **, ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед от 14.04.2022
г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9776/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, както следва - Н. Х. Т., ЕГН ********** - с квота 7/9 /седем девети/ от
общия дълг, сумата от 2097,48 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева и
четиридесет и осем ст./, от които: 1811,37 лв. - главница за топлинна енергия
в периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., 249,34 лв. - мораторна лихва върху
главница за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г., 31,32 лв. -
главница за услуга дялово разпределение в периода от м.01.2019 г. до
м.04.2021 г., 5,45 лв. - мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г.; Д. Х. Т., ЕГН
********** - с квота 1/9 /една девета/ от общия дълг, сумата от 299,64 лв.
/двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и четири ст./, от които: 258,77 лв.
- главница за топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,
2
35,62 лв. – мораторна лихва върху главница за ТЕ за периода от 15.09.2019 г.
до 04.02.2022 г., 4,47 лв. - главница за услуга дялово разпределение в периода
от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., 0,78 лв. - мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г. и Н. Х. Т.,
ЕГН ********** - с квота 1/9 /една девета/ от общия дълг, сумата от 299,64
лв. /двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и четири ст./, от които: 258,77
лв. - главница за топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,
35,62 лв. – мораторна лихва върху главница за ТЕ за периода от 15.09.2019 г.
до 04.02.2022 г., 4,47 лв. - главница за услуга дялово разпределение в периода
от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., 0,78 лв. - мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д. Х. Т. и Н. Х. Т., са депозирали
отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорват наличието на договорни
правоотношения между страните. Оспорват количеството и качеството на
доставената топлинна енергия. Оспорват основанието за заплащане на сумите
за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Х. Т., чрез адв. К., е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни
правоотношения между страните. Не оспорва начисляването на
претендираните от ищеца суми. Оспорва основанието за заплащане на сумите
за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В първото по делото заседание, след констатация, че ответникът Н. Х.
Т. е починал в хода на процеса, а именно на 31.01.2024 г., по реда на чл. 227
от ГПК на негово място е конституиран единствения му законен наследник –
неговия син Кристин Н.ев Т. ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. Л., бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *. Той признава задължението към ищцовото дружество.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не взема
конкретно становище по основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, а и видно от представените
писмени доказателства /нотариален акт от 20.03.1995 г. за продажба на
недвижим имот № 28, том 24, дело № 4632/1995 г. на първи нотариус при
СРС/ процесния недвижим имот е бил собственост на починалия в хода на
процеса ответник Н. Х. Т. /на 31.01.2024 г./, на чието място е конституиран
Кристин Н.ев Т., а починалата в хода на процеса ответница Д. К. Х. /починала
3
на 07.03.2023 г., чиито законни наследници са нейните деца Н. Х. Т., Д. Х. Т.
и Н. Х. Т./ е била титуляр на вещно право на ползване на западната стая и
обслужващите помещения, видно и от приложения.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на
СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към
фактури, договор между "***" и „**“ ЕООД, както и Общи условия.
От приети по делото като писмени доказателства е видно, че справката на
фирмата за дялово разпределение „*“ ЕООД съдържа данни за общия разход
на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е
налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно
нормативната уредба.
Според вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, изчислена е потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и за БГВ, но не и ТЕ за отопление, тъй като в имота не е имало
отоплителни тела, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В
имота на ответниците е имало 1 бр. водомер за топла вода, а топлинната
енергия за БГВ е изчислявана по реален отчет.
Според вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, за процесния период няма данни за платени суми от
страна на ответниците. Размерът на дължимите суми за главница и лихви,
след приспадане на сумите за връщане, са в размер на 2 328.92 лв. за главница
и 309.40 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154,
ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
4
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с абонатен № 182407 през процесния
период е бил Н. Х. Т. /поч. на 31.01.2024 г./, на чието място е конституиран
Кристин Н.ев Т., а починалата в хода на процеса ответница Д. К. Х. /починала
на 07.03.2023 г., чиито законни наследници са нейните деца Н. Х. Т., Д. Х. Т.
и Н. Х. Т./ е била титуляр на вещно право на ползване на западната стая и
обслужващите помещения, а жилището е двустайно с кухня и обслужващи
помещения, видно от горецитирания нотариален акт. Ето защо, съдът счита,
че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове. В тази насока съдът намира възраженията на ответниците Д. Х. Т. и Н.
Х. Т. за липса на договорно правоотношение за неоснователни, по следните
съображения. Съдът намира, че същите отговарят при квоти по 1/3 части /чл.
5, ал. 1 от ЗН/ за задълженията на майка си Д. К. Х., тъй като няма данни по
делото, а и твърдения тези ответници, да са се отказали от наследството,
което включва освен права и задълженията на наследодателя. Действително
вещното правото на ползване е лично и ненаследимо, но те не отговарят за
задълженията като титуляри на правото на ползване, а като законни
наследници на титуляра на това право за период, в който то е било
упражнявано.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
5
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците от една
страна и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021 г.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки, приложени към писмо от 04.04.2024 г. се установява, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от
„***“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
6
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ
и ССЕ и неоспорените справки от „**“ ЕООД. Видно от ССЕ размерът на
дължимите суми са в размер на 2 328.92 лв., т.е. иска следва да бъде уважен
за пълния предявен размер.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер, с оглед заключението на вещото
лице по ССЕ. С оглед частичната основателност на иска за главница, искът за
лихви е основателен за сума в размер на 309.40 лв., а до пълния предявен
размер от 320.58 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен /по
отношение на ответниците Д. Х. Т. и Н. Х. Т., тъй като ответника Кристин
Н.ев Т. признава вземането/.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „**“ ЕООД. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след
изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „***“ ЕООД. Предвид
7
изложеното ответниците дължат заплащане на цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на
40.27 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. – 28.06.2022 г. в
размер на 7.01 лв.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 949.77 лв.,
представляващи държавни такси, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в исковото производство и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 9776/22 г., по описа на СРС, 90
състав, а ответниците не са представили доказателства за направени разноски,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”**” № *, против К. Н.ев Т. ЕГН **********, адрес гр.
С., ж.к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, че К. Н.ев Т., в качеството си на законен
наследник на починалия в хода на процеса Н. Х. Т. на починалата в хода на
процеса Д. К. Х., дължи на „****” ЕАД сумите 1811,37 лв. - главница за
топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., 249,34 лв. -
мораторна лихва върху главница за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
04.02.2022 г., 31,32 лв. - главница за услуга дялово разпределение в периода
от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., 5,45 лв. - мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед от 14.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 9776/22 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „****” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”***” № **, против Д. Х. Т. ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, че Д. Х. Т., в качеството си на законен
8
наследник на починалата в хода на процеса Д. К. Х., дължи на „***” ЕАД
сумите 258,77 лв. - главница за топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г., 34.55 лв. – мораторна лихва върху главница за ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 04.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 35,62 лв., дължи 4,47 лв. - главница за услуга дялово разпределение
в периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., 0,78 лв. - мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед от 14.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 9776/22 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”***” № *, против Н. Х. Т. ЕГН **********, с адрес гр.
С., ж.к. Н., бл. *, вх. *, ет. , ап. *, че Н. Х. Т., в качеството си на законен
наследник на починалата в хода на процеса Д. К. Х., дължи на „****” ЕАД
сумите 258,77 лв. - главница за топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г., 34.55 лв. – мораторна лихва върху главница за ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 04.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 35,62 лв., дължи 4,47 лв. - главница за услуга дялово разпределение
в периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., 0,78 лв. - мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед от 14.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 9776/22 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА К. Н.ев Т. ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. Л., бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”***” №*, сумата от 738.71 лв., представляващи
разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 9776/22 г., по описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. Т. ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. С. Т., бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”**” №*, сумата от 105.53 лв., представляващи
разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 9776/22 г., по описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Т. ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. *, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
9
управление: гр. С., ул. ”**” №*, сумата от 105.53 лв., представляващи
разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 9776/22 г., по описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „***“
ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. К. № *.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10