№ 698
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430101166 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***
А., чрез юрк.***, против Л. Л. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в с.***. В молбата се твърди, че ответницата е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен номер ***, ИД номер ***, поради което същата е
потребител на топлинна енергия. Твърди се, че за периода 01,05,2019 г. – 30,04,2020 г. ответницата има начислена
сума за ТЕ в размер на 49,52 лева, като са начислени и мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ от
03,03,2020 г. до 05,02,2021 г., върху платена главница за периода от м.май 2017 г. до м.септември 2018 г. в размер
на 6,00 лева, и 0,29 лева за дялово разпределение – мораторна лихва за периода от 03,03,2020 г. до 31,01,2021 г.,
върху платена главница за периода от м.февруари 2020 г. до м.април 2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което да присъди посочените суми на ищеца. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. В
становище, депозирано преди съдебно заседание, проц.представител на ищеца моли съда да постанови решение
при признание на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.М.Л., в който сочи, че признава иска по
основание и размер. Направено е искане да не се присъждат разноски на ищеца, тъй като няма данни да е поканил
ответницата да заплати претендираните суми, алтернативно се прави възражение претендираното
юрк.възнаграждение да бъде определено към минимума. В с.з. проц.представител на ответницата отново прави
признание на иска, но моли да не се присъждат разноски, или да са към минимума.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй
като с отговора на ИМ ответникът е признал изцяло исковата претенция, и ищеца е направил искане да се
постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан,
и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в отговора на ИМ –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът
следва да съобрази направеното признание на иска.
Не се спори по делото, че ответницата е собственик на имот в гр.***, с абонатен номер ***, ИД номер ***, поради
1
което същата е потребител на топлинна енергия. Не се оспорва и облигационната връзка между страните, като
ответникът признава претенцията по размерите, предявени с исковата молба.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложено и заплащането на направените от ищеца разноски. Същият претендира такива в размер на 50,00 лева за
държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. По отношение направеното искане за понасяне
на разноските от ищеца - Съдът счита това искане за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК,
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В конкретния случай ответницата признава иска, но съдът счита, че с поведението си
/непогасено задължение към ,,*** ***“ ЕАД в продължителен период от време/ е дала повод за завеждане на дело
срещу нея. Не е достатъчно да е налице само едно от тези две условия на чл.78, ал.2 от ГПК, а е необходимо да са
налице и двете условия кумулативно, за да бъдат възложени разноските върху ищеца. По възражението за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение - съдът счита, че същото е основателно, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани допълнителни доказателства,
разгледано е в едно съдебно заседание, и следва да се присъди на ищеца юрк.възнаграждение в размер на 50,00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал1 от ЗЗД Л. Л. Т., ЕГН
**********, с настоящ адрес в с.***, ДА ЗАПЛАТИ на “*** ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от *** А., сумата от 55,81 лева, от които 49,52 лева главница за периода
01,05,2019 г. – 30,04,2020 г., мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ от 03,03,2020 г. до 05,02,2021 г.,
върху платена главница за периода от м.май 2017 г. до м.септември 2018 г. в размер на 6,00 лева, и 0,29 лева за
дялово разпределение – мораторна лихва за периода от 03,03,2020 г. до 31,01,2021 г., върху платена главница за
периода от м.февруари 2020 г. до м.април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
депозиране на ИМ – 14,09,2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л. Л. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в с.***, ДА ЗАПЛАТИ
на “*** ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от *** А., направените
деловодни разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2