Р Е
Ш Е Н
И Е
№
3122 22.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1167 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.439 от ГПК.
Ищецът Н.М.Ч. – Б., ЕГН ********** ***
е предявила против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” №
19, представлявана от ****** В. М. С. и Д. Н. Н. иск за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата от
15 025 лв. –главница дължима по договор за кредит от 18,10,2007 г. и
разноски в размер на 329,33 лв., за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4303/2011 г. по описа на ПдРС и е образувано изпълнително дело № ****г.
по описа на ЧСИ ****, с рег. № ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 4303/ 2011 г. на ПдРС , ищецът бил
осъден да заплати сумата от 15 025 лв. –главница дължима по договор за
кредит от 18,10,2007 г. и допълнително споразумение към него от 10,06,2010 г.,
1441,48 лв. лихва за периода от 30,08,2009 г. до 02,03,2011 г., сумата от
329,33 лв.- разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2011
г. до окончателното изплащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № ****г. ЧСИ ****, с
рег. № ***. На 09,08,2017 г. по молба на взискателя – ответник ЧСИ е
върнал изп. лист и е прекратил
изпълнително дело № ****г. ЧСИ ****. С молба от 09,08,2017 г. ответникът
е образувал изпълнително дело № ***г. ЧСИ ****
описа на ЧСИ. Твърди, че по
изпълнителните дела единственото изпълнително действие е извършено на
26,02,2018 г.,но процесните суми вече са били погасени по давност.
Предвид изложеното, моли
отрицателния установителен иск да се уважи. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на на 07,03,2011
г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника против Н.Ч. и А. А. А. въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
4303/2011 г. по описа на ПдРС, за следните суми: 15 025 лв. –главница
дължима по договор за кредит от 18,10,2007 г. и допълнително споразумение към
него от 10,06,2010 г., 1441,48 лв. лихва за периода от 30,08,2009 г. до 02,03,2011
г., сумата от 329,33 лв.- разноски, ведно със законната лихва върху главницата
от 02.03.2011 г. до окончателното изплащане и сумата от 329,33 лв. -
представляваща присъдени разноски.
Въз основа на така издадения изпълнителен
лист, ответникът по настоящото дело и по негова молба от 18.03.2011 г. е
образувано изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив. В последствие това изпълнително производство е
прекратено на 14,10,2013 г. по молба на взискателя на основание чл. 433, ал. 1,
т. 3 ГПК. В последствие е образувано изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ ****.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса
погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното
събиране.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4303/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе
правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само
на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило
за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока
за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното
от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит от
18,10,2007 г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на
чл.110 ЗЗД. Константната съдебна
практика приема, че при
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г.
по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. ).
Относно
твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания,
дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността
се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В
цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не
следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и
процесният случай.
От материалите по приложеното
изпълнително дело № ***г. се установява извършването на следните действия,
водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС:
-
на 18.03.2011 г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ за
образуване на изпълнително производство. Поискано е събиране на процесната сума
чрез налагане на запор върху трудови възнаграждения, като изрично на основание
чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено избирането на най-подходящия способ.
-
На 09.04.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата;
В периода след 09,04,2011 г. до 09,08,2017
г., когато е образувано новото изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ **** не са
извършвани никакви изпълнителни действия. На 14,10,2013 г. е прекратено изп. д.
№ ***г. от
съдебния изпълнител поради това, че взискателят е поискал да му бъде върнат
издадения в негова полза изп. лист.
Петгодишният давност за процесните вземания е изтекла на
09,04,2016 г.
Горните съображения, преценени в тяхната
съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция,
която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява
несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист е били погасени по
давност.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Разноските
надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 616,17 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Доколкото обаче в случая
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК,
дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък
размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 990,63
лв., с оглед цената на исковете. Макар преценката за прекомерност винаги да е
субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 1000
лева не е прекомерно, същото е само с 9,37 лв. над минималното . Делото е със
средна фактическа и правна сложност. При
формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение,
съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от
процесуалния представител, изготвяне на искова молба, явяването в съдебно
заседания, ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за проявена
процесуална активност.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска” № 19, представлявана от ****** В. М. С. и Д. Н. Н., че Н.М.Ч. – Б.,
ЕГН ********** ***, не дължи следните суми: 15 025
лв. –главница дължима по договор за кредит от 18,10,2007 г. и разноски в размер
на 329,33 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4303/2011
г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” №
19, представлявана от ****** В. М. С. и Д. Н. Н., да заплати на Н.М.Ч. – Б.,
ЕГН ********** *** , направените по делото
разноски в размер на 1616,17 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.