№ 405
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20235330200028 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5655515, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П. Й. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно от справката АИС-АНД, ЕФ е връчен на 13.12.2022г., като тази
дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 15.12.2022г., т.е. явява
се подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от
легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.02.2022г. в 12,21ч. в
Област Пловдив, на път II-86, км 19+240 с посока на движение от гр. Пловдив
към гр. Асеновград, МПС с рег. № **** се движело при разрешена стойност
на скоростта от 90 км/ч. с установена наказуема скорост 121 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 31 км/ч. ЕФ е издаден срещу П. Й. С. – законен
представител на фирма „Клеймо“ ЕООД.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. От задната страница на представеното към преписката
статично изображение, както и от допълнително представените доказателства
– увеличена снимка на заснетото МПС (л. 13 от съдебното производство) и
статичното изображение от л. 14 от съдебното производство (сочещо, че
заснемането е осъществено на лента 3), се установява безспорно, че заснетото
МПС е именно лек автомобил с рег. № ****.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 125 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3%, се получава
скорост 121,25 км/ч, поради което и след закръгляне към по-ниското число в
полза на водача, установената от АНО скорост правилно се явява в размер на
121 км/ч.
От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е
дружеството „Клеймо“ ЕООД. След извършена служебна справка в
търговския регистър се установява, че управител на дружеството към
04.02.2022г. се явява жалбоподателят П. С., поради което и правилно на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата отговорност.
Неоснователно е възражението относно неправилното определяне на
субекта на административното наказание с оглед възражението, че друго лице
е управлявало автомобила. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или
2
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Следователно цитираната норма предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на моторното
превозно средство (респ. за управителя на дружеството-собственик на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП) за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителният извършител на нарушението, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, какъвто е
настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение, се явяват дерогирани от
разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила. Оборването обаче следва да се
осъществи чрез изпълнението на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно която изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В случай,
че не бъде сторено това, именно собственикът, респ. управителят на
дружеството-собственик, е лицето, което носи отговорност за извършеното
нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил писмена
декларация с данни за лицето, което твърди да е извършило нарушението,
заедно с копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което и
правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш, който от своя
страна правилно не е бил анулиран. В този смисъл е и Решение по к.а.н.д. №
3027/22г. на Административен съд – Пловдив.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
3
Multaradar SD580 № 00209D32АСЕ1, представляващо стационарна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по смисъла на §6,
т. 65, б. „а“ от ДР на ЗДвП (т. 2.1. и т. 3.1. от Инструкцията за употреба).
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888.
Съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на
устройството е до 08.12.2020г., която дата с оглед датата на издаване на
удостоверението за одобрен тип – 08.12.2010г., отговаря на изискванията на
чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства
на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 27-С-
ИСИС/09.08.2021г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и същото е
било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4888, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 27-С-ИСИС/09.08.2021г., удостоверяваща
именно същият вид – Multa Radar SD580, и конкретен номер - №
00209D32АСЕ1 на АТСС, монтирано на същото място – път II-86, км 19+240.
В случая липсва изискване за съставяне на протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., тъй като нормата е приложима само за
мобилни АТСС, но не и за стационарни такива.
Налице е нарушение на общото правило за ограничение на скоростта за
МПС-та от категория В извън населено място от 90 км/ч, визирано в чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Посочена е правилната санкционна норма – чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП, като определеното наказание за процесното нарушение се явява в
абсолютен размер – глоба в размер на 300 лв. и е определено правилно при
издаването на електронния фиш.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
4
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5655515, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. Й. С., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5