Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14906 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 2.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, по предявени от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Н.З.А. /ЕГН
**********/ дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД /ЕИК********/
сумата 547.46 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., ведно със
законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното й заплащане, и сумата 351.47 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 18.11.2014 г. до 28.06.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2018 г. по ч.гр.д.№
42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав, като исковете са отхвърлени като
неоснователни: относно главницата- за разликата над сумата 547.46 лв. до пълния
предявен размер от 761.29 лв., и изцяло- относно сумата 45 лв., представляваща такса
разходи, и сумата 694.65 лв., представляваща неустойка за периода от 17.11.2014
г. до 16.05.2015 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.А. е осъден да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 248.92 лв.- разноски за първо-инстанционното производство, и сумата 42.24 лв.-
разноски за заповедното производство. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД е осъден да заплати на ответника
Н.А. сумата 154.42 лв.-
разноски за първоинстанционното производство, и сумата
154.42 лв.- разноски за заповедното
производство.
Постъпила е въззивна жалба от Н.З.А. /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта
на мораторна лихва над сумата 200.73 лв. за периода
18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 150.74 лв. /горница
над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./- мораторна лихва, като му бъдат присъдени
разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна “А.з.с.н.в.”*** /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Предмет на въззивното
производство е установителният иск по чл.422 ГПК на
„АСВ“ ЕАД само относно акцесорното вземане за мораторна лихва, надхвърлящо сумата 200.73 лв.
По
същество обжалваното решение е неправилно относно признатата дължимост на сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73
лв. до размер на сумата 351.47 лв./,
представляваща лихви за забава при плащане на главницата от 547.46 лв., дължима
по сключен между ответника Н.А. и „Изи А.М." АД
Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., предмет на извършена в полза на ищеца
„АСВ“ ЕАД цесия, считано за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., в която част
следва да бъде отменено.
С
постановеното по делото решение по предявения от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/
установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато
за установено, че ответникът Н.А. дължи на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 547.46 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., и сумата 351.47 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 18.11.2014 г. до 28.06.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2018 г. по ч.гр.д.№
42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав. В частта относно дължимостта
на главницата от 547.46 лв. решението на СРС като
необжалвано е влязло в сила.
Определена
при условията на чл.162 ГПК с помощта на компютърен лихвен калкулатор,
дължимата за забава при плащането на главница от 547.46 лв. лихва
за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г. възлиза на 200.73 лв. И при зачитане на
обстоятелството, че част от извършените от ответника плащания, имащи
погасителен ефект относно главничния дълг, довел до
намаляването му от 761.29 лв. на 547.46 лв., в какъвто смисъл е влязлото в сила
решение на СРС, са извършени след 18.10.2014 г.- начална дата на забавата,
посочена от
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 14906/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ищеца, размерът на дължимата мораторна лихва е по- малък от посочения във въззивната жалба на ответника А. размер. От негова страна по
процесния заемен договор е заплатена общо сумата
608.30 лв. /258.30 лв.- на 14.10.2014 г., 100 лв.- на 9.12.2014 г., и 250 лв.-
на 11.05.2015 г./ и независимо от посоченото в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза счетоводно отнасяне на плащанията му /за погасяване на
главница, възнаградителна лихва и неустойка/, дължимата
за забава при плащане на останалата част от главничния
дълг лихва възлиза на сума, по- малка както от определената от СРС и празната
за дължима сума от 351.47 лв., така и от посочената
във въззивната жалба сума от 200.73 лв. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд не може да определи и признае за дължима
лихва за забава в размер, по- малък от посочения във въззивната
жалба на ответника размер.
При
това положение решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно в
обжалваната от ответника част и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на предявения от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД относно акцесорното вземане от 150.74 лв.
/горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./,
претендирано като лихви за забава при плащане на
главницата от 547.46 лв. по договора за кредит от 18.09.2014 г., дължими за
периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 325 лв.- разноски за въззивното
производство /за платени държ. такса и адвокатско
възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 2.08.2019
г., постановено по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113
състав, в обжалваната част, в която
по предявен от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД е признато за
установено, че Н.З.А. /ЕГН **********/
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД /ЕИК********/
сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./, претендирана
като лихви за забава при плащането на главница от 547.46 лв. по договор за заем
от 18.09.2014 г., дължими за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Н.З.А. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че Н.З.А. /ЕГН **********/ дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73
лв. до размер на сумата 351.47 лв./, претендирана като лихви
за забава при плащането на главница от 547.46 лв.- по сключен с „Изи А.М." АД Договор за заем № 2150204/ 18.09. 2014 г.,
чието вземане е цедирано на ищеца, дължими за периода
18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 9.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД- ***
/ЕИК********/ да заплати на Н.З.А. /ЕГН **********/ сумата 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.