РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Г. С. против Решение № 233/18.01.2023г.,
пост. по гр.д.№ 18/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против В. Л. Х., конституирана по делото в качеството й на наследник на
първоначалния ответник Л. М. К. /починал в хода на делото на дата 27.01.2021 г./, за
осъждането й да му заплати сумата от 2100 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от Л. М. К. за периода 06.11.2019 г. – 30.12.2020 г. на
притежаваните от ищеца В. Г. С. идеални части от недвижим имот – 3/8 ид.ч. от
приземен етаж с пристройка, представляващи съответно Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *****.*****.1341.1.1 с площ от 39 кв.м. и Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.*****.1341.1.2 с площ от 25 кв.м., разположени в сграда
с идентификатор *****.*****.1341.1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна,
и 1/8 ид.ч. от дворно място, в което се намира приземния етаж с пристройката и което
дворно място представлява Поземлен имот с идентификатор *****.*****.1341 с площ
от 272 кв.м., всичките имоти описани с идентификатор по КККР на гр. *****,
одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
и с административен адрес гр. *****, ведно със законната лихва от датата на
1
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят В. С. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни доводи в подкрепа
на твърдението си, че съдът е разрешил спора въз основа на неистини – че ответникът е
ползвал само една стая. Излага и съображения относно това какво представляват
„идеалните части“, къде се разпростират същите. Счита и че решението е нищожно
защото съдът е разгледал и се е опитал да „подмени“ предявения иск – за безвъзмездно
и неоснователно ползване на негова собственост за процесния период, а съдът е
разгледал иск „ за лишаване от ползване на имота от лице, притежаващо право на
ползване“. Счита, че щом ответникът / сега наследникът поради наследственото
правоприемство/ се е обогатил за негова сметка, то той дължи връщане на това, с което
се е обогатил. Развива и доводите си във връзка с твърдението си, че по делото се
доказва наследодателят на ответницата да е ползвал процесния имот. Посочва и защо
не е било възможно съвместно ползване на имота, като счита, че отношението на
съпругата на първоначалния ответник е обидила грубо съпругата му и дори е било
образувано дело от наказателен характер. Счита, че постановеното решение следва да
бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, който да направи разлика между идеална и реална собственост. Повторно обсъжда
доказателствата по делото, които според жалбоподателя, доказват предявения иск.
Въззиваемата страна В. Л. Х. е подала отговор, в който оспорва въззивната
жалба. Счита оплакванията във въззивната жалба за несъстоятелни. Развива
съображения, че не са допуснати процесуални нарушения, т.к. съдът е обсъдил всички
събрани доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест и въз основа
на това е направил извода си за недоказаност на иска. Счита, че правната
квалификация е правилна. По отношение на свидетелските показания сочи, че съдът ги
е обсъдил задълбочено като е и отчел близките им родствени връзки със страните по
делото. Счита за необосновано оплакването, че решението е изготвено в кратък срок.
По отношение на писмените доказателства счита, че правилно съдът не е целил тези,
които са експертизи , изготвени по друго дело, скици, изготвени от самия ищец или
снимки, доколкото същите са частни документи. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице
– ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание са
редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
2
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, постановено е в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
ищецът С. е собственик на 3/8ид.ч. от правото на собственик върху процесния
недвижим имот на основание дарение, а ответницата В. Х. се явява единствен
наследник на Л. К., починал след предявяване на иска / вторият наследник е направил
отказ от наследство/. Л. К. е бил ползвател, със запазено право на ползване върху
1/2ид.ч. от процесния имот. Дадената правна квалификация на иска за обезщетение за
неоснователно обогатяване поради ползване на собствени на ищеца идеални части от
процесния имот, което е осъществявано от ответника – иск по чл.59 от ЗЗД. Съдът е
приел, че по делото не се установява да е осъществявано ползване над притежаваното
право на ползване, поради което и е счел , че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и го е отхвърлил.
Настоящата инстанция намира, че дадената правна квалификация на иска като
такъв по чл.59 от ЗЗД е правилна, доколкото нормите на ЗС – конкретно чл.31, се
прилагат само между съсобственици. В случая е налице иск предявен от съсобственик
срещу лице със запазено право на ползване, но на идеална част притежавана от друг
съсобственик. В същия смисъл е и практиката на ВКС , цитирана от
първоинсатнционния съд /Р49/03.07.2020г., гр.д.№2311/2019, 2г.о., ВКС/.
Нормата на чл.59 от ЗЗД предпазва от неоснователно обогатяване и предвижда
именно връщане на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, но до
размера на обедняването. За успешното провеждане на така предявения иск е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
налице обедняване в неговата правна сфера, че ответникът се е обогатил за негова
сметка, размера на обедняването и на обогатяването, както и да сочи липсата на
основание, а в тежест на ответника е евентуално да докаже правното основание на
своето обогатяване. Доколкото в случая предмет на иска е твърдението, че ответникът
е ползвал цялата вещ, с което е препятствал ищецът да ползва своята част и да извлича
доходи, тези твърдения очертават и предмета на доказване.
Още тук следва да се подчертае, че доколкото пред настоящата инстанция не се
спори по отношение на установените в първоинстанционното решение права на
страните, то същите няма да са предмет на специално изследване.
По делото е безспорен и факта, че първоначалния ответник Л. К. е живял на
3
адреса – гр. *****/ у-ние на общ. **** за настоящ и постоянен адрес/ , включително и
за исковия период.
По делото са събирани гласни доказателства за установяване на това кой какво е
ползвал от процесния имот.
Свидетелката М. С.а е съпруга на ищеца и сестра на ответницата, поради което
показанията й следва да се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК. Сочи, че
процесното жилище е на родителите й и тя е живяла в него до навършване на 18 год.
възраст. Твърди, че жилището представлява приземен етаж с пристройка, с предверие,
салон, две стаи и кухня, ниша и тоалетна. Твърди, че в жилището се влиза от
предверието, в което е разположена пералня и портманто, от там се влиза в салон, а
след това с преходни врати на две стаи, кухня с ниша и тоалетна. Според свидетелката
право на собственост, респ. да ползват дворното място, имат и други лица, които са
собственици на индивидуални обекти в жилищната сграда. Заявява, че не е
разпределяно ползването на дворното място. Твърди, че родителите й са ползвали
едната спалня, а в другата стая се е намирал гардеробът им, в който стояли личните им
дрехи. В салона се намирал аптечния шкаф, който също ежедневно се ползвал от тях.
Това свидетелката е виждала на видео връзка с майка си. За да се отиде в тоалетната
трябвало да се премина пред дневната, кухнята и тогава се стига до тоалетната.
Пералнята и потрмантото се намирали в предверието на етажа. Твърди, че когато тя и
семейството й са идвали в П. винаги са ползвали това жилище на родителите й.
Свидетелят А. Х. е съпруг на ответницата В. Х., поради което и неговите
показания ще се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК. Твърди, че знае
процесния имот. В него живеели родителите на съпругата му до смъртта си. Л. и Т. К.и
ползвали жилището на приземния етаж, което се състои от кухня и стаи, а
пристройката се ползвала само когато посрещали гости – дъщерите си. В. и М.
живеели в Северна България – К. и Л.. Когато идвали в гр. П. отсядали в тази
пристройка. Тя била мебелирана за тях, за да отсядат спокойно когато идват – било на
гости, било в командировка. На 09.08.2019г. М. и В. били на гости на родителите на
М.. Знае, че нещо са се скарали и от този момент престанали да идват в П.
Пристройката останала обзаведена както е била и преди това, но от тази дата
семейството на М. не е идвало. Когато Т. била приета в болница, тъст му Л. заживял в
дома на дъщеря си В.. Т. починала една седмица след това, но Л. не посмял да се върне
в дома си и оставал до смъртта си при своята дъщеря. Свидетелят не може да каже
дали през този период В. и М. са идвали в П. Не знае дали те имат ключ от имота. По
отношение на двора твърди, че съсобствениците са много хора и всеки го ползва, без да
е налице някакво разпределение на ползването. Твърди, че портмантото в предверието
било за дрехи на гостите, които идвали, а гардероба – за да прибират завивки.
Представеният Договор за делба от 1993г. е неотносим към правния спор.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното :
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
Безспорно в процеса е че ищецът С. е съсобственик в процесния имот, а първоначалния
ответник Л. К. е бил ползвател със запазено право на ползване на идеална част от
имота, която идеална част е собственост на друго лице. Спорът е дали Л. К. е ползвал
целия имот, с което е надвишил правата, които има и по този начин е лишил от
ползване ищеца. Събраните гласни доказателства в тази насока са от близки
родственици на страните и са взаимно противоречиви, поради което съдът не може да
ги кредитира нито в една, нито в друга насока. Доколкото в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че е бил лишен от възможността да ползва имота, съобразно
правата си поради осъществено ползване на целия имот от ответника и то при
условията на пълно и главно доказване, то в настоящия процес това не бе сторено. В
същото време в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, което не е пълно
и цели да внесе съмнения и колебания в доказателствата на ищцовата страна. В този
смисъл показанията на свидетеля Х. разколебават и противоречат на показанията на
свидетелката на ищеца М. С.а. При липса на каквито и да било други доказателства,
които да подкрепят последните показания, то за съда остава единствената възможност
да приеме, че тезата за осъществено ползване на целия имот от страна на К. остава
недоказана. Така остава недоказано твърдението, че е налице обогатяване на ответника
за сметка на обедняването на ищеца. При недоказване на осъществяването на
фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД, то и не следва да се търси размер на
съответното обогатяване и обедняване. Предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 510лв. разноски във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/18.01.2023г., пост. по гр.д.№ 18/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, да заплати на В. Л. Х., ЕГН **********,
сумата от 510лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6