Присъда по дело №12078/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20211110212078
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
СъдебниАНТОН КРЪСТЕВ МАРИНОВ
заседатели:МАРИЯ ХРИСТОВА
СТОЯНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.А
и прокурора М. Г.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Наказателно дело
от общ характер № 20211110212078 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ. – 41 години, роден на 07.09.1980 г.
в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно
образование, с постоянен и настоящ адрес: *****, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2021 г., в гр. София, ж.к. „Дружба“, срещу бл.
422А, от ресторант „****“, чрез използване на техническо средство – отвертка
отнел чужди движими вещи – сумата от 1110 лева, от владението на В. Б. Д.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е
немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като бил осъждан, както
следва:
- с определение на СРС, по НОХД 10596/2019 г., влязло в законна сила
на 01.07.2019 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. А от НК, като му било определено наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от пет месеца;
– престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ГО ОСЪЖДА за
извършеното от него престъпление на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

1
На основание чл. 58A, ал. 1 от НК, НАМАЛЯВА така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години с една трета и
ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ., с ЕГН **********, наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
така наложеното наказание на подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ., с ЕГН **********, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, ПОСТАНОВЯВА при
изпълнение на така определеното наказание да бъде ПРИСПАДНАТО
времето, през което подсъдимият ЦВ. Д. ЦВ., с проверена по делото
самоличност, е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързани
с настоящето производство.

На основание чл. 45 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата от 1 110
/хиляда сто и десет/ лева, представляваща претърпени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието – 13.06.2021 г.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ.,
с проверена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 99,94 /деветдесет и девет, и деветдесет и четири ст./ лева
по сметка на СДВР, както и сумата в размер на 44,40 /четиридесет и четири, и
четиридесет ст./ лева по сметка на Софийски районен съд, представляваща
държавна такса в размер на 4% върху уважената част на гражданския иск.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ.,
с проверена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер
на 10,00 /десет/ лева по сметка на СРС, за издаване на 2 броя изпълнителни
листа.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В
15-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда по НОХД №12078/2021г. на СРС, НО, 114 с-в


Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против ЦВ. Д.
ЦВ. за това, че на 13.06.2021г., в гр.С., жк. “Д.“, срещу бл. 422А, от ресторант
„****“, чрез използване на техническо средство- отвертка отнел чужди
движими вещи-сумата от 1110 лева, от владението на В. Б. Д., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е
немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като е бил осъждан,
както следва:
-с определение на СРС, по Н.О.Х.Д. 10596/ 2019г., влязло в законна сила
на 01.07.2019г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. “А“ от НК, като му било определено наказание „лишаване от
свобода“, за срок от пет месеца– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.
с чл. 194, ал. 1,вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Представителят на СРП поддържа изцяло обвинението. Счита същото
за доказано по несъмнен начин. В тази връзка моли съдът да признае
подсъдимия за виновен и да го осъди на наказанието „лишаване от свобода“
за срок от една година, което да бъде редуцирано на основание чл. 58А от НК
с 1/3. Моли съдът да уважи предявения граждански иск. При определяне на
наказанието моли съдът да вземе предвид обремененото съдебно минало на
подсъдимия.
Адвокат С.- САК- служебен защитник на подсъдимия Ц. моли съдът да
постанови съдебен акт съобразно приетите по делото доказателства и в
интерес на подсъдимия, с оглед дадената възможност в закона за това.
В хода на делото по същество, подсъдимият Ц. заявява, че се придържа
към казаното от неговия адвокат и че съжалява за стореното. В своята
последна дума на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, заявява, че съжалява за
извършеното от него престъпление.
Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и способи за доказване – поотделно и в
тяхната съвкупност, като обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4
от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Подсъдимият ЦВ. Д. ЦВ. - 41 години, роден на 07.09.1980г. в гр. С.,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование,
1
с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв. “*****“ № 260, ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.Ц. е бил осъждан с определение на СРС, по Н.О.Х.Д.
10596/ 2019г., влязло в законна сила на 01.07.2019г., за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А“ от НК, като му било
определено наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет месеца.
Свидетелката В.Д. била собственик и управител на търговско дружество
„****“ЕООД. Дружеството било собственик на ресторант „****“.
Ресторантът се намирал на адрес гр. С., жк. “Д.“, срещу бл. 422А.
Свидетелката Д. била материално отговорно лице по отношение на
находящите се в заведението материални ценности.
На 13.06.2021г., в ранните часове на денонощието, до ресторанта се
приближил подсъдимият Ц.. С помощта на техническо средство-отвертка
деецът отворил един от прозорците на заведението и проникнал вътре. В
кухнята, върху един от шкафовете имало дамско портмоне, съдържащо
сумата от 1110 лева. Парите били от оборота на ресторанта от предишния
ден. Ц. ги взел след което бързо напуснал местопроизшествието. Отнетата
парична сума била собственост на „****“ ЕООД и случаят бил немаловажен.
Кражбата била извършена повторно, след като деецът бил осъждан, с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия
Ц. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Д., М., В.; заключението по изготвената на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза; писмените доказателства и
спрлавката за съдимост за подсъдимия Ц..
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал.
Посочените доказателства и доказателствени средства категорично сочат, че
подс. Ц. е извършител на престъплението за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал, като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за
която е обвинен от Софийска районна прокуратура.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние,
неговите времеви и пространствени параметри, механизъм, пострадалото
лице от кражбата и размерът на причинените от нея имуществени вреди, за
2
което бяха получени сведения от разпитите на свидетелите Д., М., В..
Разказите на посочените лица са последователни, вътрешно балансирани и
пресъздават събитията хронологично с присъщата на утвърден спомен
логична последователност. Показанията на тези свидетели досежно
релевантните за делото обстоятелства се подкрепят от заключението по
изготвената на досъдебното производство съдебно- техническа експертиза,
както и от приобщените писмени доказателства.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимият ЦВ. Д. ЦВ. - 41 години, роден
на 07.09.1980г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, осъждан,
със средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв. “*****“ №
260, ЕГН ********** е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 13.06.2021г.,
в гр.С., жк. “Д.“, срещу бл. 422А, от ресторант „****“, чрез използване на
техническо средство- отвертка отнел чужди движими вещи-сумата от 1110
лева, от владението на В. Б. Д., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и кражбата е
извършена повторно, след като е бил осъждан, както следва:
-с определение на СРС, по Н.О.Х.Д. 10596/ 2019г., влязло в законна сила
на 01.07.2019г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. “А“ от НК, като му било определено наказание „лишаване от
свобода“, за срок от пет месеца.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Ц. е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с намерение
противозаконно да присвои отнетата от него чужда парична сума-1110 лева.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

На основание чл.45 от ЗЗД е предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице „****“ ЕООД, ЕИК **** за претърпени от престъплението
имуществени вреди срещу подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ. за сумата от 1110 /хиляда
сто и десет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от
датата на извършване на деянието 13.06.2021г.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД следва да са налице следните две предпоставки: да има вреди от
непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като вината
от непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай тези предпоставки са налице. От всички събрани в
3
настоящото производство писмени и гласни доказателства се установи, че
„****“ ЕООД, ЕИК **** в следствие на виновното противоправно поведение
на подсъдимия Ц. е претърпяло имуществени вреди в размер общо на 1110
/хиляда сто и десет/ лева, поради което гражданският иск следва да бъде
уважен до този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието.
По наказанието:

За извършеното от подсъдимия ЦВ. Д. ЦВ. престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете отекчаващите
вината обстоятелства- обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е
многократно осъждан за тежки умишлени престъпления срещу собствеността,
каквото е и настоящото му деяние. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът отчете самопризнанието на подсъдимия и изказаното от него
съжаление, извън това по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед горното съдът следва да определи размера на наказанието на
подсъдимия Ц. по реда на чл. 54, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на подс. Ц. съдът с оглед разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК следва да определи наказанието при условията на чл.
58А от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, когато в производството по чл. 372, ал. 2
от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
С оглед предвиденото наказание „лишаване от свобода” при
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и като взе предвид обществената опасност на
деянието и дееца, съдът намира, че то трябва да бъде „лишаване от свобода”
за срок от три години, но тъй като са налице законово предвидените
предпоставки за прилагане на чл.58а НК намалява така наложеното наказание
на подсъдимия с 1/3 (една трета) и определя на същия наказание “Лишаване
от свобода” за срок от две години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието
на подсъдимия Ц. следва да му бъде приспаднато времето, през което той е
бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързан с настоящото
прозиводство.
Съдът намира, че целите на закона могат да бъдат постигнати само при
4
такъв срок на наказанието, като само така ще се въздейства предупредително
върху подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши други
престъпления и същевременно ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Ц. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 99.94 лева по сметка на
СДВР,както и държавна такса в размер на 4% върху уважената част от
гражданския иск, а именно 44,40 лева по сметка на СРС.
На основание чл. 190, ал.2 от НПК подсъдимият Ц. следва да заплати
10,00 лева държавна такса в полза на СРС за служебно издаване на два броя
изпълнителени листа.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5
Съобщи за изтекли лични данни