РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Л., 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на пети август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20244320100469 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод на подадена искова молба от „К.ООД с ЕИК****,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. С., срещу М. А. С., с ЕГН:
********** от гр. Л., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от общо 999, 13 лева, от които: сумата от 500,00 лева – представлява
главница по Договор за кредит №....; сумата от 74, 13 лева – представляваща мораторна
лихва за периода от 30.03.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда /****г./, както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – ****г. до окончателното плащане на
сумата, 25,00 лева – държавна такса и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по ч. гр. дело **** по описа на Районен съд Л., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . Претендират се и направените в
настоящото производство разноски в размер на 475.00 лева, от които 400.00 /четиристотин/
лева за адвокатски хонорар и 75.00 /седемдесет и пет/ лева за държавна такса.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за
паричен заем №****** г., сключен между М. А. С. и дружеството „К. ООД. Договорът е
сключен от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗДЕП. Сочи се, че договора е сключен
като след регистрация на потребителя в платформата на „К. ООД и направен от него избор
за вида кредит, от „К. ООД е изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща,
съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го
декларации като прикачен файл в PDF формат. Сочи се, че в текста на имейла е описано, че
ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие
чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/ потребителско име, парола и
попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играе ролята на ел. подпис
съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се
осъществява чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен
номер от заемодателя. При подписване на договора с въвеждането на изпратения смс се
счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а „К. ООД получава в програмата си
статус на кредита „потвърден“.
Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на
1
договора като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 500.00 лева. Към нея е
прибавена и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 110.00 лева. Така общата
дължима сума по кредита е била в размер на 610.00 леза със срок на плащане – 30 дни.
Сочи се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит
след настъпване на падежа - 29.03.2023 г. до настоящия момент. Твърди се, че до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е бездействал въпреки
многократните опити за връзка с него. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде
уважен.
С исковата молба са представени: пълномощно; вносна бележка за доплатена ДТ;
платежно нареждане за предоставен заем и потвърдителен имейл за получаване на сумата;
платежно нареждане за предоставен заем и потвърдителен имейл за получаване на сумата;
доказателства за сключване на договор от разстояние /имейли, логини, справи/; извлечение
от регистър искания със статус потвърден на договора, попълнено заявление за онлайн
кандидатстване за кредит; договор за правна помощ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото,
чрез процесуалния му представител – адв. Х. Б. с пълномощно по делото, е постъпил писмен
отговор, с който предявения иск се оспорва като изцяло неоснователен.
В отговора ответника възразява срещу предявения иск и обстоятелства, които го
обвързват като задължено лице усвоило предоставения кредит. Ответника възразява, че не е
лицето кандидатствало за предоставяне на кредит от „К. ООД, не е давал съгласие да се
използват лични му данни и не се е подписвал на договор за кредит № **** и други
документи свързани с въпросния кредит, както и не е усвоил отпуснатата сума по кредита.
Възразено е също така посочената електронна поща в представените към исковата
молба извлечение от регистър искания, както и в попълнено заявление за онлайн
кандидатстване за кредит, а именно: ****, да е негова. Отрича да е регистрирал същия –
mail, както и да е регистрирал или ползвал посочения телефонен номер - *****
Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение между кредитното
дружество и ответника по процесния договор за кредит, с твърдението, че ответникът е
жертва на злоупотреба с лични данни, които той доброволно е предоставил с цел ставане на
поръчител по кредит, изтеглен от неговата сестра И.А.. Посочва се, че за извършеното
престъпление спрямо ответника е образувано досъдебно производство.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира съдебно – деловодните разноски направени в заповедното
производство по ч. гр. дело № *** по описа на РС Л. и в настоящото дело, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание свидетелят И.А. С., заявява че брат й – М. А. С. се е съгласил да
бъде неин поръчител, заявява също, че към онзи момент същият е имал само една банкова
сметка, тази в Банка „ДСК“, като и е ползвал един телефонен номер, който ползва и сега -
**********.
Л.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет
на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 195/ 21.05.2024 г. по ч. гр. д. № *** по описа на Районен съд – Л.. Последната е
връчена на длъжника М. А. С., който в предвидения от закона срок е подал възражение.
По делото е изискано, но не е представено копие от договор за потребителски кредит
№ ***** г. и погасителен план към него. В депозирано становище процесуалния
представител на ищеца е посочил, че няма такъв договор, който да е подписан от двете
2
страни, тъй като е сключен от разстояние по ЗПФУР, чрез изпращане на документ по имейл,
който се подписва чрез въвеждане на СМС, изпратен на посочен в искането телефон.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Исковете са с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по Договор за предоставяне
на потребителски кредит *****г., за които е издадена заповед № 195/ 21.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** по описа на
Районен съд Л..
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 от
ГПК е депозирал възражение срещу нея. Това е наложило даване на указания за предявяване
на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен
иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по
съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от
него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане. Съдът при разпределяне на доказателствената тежест с
Определение № 311 от 09.12.2024 г. е указал на ищеца, че следва да установи при условията
на пълно и главно доказване валидно сключен договор за кредит **** от 27.02.2023 г.,
между „К. ООД и ответника М. А. С., размера на задължението по кредита, период и размер
на задълженията за договорна лихва, изискуемост на задълженията.
Настоящия състав на съда намира, че в хода на съдебното производство ищеца не
доказа наличие на валидно сключен договор за потребителски кредит № ***** г. между „К.
ООД и ответника М. А. С..
Още с отговора на исковата молба ответникът оспорва факта да е сключвал
процесния договор за потребителски кредит и посочва, че е жертва на злоупотреба с личните
му данни. Служебно известно на съда е, че за твърденията на ответника относно
злоупотреба с личните му данни има образувано ДП № ***. на ОСлО при ОП – Ловеч,
заверени копия от което са приобщени по гр. дело № *** по описа на Районен съд Л.. По
настоящото производство има постъпила информация от РП Ловеч от която е видно, че
ответникът М. А. С. има качеството пострадал в досъдебното производство. Разследването
е за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. По данните съдържащи се в досъдебното
производство е налице злоупотреба с личните данни на М. А. С., които той е предоставил на
друго дружество с цел ставане на поръчител на сестра си И.А. С.. В последствие от негово
име са изтеглени множество кредити от различни институции.
Свидетелката И.А. С. в съдебно заседание потвърди заявеното от ответника, като
заяви, че преди време е помолила брат си М. А. С. да й стане поръчител по кредит. Тя
намерила в интернет кредитна институция, от която са поискали нейната и на брат й лични
карти и тяхно селфи съответно всеки държащ личната си карта. Комуникацията ставала по
„Вайбър“, като всеки от двамата кореспондирал чрез собствения си телефон. В последствие
след като не получила кредит заявила на брат си да си „блокира личната карта“, тъй като от
въпросната фирма я измамили. По данни на свидетелката по този начин се е стигнало до
злоупотреба с данните на брат й, който според нея не би изтеглил кредит от небанкова
институция.
3
В последствие образуваното ДП № 27/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Ловеч било
спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 245, ал. 1, вр. с чл. 215, ал. 1 и чл. 199,
ал. 1 НПК. Наблюдаващият прокурор е приел, че спрямо М. А. С. е извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК, но извършителят не е бил установен.
Ищецът заявява, че процесният договор е сключен като след регистрация на
потребителя в платформата на „К. ООД и направен от него избор за вида кредит, от „К. ООД
е изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща – в случая *****, съдържащ
целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като
прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било описано, че ако заемополучателят е
съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на
хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/ потребителско име, парола и попълване на
цифрите от получения от ответника СМС, който играе ролята на ел. подпис съгласно
уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се
осъществило чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен
номер от заемодателя – в случая тел. номер ***** При подписване на договора с
въвеждането на изпратения смс се счита, че договорът е сключен от страна на клиента. В
конкретния случай при кандидатстването за кредита е посочен телефонен номер на клиента
*****/л. 7/ и електронна поща ******/л. 9/.
С оглед изложеното са уважени направените искания от адв. Б. като е установено от
представена справка от мобилен оператор А 1 България ЕАД, че посоченият телефонен
номер към дата *** не е активен. Не се установи ответника да е ползвал посоченият
телефонен номер, както и същият да е бил регистриран на негово име. Това обстоятелство е
от изключително значение, доколкото се твърди от ищеца, че чрез въвеждане на смс,
изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя – в случая тел.
номер *****е подписан договора за кредит.
От предоставената справка от Банка „ОББ“ АД е видно, че М. А. С. е бил титуляр на
банкова сметка – ****** в лева, открита дигитално на 27.02.2023 г. и закрита на 05.02.2024 г.
Посочено е също, че сметката е открита през онлайн банкиране с онбординг регистрация.
Веритикацията на клиента е направена чрез Евротръст. От приложената справка за трансфер
по посочената банкова сметка на името на М. А. С. се установяват няколко превода от и към
други банкови сметки на лицата В. П. Г. и И. Н. З..
Направен е опит да се разпитат горепосочените лица по делегация с цел
установяване познават ли ответника; в случай, че го познават от кога и при какви
обстоятелства са се запознали; получавали ли са пари по банков път от него, в случай, че са
получавали парични суми, на какво основание; използвали ли са лични данни на ответника.
Въпреки редовното призоваване на свидетелите, същите не са се явили за разпит пред СРС и
Районен съд – Монтана.
В предоставената справка от „НЕТ ИНФО“ ЕАД е отразено, че към момента на
проверката съществува електронна пощенска кутия ****** която е регистрирана на
25.02.2023г. в 13:28:46 часа и същата е с неактивен статус към момента. Последното влизане
в пощата е било на 09.03.2023г. в 14:35:08 часа. Видно от Приложение № 1, приложено към
отговора пощата е регистрирана на името на М. С. като е посочена рождената му дата, а за
телефон за връзка е посочен мобилен № **********. Предоставеният при регистрирането на
електронната поща телефонен номер не се ползва от ответника. Видно от приложена по
делото справка от „Виваком“ мобилен № ********** е регистриран в тяхната мрежа на
„ТРАФИК СОТ“ ЕООД, ЕИК *********. В тази връзка е направен опит да се разпита А. Л.
А. - управител на дружеството, с цел установяване дали познава ответника; регистрирал ли е
профил в абв на името на ответника; давал ли е съгласие телефонният номер, регистриран
на търговското му дружество да се ползва за регистриране на електронна поща. Видно от
отговора на Районен съд Пловдив свидетелят не е редовно призован, тъй като бил призован
два пъти за различен час, за 10:15 часа и 11:15 часа. В тази връзка е предоставена
възможност на страните да изразят становище дали държат на разпита на лицето.
4
В настоящото производство съдът намира, че претенциите на ищеца са недоказани.
Не се доказа, че именно ответника М. А. С. е кандидатствал за процесния кредит, че той е
сключил договор за потребителски кредит ***** г. с „К. ООД.
Не се установи ползвателя на посоченият в договора за потребителски кредит
телефонен номер ***** както и същият да е регистриран на името на ответника и той да го
е ползвал. Това обстоятелство е от изключително значение, доколкото се твърди от ищеца, че
чрез въвеждане на смс, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от
заемодателя – в случая тел. номер *****е подписан договора за кредит.
Не се установи ползвателя на посочената в договора за кредит електронна поща
**********както и същата да е регистрирана от ответника.
Не се установи, че ответника е регистрирал и ползвал банкова сметка – ******, по
която е преведена сумата по кредита. Установи се, че сметката е открита дигитално на
27.02.2023 г. и от нея и към нея са извършвани преводи към банкови сметки на други две
лица.
Всичко това води до извода за неоснователност и недоказаност на предявените
искови претенции от ищеца.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
По разноските в производството по ч. гр. д. № *** по описа на Районен съд Л.
/заповедно производство/ ответника претендира разноски от 400.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
В настоящото производство ответника претендира разноски в размер на 690.00
лева, от които 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 90.00 лева за депозити за разпити
на свидетели.
В т. 1 на ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
ГПК. Дадени са допълнителни указания, че в случаите, в които законът предвижда
задължително плащане на сумата по банков път, то това плащането следва да бъде
установено със съответните банкови документи. В случаите на плащане в брой, този факт
следва да е отразен в договора за правна помощ. Действително по гр. дело № **** по описа
на РС Л. е предоставен Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2024г. за сумата от
400.00 лева, като е отразено, че в брой са платени 200.00 лева, а на по – късен етап е
представена разписка от адв. Б., в която той е удостоверил, че е получил от ответника
останалата уговорена сума от 200,00 лева. Освен това предвид характера на производството
и обстоятелството, че защитата на длъжника се изразява единствено в подаване на
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, отчитайки и практиката на СЕС и на българските
съдилища, съдът намира, че следва да се намали определеното възнаграждение за
процесуален представител по гр. дело № **** по описа на РС Л. от 400.00 лева на 200.00
лева. Размерът от 200.00 лева е определен от съда, с оглед на обстоятелството, че
подаденото възражение от М. А. С., чрез адв. Б. не би могло да се приеме като „бланкетно“.
Същото е обосновано и към него има приложения.
По отношение на разноските в исковото производство, съдът намира, че същите
следва да са в размера посочен от адв. Б.. В конкретният случай исковото производство се
отличава със сложност. Процесуалният представител на ответника – адв. Х. Б. се е явявал
лично в множество открити съдебни заседания. Поради което посочените и претендирани от
ответника разноски по настоящото производство в размер на 690.00 лева са основателни и
5
доказани. По делото е предоставено пълномощно за процесуално представителство с
посоченият размер за адв. възнаграждение, като е приложена и разписка за плащането на
същият. Приложени са и три броя платежни нареждания за внесени депозити в общ размер
на 90.00 /деветдесет/ лева за провеждане на разпити на свидетели по делото.
Водим от горното, Районен съд Л.:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „К. ООД с **** с адрес на
управление: гр. [заличен адрес по GDPR против М. А. С., с ЕГН:********** от гр. Л., за
признаване за установено, че ответника М. А. С. дължи на „К. ООД въз основа на
индивидуален договор за паричен заем № *****г. сключен от разстояние, при условията на
ЗПФУР и ЗЕДЕП, сумите от: 500,00 лева (петстотин лева) - главница по Договор за кредит
№ № *** от 27.2.2023г., сключен между К. ООД и М. А. С. с падеж **** сключен при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, ведно със законна лихва за период от **** г. -дата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 74,13 лева (седемдесет и
четири лева и 13 стотинки) - мораторна лихва за период от 30.03.2023 г. до **** г., както и
25,00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 400,00 лева (четиристотин лева) -
адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото по ч.гр.д. № ****, по описа
на Районен съд - Л..
ОСЪЖДА „К. ООД с **** с адрес на управление: [заличен адрес по GDPR на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С., с ЕГН:********** от гр. Л.
сумата от 690.00 /шестстотин и деветдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство, от които 600.00 /шестстотин/ лева за адвокатски хонорар и 90.00 /деветдесет/
лева за депозити за разпити на свидетели.
ОСЪЖДА „К. ООД с **** с адрес на управление: [заличен адрес по GDPR на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С., с ЕГН:********** от гр. Л.
сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар в
производството по ч. гр. д. № *** на Районен съд Л..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6