Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И.
и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 1779/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на И.Т.И.,
ЕГН: ********** *** чрез адвокат Й.А. от Адвокатска колегия гр. Варна, с която
претендира Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да бъде
осъдена да му заплати сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 23 –
0001153/10.09.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, потвърдено с Решение № 131/29.01.2015г. постановено
по н.а.х.д. № 5251/2014г. по описа на Районен съд гр. Варна, І-ви наказателен състав,
изменено с Решение № 810/07.04.2015г., постановено по к.а.д. № 614/2015г. по
описа на Административен съд гр. Варна.
Ищецът посочва, че с оглед организиране защита на правата
си е сторил разноски в посочения размер, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по н.а.х.д. № 5251/2014г. по описа на Районен
съд гр. Варна. Претендира заплащане и на законната лихва, считано от
07.04.2015г до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът с депозиран писмен отговор
с.д. № 17661/28.11.2019г. счита исковата претенция за неоснователна,
позовавайки се на обстоятелството, че в конкретния случай не е налице
незаконосъобразно наказателно постановление, а изменено такова – изменен е
размерът на наложената глоба в касационното производство по обжалване на
наказателното постановление. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид изхода на спора, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск, с искане претенцията да бъде
отхвърлена.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 5251/2014г. по описа
на Районен съд гр. Варна е видно, че с наказателно постановление № 23 –
0001153/10.09.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, на И.Т.И. е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 лева на основание чл.177, ал.3, предл.3 от ЗДвП. Наказателното
постановление е потвърдено с Решение № 131/29.01.2015г. постановено по н.а.х.д.
№ 5251/2014г. по описа на Районен съд гр. Варна, Първи наказателен състав. Решението
е обжалвано пред Административен съд гр. Варна, който с Решение №
810/07.04.2015г., постановено по к.а.д. № 614/2015г. по описа на съда е отменил
постановеното от Районен съд гр. Варна решение и е изменил наказателното
постановление, намалявайки размера на глобата на 500 /петстотин/ лева.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Варна ищецът е бил процесуално представляван от адвокат Й.А. от Адвокатска
колегия гр. Варна
по силата на пълномощно /л.5 по делото/ и
договор за правна защита и съдействие /л.10 по делото на РС/. От приложения по
н.а.х.д. № 5251/2014г. договор за правна защита и съдействие № ********** от
12.01.2015г. е видно, че заплатената от ищеца сума за предоставена правна
защита и съдействие е в размер на 300.00 /триста/ лева, заплатена в брой.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
В настоящия случай Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София е легитимирана страна по предявения иск, според
правилото на чл.7 от ЗОДОВ.
Безспорно по делото е, че в производството по
оспорване на наказателното постановление пред Районен съд гр. Варна ищецът се е
представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност,
да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между отменения
незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговото изменение платеното
възнаграждение не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е
връзка между измененото наказателно постановление и вредата, представляваща
платени разноски за водене на делото за отмяната му. Настоящият състав счита,
че размерът на претенцията обаче следва да бъде съобразен от една страна с обстоятелството, че съдът е изменил размера на
наложената санкция и от друга – съобразявайки се с указанията съдържащи се в
Определение № 14499/29.10.2019г., постановено по административно дело №
11182/2019г. на Върховен административен съд, задължителни за настоящата
инстанция. След като искът е допустим за вредите само в изменената част, следва
съобразно тази част да се присъди съответната част от претендираното
обезщетение. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме, че искът с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от М се явява доказан по
основание и размер за сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева. В тази връзка основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва, но върху сумата
от 150.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Съдът счита, че следва да се съобрази и нормативната
уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според
която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за
забава.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид
представеният в настоящото производство договор за правна защита и съдействие
серия Б, № ********** от 10.02.2020г., ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 640
/шестстотин и четиридесет/ лева, съобразно представения по делото списък на
разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на И.Т.И., ЕГН: ********** ***
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, произтичащи от установяването на незаконосъобразността на
административен акт – наказателно постановление № 23 – 0001153/10.09.2014г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, ведно със законната лихва върху сумата от 150.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на И.Т.И., ЕГН: ********** ***
размер на 640 /шестстотин и четиридесет/ лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: