Решение по дело №464/2019 на Районен съд - Брезник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 64

гр. Брезник, 20.08.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 24.06.2020 г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г. като разгледа гр.дело № 464 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С.В.Ч., Е.В.И., Т.Б.М. и Г.Б.Г., чрез адв. Б.Б.,***, офис № * срещу „ФЪН СПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***************************, представлявано от управителя Г. П. И. с правно основание чл. 108 от ЗС.

По изложени в исковата молба съображения, ищците молят да се постанови решение с което да се признаване за установено по отношение на ответното дружество че ищците са изключителни собственици на 1/27 идеална част от поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18- 340/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „********“, с площ от 5 374 кв. м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: девета, с номер по предходен план 017065 при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 41126.17.18, 41126.17.40, 41126.43.170 и 41126.17.166, който недвижим имот е предмет на договора за замяна, за който  е съставен нот. акт за замяна на недвижим имот № **, том І , рег. № ***, дело № **/2018г., вписан в АВ, СВ с дв. вх. рег. № ***/30.05.2018г., вх. рег. № ***/30.05.2018г., акт № ***, том 2, дело № ***/2018г., както и да бъде осъден ответника да предаде владението на същия.

Ответника е получил препис от исковата молба, като в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. В.П. *** в който излагат подробни доводи за неоснователност на претенцията. Прави възражение за изтекла придобивна давност с начална дата- 09.06.1999г. В открито съдебно заседание доразвива доводите за неоснователност на исковата претенция и като такава счита, че следва да бъде отхвърлена.

Брезнишкият районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

От приложеното по делото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № ** от 23.11.2018 г. издадено от Община гр. Брезник е видно, че ищците С.В.Ч., Е.В.И., Т.Б.М. и Г.Б.Г. са законни наследници на братята А. Г. Г., бивш жител ***, починал на *********., Б. Г. Г., бивш жител ***, починал на *******г. и В. Г. Г. /Д./, починал на *********.

От приложеното по делото като доказателство решение № 54-1П от 09.06.1999г. на ОСЗ-Брезник, заедно със скица № 15-9275** от 13.10.2019г. на наследниците на тримата братя А., Б. и В. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада с площ от 5.375дка в местността „********“, десета категория, съставляващ имот № ******* по картата на землището. След влизането в сила на КККР на село К., общ. Брезник, извършено със заповед № РД – 18- 340/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, посочения имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *********с адрес на поземления имот: местност „********“, с площ от 5 374 кв. м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: девета, с номер по предходен план **** при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 41126.17.18, 41126.17.40, 41126.43.170 и 41126.17.166.

По делото е приложен нотариален акт за замяна на недвижим имот № **, том І , рег. № ***, дело № **/2018г. от нотариус А. Ц. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на БрРС. От същият се установява, че на 29.05.2018г. лицата- Д. М. П. и П. М. В. заменят с ответното дружество- „ФЪН СПОРТ“ ЕООД, а имено съсобствеността си върху 1/27 идеална част от процесния имот, описан по – горе. Няма спор, че процесния недвижим имот е представлявал обект на земеделска реституция, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.

За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е собственик на имота, имота да се владее от ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките.

От приложените писмени док. се установява, че след внасянето и включването на имотите в ТКЗС наследодателят на ищците A Г. Г. е сключил на *******. граждански брак с лицето Р. З. Г.а, починала на ******. Това се установява от препис – извлечение от акт за сключен граждански брак от 20.11.2018г. и удостоверение за наследници изх. № ** от 23.11.2018 г. издадено от Община гр. Брезник. От сключения помежду им граждански брак нямат родени деца.

Заменителите- Д. М. П. и П. М. В.черпят своите права от праводателката си Р. З. Г.а, но настоящият съдебен състав намира, че тя попада по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството се явява „последващ съпруг“ на наследодателя собственик на ищците A Г. Г.. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 04.11.1998г. на ВКС по тълк. гр. дело № 1/1998г. на ОСГК - „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя – собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях организации. Нормата на чл. 9а от ЗН предвижда, че когато към откритото наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той /последващия съпруг/ е починал преди възстановяването на собствеността и от брака му с наследодателя нямат родени или осиновени деца.

Такъв е настоящия случай, който изключва правото на наследниците на починалата последваща съпруга  Р. З. Г.а да наследят реституираните имоти на нейния съпруг A Г. Г.. Това е така, защото са налице кумулативните предпоставки на нормата на чл. 9а от ЗН. На първо място, бракът между A Г. Г. и Р. З. Г.а е сключен на *********., т. е. повече от 10 години след внасянето и включването на процесния имот в ТКЗС. На второ място, от брака си посочените лица нямат родени и/или осиновени деца. На трето място, последващата съпруга е преживяла съпруга собственик, като тя е починала на *********., а съпруга собственик A Г. Г. е починал още на *******. Т. е. и двамата съпрузи, вкл. и преживялата последваща съпруга, са починали преди възсттановяването на собствеността. Възстановителното решение с което се възстановява правото на собственост като акт на реституция е от 09.06.1999г., т. е. доста време след смъртта на преживялата последваща съпруга. Ето защо са налице предпоставките на чл. 9а, която въвежда изключение от правилото, относно наследяването по закон уредено с чл. 9 от ЗН.

Като наследници на „последващ съпруг“ Р. З. Г.а заменителите и праводателите на ответното дружество – лицата Д. М. П. и П. М. В.не са наследници на възстановеното право на собственост имущество на общия наследодател на ищците A Г. Г.. Това е хипотезата на чл. 9а от ЗН, при която като наследници на последващ съпруг, тези лица не са могли да придобият права върху процесния недвижим имот. А като не са могли да придобият, те не са могли и да прехвърлят такива права в полза на ответното дружество. При това то не е придобило право на собственост на основание извършената замяна с посочения нот. акт.

От показанията на свидетелите И.Д. И. и Н. Г. В./посочени от ищците/, разпитан в с. з. на 24.06.2020г., се установява, че имота е владян от A Г., в последствие имота е внесен в ТКЗС. Имота е представлявал ливада и се е косяла. Наследодателя на ищците A Г. Г. е сключил втори брак с Р. З. Г.а от които брак нямат деца. Сега имота е заграден и се владее от П., които е баща на управителката на ответното дружество.

От показанията на свидетелите К.Д. Г. и В. Д. К./посочени от ответника/, също разпитани в с. з. на 24.06.20120., се установява, че знаят, че Д. и сестра му П. имат имот в местността „********“ на село К., имота граничи с язовира. Имота е ливада. Свидетелите заявяват, че Д. е продал имота на П.. П. го е заградил и го стопанисва.

По възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника.

Настоящият състав на съда счита за недоказани твърденията на ответника, че процесният имот е бил придобит по давност с начална дата 09.06.1999 г. Видно от писмените доказателства, че процесните идеални части от имота са придобити въз основа на сделка замяна на недвижим имот. Тази замяна обаче предвид изложеното по – горе е без вещно – прехвърлителен ефект. Самият нотариален акт за замяна е от 29.05.2018 г. От друга страна няма каквито и да било данни и/или доказателства за извършено владение от страна на двете не участващи по делото лица, посочени по – горе, „заменителите“ по нотариален акт и на самото ответно дружество. Няма данни за каквито и да било владение със законовите признаци на същото като явно, спокойно, несъмнено и със знанието за своене на процесния имот, което да са упражнявали третите лица или ответника. Такива обстоятелства не се доказват и от разпитаните и от ответника свидетели. Напротив видно от писмените доказателства които са приети в съдебното заседание на 12.02.2020 г. единствено и само ищците са сключвали договори за аренда на земеделските възстановени имоти включително и на процесния, изготвяли са и са пускали различни жалби, становища и възражения за достъпа до процесния имот. Така, че няма как при липса на данни за каквото и да било владение от ответника или от другиго, то това владение да е било явно, спокойно и продължително над 10 години и несъмнено при положение, че няма дори данни за своене на имота от страна на ответника.

Безспорно е между страните, че към настоящият момент фактическата власт върху имота се упражнява от ответното дружество.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 108 ЗС и в осъдителната част е доказан по своето основание и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

При направено искане и с оглед изхода на спора, ответникът „ФЪН СПОРТ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 865.00 лева, съгласно приложения по чл. 80 от ГПК списък на разноските, от които 50 лв. – внесена ДТ, 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 5 лв. такса за съдебно удостоверение и 10лв. такса за вписване на ИМ.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :   

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФЪН СПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***************************, представлявано от управителя Г. П. И., че С.В.Ч., ЕГН:**********, адрес: ***, Е.В.И., ЕГН:**********, адрес: ***, Т.Б.М., ЕГН:********, адрес: *** и Г.Б.Г., ЕГН:**********, адрес: ***, че са изключителни собственици на 1/27 идеална част от поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18- 340/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „********“, с площ от 5 374 кв. м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: девета, с номер по предходен план 017065 при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 41126.17.18, 41126.17.40, 41126.43.170 и 41126.17.166, който недвижим имот е предмет на договора за замяна, за който  е съставен нот. акт за замяна на недвижим имот № **, том І , рег. № ***, дело № **/2018г., вписан в АВ, СВ с дв. вх. рег. № ***/30.05.2018г., вх. рег. № ***/30.05.2018г., акт № ***, том 2, дело № ***/2018г., като ОСЪЖДА „ФЪН СПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***************************, представлявано от управителя Г. П. И. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 1/27 идеална част, от горепосочения имот на С.В.Ч., ЕГН:**********, адрес: ***, Е.В.И., ЕГН:**********, адрес: ***, Т.Б.М., ЕГН:********, адрес: *** и Г.Б.Г., ЕГН:**********, адрес: ***

ОСЪЖДА „ФЪН СПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***************************, представлявано от управителя Г. П. И. да заплати на С.В.Ч., ЕГН:**********, адрес: ***, Е.В.И., ЕГН:**********, адрес: ***, Т.Б.М., ЕГН:********, адрес: *** и Г.Б.Г., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от  865.00 лева- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: