Решение по дело №51/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 100
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20232230200051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. С., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200051 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Д. С. С. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №22- 0804- 004659/10.11.2022г., издадено от
началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли
наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично в
съдебно заседание. Счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява в
съдебно заседание. Изпраща писмено становище по съществото на делото
като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съдът да
го потвърди.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2022г. около 00,08 часа, полицейските служители М. М. и В. В.
изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на
1
правилата за движение по пътищата в гр. С.. Те спрели за проверка до офис
на куриерска фирма „Спиди“ движещия се по бул. „Стефан Караджа“ лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. №..... Установили, че водач на моторното
превозно средство е Д. С. Стефанов, а колата била собственост на Ц.С.И..
След извършена справка с работна станция за отдалачен достъп (РСОД) се
установило, че проверяваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация на 31.08.2022г. във вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Свидетелят М. М. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му св. В. В. се
подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение. Иззет бил от жалбоподателя контролния талон
към свидетелството за управление на МПС. Жалбоподателят вписал в акта за
установяване на административно нарушение, че няма възражения.
Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-С. за
преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Прокурор от РП- С. издал постановление от
26.10.2022г., с което отказал да образува наказателно производство поради
липса на осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било
изпратено на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. за
преценка относно необходимостта от ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и постановление от 26.10.2022г. на РП- С. впоследствие
началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел
същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно
постановление и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил
наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е основателна.
2
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът счита, че неправилно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП в акта за установяване на административно нарушение. От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация от
31.08.2022г. Установи се, че това превозно средство е било с прекратена
регистрация във връзка с получено уведомление от гаранционния фонд по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. След
служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на МВР
при съответната областна дирекция на МВР не са изпълнили задължението си
по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр.
ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното
средство за извършената служебна дерегистрация. По делото се установи, че
проверяваният автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на Ц.С.И..
Съобразно приложените справки от административнонаказващия орган, не
може да бъде установено, че действително собственика на МПС е бил
надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.
С оглед на изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна
страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят към
въпросната дата 02.09.2022г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано
моторно превозно средство. Напротив, установи се точно обратното, че
собственикът на моторното превозно средство не е имал знание и съзнание за
извършената служебна дерегистрация. За да е налице такова нарушение
същото следва да е извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно
обратното, че жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него МПС е
3
дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то значи, че виновно нарушение не
е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде
санкционирано. Поради тази причина обжалваното наказателно
постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.
Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 004659/10.11.2022г. на началника на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на Д. С. С. с ЕГН
********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4