Решение по дело №2329/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2353
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20237180702329
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2353

 

гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2329 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. С.П., срещу Решение № 1438 от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 780/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII н. състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „EсиЕс“ ООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 125, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се потвърди НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък.

Ответникът по касационната жалба – „ЕсиЕс“ ООД изразява становище по неоснователност на касационната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 1 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „ЕсиЕс“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN F669346 от 27.07.2022 г., съставен от С.Д.М. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е констатирано, че при извършена служебна проверка на 15.07.2022 г. е установено, че „ЕсиЕс“ ООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. до 14.07.2022 г. включително. Констатирано е, че СД по ЗДДС не е подадена към момента на съставяне на АУАН – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП с допълнението, че СД по чл. 125 от ЗДДС е подадена с № 16005137689/07.08.2022 г.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че подаването на отчетни регистри без справка декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок, представлява едно противоправно бездействие в нарушение на една материалноправна норма – тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в срока, установен от закона и именно за това нарушение под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридически лица. В този смисъл ПРС е приел, че следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция. Все в тази насока е посочено, че от АНД № 781/2023 г. по описа на ПРС е установено, че са издадени АУАН и НП, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетните регистри за същия данъчен период 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. С оглед на това е прието, че в нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС. В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и 3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Впрочем, доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези, неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато данъчно задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.

Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е. дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 781/2023 г. по описа на ПРС, не касае неподаване на справка-декларация, а на следващо - от събраните по делото доказателства, в т.ч. и при извършена служебна справка от съда, се установява, че за неподаване на отчетни регистри в срок за процесния данъчен период, е издадено НП, което е било предмет на разглеждане по АНД № 781/2023 г. по описа на ПРС и което с влязло в сила Решение № 866 от 23.05.2023г., оставено в сила с Решение № 1853/30.10.2023 г., постановено по КАНД № 1734/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е било отменено.

Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие.

В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е 24 дни, а не както твърди наказаното лице с жалбата си пред ПРС – 3 дни. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.

Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

 Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен като съответно наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80 лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1438 от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 780/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 676200-F669346/16.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „EсиЕс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Весела“ № 31, ет. 4, ап. 24, представлявано от Д.Н.И., за нарушение на чл. 125, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл. 179, ал. 1, предл. четвърто от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

ОСЪЖДАEсиЕс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Весела“ № 31, ет. 4, ап. 24, представлявано от Д.Н.И., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                       2.