№ 74
гр. Радомир, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100106 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2011 г. бил сключен договор за револвиращ
заем № . между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Б. В. СТ.
и П.Г.А., като солидарни длъжници, от друга страна. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита – 2000 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската по
кредита – 147,00 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 77,85%; годишен лихвен
процент – 61,73%; общ размер на задължението - 3599,03 лева.
Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел
паричната сума в размер на 2000 лева по посочената от длъжника банкова сметка.
На 22.01.2013 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и солидарните длъжници бил
подписан анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че
вноски № 11 и 12 ще бъдат отложени и заплатени в края на погасителния план, като за целта
бил изготвен и нов погасителен план. За направеното отлагане се дължало възнаграждение в
размер на 294,00 лева.
На 27.06.2013 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и солидарните длъжници бил
подписан анекс № 3 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че
вноски № 16 и 17 ще бъдат отложени и заплатени в края на погасителния план, като за целта
бил изготвен и нов погасителен план и погасителните вноски се променяли от 32 на 36 броя.
За направеното отлагане се дължало възнаграждение в размер на 294,00 лева.
Ответникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като направил 17
пълни месечни вноски и една частична. Крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на
1
04.01.2015 г. и същият не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, „Профи
Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.
№ 980/2021 г. по описа на съда, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение №
392/22.11.2021 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът Б. В. СТ. дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“
ЕООД сума в размер на 1209,53 лева - главница по договор за револвиращ заем № .,
сключен на 13.12.2011 г., договорна лихва в размер на 770,55 лева за периода от 04.01.2014
г. до 04.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2021 г., до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
противопоставил възражение за изтекла погасителна давност.
Наред с това се твърди, че на ответника не е била предоставена възможност да се
запознае с Общите условия, представени с исковата молба, като твърди, че клаузата от
договора за кредит, въвеждаща задължение за заплащане на договорна лихва в посочения
размер, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Липсвали и доказателства за наличието на представителна власт за лицата, подписали
договора за кредит от името на ищеца.
По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 28.10.2021 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника Б. В. СТ. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 13.12.2011 г.,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 980/2021 г. на РС - Радомир. В рамките на
образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 392/22.11.2021 г. против длъжника и настоящ
ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.
2
По делото е представен и приет договор за револвиращ заем № . от 13.12.2011 г.,
сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Б. В. СТ.
и П.Г.А., като солидарни длъжници, от друга страна. Договорът е сключен при следните
параметри: сума на кредита – 2000 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската по
кредита – 147,00 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 77,85%; годишен лихвен
процент – 61,73%; общ размер на задължението - 3599,03 лева.
По делото е приет и анекс № 2 към договор за револвиращ заем № . от 13.12.2011 г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноски № 11 и 12 се отлагат и
ще бъдат заплатени в края на погасителния план.
По делото е приет и анекс № 3 към договор за револвиращ заем № . от 13.12.2011 г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноски № 16 и 17 се отлагат и
ще бъдат заплатени в края на погасителния план. Видно от приложения към анекс № 3
коригиран погасителен план, страните са уговорили първата погасителна вноска да е с
падеж на 04.02.2012 г., а последната погасителна вноска – с падеж на 04.01.2015 г.
От ищцовата страна е представено също и платежно нареждане от 14.12.2011 г., от
което се установява, че сумата по кредита в размер на 2000,00 лева е преведена по банкова
сметка на П.Г.Р..
От представеното по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№ . се установява, че остатъчното задължение по договора към 09.02.2022 г. е в размер на
1980,08 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит
България“ ЕООД и ответника във връзка със сключения договор за потребителски кредит,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия
падеж на задължението.
По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът
„Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да
предостави на потребителя сумата от 2000,00 лева, а последният е следвало да погаси
3
задължението си на 36 месечни вноски, първата от които с падеж на 04.12.2012 г. и
последната с падеж на 04.01.2015 г. Между страните не се спори, че крайният срок за
погасяване на кредита е изтекъл на 04.01.2015 г. и същият не е бил обявяван за предсрочно
изискуем. Не се спори и че ответникът не е изпълнявал в срок задълженията си към
кредитора, като е направил 17 пълни месечни вноски и една частична.
С оглед изложеното дотук, съдът следва да се произнесе по противопоставеното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. В чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания
за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а според ал. 2 – ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има характер на
задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане, независимо
дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като с постигнатите
уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части по
смисъла на чл. 66 ЗЗД (в този смисъл: решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., ГК, IV г. о.). Поради това, съдът счита, че погасителната давност в процесния
случай е петгодишна съгласно чл. 110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо в пълния му размер – в случая, считано от 05.01.2015 г.,
съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Видно от данните по делото, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е депозирано
от „Профи Кредит България“ ЕООД в съда на 28.10.2021 г., т. е. след изтичане на
петгодишния давностен срок, при което кредиторът е изгубил правото си да търси
принудително изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема за основателно и
обосновано възражението на ответната страна, че правото на кредитора да претендира
изпълнение на неизпълнено парично задължение по процесния договор за кредит е погасено
поради изтекла петгодишна давност. Следователно, вземането на „Профи Кредит България“
ЕООД за невърнатата част от заетата сума по този договор е погасено по давност, а
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедното производство в общ размер на 550,00 лева. С
молба от 16.05.2022 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е направил
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая,
преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на
делото и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален
размер, както и броя на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Б. В. СТ., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Радомир, ул. „К.“ № ., че дължи сума в размер на 1209,53 лева (хиляда двеста и
девет лева и петдесет и три стотинки) - главница по договор за револвиращ заем № .,
сключен на 13.12.2011 г., договорна лихва в размер на 770,55 лева (седемстотин и
седемдесет лева и петдесет и пет стотинки) за периода от 04.01.2014 г. до 04.01.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.10.2021 г., до окончателното изплащане, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. СТ., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „К.“ № . сумата от 550,00 лева (петстотин и
петдесет лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5