Решение по адм. дело №2717/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба от Г. Ч. Д., с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1308872 от 5.11.2025 г. на мл. автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Разяснява се, че по повод настъпило ПТП с участието на оспорващата й е извършена проверка за алкохол, като апаратът е отчел 0 промила, но при извършване на проверка за наличие на наркотични вещества апаратът отчел грешка, като при повторното тестване отчел наличие на Бензодиазепини. След като бил издаден талон за медицинско изследване, оспорващата била отведена във ВМА, където дала кръвна проба и урина. Счита, че административната принуда, наложена въз основа на показания на Дрегер „Дръг тест 5000“, с отчетена положителна проба, е фалшиво позитивна. Д. дала доброволно биологичен материал за медицинско изследване. При наличие на данни за назначено лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай, се нарушават правата на Д. при прилагане на ПАМ. ПАМ е наложена в противоречие на нормите на чл.6, ал.10 и чл. 15, ал.6 от Наредбата. Поддържа, че приложената мярка не е пропорционална. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт. В с.з. Д. поддържа жалба и моли да се отмени ЗППАМ.

 

Ответникът – младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, редовно призован не се явява, не се представлява.

 

Съобразявайки посочените от оспорващата основания, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 14.11.2025г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 5.11.2025 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

 

На 5.11.2025 г. Д. управлявала лек автомобил "Пежо 307", с рег. № [рег. номер] в [населено място] по ул. „*******“

 

На жалбоподателката е извършена проверка, при която е установено, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини.

 

Употреба на наркотични вещества от оспорващата е констатирана чрез техническо средство "Дрегер Дръг Тест 5000" с фабричен № ARJM-0025, с проба пореден номер 101. Според Протокол № *********-10000 от 25.03.2025 г. за сервизна проверка, техническото средство е годно, с валидност 12 месеца.

 

За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 4542351 на 5.11.2025 г. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 302029. Оспорващата е подписала АУАН без да впише възражения.

 

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената ЗППАМ № GPAM-1308872 от 5.11.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Варна, административният орган налага на оспорващата ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатирано с АУАН нарушение.

 

Издаден е Талон за медицинско изследване с №302029 и Д. е отведена във ВМА – Варна за вземане на проба за химичен анализ.

 

С Мотивирана резолюция № 25-0819-[рег. номер]/6.11.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и предвид образуваното ДП № 5398/2025 г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, административнонаказателното производство срещу оспорващата по съставения АУАН е прекратено.

 

На 6.11.2025 г. оспорващата е дала кръв и урина за изследване в МДЛ К.. Видно от предсавените резултати в урината и кръвта не са открити наркотици. Дадения биологичен материал е изследван и в Германия по метода високоефективна течна хроматография – масспектрометрия. Съгласно представените резултати теста е негативен за бензодиазепини.

 

По делото е приложено писмо рег. № Визх.2994/29.12.2025 г. от ВМА, видно от което на основание талон за изследване № 302029/2025 г. от лицето Д. са постъпили за изследване биологични проби. Въпреки, че експертизата все още не е изготвена, всички лабораторни изследвания към момента са окончателно приключени. Резултатът е категорично отрицателен за наличие на наркотични вещества, вкл. и бензодиазепини.

 

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

 

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната компетентност на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна по време на изпълнение на дежурството му по график. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2. 6. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399/2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, издадена връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, назначените по график служители на длъжност "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

 

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Актът съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от Д. на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право да издаде оспорената заповед.

 

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. Липсата на резултати от медицинското изследване към момента на издаване на оспорената заповед не представлява нарушение на процесуалните правила.

 

По отношение преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:

 

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, законодателят предвижда да се прилагат ПАМ временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата, за водач, който управлява МПС, за който е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

 

В случая административният орган е приложил на 5.11.2025 г. процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП спрямо оспорващата за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

 

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е установяването на управление на МПС от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка - протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, докладна записка, резултатът от Тест № 101/2025 г. и АУАН по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната предвидена от законодателя ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващата на бензодиазепини.

 

В случая административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Законодателят в ЗДвП по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества.

 

Определящи са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че оспорващата е нямала възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

 

Представените резултати от доброволно проведено изследване за употреба на наркотици в избрана от Д. лаборатория, не са годно доказателство, тъй като не е събрано и извършено изследването по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

 

Нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Така разписаното обаче в Наредбата не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Както се посочи, до излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно е определящ, след като вече е наличен.

 

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдeните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. Разпоредбата обаче на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, към момента на приключване на устните състезания, да преценява и установява и новите факти, които са от значение за делото.

 

Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

 

В конкретната хипотеза установеният факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества при изследването на биологичните проби, взети от оспорващата на 5.11.2025г. по Талон за изследване № 302029 за химико-токсикологичен анализ от МБАЛ – Варна към ВМА – София, следва да се съобрази съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

 

Предвид така установения нов факт, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява в случая оспорващата да е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми.

 

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1308872 от 5.11.2025 г. на мл. автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на Г. Ч. Д. е наложена принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно.