РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 697/13.4.2020г.
гр. Пловдив, 13.04.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Т.
П., като разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова КАНД № 25 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от Ж.С.Н., с ЕГН **********, чрез адвокат В. К., с адрес за призоваване и
получаване на съобщения: гр. Пловдив, ул. „България“ №61, ет.4, оф.3, против Решение № 2182 от 26.11.2019г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №5546 по описа на същия съд за 2019г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-006383 от 19.07.2019г. издадено
от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на Ж.С.Н.,
на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП,/ е
наложено административно наказание- глоба в размер на 100лв. за нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
немотивиран.
Претендира се отмяна на
решението на районния съд, респективно отмяната на НП. Претендират се направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
позовава на чл.12 и чл.120 от ЗДвП и сочи, че законът разграничава пешеходна
пътека, която е на някой път и се регулира със светлинен сигнал и пешеходна
пътека, която е на някое кръстовище. Твърди, че както в случая той е със знак
Стоп, спира на кръстовище на знака стоп, осигурява предимство на тези, които са
с предимство, от дясната страна са пешеходците, които са на пешеходната пътека,
но не вече регулирана със светофар както е по чл.120 от ЗДвП, а само е длъжен
да осигури безопасното преминаване на пешеходците, след което да премине. Според
жалбоподателя, червеният светофар се отнася само за тези, които идват от
бул.“Княгиня Мария Луиза“.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 03.07.2019 г., около 10.30 часа в гр.
Пловдив, служител от ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ констатирал, че Ж.Н.
като водач на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ***, преминава през
кръстовището на бул. „Мария Луиза“ с ул. „Родопи“, като не съобразява
поведението си със светлинния сигнал на пътен светофар, с който се регулира
преминаването на пешеходци по пешеходна пътека, навлиза и преминава на забранителен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. За така установеното
нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП бил съставен АУАН, подписан
от нарушителя с възражение, че на ул.“Родопи“ от където идва няма светофар, а
знак стоп и не е длъжен да се съобрази със светофара на бул.“Мария Луиза“. Последвало е издаването на Наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-006383 от 19.07.2019г. издадено от Началник група
в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на Ж.С.Н., на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ПРС е
обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за визираното в НП нарушение. Посочил
е, че размерът и видът на наложеното наказание е правилно определен. Направен е
извод, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Посочено е, че не са налице и основания за квалифициране на
случая като „маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид.
Изводите
на районния съд са правилни и законосъобразни:
Съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наказва
се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването.
Касационният съд намира, че административнонаказващият
орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.183,
ал.5, т.1 ЗДвП, която имплицитно препраща към визираното в чл.6, т.1 ЗДвП
абсолютно задължение към участниците в движението, че следва да съобразяват
поведението си със светлинните сигнали.
Видно от представената от трето
неучастващо по делото лице – ОП „Организация и контрол на транспорта“ Община
Пловдив, схема на наличната вертикална и хоризонтална пътна сигнализация на
кръстовището между бул.“Княгиня Мария Луиза“ и ул.“Родопи“, светофарната уредба
е за пешеходци и работи в режим на поискване, а самият светофар е разположен на
бул.“Княгиня Мария Луиза“, непосредствено след пресечката с ул.“Родопи“.
В конкретната ситуация като излизащ от
ул.“Родопи“, надясно по бул.“Княгиня Мария Луиза“, касационният жалбоподател
излизайки на булеварда е бил длъжен да спре пред пешеходната пътека и да изчака
светването на зелен сигнал за преминаване. В действителност на ул.“Родопи“ няма
светофар, а знак „Стоп“, но след като е излязъл от ул.“Родопи“ и е навлязъл на
бул. “Княгиня Мария Луиза“, Ж.Н. е следвало да се съобрази поведението си със
светлинните сигнали, регулиращи движението вече по бул.“Княгиня Мария Луиза“.
Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо касационният съд намира, че правилно районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на изискванията
на ЗАНН и материалният закон е приложен правилно.
От
страна на Ж.Н. действително не са ангажирани убедителни доказателства /в
противовес на ангажираните от АНО/, които да установят фактическа обстановка
различна от изложената в акта. В този смисъл, признатата от закона доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена, като
същият бъде ползван като годно доказателствено
средство за подлежащите на установяване факти и обстоятелства, в съответствие с
предписанието, съдържащо се в разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, както
правилно е приел и районният съд.
Въз основа на изложеното касационният съд
намира, че нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП е действително извършено, доказано
е по несъмнен начин, поради което и административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на Вълканова по
административен ред.
Ето
защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Ответникът в касационното производство не
е претендирал съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2182 от
26.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5546 по описа на
същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.