№ 1682
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100113556 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Т. М. Т., с ЕГН
********** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, с която се
предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумите както следва:
1. Сумата от 80 000.00 лв. представляваща обезщетение за преживените от
ищцата болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произществие от 14.05.2022г., изразяваща се в тежка гръбначно - мозъчна
травма, изразяваща се във фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети гръден
прешлен, стабилизация с осем винта и две титаниеви пръчки на нива Th10, Th11 – L1,
L2, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
претенция 01.12.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно — транспортно
произшествие от 14.05.2022год. до 01.12.2023 год. датата на образуване на настоящото
производство;
2. Сумата от 3 000.00лв., представляваща обезщетение за преживените от
ищцата болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произществие от 14.05.2022г., изразяваща се в мозъчно сътресение и
загуба на съзнание за повече от 10 мин., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата претенция 01.12.2023 год. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва с начало датата на настъпване
на пътно — транспортно произшествие от 14.05.2022год. до 01.12.2023 год. датата на
образуване на настоящото производство;
3. Сумата от 4 000.00лв., представляваща обезщетение за преживените от
1
ищцата болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произществие от 14.05.2022г., изразяваща се в разкьсно — контузни рани
на дясното коляно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата претенция 01.12.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно — транспортно
произшествие от 14.05.2022год. до 01.12.2023 год. датата на образуване на настоящото
производство;
4. сумата от 500.00лв., представляваща обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно
произществие от 14.05.2022г., изразяваща се в „гръбначни болки, затруднено движение
на цялото тяло, невъзможност да го движи във всички посоки” , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.12.2023 год.
до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва с начало
датата на настъпване на пътно — транспортно произшествие от 14.05.2022год. до
01.12.2023 год. датата на образуване на настоящото производство.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 14.05.2022год. около
14.00 часа, в гр. София, лек автомобил „БВМ X 5“, с peг. № СВ ******* управляван от
Г. А. И., движещ се по ул.“Даскал Стоян Попандреев“, с посока от кв. Бояна към бул.
Черни връх, самокатастрофира в района на връзката с ул. Околовръстен път, като се
удря последователно в метална еластична предпазна ограда /мантинела / вляво от
пътното платно, метален стълб от уличното осветление в дясно от пътното платно и се
установява преобърнат по таван в района на отводнителна канавка вляво от пътното
платно, вслелствие на което са пострадали пътниците в автомобила, каквато е била и
ищцата. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в Тежка
гръбначно - мозъчна травма, фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети
торакални гръдни прешлени, малък плеврален излив вляво ( около 100 мл.),
минимално количество свободно подвижна течност в малък таз между пикочен мехур
и матка (размери 19/ 29 мм.), със силни нетърпими болки в гръбнака, с
разпространение към краката, разкъсно — контузни рани на дясното коляно, липса на
съзнание. Сочи се, че уврежданията наложили извършване на оперативна интервенция
– транспедикуларна стабилизация с осем винта и две титаниеви пръчки на нива Th10,
Th11 – L1, L2 , последвана от болничен престой от 9 дни, изпитвани силни болки в
гръбнака, с разпространение към краката. Твърди значително засягане на ежедневния й
бит и начин на жИ.т – трябвало да прекарва в къщи повече, за да се лекува, което
станало причина за прекратяване на всекидневните й образователни занимания, не
можела да работи, след медицинската интервенция не можела да става, да се обслужва
сама, да се храни, трудно приемала вода, трудно и болезнено било и самото дишане.
Посочва, че инцидентът се отразил негативно и на психиката й – изпитвала силен
стрес и уплах, стресът отключил депресия и подтиснатост, ограничила социалните си
контакти, сънувала кошмари за случилото се. Посочва, че по случая било образувано
Досъдебно производство №11136/2022 год. по описа на СДВР гр. София, пр.пр.№
12736/2022 год. по описа на Районна прокуратура - гр. София. По образуваното НОХД
№5281/2023 год. по описа на СРС, 19 състав, на 21.04.2023 год., съдът с протоколно
определение №7210 одобрил споразумение с предложената промяна, като подс. Г. А.
И. се признала за виновна да е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в
2
който на първо място твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 ГПК поради това, че не е окомплектована с доказателства, установяващи
механизъм на ПТП и на чл.127, ал.4 ГПК доколкото не е посочена банкова сметка на
ищеца. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ *******, валиден към 14.05.2022 година
– датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие. Оспорват
се твърденията в исковата молба механизъм на настъпване на пътно – транспортното
произшествие. Сочи се, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и
механизма на ПТП, както и не са изследвани в цялост причините за настъпването му.
Оспорват твърдението, че в резултат на пътно–транспортното произшествие, за
пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер
вреди. В условията на евентуалност, твърдят наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата като твърдят, че същата, в нарушение на чл.
137а от ЗДвП е пътувала в автомобила без правилно поставен предпазен колан; поради
непровеждане на предписаното лечение и контролни прегледи, както и не е била
проведена задължителната рехабилитация и/или физиотерапия, с което в значителна
степен е допринесла за интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания; че същата съзнателно се е качила при водач, употребил наркотични
вещества или техни аналози.
На основание чл. 219 от ГПК е допуснато привличането на Г. А. И., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******* или по постоянен адрес гр.
Габрово, ул. „*******, като трето лице помагач, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховане, във вр. с чл. 45 и следващите от ЗЗД, като е обоснован
интерес от това, с твърдението, че ответното застрахователно дружество има право да
получи платеното застрахователно обезщетение, ведно с лихвите и разноските от
виновния водач, управлявал МПС и причинил ПТП след употреба на алкохол в
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, под влияние на
наркотични и/или други упойващи вещества.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено НОХД №5281/2023 год. по описа на СРС, 19 състав, по
което с протоколно Определение от 21.04.2023г. е одобрено постигнато споразумение,
с което Г. А. И. се признава за виновна за това, че на 14.05.2022г., около 14:00ч., в
гр.София, при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка
,,БМВ“, модел „Х 5“, с регистрационен № ******* по ул.”Даскал Стоян Попандреев”,
с посока на движение от кв. „Бояна“ към бул. „Черни връх“ , нарушила правилата за
движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 2, изречение 1-во от Закон за движението
по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и при извършване на
маневра завИ.е надясно по пътната връзка на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с
Околовръстен път, поради движение със скорост над критичната, която не била
съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя, както и с радиуса на завоя
и извършваната маневра реализирала пътнотранспортно произшествие, при което по
3
непредпазлИ.ст причинила: средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК на
Т. М. Т. с ЕГН: ********** (пътник в автомобила), изразяваща се в многофрагментно
счупване на трите колони на телата на четвърти, единадесети и дванадесети гръдни
прешлени с костен фрагмент, довела до трайно затрудняване движенията на снагата за
период по – голям от 30 дни и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК
на К.П.А. с ЕГН: ********** (пътник в автомобила), изразяваща се в счупване в
основата на втора, трета и четвърта метакарпални (предкиткови) кости на лява ръка,
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период по –
голям от 30 дни и от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице -
престъпление по чл.343, ал.3, пр. 2, алт. 1, буква „а” , пр.2, вр. ал.1, б. „б” , пр. 2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК.
На лице е задължително решение на наказателен съд, като съгласно чл.300 ГПК
следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи
обстоятелства. Първо, според чл.300 от ГПК следва да се счете за задължително за
този съд, че на 14.05.2022г. в гр. София, на ул.”Даскал Стоян Попандреев”, с посока на
движение от кв. „Бояна“ към бул. „Черни връх“, Г. А. И. при управление на лек
автомобил ,,БМВ Х 5“, с регистрационен № *******, е нарушила правилата за
движение, установени в ЗДвП – чл. 20, ал. 2, изречение 1-во от Закон за движението по
пътищата. Второ, пак на същото основание следва да се счете за задължителен
установеният механизъм за причиняване на ПТП- основна причина за възникналото
ПТП е поведението на водача на л.а.,,БМВ Х 5“, с рег. № ******* - при извършване на
маневра завИ.е надясно по пътната връзка на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с
Околовръстен път, поради движение със скорост над критичната, която не била
съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя, както и с радиуса на завоя
и извършваната маневра реализирала пътнотранспортно произшествие. Трето,
задължително за СГС е, че при ПТП на Т. М. Т. е причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на трите
колони на телата на четвърти, единадесети и дванадесети гръдни прешлени с костен
фрагмент, довела до трайно затрудняване движенията на снагата за период по – голям
от 30 дни.
С оглед възражението за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без
правилно, поставен предпазен колан от страна на ищцата, както и с оглед
възражението на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, че механизма на настъпване на
увредите за ищеца, не е изяснен, по делото е допуснато изготвяне на КСМАТЕ.
Съгласно заключението преди настъпването на процесното ПТП, посоката на
движение на л.а.БМВ е била от кв. Бояна към Околовръстен път на гр. София.
Критичната скорост на движение на процесния автомобил за преминаване по завоя е
около 64 км/ч. Тъй като процесния автомобил към момента на настъпилото ПТП се е
плъзнал странично върху пътя, той се е движил със скорост по-висока от критичната
за преминаване по завоя. Като се има предвид мястото на инициалния удар в лявата
еластична ограда, което е по средата на завоя се определя, че скоростта на автомобила
е била с около 10 км/ч по голяма от критичната, поради което скоростта на процесния
автомобил преди настъпването на процесното ПТП и към момента на удара в
еластичната ограда в ляво е била около 70 км/ч. Посочено е, че максимално
разрешената скорост на движение на автомобилите в района на настъпилото ПТП е
4
била 50 км/ч, въведена с пътен знак. С оглед на така направените изчисления и
приетото по ДП, вещото лице е дал пълно описание на механизма на ПТП, като
посочва, че същото е настъпило в гр. София на ул. „Даскал Стоян Попандреев”, в
зоната на продължителен десен завой по връзката с Околовръстен път на гр.София.
Връзката с Околовръстен път на гр. София се състои от едно платно и е предназначена
за еднопосочно движение на автомобилите, като е обособена една пътна лента. ПТП е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният лек автомобил „БМВ“ се е движел по ул. „Даскал Стоян Попандреев” в
дясната пътна лента с посока от кв. Бояна към Околовръстен път на гр.София със
скорост на движение 70 км/ч. и приближавайки към Околовръстен път на гр. София,
автомобилът е навлязъл във връзката между двата пътя, навлизайки в зоната на десен
завой. Вследствие на по-високата скорост на автомобила от критичната за
преминаване на завоя, автомобила е изгубил напречна устойчИ.ст, при което е
започнал да се плъзга странично на ляво спрямо пътя. В следващия момент
автомобила е напуснал платното за движение в ляво, като е достигнал до метална
еластична ограда в ляво и се е ударил в нея. В следващия момент автомобила се е
движил със странично съприкосновение с еластичната ограда, при което скоростта му
е намалявала. В определен момент водачът на автомобила е отклонил автомобила в
дясно, при което той е преминал върху платното за движение и го е напуснал в дясно.
в следващия момент автомобила е навлязъл в крайпътна канавка, от което се е
преобърнал по таван и се е установил извън платното за движение. По време на
настъпилото ПТП, тялото на пострадалата Т. М. Т. е изпаднало от автомобила през
дясната предна врата, като се е установило върху затревена площ в дясно на пътя.
Съгласно заключението на експертизата произшествието се дължи изцяло на
субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл в десния завой със скорост по - висока от
критичната за преминаване по завоя, което е довело до загубата на управление на
автомобила и последвалите удари в еластичната ограда и преобръщането му по таван,
т.е. настъпването на ПТП се дължи на това, че Г. А. И. е нарушила правилата на ЗДвП
и в частност чл. 20, ал. 2, изречение 1-во от Закон за движението по пътищата.
Настъпването на ПТП се дължи изцяло на протИ.правното поведение на водача Г. А.
И..
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.,,БМВ Х 5“, с рег. № ******* към
14.05.2022г., сключена с ответника.
От медицинската част на комплексната експертиза е видно, че при процесното
ПТП, ищцата е получила следните увреждания: тежка гръбначно мозъчна травма с
фрактури на 4-ти, 11-ти и 12-ти торакални прешлени; Разкъсно-контузни рани на
дясното коляно; Малък плеврален излив и малко количество свободно подвижна
течност в коремната кухина. Счупванията на 4-ти, 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, по
5
отделно и в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак
трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Разкъсно-
контузните рани на дясното коляно реализират критериите на медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Установено е, че при
ищцата е настъпило продължително разстройство на здравето, като получените
увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, като първите два месеца,
болките са били с по интензивен характер. Посочва се в о.с.з., че прешлените
зарастват от третия до петия месец, като в случая, с оглед младата възраст на
пострадалата, зарастването е можело да започне и от втория месец. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв
вид травми е около 1 година.
Посочено е, че счупванията на 4-ти, 11-ти и 12-ти гръдни прешлени имат
травматичен характер. Счупванията в тази част на гръбначния стълб се получават
основно по два механизма- компресионен и флексионен(сгъвачен). При
компресионния механизъм, силата на удара е насочена аксиално/по оста на гръбначния
стълб/, най често при падане от високо, при което тялото на увредения прешлен се
смачква. При висок интензитет на травмата се получава, както счупване на тялото,
така и счупвания на дъгите на прешлена с разместване на фрагментите. Това са така
наречените взривни фрактури. При флексионния (огъвачен механизъм), под влияние
на инерционните сили при удара, тялото се свива рязко напред в кръста, при което
телата на лумбалните прешлени са подложени на голямо натоварване и се деформират.
Получава се характерно счупване със смачкване на предната част на тялото на
прешлена. Посочено е, че в приложената епикриза по делото е описано, че ищцата
съобщава за блъскане на автомобила в мантинела, при което е "изхвърчала" от колата
на няколко метра, след травмата била със силни до нетърпими болки в гръбнака с
разпространение към краката. От това можело да се направи извод, че ищцата е
паднала върху терена, при което е възможно да получи такова увреждане. В делото
има данни, че пострадалата ищца Т. М. Т., към момента на настъпилото ПТП е седяла
на предна дясна седалка, до водача на автомобила. В делото има данни, че след
настъпилото ПТП, пострадалата е изпаднала от автомобила, като се е установила в
тревна площ извън пътя в дясно. Като се има предвид, че автомобила по време на
протичане на ПТП не се е установил вследствие на удар в неподвижно препятствие,
при което скоростта му е намалявала с относително по - малко закъснение в сравнение
при удар в неподвижно препятствие, интензивността на ударите на телата на
пътниците във вътрешния интериор на автомобила са били по слаби в сравнение при
удар в неподвижно препятствие.
Посочено е, че в приложената по делото медицинска документация, не са
описани увреждания, които биха могли да се приемат за специфични, получени от
въздействието на правилно поставен предпазен колан от ищцата. Твърди се, че в
6
документацията по делото е описано, че вследствие на удара, ищцата е „изхвърчала от
колата на около 10 м“. При правилно поставен и изправен предпазен колан, тялото на
ищцата щеше да остане прикрепено към седалката и нямаше да получи увреждания от
падането. Механизмът на получаване на уврежданията на ищцата е контакт с терена
при падането й. Посочва се, че ако тялото на ищцата е било останало в автомобила и е
била с поставен предпазен колан има вероятност да се увредят коремните органи и
гръдните органи по посока на колана. Ако е била без колан, има хипотеза да получи
ЧМТ. Ако е била с колан и тялото е останало в автомобила, при този механизъм
тежката травма на гръбнака няма да се получи.
От приложената документация по делото е видно, че ищцата е била съгласна за
провеждането на оперативно лечение на счупените прешлени. По делото няма данни
за провеждано следболнично лечение и контролни прегледи от ищцата. Възможно е
неизпълнението на лекарските предписания да доведе до усложнения през
възстановителния период и лоши резултати от лечението. По делото няма приложени
документи за вида на лечение и продължителността на възстановителния период при
ищцата. Провеждането на курсове физиотерапия и рехабилитация, намаляват
продължителността на възстановителния процес и подобряват резултата от него. По
делото няма приложени документи за проведени от ищцата курсове физиотерапия и
рехабилитация. Прешлените са зараснали, лечението е приключило, но ищцата има
остатъчни болки.
В о.с.з за защита на заключението в.л.С. посочва, че в медицинската
документация няма описание за наличие на черепно мозъчна травма при ищцата, не е
вписано състояние мозъчно сътресение и загуба на съзнание.
Посочва също, че в епикризата е описано, че ищцата не е носила изписания
специален стабилизиращ колан, тип корсет, не спазва назначения постелен режим и е
отказала оперативно лечение на четвърти гръден прешлен, а са оперирали само
долните три. В епикризата е посочено, че напуска клиниката по нейно настояване,
въпреки необходимостта от проследяване на установените свободно подвижна течност
в малък таз. По делото няма данни за настъпили някакви усложнения, вследствие на
неизпълнението на медицинското предписание. По делото не е изяснено дали
остеосинтезата – осем винта и две титаниеви пръчки, подлежи на премахване или не,
за да може да се приеме наличие или не на трайна последица, като изобщо не е
констатирано и дали ищцата има белези, за да се приеме отново наличие на трайна
последица.
Свидетелят С.П.Г. заявява, че е приятелка на майката на ищцата и познава
последната от малка. Твърди, че майката на Т. Т. й се обадила след катастрофата и тя
отишла до болницата, когато Т. била в интензивно отделение за три дни. Не ги
пуснали вътре, давали им информация отвън – че е в много зле, в критично състояние,
7
в кома. Заявява, че е присъставла на разговор между лекарите и майката на Т., когато й
казали, че Т. е в кома. Свидетлката заявява, че е чула от докторите, че Т. била с
мозъчно сътресение. Видели Т., когато я качвали в отделението по неврохирургия на
болница „Света Анна“ – била в съзнание, но била неадекватна – не разпознала майка
си. Външно изглеждала много зле, имала поставени памперс и катетър и била завита
само с един чаршаф. Тогава лекарят ги информирал, че предстои операция и им
показал винтове, но казал, че трябва да се изчакат изследванията. Посочва, че Т.
престояла в тази болница около 7-8 дни. След операцията била много зле, неподвижна,
била изпаднала в депресия. Свидетелката твърди, че доколкото майката на Т. е от гр.
Севлиево, решили свидетелката да бъде придружител на Т. в болницата. Посочва, че
след операцията, й трябвала помощ за всичко, поради което свидетелката останала при
нея да й помага, а след като я изписали, я взела при себе си в гр. Костинброд, за да е
по-удобно за прегледи, за смяна на превръзка, за изследвания. Прибрали я с личен
автомобил до гр. Костинброд, като до него се придвижила с инвалидна количка. Т.
била обездвижена, с медицински колан на гръбнака, в инвалидна количка. Не можела
да стане, да се храни, да ходи, в началото била и на памперси, свидетелката ги сменяла
и премествала Т. от едно място на друго. Психиката й била много зле, имала
притеснения дали ще се оправи, дали няма да остане инвалид. Не искала да вижда
никого, само свидетелката и майка й били при нея. Посочва, че Т. получила някаква
травма на коляното, което наложило пак да бъде посетена болница. Останала при
свидетелката 9 месеца, през които изпитвала много силни болки. След време наели
физиотерапевт, който посещавал Т. в дома на свидетелката, раздвижвал я, правел
масажи. Реално се раздвижила след тези 9 месеца. Свидетелката посочва, че и към
настоящия момент има болки, когато времето се променя, като болката е в гръбначния
стълб и след това тръгва към крака.
Посочва, че преди ПТП Т. била здраво, спортуващо момиче. Тя правела кросове
и играела тенис на корт. След произшествието не можела да прави тези неща.
Показания са депозирани и от майката на ищцата Г.Ц.Г., която посочва, че за
произшествието научила от обаждане на майката на едно от момичетата. Тъй като
пътувала от гр. Севлиево не могла да пристигна веднага и Т. вече била преместена от
Спешна помощ в реанимация, поради което не я видяла. Обяснили й, че е приета в
болницата с тежка гръбначно мозъчна травма, със сътресение на мозъка, загубила е
памет. Имала рана на едното коляно и болки по целия гръб, гръбнака и надолу по
краката. Тези данни й ги съобщил лекаря, който я посрещнал. За първи път я видяла,
когато я извели от реанимация, за да я вкарат в операция в неврохирургия, т.е. след
три дни и тогава Т. не познала майка си и предишния свидетел. В болницата била
девет дни, през които не я е виждала, тъй като не допускали в отделението.
Присъствала на изписването на Т. от болницата, тя не била добре, била много
уплашена, не можела да се оправя сама, имала охлузвания, натъртвания, била
8
посиняла по гърдите и по краката от самия удар. След изписването отишла в
Костинброд при предишната свидетелката, тъй като майка й не можела да пътува
всеки ден от Севлиево, нито да напусне работа, за да я води на прегледи и на
превръзки. Предписанията, които били дадени от лекаря били за носене на колан,
постелен режим, да не става рязко, когато се навежда да бъде с приклякване. При
изписването носела силиконов колан. За болките били предписани медикаменти, пиела
болкоуспокояващи като Нурофен и прахчета.
В началото Т. не била добре, не можела нищо да прави сама, нито дори да отиде
сама до тоалетна. Можела да седи подпряна с възглавници, само по няколко минути.
Почти през по дългата част от времето трябвало да е легнала, ставала за кратки
минути, след което лягала. Това състояние, в което не можела да прави нищо сама
продължило около три месеца. Заявява, че Т. била посещавана от рехабилитатор и било
правено всичко, което се изисквало от нея. всичко, което искаха от нея. През първия
месец от престоя си в Костинброд, Т. не можела въобще да се придвижва сама. Сама
започнала да се движи няколко месеца след операцията, но за кратки разстояния,
например до масата, но изпитвала силни болки, завивал й се свят, имала изкривявания
в крака и кръста когато вървяла. Започнала да може да става за по-дълго време след 8-
9 месеца. През това време се придвижвала в къщата в Костинброд с чужда помощ, но
не излизала навън.
Заявява, че дъщеря й към днешна дата изпитва болки при преумора и повече
ходене. Пази се да не вдига тежко, да не се навежда рязко. Преди инцидента
спортувала - от първи клас тренирала карате и имала медали от състезания. След
инцидента, когато осъзнала, че не може да продължи да се занимава със спорт,
изпаднала в депресивно състояние. Притеснявала се е дали ще може изобщо да ходи.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.2 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
протИ.правното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
9
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, че ищецът е отправила към застрахователя –
настоящ ответник застрахователни претенции. Представено е писмо от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД до адв.Б., като пълномощник на Т. Т. с изх.№99-3184/15.05.2023г., в
което застрахователното дружество признава, че е получило претенцията за заплащане
на обезщетение на 25.10.2022г.
Не се спори и, че по силата на застрахователна полица, валидна към
14.05.2022г., сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, отговорността на водача на
л.а.„БВМ X 5“, с peг. № *******, е застрахована при ответника. Настоящият състав
намира и, че по делото безспорно се установява, че на 14.05.2022г. Т. М. Т. е била
увредена при ПТП, настъпило по вина на Г. А. И.. Следователно са на лице
обстоятелствата обуславящи ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на застрахования.
Видно от исковата молба се претендира, при инцидента на Т. М. Т., да са
причинени тежка гръбначно - мозъчна травма, изразяваща се във фрактури на
четвърти, единадесети и дванадесети гръден прешлен, стабилизация с осем винта и две
титаниеви пръчки на нива Th10, Th11 – L1, L2, мозъчно сътресение и загуба на
съзнание за повече от 10 мин., разкьсно — контузни рани на дясното коляно и
гръбначни болки, затруднено движение на цялото тяло, невъзможност да го движи във
всички посоки. Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, обаче
приема за установено, че в следствие на ПТП на ищеца са причинени : тежка
гръбначно мозъчна травма с фрактури на 4-ти, 11-ти и 12-ти торакални прешлени;
Разкъсно-контузни рани на дясното коляно; Малък плеврален излив и малко
количество свободно подвижна течност в коремната кухина.
Следователно не се установяват част от претендираните в исковата молба,
вреди, а за други изобщо не е заявена претенция – видно от СМЕ няма медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/ при ищцата след инцидента и
наличие на мозъчно сътресение. От вещото лице С. е посочено, че в приемния лист на
пациентката е вписано, че отрича загуба на съзнание, като липсва медицински
документ, в който да е отбелязано, че ищцата е получила черепно-мозъчна травма. От
заключението също е видно, че Т. Т. е можело да получи ЧМТ ако тялото й е останало
10
в автомобила и е била без предпазен колан. По делото обаче е безспорно, че тялото на
ищцата е било изхвурлено извън автомобила от създалите се инерционни сили. От
КСМАТЕ е видно, че ако ищцата е била с колан и тялото е останало в автомобила,
тежката травма на гръбнака е нямало да се получи, т.е двете травми не могат да се
получат едновременно и следва да се приеме, че не е доказано Т. Т. да е получила
мозъчно сътресени и загуба на съзнание. Показанията на свидетелките в насока, че Т.
Т. е била в безсъзнание, когато е докарана в болницата, не могат да се ценят доколкото
не предават лични впечатления, а предадена информация от неизвестно лице, която
обаче се опровергава от представените документи в ИЗ.
Видно от исковата молба ищцата претендира отделно обезщетяване на няколко
травми - тежка гръбначно - мозъчна травма, изразяваща се във фрактури на четвърти,
единадесети и дванадесети гръден прешлен, мозъчно сътресение и загуба на съзнание,
разкьсно — контузни рани на дясното коляно и гръбначни болки, затруднено движение
на цялото тяло, невъзможност да го движи във всички посоки. С оглед описанието на
последната травма, Съдът намира, че тя не представлява самостоятелна такава, а е
последица от първата травма – фрактурата на прешлени, поради което не подлежи на
самостоятелно обезщетяване, а като част от обезщетението за вреди от травма на
гръбначен стълб.
Също така, следва да се посочи, че отражение върху размера на обезщетенията
следва да намери обстоятелството, че ищцата е отказала лечение на четвърти прешлен,
чрез запълването на дефекта с костен цимент, което би лседвло да се е отразило на
продължителността на оздравителния период. Т. Т. не е спазвала и предписаното й
лечение- не е носила стабилизиращ колан, не е спазвала постелен режим и не са
представени никакви документи, установяващи извършване на контролни прегледи,
проследяване на състоянието, което също може да допринесе за повишаване на
времетраенето на оздравителния период.
От свидетелските показания се установява и наличието на психологически
травми, които следва да се отразят при определяне на размера на обезщетението за
травмата на гръбнака – июцата била изпаднала в депресия след инцидента, страхувала
се дали ще се възстанови напълно, изолирала се.
От свидетелсите показания се установява и значително засягане на начина на
жИ.т на Т. Т. – не е можела да се придвижва сама, имала е нужда от чужда помощ за
всичко, не излизала навън, не можела да спортува.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедлИ.ст” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедлИ.ст” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
11
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинени тежка травма на три
прешлена, в следствие на която е настъпило значително по продължителност засягане
на движенията на снагата, както и рани на дясното коляно и малък плеврален излив и
малко количество свободно подвижна течност в коремната кухина. Последната травма
обаче не е проследена и няма никакви данни за отражението й върху здравето на
ищцата, а и не е заявено желание за обезщетяването на вреди от същата. Тежката
гръбначно - мозъчна травма е довела до трайно затруднение на движенията на снагата
за срок повече от 30 дни, интензивни болки за период от два месеца, болки с по-лек
характер изпитвани до деветия месец след травмата, значителен, по продължителност
оздравителен период около 1 година. Т. Т. е претърпяла оперативно лечение на два от
трите засегнати прешлена, с поставяне на остеоматериал - осем винта и две титаниеви
пръчки. Отказала е попълване на дефицита на четвърти прешлен с костен цимент,
поради което следва да се приеме, че лечение на същия не е проведено, но всички
прешлени са зараснали и лечението е приключило. Тази травма е довела до
продължително и изключително засягане на начина на жИ.т на ищцата. Установени са
и психологически вреди – депресия и страх от неизвестността при оздравяването,
които също следва да се отразят чрез завишаване на размера на обезщетението. Т. Т. не
е можела да се придвижва сама в период от девет месеца, но продължителността на
затруднението може да се дължи и на липсата на спазване на предписанието за носене
на стабилизиращ колан. От свидетелките се твърди провеждане на рехабилитация, но
не са представени никакви документи, установяващи вида и честотата на провеждане
на такава, поради което не може да се приеме, че е провеждано конкретно, предписано
лечение чрез раздвижване, че същото е било подходящо за състоянието и че е
допринесло за по-дълно оздравяване. От вещо лице С. се установява, че Т. Т. има
остатъчни болки, но не е установено дали ще ги търпи и за напред, поради което не
следва да се приема наличие на траен дефицит. Не е установено остеоматериала да е
отстранен, но не е доказано по делото дали подлежи на премахване или не, поради
което отново не следва да се приема наличие на трайна последица. Ищцата е в млада
възраст, при което оздравителния процес е по-бърз.
Разкъсно-контузните рани на дясното коляно реализират критериите на медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. По
отношение на тази травма не е установен оздравителен период, не е установено
провеждано ли е някакво лечение – в тази връзка показанията на св.Григорова не
следва да се кредитират доколкото по делото не са представени никакви медицински
документи за последващо посещаване на болнично заведение, не е установено търпени
ли са някакви болки, в какъв период, не е установено дори наличие на белег, какъвто
12
се твърди в исковата молба. Следователно по отношение на тази травма следва да се
приеме наличие на болки и страдания в рамките на обичайното за всеки индивид при
наличие на рана.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на инцидента болки и страдания от тежка
гръбначно - мозъчна травма, изразяваща се във фрактури на четвърти, единадесети и
дванадесети гръден прешлен се равнява на сумата от 45000лв., а обезщетението за
разкьсно — контузни рани на дясното коляно следва да е в размер на 500лв.
По възражението за съпричиняване: По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т.7 от
ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
ВКС последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има
право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения. Дори безспорни нарушения на ЗДвП от страна
на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е.
във всички случаи на предявен иск срещу делинквента или срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Съдът базирайки изводите си върху заключението по
13
КСМАТЕ приема, че към момента на ПТП ищцата не е била с поставен обезопасителен
колан. Този извод се налага от установения, в част медицинска на заключението,
механизъм на нанасяне на увредата. Посочено е, че механизмът на получаване на
уврежданията на гръбначни прешлени на ищцата е контакт с терена при падането й,
като изрично е подчертано, че ако Т. Т. е била с колан и тялото е останало в
автомобила, при този механизъм тежката травма на гръбнака няма да се получи.
Констатирани е липса на данни за травми причинени от директно действие на поставен
колан, за т.нар. „коланна травма“. Не е установено дали травмата на коляно е щявла да
се получи или не ако июцата е била споставен предпазен колан, поради което за нея не
следва да се прилага извода за съпричиняване, доколкото изцяло в тежест на ответника
е да установи наличието на такова.
Пътниците в превозното средство са участници в движението и за тях са
установени задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство
да бъде използвана система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които
превозното средство е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). При
установеното законово задължение за използване по време на движение на система за
обезопасяване или обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието
това задължение да бъде изпълнено представлява неправомерно поведение.
Задължението на пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване
или обезопасителен колан не е изключено от установеното самостоятелно задължение
на водача по чл. 132, т. 16 от ЗДвП при превозване преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците.
Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява
условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и
съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП за
пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване. Но както бе изяснено
по-горе, в случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва
предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време
на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Определянето на
степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. При така установените
факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат досежно
гръбначната травма. Същата изобщо е нямало да настъпи ако Т. Т. е била с правилно
поставен предпазен колан. Въз основа на горното, съдът приема, че приносът на
пострадалият за настъпване на приетия по–горе вредоносен резултат следва да бъде
14
определен на 50 %.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на лихва за забава за
периода от 14.05.2022год. до окончателното плащане. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
изброените в разпоредбата документи, сред които и констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. В случая от страната са представени достатъчно
доказателства за наличие на инцидента и увредата, но от страна на застрахователя не е
последвало мотивирано произнасяне в 3 месечен срок от сезирането - видно от Писмо
от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ А, дружеството е било сезирано на 25.10.2022г. При
липса на такова, следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от
изтичането на срока, предвиден в правната норма. Доколкото от страна на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ
тримесечен срок, то считано от 25. 01.2023г. застрахователя е изпаднал в забава и
дължи лихва. Поради изложеното претенцията следва да се уважи считано от
25.01.2023г.
По разноските:
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски, като на осн.
чл.78, ал.1 ГПК й се следват такива съразмерно на уважената част от иска, в размер на
1445,71лв.
В полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. От ищеца е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се
разгледа. Размера на адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно
предвидените минимални размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото
възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери
по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на
размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с
15
приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно
критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Минималния
размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в
размер на 9180лв. с ДДС, поради което не е на лице твърдяната прекомерност. В полза
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 6600лв. за
заплатен депозит за работа на вещи лица, такса за издаване на СУ и разноски за
аквокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от искаовете..
Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, по силата на правната норма, на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СГС държавна такса и разноски върху уважения размер на претенциите от
1025,14лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5, да заплати на Т. М. Т., с
ЕГН ********** и адрес: гр.Севлиево, ж.к.“******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 22500лв. (двадесет и две хиляди и петсатотин лева),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно
произшествие от 14.05.2022год. по вина на водача на л.а. „БВМ X 5“, с peг. № СВ
*******, Г. А. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, изразяващи се в
тежка гръбначно - мозъчна травма с фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети
гръден прешлен и гръбначни болки, затруднено движение на цялото тяло,
невъзможност да го движи във всички посоки, както сумата 500лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания, резултат
от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произществие от
14.05.2022г., изразяваща се в разкьсно — контузни рани на дясното коляно, ведно със
законната лихва върху тези суми за периода от 25.01.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направени от ищеца разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 1445,71лв., като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
болки и страдания в следствие на нанесена тежка гръбначно - мозъчна травма с
фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети гръден прешлен и гръбначни болки,
затруднено движение на цялото тяло, невъзможност да го движи във всички посоки за
сумата над 22500лв. до пълния предявен размер от 80500лв., претенцията за
16
присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от болки и страдания в
следствие на мозъчно сътресение и загуба на съзнание за повече от 10 минути в размер
на 3000лв. и претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди от болки и страдания в следствие на причинени разкъсно-контузни рани на
дясно коляно за сумата над 500лв. до пълния предявен размер от 4000лв.
ОСЪЖДА Т. М. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Севлиево, ж.к.“******* да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 6600лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5, да заплати в полза на
Софийски Градски съд държавна такса върху уважената част от претенциите и
разноски в размер на 1025,14лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17