№ 6521
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100512238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7764/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 6729/23г. по
описа на Софийски районен съд, 63 с-в, съдът е отменил по иск на В. С. П.
против „Топлофикация София“ заповед № 39/12.12.2022 г. на изпълнителния
директор и на председателя на управителния съвет на „Топлофикация София“
ЕАД, връчена на 13.12.2022 г., с която на В. С. П. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна, като
ответникът е осъден да плати на ищеца разноски в размер на 1000лв., както и
разноски в размер на 160лв. по сметка на СРС по чл.78, ал.6 ГПК. С
определение № 25422/20.06.2024г. е оставена без уважение молбата на
ответника по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която
обжалва решението изцяло поР. твърдения за нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила. Изложени са конкретни съображения, че съдът е
допуснал нарушение на материалния закон /чл.283 КТ/, доколкото не е било
доказано, че с поставянето на слушалки за участие в обучение ще възникне
сериозна и реална непосредствена опасност за здравето на служителя. Не било
доказано наличието на непосредствена опасност, съответно неправилно било
отчетено заключението на вещото лице, доколкото нямало категоричност в
изводите и сигурност за настъпване на опасността за здравето. Неправилно
съдът кредитирал второто заключение по СМЕ, без същата да бъде подложена
1
на критика с оглед обосноваността на същото, вкл. с оглед противоречие с
първото прието по делото заключение по СМЕ, така и същото било
необосновано, доколкото не били представени като приложения описателната
част, в която по необходимост следва да се съдържа описание на фактическите
данни в хода на експертизата с всички необходими изследвания, за да може да
се направи проверка за достоверността на експертните изводи. Липсата на
критичен анализ на заключението довело и до преразказа на същото в частта,
че изследването „аудиометрия“ има субективен характер, вкл. в противоречие
с това е прието, че дори ако документите били манипулирани било извън
предмета на установяване, при положение, че защитната теза на ответника е
именно симулирано заболяване, неподкрепено от други данни. Необоснован
бил и изводът за „безспорност“ на ищцовото заболяване, доколкото от
приетата по делото медицинска документация и извършената „отоскопия“,
„скенер на главата“ и др. не било установено органни изменения на ухото.
Било допуснато и процесуално нарушение поР. необсъждане на първоначално
допуснатата СМЕ, съответно отхвърляне на искането за повторна тройна
СМЕ. Твърди се, че второто заключение е необосновано, доколкото се приели
данни, от които можело да се направи извод, че проведеното изследване не е
обективно. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго за
отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се
излагат съображения за правилност на съдебното решение, поР. което моли то
да бъде потвърдено. Сочи, че въззивникът, твърдейки нарушение от страна на
СРС на чл.283 КТ не отчита чл.22, ал.1 ЗЗБУТ във връзка със задължението на
работодателя да установи основателността на отказа и да предприеме
необходимите мерки за отстраняването на опасността, т.е. работодателят е
този, който е следвало да установи дали за работника е съществувала реална
опасност за здравето му, вкл. работникът е представил необходимите
медицински документи, но от другата страна не е имало предприети
допълнителни действия. Възраженията срещу оспорената втора експертиза от
вещо лице УНГ се оспорват като неоснователни и необосновани, за което са
изложени подробни съображения. Претендира разноски.
По делото има постъпила и частна жалба от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Определение № 25422/20.06.2024г., с което е оставено без
уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, а именно за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско
възнаграждение, с твърдения, че определеното такова в размер на 1000лв. не
отговаря на сложността на делото.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който се
оспорва като неоснователна по съображения, че определеното
възнаграждение е в минималния размер по НМРАВ и с оглед конкретиката на
спора не би могло да се говори за прекомерност.
2
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото
доказателства и твърденията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен
да провери валидността на решението и допустимостта - в обжалваната част,
като по законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът
проверява служебно и без довод за нарушенията на императивните
материалноправни норми. Предметът на въззивен контрол следва да се
ограничи до доводите за незаконосъобразност на решението на СРС изложени
от въззивника - ответник във въззивната жалба.
Обжалването решение е валидно и допустимо постановено, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. СРС е изложил установената по делото фактическа
обстановка.
Пред СРС е предявен иск с правно основание чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл.
357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяна на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение".
В тежест на ищеца е да докаже наличие на трудово правоотношение с
ответника и налагане на оспореното наказание, като с доклада по делото СРС
е приел за безспорен факта, че страните са били обвързани в процесния
период, вкл. към момента на предявяване на иска, от трудово правоотношение,
както и че със Заповед № 39/12.12.2022г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
В тежест на ответника по този иск е да ангажира доказателства, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено при спазване на
императивните изисквания по провеждане на дисциплинарното производство,
което включва доказване, че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че е мотивирана и притежава изискуемите от закона
реквизити по чл. 195 КТ, че са искани обяснения от служителя по чл. 193 ГПК
и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 КТ
срокове. Ответникът - работодател следва да установи също
законосъобразността на наложеното наказание, а именно че работникът е
извършил виновно посоченото в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина, както и че тежестта на наказанието съответства на нарушението.
В случая не е спорно, че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че притежава изискуемите от закона реквизити по чл.
195 КТ. В отговора на въззивната жалба не се оспорват приетите фактически
изводи на първата инстанция, че наказанието е наложено в предвидените в
3
разпоредбата на чл. 194 КТ срокове /с оглед приетото за установено, че
нарушението е открито на 16.06.2022г., но още на 08.06.2022г. ищецът е
започнал ползване на болничен отпуск до 28.11.2022г., съответно
двумесечният срок за налагане на наказанието е спазен/, както и не се
оспорват фактическите изводи, че на ищеца са изискани обяснения по чл. 193
ГПК. Следователно доказано по делото е спазване на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание.
Както правилно е посочил СРС спорът се концентрира по
законосъобразността на наложеното наказание с процесната заповед,
конкретно по въпросите дали е ясна /мотивирана/, дали ищецът правомерно се
е позовал на чл.283 КТ, дали е налице нарушение на чл.228б КТ и съответства
ли наказанието на вмененото нарушение.
По въпросите дали е мотивирана, при обсъждане съдържанието СРС е
приел, че не отговаря на това изискване, защото не можело да се установи за
какво точно нарушение е наказан и кога е допуснато /посочено е че
нарушението е извършено в периода от 06.06.2022 г. до 10.06.2022 г., а считано
от 08.06.2022 г. е започнал да ползва болничен отпуск/, вкл. не ставало ясно и
кога ищецът е отказал да получи техническо оборудване – слушалки /от
събраните по делото доказателства /докладна записка на л. 16/ се
установявало, че това е станало на 02.06.2022 г. т.е. извън периода/, поР. което
липсата на посочване на датата на нарушението затруднява според съда
правото на защита на работника.
Видно от въззивната жалба – оплакванията касаят необоснованост на
изводите на СРС при оценката на събраните по делото доказателства /основно
второто заключение по СМЕ/ във връзка с приложение на чл.283 КТ,
доколкото не е било доказано, че с поставянето на слушалки за участие в
обучение ще възникне сериозна и реална непосредствена опасност за здравето
на служителя, което имплицитно включва оплакване касателно изводите за
немотивираност на заповедта. Практиката на ВКС е константна (Вж. решение
№ 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2018 г., III г. о., решение № 55/01.03.2011
г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. на по гр. д. №
410/2009 г., IV г. о., решение № 66/25.03.2016 г. по гр.д. № 3298/ 2015 г., IV
г.о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г., IV г.о., решение №
7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о. на ВКС и др.), че съгласно
чл.195, ал.1 КТ налагането на дисциплинарно наказание се извършва с
мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведена с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2
КТ изискване за еднократност на наказанието, необходимостта от преценка за
спазване на сроковете по чл. 194 КТ и защитата на работника или служителя.
Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или
4
служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на
наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в искането за
даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е
посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между
работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Нито в
искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито
да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл.187 КТ е извършено. Приема се също, че изискванията са
спазени, т.е. заповедта е надлежно мотивирано тогава, когато служителят е в
състояние да разбере кои са фактите в обективната действителност, поР. които
се налага наказанието, а съдът може да извърши проверка дали са се
осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на
това да заключи дали наказанието е законосъобразно (Вж. решение № 314/
30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о.). Установена е и съдебната
практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да
разгледа трудовия спор за законосъобразността на уволнението във връзка с
всички нарушения, на които заповедта се основава. Преценката по чл.195, ал.1
КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание
да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче
следва да е съответно по тежест на това наказание.
В обстоятелствената част на процесната заповед /л.8 и сл./ за
дисциплинарно наказание е посочено, че „осъществил нарушение на
трудовата дисциплина, а именно: В периода 06.06.2022г. до 10.06.2022г. във
връзка с проведен трети етап на обучение „Симулация на телефонно
обаждане“, проведено на работното място в центрове за обслужване на
клиенти с обучаващи, служителят за втори пореден път изрично е отказал да
получи необходимите технически средства, както и да участва в обучението.
Отказът бил отразен и документиран, като служителят отказвал да участва в
обучението, в т.ч. не желаел да спазва инструкциите, заложени в обучението и
нарушавал нормалната атмосфера за провеждане на процеса по обучение“.
Тези действия и бездействия представляват виновно неизпълнение на
трудовите задължения от страна на ищеца по съображения, че: „Служителят
създавал ненужно напрежение в колектива, не оценявал труда на колегите си.
С демонстративното си поведение и незаинтересованост възпрепятствал
нормалното протичане и провеждане на планираното обучение. Категорично
отказал да провежда напомнителни разговори по телефон с клиенти на
дружеството без каквито и да било обяснения към ръководителите в Дирекция
ОКУВ“, които са квалифицирани в заповедта като допуснати дисциплинарни
нарушения на: „трудовата дисциплина /чл.126, т.5 КТ да спазва техническите
и технологичните правила/ и действията представлявали нарушение на
чл.187, ал.1, т.3 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на
5
техническите и технологичните правила/, т.7 /неизпълнение на законните
нареждания на работодателя/ и т.10 /неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
трудовия ред, в КТД …/, а именно в чл.21, т.4 /служителят бил длъжен да
изпълнява възложената работа в изискуемото се количество и качество/, т.5
/при изпълнение на възложената работа да спазва техническите и
технологичните правила/ и т.7 /да изпълнява своевременно и точно указанията
и нарежданията на ръководството/ от Правилника за вътрешния трудов ред в
ответното дружество. С поведението си нарушил и чл.228б КТ“. В искането за
обяснения /л.14 и сл./ е посочено, че следва да се дадат обяснения за фактите и
обстоятелствата „поР. какви причини е отказал участие в …трети етап на
обучение за надграждане на придобити знания и умения по събиране на
вземания и обслужване на клиенти..“, вкл. е посочено, че „в периода
06.06.2022г. до 10.06.2022г. във връзка проведен трети етап на обучение….е
отказал изрично да получи технически средства, както и да участва в
обучението..“.
Оттук настоящият въззивен състав приема, че оспорената заповед,
съвкупно с исканите писмени обяснения, за налагане на дисциплинарно
наказание е обстоятелствена в достатъчна степен за нуждите на
дисциплинарното производство /отказал да получи необходимите технически
средства, както и да участва в обучението провеждано в периода
06.06.2022г. до 10.06.2022г./. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно
информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина. ПоР. това, като е приел, че
заповедта не е мотивирана, СРС не е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1
КТ в точния й смисъл и цел. Описаните в заповедта за дисциплинарно
наказание предупреждение за уволнение нарушения на трудовите задължения
на ищеца са достатъчно индивидуализирани според изискванията на
посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по
същество за законосъобразността й.
По останалите въпроси СРС е приел, че процесното обучение е
провеждано с оглед вътрешно преструктуриране в работната организация на
дружеството и не е било необходимо с оглед заеманата от ищеца длъжност,
поР. което и няма как да се приеме доводът за нарушение на чл. 228б от КТ –
доколкото не е относимо към задълженията на ищеца /предложеното
преназначаване за длъжността, към която е било насочено обучението, е
доказано, че е отказано от ищеца/, поР. което и липсвала обективна
необходимост да участва в обучението, което е целяло усвояване на знания и
умения, безполезни за изпълнение на задълженията му. Твърденията за
уронване на престижа са отхвърлени като недоказани. На следващо място СРС
е приел, че позоваването на чл. 283 от КТ е законосъобразно, доколкото
ищецът доказал, че има заболяване, влияещо на слуха, за което уведомил
работодателя, въпросните слушалки е трябвало да се ползват поне целодневно
през време на обучението, а от заключението по повторната СМЕ се
6
установявало, че ползването на слушалки е било от естество да увреди
здравето на ищеца – като му причини дразнение на вътрешното ухо и
прогресира на заболяването му, поР. което е и правомерен е отказът за работи
с тях. Дори при основателност за извършено нарушение е прието, че е
несъответно на тежестта на наказанието, след като мотивът за отказ от участие
в обучение чрез ползване на слушалки е по здравословни съображения.
Настоящият въззивен състав намира, че изложените правни изводи са
ПРАВИЛНИ, поР. което и решението следва да бъде потвърдено. Съвкупният
анализ на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на
въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание. Описаните в процесната заповед действия, респективно
бездействия, квалифицирани от работодателя - ответник като извършени от
ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да се субсумират като
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 от КТ, определящ
дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл. 187 от КТ, в
който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи
ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя
- ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят
наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки.
Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай е
доказано по делото, че ищецът страда от заболяване – тежък двустранен
неврит на слуховите нерви /освен основната му диагноза диабет, за което има
ЕР на ТЕЛК с оценка на работоспособността 72%/, съответно ползването на
слушалки по време на обучението е от естество да увреди здравето на ищеца.
Възражението за необоснованост поР. неправилно кредитиране на второто
заключение по СМЕ съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
Приета и неоспорена по делото е медицинска документация
/изследване-аудиограма л.11 и медицинско/заключение с поставена диагноза
тежък двустранен неврит на нервус акустици, особено за високи честоти;
л.158 и сл. – епикриза от 23.01.2023г. с диагноза двустранна нвросензорна
загуба на слуха след проведени инструментални изследвания – отоскопия и
аудиометрия; ЕТ на ТЕЛК от 16.03.2023г. с водеща диагноза двустранна
невросензорна загуба на слуха и др./.
Допусната е първоначална СМЕ /по въпроси – страда ли ищеца от
заболяване на слухово-сетивната система, ако да, какво е по вид и характер,
каква е степента на увреждането, ако има такава, какъв е ходът на
заболяването, ако има такова, може ли да се установи кога е възникнало,
било ли е налично по време на извършване на дисциплинарното нарушение и
каква е прогнозата на неговия ход; като вземе предвид необходимостта от
използване на слушалки…..би ли повлияло на хода на заболяването/, прието е
заключение от в.л. Попова – специалист вътрешни болести, обща медицина,
7
което е описало, че при воден разговор с лицето не била установена загуба на
слуха, в трудовото досие нямало отбелязване за заболявания свързани със
слухово-сетивната система, а медицинската документация била след промени
в работната обстановка. На последния въпрос се отговаря по следния начин:
„бих казала, че не би повлияло върху здравословното състояние“, след което е
описано, че искането следва да се отправи към специалист УНГ, защото не
може напълно да се отговори за изпълнение на задълженията при използване
на слушалки. При защита на заключението потвърждава, че няма специалност
„УНГ и Отоневрология“ и допълва, че „такива тежки увреждания, че да не
чува няма“, като заключението е въз основа на документация и личен преглед
в кабинета.
По възражение за непълнота на заключението е допусната повторна
експертиза. По приетата и оспорена от въззивника повторна експертиза,
изготвена от вещо лице С., специалист „УНГ Отоневрология“, е дадено
заключение след повторен личен преглед продължил една седмица, въз основа
на което вещото лице е установило и в отговор на поставените задачи, че
ищецът има увреждане на слухово-сетивната система /субективен шум в
ушите/ и постепенно намаление на слуха. От две и половина години същите се
засилват. Към датата на дисциплинарното нарушение шумът в ушите и
намалението на слуха нарастват. Заболяването е в средна степен и прогнозата
е да нараства с времето, а придружаващите заболявания утежняват хода на
заболяването. Дадено е заключение, че носенето на слушалки не е
препоръчително, може да доведе до увреждане на слухово-сензорната система
и специално на вътрешното ухо и слуховите рецептори. В отговор на
поставени въпроси при защита на заключението е изяснено, че вещото лице е
провел изследване с аудиометър и отразените данни съвпадат с проведеното
изследване от 21.11.2022г., като е посочено, че аудиометричните изследвания
са достатъчни за изготвяне на заключението, а изследване на „слухови
евокирани потенциали“ е наложително да се прави, когато не може да се
установи проблемът с обикновените аудиметрични изследвания. Вещото лице
е изключило хипотезата на манипулиране на изследването, с оглед извършени
проверки на слуха от вещото лице през цялата седмица, през която е работил с
него, вкл. като допълнителен аргумент е посочил, че резултатите от
проверките му съвпадат с резултатите от медицинската документация по
делото. Вещото лице потвърждава в отговор на въпроси заключението си, че
не се препоръчва работа със слушалки при това заболяване, защото става дума
за увреждане на рецепторите, които са във вътрешното ухо, които са
чувствителни и ако не се спазва режим и се натоварват допълнително, то
заболяването може да прогресира.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно СРС е кредитирал
повторното заключение като не са налице процесуални нарушения при
осъждането му. Константна е практиката на ВКС /Вж. Решение №
508/18.06.2010 г. по гр.д.№ 1411/2009 г. на ВКС, ІV гр.о., Решение № 108 от
16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., Решение № 142 от
8
20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2016 г., IV г. о., Решение № 117 от
22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1409/2019 г., I т. о., Решение № 10 от 9.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1921/2021 г., III г. о., Решение № 14 от 2.03.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 997/2021 г., III г. о. и др./ във връзка със задължението на съда
да направи преценка на всички ангажирани по делото доказателства,
включително и всички приети по делото експертизи, които да обсъди, да
констатира дали съществуват противоречията между тях, да посочи кои
възприема, съобразявайки установените противоречия и останалите
доказателства. В този смисъл правилно е дадено преимущество на
заключението на вещото лице със специалност УНГ Отоневрология, вкл. с
оглед преценката на заключението съвкупно със събраната по делото
медицинска документация, която го е в унисон с него като доказателствен
материал, а не на първоначалната експертиза, която освен че е изготвена от
вещо лице, което не е специалист в дадената област /за което изрично се и
препраща в експертизата му за насочване към специалист УНГ
Отоневрология/, така и допълнително с оглед обстоятелството, че при
изготвяне на заключението вещото лице е обосновало заключението си на
база воден разговор без нарочни специализирани изследвания.
Неправилно е тълкуването на въззивника на нормата на чл.201 ГПК във
връзка с искането за повторна разширена експертиза. Преценката за допускане
на такава е обусловена от необоснованост и възникване съмнение относно
правилността на приетата експертиза, като оспорването трябва да е
мотивирано с конкретни възражения. В случая повторното заключение не
страда от визираните пороци, а възраженията изложени във въззивната жалба
са неоснователни, доколкото: именно в експертизата на на в.л. С. е налице
категоричност в извода, че носенето на слушалки не е препоръчително, може
да доведе до увреждане на слухово-сензорната система и специално на
вътрешното ухо и слуховите рецептори, което и при отговор на поставени
въпроси при защита на заключението потвърждава, че не се препоръчва работа
със слушалки при това заболяване, защото става дума за увреждане на
рецепторите, които са във вътрешното ухо, които са чувствителни и ако не се
спазва режим и се натоварват допълнително, то заболяването може да
прогресира. Обратно, в експертизата на в.л. Попова липсва визираната
категоричност с оглед даденото заключение /„бих казала, че не би повлияло
върху здравословното състояние“, след което е описано, че искането следва
да се отправи към специалист УНГ, защото не може напълно да се отговори за
изпълнение на задълженията при използване на слушалки/. Така и именно
поР. непълнота и обоснованото съмнение в правилността на първото
заключение на вещото лице – не специалист в дадената област е допуснато и
прието повторно заключение, поР. което е направения критичен анализ на
първото. Вкл. вещото лице С. изрично изключва субективния момент за
манипулиране на изследването по аргументирани съображения, които се
базират на проведено изследване в продължителен период, така и съобразно
съвпадане на резултатите с тези от медицинската документация. В този
9
смисъл и сред медицинската документация е налице именно такава, свързана
с провеждане изследвания на здравословните проблеми със слуха.
Оттук, правилно е прието, с оглед събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, че неизпълнението на вменените на работника простъпки
/ отказал да получи необходимите технически средства, както и да участва
в обучението провеждано в периода 06.06.2022г. до 10.06.2022г./ е в
упражняване на предоставеното му по закон право по чл.283 КТ, под които
според оценката на настоящия състав правилно са субсумирани данните за
влошеното здравословно състояние на работника /касателно наличието на
тежък двустранен неврит на нервус акустици, съответно провеждане на
обучение с продължителност от 8ч с поставени слушалки, което обективно
може да доведе до увреждане на слухово-сензорната система и специално на
вътрешното ухо и слуховите рецептори, т.е. да прогресира заболяването/, вкл.
са налице данни, че е уведомил за причините за отказа във връзка с опасност
за здравето, без да са изпълнение задължения по чл.22, ал.1 ЗЗБУТ. В този
смисъл правилни са изводите на първата инстанция, че правомерно ищецът е
отказал да работи със слушалки, поР. което и процесната заповед се явява
незаконосъобразна. Вкл. съдът се солидаризира и с изводите, че обучението не
е било необходимо конкретно спрямо ищеца с оглед заеманата от ищеца
длъжност, срещу които няма и оплакване във въззивната жалба.
В допълнение, съгласно установената съдебна практика (Вж. решение №
50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение №
60166 от 6.07.2021 г. по гр. д. № 2405/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.)
работодателят е компетентен да определи дисциплинарното наказание, което
ще бъде наложено, като е ограничен от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ,
въвеждаща критериите за определяне на наказанието. Целта на закона е да
бъде осигурено съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта
на извършеното нарушение. Първият от установените с разпоредбата
критерии е тежестта на нарушението. От значение за приложението на този
критерий е значимостта на неизпълненото задължение за работодателя, както
и това дали неизпълнението е пълно или частично. Взема се предвид и
обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на
нарушението, характера на изпълняваните трудови функции, а също така
както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за
работодателя. Вторият критерий включва преценка на обстановката, при която
работникът е изпълнявал трудовите си функции - дали е действал в нормална
за изпълнението на трудовите си задължения обстановка, или са били налице
странични фактори, които са довели до отклонение от същата и са принудили
работника или служителя да действа в отклонение от установените му
задължения. Последният критерий обхваща цялостното поведение на
работника или служителя, свързано с изпълнението на трудовите му
задължени, като се има предвид както поведението му преди извършване на
нарушението, така и това след това. Следва да се прецени дали нарушението е
извършено умишлено или при небрежност, както и каква е степента на
10
същата, предприемал ли е работникът или служителят действия по
ограничаване на последиците от нарушението, какво е последващото
отношение към извършеното от него и проявява ли критичност към
действията си. В процесния случай настоящият въззивен съдебен състав
приема, че процесната заповед не е съобразена с горепосочените критерии за
определяне на наказанието, като се солидаризира с изводите на СРС, че
мотивът за отказ от участие в обучение поР. здравословни съображения не
съответства на тежестта на наложеното наказание.
ПоР. съвпадане на крайните изводи първоинстанционното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По частната въззивна жалба срещу определение №
25422/20.06.2024г., с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за
изменение решението в частта за разноските (по съображения, че присъдените
разноски от 1000лв. са в прекомерен размер) съдът намира, че е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поР. което е допустима, но по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Искът е неоценяем, в
НМРАВ са предвидени минимални размери /чл.7, ал.1, т.4 – 1000лв./, които с
оглед С-438/22 не са обвързващи при преценката на съда, но с оглед
фактическата и правна сложност на конкретното дело /обема на
доказателствения материал, изслушани две заключения и св.показания,
предоставени писмени бележки/ съдът приема, че правилно е прието, че
определеният адвокатски хонорар от 1000лв. е справедлив, поР. което и
атакуваното определение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна,
която е доказала сторени разноски в размер на 1000лв. за адвокатско
възнаграждение, които настоящият състав счита, че не са завишени,
съобразени са с фактическа и правна сложност на спора, както и с
извършените от пълномощника на въззивника - ищец процесуални действия.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение съответства
изцяло на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна
защита.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №7764/26.04.2024г., постановено по
гр. д. № 6729/23г. по описа на Софийски районен съд, 63 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25422/20.06.2024г. постановено по
гр. д. № 6729/23г. по описа на Софийски районен съд, 63 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, да заплати на В. С. П., с ЕГН: **********, гр. София, ул. ********,
сумата от общо 1000 лева адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12