Р Е Ш Е Н И Е
№ 2353
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Мирослав Йосифов,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2329 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. С.П., срещу Решение № 1438
от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 780/2023 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, ХХII н. състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Пловдив, с което на „EсиЕс“ ООД, ЕИК *********
за нарушение на чл. 125, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде
отменено, като вместо това се потвърди НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък.
Ответникът по касационната жалба – „ЕсиЕс“ ООД изразява становище по неоснователност
на касационната жалба.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 1 от АПК страна в
преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „ЕсиЕс“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F669346 от 27.07.2022 г., съставен от С.Д.М.
на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е
констатирано, че при извършена служебна проверка на 15.07.2022 г. е установено,
че „ЕсиЕс“ ООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона
срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на
НАП – Пловдив за данъчен период 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. до 14.07.2022 г.
включително. Констатирано е, че СД по ЗДДС не е подадена към момента на
съставяне на АУАН – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред
районния съд НП с допълнението, че СД по чл. 125 от ЗДДС е подадена с №
16005137689/07.08.2022 г.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП,
състав на районния съд е приел, че подаването на отчетни регистри без справка
декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения
срок, представлява едно противоправно бездействие в нарушение на една
материалноправна норма – тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в срока, установен от
закона и именно за това нарушение под формата на бездействие в санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв.
за юридически лица. В този смисъл ПРС е приел, че следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция. Все в тази насока е посочено, че от АНД
№ 781/2023 г. по описа на ПРС е установено, че са издадени АУАН и НП, с които
същият субект е наказан за неподаване на отчетните регистри за същия данъчен
период 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. С оглед на това е прието, че в нарушение
на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП против
дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва
да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по
ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват
отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване
на справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС. В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно
от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава
ясно три отделни изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС
и 3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125,
ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на
които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради
това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който
и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Впрочем,
доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези,
неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме
тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато
данъчно задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1
и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни
хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18
от ЗАНН.
Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и
също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е.
дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на
формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното
в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 781/2023 г. по описа на ПРС, не
касае неподаване на справка-декларация, а на следващо - от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и при извършена служебна справка от съда, се установява, че
за неподаване на отчетни регистри в срок за процесния данъчен период, е
издадено НП, което е било предмет на разглеждане по АНД № 781/2023 г. по описа
на ПРС и което с влязло в сила Решение № 866 от 23.05.2023г., оставено в сила с
Решение № 1853/30.10.2023 г., постановено по КАНД № 1734/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, е било отменено.
Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката
относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно
практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно
определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите,
се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14,
EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15
и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19
октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по
обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за
пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения,
извършени чрез действие или бездействие.
В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то
е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е 24 дни, а не както
твърди наказаното лице с жалбата си пред ПРС – 3 дни. Следва също да се има
предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално
функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради
което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на
обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения.
Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие
и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин,
че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към
дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното
деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от
значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови
контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.
Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в
долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път,
както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от
ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това
има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще
следва да бъде отменен като съответно наказателното постановление се потвърди.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228
и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1438 от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 780/2023 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Пловдив, с което на „EсиЕс“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Весела“ № 31,
ет. 4, ап. 24, представлявано от Д.Н.И., за нарушение на чл. 125, ал. 5, във
връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.
179, ал. 1, предл. четвърто от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500 лв.
ОСЪЖДА „EсиЕс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Весела“ № 31, ет. 4, ап. 24, представлявано от Д.Н.И., да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52
сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.