№ 6906
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504251 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20104795 от 06.10.2023г., постановено по гр.дело №9681/2021г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат
*********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД сумата от 292.93 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско",
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2021г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 720.00 лв., направени по
делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с
Булстат *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Б., с приложено
пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №20104795 от 06.10.2023г.,
постановено по гр.дело №9681/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав.
Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилно СРС е
приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване
през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, част от общинската
пътна мрежа. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд механизъм на
настъпилото ПТП. Твърди се, че за установяването на тези обстоятелства е представен
1
по делото протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила, тъй
като е съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на
настъпилото ПТП. В тази връзка се излага, че по делото не е установено по
категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило на мястото, посочено от ищеца,
съответно не е доказан механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан. Поддържа се още, че по делото не са събрани
доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения
автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е
могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още, че водачът на увредения лек
автомобил не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, поради което
следва да се приеме, че не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и същият с
поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП и е налице хипотеза на
съпричиняване, която не е отчетена от първоинстанционния съд при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и
постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред
двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК.
Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирани от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО /ЗЕАД/ "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********,
чрез процесуален представител адв.Зв.К. депозира писмен отговор, в който се взема
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи,
че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният
извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи
механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите
вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната
отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
400.00 лв..
Предявен е от ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********,
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
2
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" срещу СО осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
във вр. с чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу
ответника – въззивник в настоящото производство - СО се основава на чл.49 от ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
3
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.
В конкретния случай от приетия пред СРС протокол за ПТП №1753533 от
05.09.2020г., съставен от длъжностно лице при СДВР след посещение на място, се
установява, че на същата дата около 18.00 часа лек автомобил марка "Шкода", модел
"Румстър", с рег.№********, се движил в гр.София по ул."Полк. Стойно Бачийски" с
посока от ул."Бял нарцис" към ул."Боженци" и в района на кръстовището с
ул."Сърнела" превозното средство попада в необозначена и необезопасена неравност
на пътното платно за движение с метална шахта пред нея и реализира ПТП, в резултат
на което са причинени щети по лекия автомобил, описани в протокола – счупен картер,
теч от масло.
В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че ул."Полк.
Стойно Бачийски", находяща се в гр.София, кв."Княжево" е общински път.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани
от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил за ремонт на щетите по
увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 292.93 лв., с
преводно нареждане от 15.10.2020г.. Този факт не е спорен и се установява от
събраните по делото доказателства.
В заключение, настоящият състав намира, че след като е налице плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка,
от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП,
респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение, при
установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда, противоправност,
причинна връзка и вина.
На следващо място неоснователни са и възраженията на въззивника-ответник -
СО, че не е установен механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с
него. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за недоказаност на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на
застрахования автомобил през необозначена и необезопасена неравност на пътното
платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за
ПТП №1753533 от 05.09.2020г., който представлява официален документ, съставен
след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и
по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./
Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед
и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача.
Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
4
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение
№24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение №98/25.06.2012г.
по т.д. №750/2011г. на ВКС, Т.К., II T.O., решение №43/15.03.2011г. по т.д.
№414/2010г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и др.). В случая автентичността на протокола за
ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е
съставен акта не са оспорени по предвидения в закона ред - в производство по реда
на чл.193 ГПК. При липса на надлежно оспорване материалната доказателствена сила
на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. Следва да се посочи, че механизмът на
произшествието може да бъде установен с всички допустими доказателствени
средства в хода на производството, като ищецът е провел доказване в тази посока
освен със САТЕ и с разпита на свидетел - водача на МПС – Г.А.. Отразените в
протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че
причинените щети по лек автомобил марка "Шкода", модел "Румстър", с рег.
№********, могат да се получат при преминаване през неравност, намираща се на
пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за
установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола,
като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като
протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед
на мястото на произшествието и съставлява доказателство за възприетите от
длъжностното лице факти и направените пред него изявления и действия, то в
доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа
обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на
задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на
съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са
ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред
първата инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице
по САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола
ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в
закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че противно на изложеното във
въззивната жалба в конкретния случай от съвкупния анализ на доказателствата, в това
число заключението на САТЕ и показанията на разпитания свидетел е установен както
механизма на ПТП, така и причинно-следствена връзка на щетите по застрахованото
МПС с този механизъм. Следователно се налага извода, че по делото е доказан факта,
че вредите по процесния лек автомобил са настъпили на посочения в исковата молба
пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа, поради което са налице
5
основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника-ответник.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд по повод факта,
че на база събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че въззивника-
ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното
в случая настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на
преминаване му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура да поддържа и стопанисва процесния пътен участък /чл.31
във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП/, от което са причинени вредите по
автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за
ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на
чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца
по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на увреден лек автомобил по застраховка „Каско“ настоящият съд приема че е
доказана по основание.
На следващо място неоснователен се явява релевирания във въззивната жалба
довод, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е
движил водачът на лекия автомобил, била ли е същата съобразена с пътните условия,
съответно би ли могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП. В
доказателствена тежест на въззивника-ответник е да ангажира доказателства в горния
смисъл с оглед твърдените от него факти, което не е сторено до приключване на
устните състезания по делото пред първата инстанция. При това положение
настоящият състав намира за недоказано твърдяното противоправно поведение на
водача, както и наличието на принос от същия за настъпилото ПТП.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото
заключение като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото и при спазване на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
т.ч. и за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция основателна се явява
претенция на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски на основание
чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК. Направеното в хода на устните състезания от
процесуалния представител на въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК
относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за основателно. В
случая въззиваемата страна – ищец претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. за осъществено процесуално
представителство и защита по въззивната жалба на въззиваемата страна – ищец, за
която сума по делото са налице доказателства, че е реално платена. Настоящият
въззивен състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна – ищец
разноски за адвокатско възнаграждение са завишени като с оглед предмета на спора,
отчита се липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и извършените от
6
процесуалния представител на ищеца действия във въззивното производство, които
включват подаден писмен отговор по въззивната жалба, без осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание, и същите следва да бъдат намалени от
претендирания размер от 400 лв. до размер на сумата от 200 лв.. В процесния случай,
съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение №
343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., нямат
задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда.
Съобразно материалния интерес на правния спор, съответно действителната правна и
фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от
пълномощника на въззиваемия- ищец процесуални действия в настоящата инстанция,
съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна – ищец адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. е прекомерно и следва да бъде
редуцирано до размер на сумата от 200 лв., която сума въззивникът – ответник - СО,
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна-ищец - ЗЕАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20104795 от 06.10.2023г., постановено по гр.дело
№9681/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, с адрес: гр.София,
ул."Московска" №33; да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл."Позитано" №5; на
правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200.00 лв. /двеста
лева/, направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7