Р Е Ш Е Н И Е
19.12.2017 г.
Номер 230 2 0 1 7 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и осми ноември 2 0 1 7 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Прокурора: Марияна Сиракова
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 194 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът ЕТ „Р Д – *** – 90, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р. А. Д., в искова молба въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Комисията за защита на потребителите – гр. София да му заплати сумите, както следва:
1. 1 000 /хиляда/ лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, наложена санкция по НП № К-7597/23.07.2012 г., издадено от Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, отменено с Решение на КРС по нахд № 312/2015 г., влязло в сила на 09.04.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от 09.04.2016 г. до окончателното погасяване на задълженията;
2. 240 /двеста и четиридесет/ лв. – адвокатски хонорар за представителство по изпълнително дело № 20137420400477 от ЧСИ ВА;
3. 239.39 /двеста тридесет и девет лв. и 39 ст./ – такси и разноски по изпълнението, събрани от ЧСИ;
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител по делото.
Прокурорът от КОП дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 2629/03.07.2017 г.; вх. № 2748/07.07.2017 г.; вх. № 2790/12.07.2017 г.; копие от изп. дело № 20137420400477, свършено на 16.02.2016 г. на ЧСИ Валентина Александрова /рег. № 742, район на действие ОС – Кюстендил/; Решение № 150/10.03.2016 г. на РС – Кюстендил, по НАХД № 312 по описа на съда за 2015 г., влязло в законна сила на 09.04.2016 г.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца е издадено от Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите гр. София НП № К-7597/23.07.2012 г., въз основа на АУАН от 25.01.2012 г., като е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
За цитираното НП се установява, че е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение на РС - Кюстендил № 150/10.03.2016 г., постановено по НАХД № 312/2015 г., влязло в законна сила на 09.04.2016 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/ гр. София и КЗП е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу КЗП гр. София ще се уважи.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно е, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа издал акта. В този аспект НП е резултат от упражнена дейност по административно наказание, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена администартивнонаказателна компетентност, законово представена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВАС и ВКС.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – отменено НП № К-7597/23.07.2017 г. на Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите гр. София, от Кюстендилския районен съд, влязло в законна сила на 09.04.2016 г. и описано подробно по – горе.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че е налице незаконно наказателно постановление и неговата отмяна с влязло в сила решение на КнРС.
1. Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът приема, че същите се явяват доказани, явяващи се като последица от незаконосъбразността на НП, описано по – горе. В хода на съдебното производство се доказа, че извършените разходи от страна на ищеца са по административно - наказателното производство, по което е издадено НП № К – 7597/23.07.2012 г. на Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП гр. София. Представеното по делото копие от изпълнително дело на ЧСИ, доказват и извършените от ищеца разходи, произтекли от издаденото и отменено в последствие НП. Установява се по безспорен начин, връзката между направените разходи и издаденото НП, както и тяхната стойност. Претендираните вреди са разграничени и индивидуализирани като последица, спрямо отмененото от съда НП.
Налице е пряко причинната връзка между незаконосъобразното НП и причинените имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена имуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, имуществени вреди общо в размер на 1 533.39 /хиляда петстотин тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, за отмененото НП и разходите по образуваното изпълнително дело № 20137420400477 от ЧСИ Валя Александрова, ведно със законната лихва от съответната дата на влизане в сила на решението на РС - Кюстендил, до датата за заплащане на дължимите суми. Същият следва да бъде уважен като доказан и основателен.
Налице са кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се доказва претендираните имуществени вреди да са в пряка причинно - следствена връзка с обявени по надлежния ред незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица и/или административни органи при КЗП гр. София, вкл. отменено НП спрямо ЕТ „Росен Димитров – РОССИ – 90“ гр. Кюстендил.
Вземанията на ищеца не са погасени по давност. Същите са станали изискуеми от момента на влизане в сила на решенията на КнРС, с което наказателното постановление е отменено – в случая – 09.04.2016 г., а искът съгласно последната уточнителна молба се счита за предявен от 03.07.2017 г. или преди изтичане на общата 5 – годишна погасителна давност. Горните изводи са съобразени с приетото в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г.
Съгласно чл. 78 от ГПК, субсидиарно приложим по препращането с чл. 144 от АПК, последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес от 1 000 до 5 000 лв., доколкото уважената част от исковата претенция е за 1 533.39 лв., то съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв. Представените по делото разноски по опис от адв. Т. са общо в размер на 360 /триста и шестдесет лева/, включително и дължимата държавна такса от 10 /десет/ лева, който размер съдът приема за законно определен.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, с адрес: гр. София, пл. „Славейков“ № 4А, да заплати на ЕТ „Р Д – ***– 90“, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представляван от Р. А. Д., с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сумата от 1 533.39 / хиляда петстотин тридесет и три лева и 39 ст./ – обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № К-7597/23.07.2012 г. на Гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – София и образувано изпълнително дело № 20137420400477 от ЧСИ В Ал /рег. № 742/, отменено от РС - Кюстендил и влязло в законна сила на 09.04.2016 г. по НАХД № 312/2015 г., ведно със законната лихва, считана от датата на влизане в сила на решение на КнРС по отмененото НП, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр. София да заплати на ЕТ „Р Д – *** – 90“, представляван от Р. А. Д., чрез процесуалния му представител адв. Ал. Т., с посочен по – горе съдебен адрес, деловодни разноски общо в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: