№ 3484
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110130682 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*******************” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. С. С. за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 13,64 лв. от които 4,49лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до
31.05.2020г., 1,26лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 06.03.2023г.,
както и 6,27лв,- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от м.06.2020г. до м.08.2020г. и 1,62лв. - законна лихва за забава за
периода от 31.07.2020г. до 06.03.2023г. ведно със законната лихва от
13.03.2023г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №68753 до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. Не оспорва да е собственик на
процесния недвижим имот, но оспорва че е налице облигационно
правоотношение между страните. Сочи се, че процесният недвижим имот за
претендирания период е бил използван от дружеството
1
„************************4“ ЕООД, поради което и искът се явява
неоснователен. Твърди, че искът за мораторна лихва също е неоснователен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове. Претенидира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца
„*****************************” ООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за договор за продажба на ателие за
химическо чистене от 27.11.1996г.,/л.38-44/ се установява, че Столична
община е продала на ищеца Ж. С. С. ателие за химическо чистене, находящо
се в гр. *************************.
От приетия по делото приемо-предавателен протокол/л.45/, се установява,
че на 13.01.1996г. ищецът е приел владението върху горепосочения обект.
От приетата по делото кадастрална карта, се установява, че процесният
недвижим имот се намира в могофамилна жилищна сграда, която е в режим
на етажна собственост.
По аналогия от чл.149, ал.3 ЗЕ Когато юридическо лице, което се
2
помещава в отделен имот от сграда - етажна собственост, не сключи договор
по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150,
ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3
ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „*****************************” ООД при
спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки
са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Възражението на ответника, че през процесния период имотът се е
3
ползвал от друго лице, съответно искът е следвало да бъде предявен срещу
него, е неоснователно. Не са събрани доказателства, че наемателят, въз
основа на сключения договор за наем, е подал заявление до ищцовото
дружество за откриване на партида на негово име, съответно да е станал
клиент на топлинна енергия за стопански нужди при съгласие на собственика.
Правотоношенията между страните по сключения договор за наем следва да
се уредят на плоскостта на института на неоснователното обогатяване.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13170/2023г. по описа
на СРС, 66-ти състав – 13.03.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
13170/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав е депозирано на 13.03.2023г., то
следва да се приеме, че вземанията на ищеца до 12.03.2020г. са погасени по
давност. С оглед обстоятелството, че претенцията на ищеца е за месец май
2020г. то същото не е погасено по давност, поради което възражението му
следва да бъде оставено без уважение.
4
Съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане
само за претендираната част исковия период – от 01.05.2020г. до 31.05.2020г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 3,48 лв., до която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 4,49 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.33
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 06.2020г. до 08.2020г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 6,27 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „*******************“ ЕАД
от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г.
/арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
5
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „*******************“ ЕАД тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. Предвид изложеното, мораторната лихва се
полага за периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г. върху главницата от 3,48 лв.
и служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 0.92 лв., до
която сума искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 1,26 лв., следва да се отхвърли като неоснователен
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 58,67
лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 332,46 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение за особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
6
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същият има право на
възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възнаграждението на адв. Н. И. определено по реда на Наредба №1/2004г. /в
редакцията към датата на сключване на представените по делото договори за правна
защита и съдействие възлиза в размер на 400 лв. Предвид размера на отхвърлената част
от исковата претенция, съставляваща 21,77%, то на адвоката осъществил процесуално
представителство следва да се дължи процентното съотношение от определената му
сума по реда на Наредба №1/2004г. , а именно 87.08 лв.
Съгласно практиката на ВКС, ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Ж. С. С., ЕГН **********, дължи на „*******************“ ЕАД, ЕИК
***********************, сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 3,48 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 01.05.2020г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва от
13.03.2023г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 68753 до окончателното изплащане на
сумите, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 0,92 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 6,27 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от от м.06.2020г. до м.08.2020г., ведно със законната лихва от
13.03.2023г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №68753 до окончателното изплащане на
сумите,
7
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 4,49лв. и за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2019г., както и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата до пълния
предявен размер от 1,26 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за топлинна енергия и за сумата от 1,62 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
06.2020г. до 08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. С. С., ЕГН **********, да
заплати на „*******************“ ЕАД, ЕИК ***********************,
сумата от 58,67 лв., представляваща разноски в заповедното производство
по чл.410 ГПК по №13170/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и
сумата от 332,46 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
т. 2 ЗА, „*******************” ЕАД, ЕИК ***********************, да
заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, сумата от 87.08 лв. – полагащо
се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред
СРС.
Решението е постановено при участието на
„*****************************” ООД като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8