РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Силистра, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20213400500181 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2600/05.01.21г., постановено по гр.д. №
459/2019г., ТРС е отхвърлил исковете, предявени от САДКЪ М. А. и
А. О. А., с ЕГН **********, , срещу ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА за
установяване на правото им на собственост върху реална част от
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 31406.1.13 по кадастралната
карта на землището на с. Зарица, общ. Главиница, която част е с площ
3 000 кв. м. и заключена между т. 3, 4, 5 и 6 от изготвена по делото
Комбинирана скица между имот на С А. към 29.04.2020 г. и ПИ
31406.1.13, изготвената по назначената по делото съдебна техническа
експертиза, която скица е неразделна част от решението. Осъдил е С
М. А. и А. О. А. да заплатят на ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА припадащата
му се от направените разноски по делото в размер на по 150 лв. за
всеки ищец. Определил е на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр.
1
Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Недоволни от постановеното решение, са останали А. О. А. и
наследниците на С М. А. – М. С М. и Д. С М., които го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което молят съда да го отмени и
постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск.
Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата на Община Главиница, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по
делото, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Пред ТРС е предявен иск по чл.124 ГПК за установяване
правото на собственост, придобито въз основа на осъществено в
периода от 1964 г. - 2019 г. давностно владение, върху реална част от
Поземлен имот с идентификатор № 31406.1.13 по кадастралният план
на землището на с. Зарица, общ. Главиница, начин на трайно ползване
- „Гробищен парк“, която част е с площ 3 000 кв. м., находяща се в
североизточната част на посочения имот, защрихована в оранжево
върху скицата на стр. 25 от първоинстанционното дело.
Ищците твърдят, че до 1964 г. имотът се обработвал от бащата
на ищеца С. М. - М. М, б.ж. на с. Зарица, общ. Главиница.
Семейството на М. М живеели в друг имот в с. Зарица, а въпросното
място използвали като допълнителен двор. Докато семейството на
ищеца стопанисвало имота, в него се сеели различни земеделски
култури - памук и рицин. По това време имотът се намирал в
границите на с. Зарица, общ. Главиница, в самия му край. Твърдят
също, че процесното място е било оградено отвсякъде с ограда от
колове и пръти, като поясняват, че незаетите от гробове места от т. н.
2
„гробищен парк” на с. Зарица се обработвали от ТКЗС до
настъпването на т. н. „демокрация”, а след това - от земеделската
кооперация в с. Звенимир.
Ищецът С. М твърди, че е завършил образованието си през 1962
г., след което се върнал да живее в с. Зарица, общ. Главиница, като
през 1964 г. се оженил и баща му, му дарил процесния имот, без да е
оформен официален писмен документ за сделката. По това време
двамата съпрузи възнамерявали да построят в имота къща, но
междувременно С. бил назначен на постоянна работа в с. Звенимир,
община Главиница /на около 2 км. от с. Зарица/ и двамата със
съпругата му закупили дворно място в с. Звенимир, където построили
къща, в която живеят и към момента на подаване на исковата молба,
но през всички тези години те продължили да обработват имота в с.
Зарица.
В с.з. от 21.07.2020 г. ищецът С А. уточнява, че в периода 1970 г.
- 1994 г. имотът не е обработван от него, тъй като е бил внесен в
ТКЗС. Това се посочва и в депозираната на стр.34 от АХД № 519/21г.
молба от процесуалния представител на ищците.
Ответникът Община Главиница твърди, че имотът е общинска
собственост, тъй като е бил част от гробищен парк.
По делото са изслушани показанията на свидетелите М М Г, Т Р
Г, Х М А. (брат на ищеца) (стр. 92), като според св. Г мястото на
ищеца се намира до „парцелите” (същият го индивидуализира върху
представената скица на л. 53 от делото), а гробището е „под
парцелите” и съществува отделно от имота на ищците.
Свидетелите също заявяват, както и самият ищец, че до 1970 г.
процесният имот се е обработвал от семейството на С А., а след това е
предоставен на ТКЗС, като едва след 1994 г. ищецът отново е
започнал да го обработва.
Видно от заключението на назначената пред ТРС съдебна
3
техническа експертиза (СТЕ), находящо се на стр.74 от
първоинст.дело, ВЛ е посочило, че защрихованата на скицата на стр.
25 част от имота съответства на имота, заключен между точки 3, 4, 5 и
6 на комбинираната скица (приложена към заключението), който е
владян от ищеца по негови твърдения. Обработваният от последния
имот има установена граница на север и на изток (дървета и остатъци
от ограда).
Според експерта имот с идентификатор № 31406.1.13
съответства на имот с пл. № 66 по кадастралния и регулационен план
от 1993 г. За имота липсват предвиждания в плана относно
предназначението му, тъй като се намира извън регулационните
граници на населеното място, като в югозападната част на имот с
идентификатор № 31406.1.13 (до средата на имота) има гробове.
От отбелязването върху представената на стр. 25 скица от СГКК
също се установява, че имот № 001013 по плана за на землището на с.
Зарица е идентичен с имот с идентификатор № 31406.1.13 по
кадастралната карта на землището.
Видно от представената преписка от ПК – Главиница по
приложеното АХД №519/21г. по описа на ТРС, на 30.01.1992г. Л А.,
който е един от наследниците на А. М Х /баща на ищеца С А./ е подал
заявление за възстановяване, по реда на ЗСПЗЗ, на наследниците на А.
М Х правото на собственост върху притежаваната от него земеделска
земя в землището на с. Зарица в размер на 6 дка. Към преписката е
представена и извадка от Данъчната книга /Данъчен регистър/ от
1936-1940г., в който е отбелязано, че А. М Х е притежавал „ясак” от 6
дка „въ селото” (стр. 57 от адм.дело). С Протоколно решение №
2/11.08.1992г. е отказано възстановяването за заявените 6 дка с мотив,
че се намират в регулацията на селото.
Не се спори по делото, че в тези 6 дка са и процесните и те
касаят именно имот с идентификатор № 31406.1.13, правото на
собственост върху който е възстановена на Община Главиница, видно
4
от Пълната история на имот № 001013, с открита партида на
25.04.1995г. и решението на ПК-Главиница по преписка с вх. №
ЗА802/29.05.1992 г. /стр.104 и 105 от АХД № 519/21г./, съгласно което
на Община Главиница е възстановена собствеността върху Гробище от
13,979 дка, съставляващо имот с идентификатор № 001013 по плана
на с. Зарица /уточнено в о. с. з. на 15.12.22г. по АХД № 519/21г. – стр.
210 от делото/.
Двете решения на ПК – Главиница представляват влезли в сила
стабилни административни актове, което се установява и от
окончателно приключилото АХД № 519/22г. по описа на ТРС, с което
е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателите по
настоящото дело в частта, с която е поискано обявяването на
нищожността на т. 1 от Решение по преписка ЗА802/29.05.1992 г. на
ПК - гр. Главиница, с което на Община Главиница е възстановена
собствеността върху Гробище, съставляващо поземлен имот № 001013
по плана за земеразделяне на с. Зарица, общ. Главиница и съответно е
отхвърлена същата в частта, с която е поискано обявяването на
нищожността на Решение, обективирано в Протокол № 2/11.08.1992 г.
по преписка с вх. № 106/30.01.1992 г. на ПК - гр. Главиница.
Решението на ПК-Главиница, обективирано в Протокол №
2/11.08.1992 г. по преписка с вх. № 106/30.01.1992 г. на ПК-Главиница
е валиден административен акт - постановено е от компетентен оран -
Поземлена комисия (сега ОСЗ), чиято компетентност произтича от
разпоредбата на чл. 14 от ЗСПЗЗ, като волеизявлението на
административния орган е обективирано в изискуемата писмена
форма и в акта се съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаването му – посочено е, че се постановява отказ за
признаване на право на възстановяване на собствеността върху 6. 000
дка, тъй като имотът е в регулация.
Правилността на акта, свързана с нарушения на материалния
закон, би могла да се разисква в производство по обжалването му в
5
срока по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, но това не е направено в случая, от
което следва, че е преклудирана възможността към момента да се
извършва проверка на правилността на изводите на административния
орган, който го е постановил /ПК-Главница/.
При положение, че процесният имот не е възстановен от ПК на
заявителите, той се явява останал свободен след реституцията - след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими реални граници, и представлява земя
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, която е станала общинска собственост на това
основание.
Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ
има задължение не само да признае правото на възстановяване
собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да
довърши до край предвидената в закона процедура като определи
границите на възстановените имоти по картата на възстановената
собственост и разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ урежда правния статут
на земите, за които не са възстановени. Само тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В този
смисъл е и представеното по делото протоколно решение Решение,
обективирано в Протокол № 2/11.08.1992 г. по преписка с вх. №
106/30.01.1992 г. на ПК - гр. Главиница /изкарано от информационната
система FRZPK,с която работи ПК, тъй като съгл. писмо от 29.12.22г.
преписките от 1992г. не са налични в архивите/ , с което са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в т.1 е посочен
процесният имот.
Следва да се отбележи, че към момента на постановяването на
този административен акт регламентацията в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ все
още не е била детайлна, както е в момента след десетките изменения и
допълнения на нормативните актове, но основното и непроменено
положение е, че правото на собственост на Общината върху земите,
6
които са останали свободни след реституцията, възниква след влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи
и възстановими реални граници, като в конкретния случай това е
станало по силата на решението по чл. 27 ППЗСПЗЗ /чл. 19 ЗСПЗЗ във
вр. с чл. 45, ал. 2 и чл. 27 ППЗСПЗЗ/, както е приел и
административният съд в решението си, постановено по к.адм. дело №
20247210700031 / 2024 г., касателно процесния имот.
От значение е също, че правото на собственост на Общината
възниква с наличието на фактическото и правно основание за
реализирането му, т.е по силата на закона в настоящия случай, а не със
съставянето на акт за общинска собственост./ В този см. и Р. № 321 по
гр. д. № 1167/10 г. и Р № 541 по гр. д. № 661/09 г. на ВКС, I г. о./.
Следователно към 1994г. Ответната Община вече е била
собстеник на процесния имот и за ищците не е съществувала
възможност да го завладеят по давност, тъй като е налице спиране на
придобивната давност върху общински имоти. Същият би могъл да
бъде придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на
§ 1 от Закон за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г., давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31.12.2022 г.
Ето защо ищците не могат да се легитимират като собственик на
процесния имот на соченото от тях оригинерно правно
основание.Давност в тяхна полза не е могла да тече през сочения
период – от 1994 г. до дата на предявяване на исковата претенция.
В контекста на изложеното доводите на жалбоподателите, че
владеят имота чрез своите прародители от 1964 до този момент,
повече от 10 години, необезпокоявано и Общината никога не е
предявила своята претенция въпреки, че го е актувала като публична
общинска собственост, са несъстоятелни.
Несъстоятелни са и доводите, че не е доказано по делото, че
през периода след 1990 г. по отношение на имота е била приложима
7
забраната на чл. 80 от ЗС и че имотът е бил собственост на
посочените лица/институции в разпоредбата, като и от допълнително
представената снимка - аеро изображение, заснето и предоставено от
Министерството на отбраната, е видно, че очертаното дворно място не
е част от гробищен парк.
Неотносим в контекста на гореизложеното е и доводът, че
гробищният парк е бил един от румънско време и в момента,
очертано по скица, не е регламентирано, а границата му е очертана
при изработването на двата плана - кадастрален и ПУП на с.Зарица, и
е допусната административно-техническа грешка, която не е
отстранена във времето, като североизточната част от имота, т.е.
процесната част, никога не е била част от гробищен парк.
Дали тази реално обособена част от целия имот, представляващ
гробищен парк, реално се е ползвала или не като от гробищния парк в
миналото и дали към момента е част, не променя изводите за
общинския й характер, посочени по – горе. Гробищният парк се
запълва и разширява с времето.
Предвид всичко изложеното до тук, се налага изводът, че
предявеният установителен иск за собственост върху процесния имот
се явява неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до същия краен извод, ТРС е постановил
правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на процеса пред СОС, в полза на Община
Главиница следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на
300 лв. – заплатена адвокатски хонорар за въззивната инстанция
съгл.договор за правна помощ, находящ се на стр. 72 от делото.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600/05.01.21г., постановено по
8
гр.д. № 459/2019г. по описа на ТРС.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9