№ 324
гр. Сливен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500392 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Д. А., ЕГН **********
от гр.Б., кв.“Л. *** против решение № 191/02.05.2023 г. по гр.д. № 3035/2022г.
на Районен съд – Я..
Извършвайки проверката за допустимост съдът констатира, следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1,2,4 и 7 , както
и на изискванията на чл. 261 т. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК, с оглед на което се явява и
допустима.
Депозирана е въззивна жалба от Г. Д. А., ЕГН ********** от гр.Б.,
кв.“Л. *** против решение № 191/02.05.2023 г. по гр.д. № 3035/2022г. на
Районен съд – Я., в частта с която жалбоподателят е бил осъден да заплаща на
Б. К. Б. от гр. Я., ул. „Р. **, ЕГН **********, в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете Е. Г.ева Д.а, родено на 25.06.2015 г.,
месечна издръжка в размер на 250.00лв., считано от 16.11.2022 г., до
1
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, както и издръжка за минало време за периода от 16.11.2021 г. до
16.11.2022 г. в размер на 1980.00лв., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, както и
необосновано. Същото било постановено при липса на анализ на всички
представени по делото доказателства, което е довело до неправилни правни
изводи на съда. Хосочено е, че издръжката на детето следва д ае в минимален
размер от ¼ от МРЗ, а за минал период от време не следва да се присъди
издръжка, тъй като такава е била заплащана от жалбоподателя и неговите
родители.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде
върнато на първа инстанция за повторно разглеждане. Не са направени
претенции за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.Т., пълномощник на Б. К. Б., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Р. **,
майка и законен представител на малолетната Е. Г.ева Д.а ЕГН **********, с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Обжалваното решение било
правилно и законосъобразно. Решаващият съд бил приложил правилно
материалния закон и липсвали процесуални нарушения. Определеният размер
на издръжката бил в почти минимален размер, бил правилно определен и бил
във възможностите на въззивника за заплащане. Търговските дружества, в
които въззивникът имал участие дори да нямали дейност имали имуществени
активи. Освен това той разполагал и с недвижимо имущество, от което също
можел да има допълнителни доходи. Посочва се, че липсват доказателства, от
които да е видно, че на детето е била изплащана издръжка за минало време
(чрез парични преводи от фирма на сина му към майката на детето). Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за
въззивна инстанция.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
В с.з. въззивваемата страна не се явява и не се представлява.
Процесуалният и представител адв.Т. заявява в писмена молба отправена до
съда, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди
обжалваното решение.
2
Пред настоящата инстанция не бяха събрани доказателства във връзка
със спора за даване на издръжка от въззивника на малолетното дете Е. Д.а.
Представените от въззивника доказателства са били във връзка с
освобождаването му от заплащане на държавна такса по производството.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.05.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.05.2023 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Я. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По отношение предявения иск по 143 от СК, за издръжка на
непълнолетно дете, съдът взе предвид следното:
Основният принцип залегнал в нашето законодателство е, че размерът на
издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
според възможностите на лицето, което дължи издръжката. Разпоредбата на
чл. 142 ал. 2 от СК уточнява, че минималната издръжка на едно дете е ¼ от
размера на минималната работна заплата, което в случая към момента на
постановяване на обжалваното решение е било е 195.00 лв. ( МРЗ е 780.00лв.),
а към момента на постановяване на настоящето решение е в размер на
233.25лв. (МРЗ е 933.00лв.). Съдът следва да съобрази новонастъпилите, след
постановяване на решението обстоятелства. В случая това е повишеният
размер на МРЗ.
В случая се касае за дете навършило 9г., за което няма данни за особени
потребности свързани със здравословното му състояние или някакъв вид
специално обучение. Това е сравнително голямо дете с нужди за дрехи, храна
и учебни пособия значително по – големи от едно по – малко дете, което не е в
училищна възраст. То посещава извън класна дейност – курсове по плуване, за
което майката заплаща ежемесечно по 15.00лв. Въпреки, че е декларирал, че
не получава доходи, по отношение бащата на детето е установено, че участва в
3
няколко търговски дружества, всяко от което макар и неупражняващо дейност
има съответен капитал и активи. Освен това той притежава два големи
недвижими имота в гр.Б. от които без съмнение би могъл да реализира
допълнителни доходи от наем. Бащата няма задължения по отношение на
други непълнолетни лица. Същият вероятно страда от повишено кръвно, но
няма данни за по – сериозни хронични заболявания, които да му пречат да
упражнява трудова дейност. При това положение, съдът споделя изводите на
РС – Я., че една издръжка в размер на 450.00лв. месечно за детето раздЕ. на по
200.00лв. от майката и 250.00лв. от бащата е необходима за малолетното дете и
е във възможностите на родителите, в частност на бащата да я осигури.
По отношение предявения иск по чл.149 от СК за минало време,
съдът взе предвид следното:
Искът за издръжка за минало време може да обхване период от една
година от датата на предявяване на исковата молба назад. В случая исковата
молба е предявена на 16.11.2022г., поради което исковият период за минало
време е от 16.11.2021г. до 16.11.2022г. Минималният размер на издръжката е в
размер на ¼ от МРЗ. За периода от 16.11.2021г. до 30.11.2021г. при МРЗ
650.00лв., минималната издръжка е в размер на 81.25лв.; за периода от
01.12.2021г. – 31.03.2022г. при МРЗ 650.00лв., минималната издръжка е в
размер на 650.00лв.; за периода от 01.04.2022г. – 31.10.2023г. при МРЗ
710.00лв. , минималната издръжка е 1242.50лв. и за периода от 01.11.2023г. –
15.11.2023г. при МРЗ дължимата издръжка е в размер на 88.75лв. Така общо
дължимата издръжка за минал период от време е в размер на 2062.50лв. РС- Я.
е присъдил издръжка в размер на 1980.00лв., което е по – малко от
действително дължимия размер на издръжката. До пълния претендиран
размер на издръжка искът е бил отхвърлен от РС – Я.. Тъй като обаче няма
възражение от ищцата в тази насока, съдът не следва да измени обжалваното
решение.
Следва да се отбележи, че твърденията на въззивника за заплащана от
него чрез родителите му и чрез фирми на сина му издръжка за минало време
не са подкрепени от събраните по делото доказателства. По този начин не
може да бъде уважено искането на жалбоподателя за „приспадане“ на вече
4
дадена издръжка.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззивната страна биха се следвали
разноски за адвокатско възнаграждение. Такива са претендирани, но не са
доказани, поради което няма да бъдат присъдени.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/02.05.2023 г. по гр.д. № 3035/2022г.
на Районен съд – Я..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5