Решение по дело №214/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 446
Дата: 17 юли 2015 г.
Съдия: Ирена Асенова Писова
Дело: 20145300900214
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      446

 

гр. Пловдив, 17.07.2015 год.

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

               ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, вде хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА

 

при участието на секретаря Р.Ч.,

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 214/2014 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Иск на осн. чл.155, т.1 от ТЗ.

              Ищецът моли съда да прекрати ответното ООД, поради наличие на важни причини – влошените отношения между двамата съдружници, които са и управители заедно и поотделно.

             Ответното ООД  не признава иска.

             Пловдивският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

             Ищецът и Ж. Д. А. са съдружници в отв. ООД от м. февруари 2009 год. с равни дялове от капитала му. Същите са управители на ТД заедно и поотделно.

             Ищецът твърди, че поради влошени отношения, не могат да проведат  ОС на дружеството и да вземат решения от м. юли 2010 год. Влошените отношения се дължали на виновното поведение на съдружника  Ж. А.. Същият се опитвал да изключи ищеца на два пъти, като съдружник и управител: с решения на ОС на ООД от 13.07.2010 год. - отменени с влязло в сила решение по т.д. № 479/10 год. на ПОС; и с решения на ОС на ООД от  24.08.2012 год. – отменени с  влязло в сила решение по т.д. № 925/12год. на ПОС.

                По жалба на съдружникът А. в РП-Пловдив била образувана преписка № 6691/2011 год. против ищеца, с която го набеждавал на извършено тежко умишлено престъпление – длъжностно присвояване, по чл.201 от НК, за което се предвиждало наказание -  лишаване от свобода до 5 год. Преписката била прекратена, но в продължение на 3 год. ищецът бил викан на разпити в икономическа полиция.

                Ищецът твърди, че отношенията допълнително се влошаваи и от факта, че съдружникът извършвал и конкурентна дейност с две други фирми – ЕТ „ЖАН СЕРВИЗ” – Ж. А.” и „ЖАН СЕРВИЗ УНО” ЕООД

                Ответникът счита, че по въпросите предмет на иска има вече постановено решение от ПАС - влязло в сила, тъй като ВКС не е допуснал касационното  обжалване на същото.

              От приложените от ответника определение № 146/11.03.2014 год.  на ВКС – л. 84 и 85 по делото и касационна жалба вх. № 5413/22.08.2013 год. на ПАС л.97 и сл. се установява, че ищецът е предявил иск против ответника с правно основание чл.155, ал.1 от ТЗ за прекратяване та отв. ООД и е било образувано т.д. № 445/10 год. ПОС. По това дело иска на ищеца е бил уважен. По въззивна жалба на ответника е образувано в.т.д. № 291/2013 год. на ПАС по което с решение № 226/29.04.2013 год. решението на ПОС е отменено и иска на настоящия ищец е отхвърлен. По повод касационната жалба на ищецът против него  е постановено определение № 146/11.03.2014 год. по т.д. № 3186/2013 год. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване.От мотивите  в определението следва, че решението на ПАС е правилно, тъй като ищецът е посочил като основания за прекратяване на ТД: нелоялно поведение на другия съдружник; трайна липса на рентабилност и липса на средства за погасяване на задълженията на ТД, а не твърдения, че влошените отношения между тях – съдружниците са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление, с оглед паритетното им участие в капитала на ООД.

             С оглед на това съдът счита, че макар и в иска да е застъпен период разглеждане и по т.д. № 445/10 год. на ПОС, исковете са предявени на различни основания – настоящият е на осн. лоши отношения между страните, които по своята същност представляват важни причини визирани по чл.155, ал.1 от ТЗ, за които е налице и решение по чл.290 от ГПК на ВКС – а именно Решение № 30/10.09.2010 год. по т.д. №320/2009 год. на ВКС ІІ отделение.

              Ищецът твърди, че отношенията са влошени по вина на съдружника и управител Ж. Д. А., който на два пъти С решение на ОС от 13.07.2010 год. и решение на ОС от 24.08.2012 год. се опитвал да го изключи като съдружник и да преобразува ТД в ЕООД. Това твърдение е безспорно и се установява от влезлите в сила решения по т.д. № 479/10 год. на ПОС и т.д. № 925/2012 год. на ПОС, с които са отменени решенията на двете ОС.

             Второто основание  за влошаване отношенията между  съдружниците посочено от ищеца е обстоятелството, че по жалба на Ж. Д.. А. е образувано наказателно производство дознание № 779/2012 год. срещу неизвестен извършител за присвояване при условията на продължавано престъпление. С Постановление от м. декември 2013 год. – л.171 и сл. по делото дознанието е прекратено за сочените престъпления. В мотивите на същото обаче е посочено, че отношенията между Ж. Д. А. и ищеца  са влошили още през м. март 2009 год.2, когато ищецът е прехвърлил дяловете си от ТД „Кофиленд” ЕООД, на коетко бил едноличен собственик на капитала на свидетелката по дознанието И. У., - дъщеря на др. свидетелка по него – З. Д.а – и двете служителки на отв. ООД към онзи момент.

             От разпита на свидетелите по делото се установи, че отношенията между съдружниците, които междувпрочем са баща – ответника и син –ищеца, са се влошили първоначално на семейно ниво. В последствие това е рефлектирало и върху отношенията им като съдружници и управители на ООД. Показанията на свид. Б. и Т. разпитани в с.з. на 03.07.2014 год. л. 182 по делото са особено краноречиви и убедителни.

            При такова поведение на съдружника и баща – управител на ООД Ж. А. не са възможни каквито и да е било нормални отношения между съдружниците. От тук следа, че не е възможно  нормалното функциониране на органите на ООД.

             Поради това и съдружникът Ж. А. е предприемал свикване на нередовни ОС,у с цел да елиминира другия съдружник и управител и да преобразува ООД в ЕООД.

             Обстоятелството, че финансовите показатели на ООД са добри, не означава, че органите му функционират нормално. Влошените отношения не позволяват на ищеца да участва в дружествените дела, поради което Ж. А., го управлява като ЕООД. Финансовите показатели на ОЪОД може и да добри, но влошените отношения между съдружниците и управителите мотивират служителите на ООД да напускат- видно от показанията на свид. Б..

              Като основание за влошаване на отношенията ищецът сочи и конкурентната дейност, която другия съдружник извършвал чрез две свои фирми – ЕТ ”Жан Сервиз – Ж. А.” и „Жан сервиз уно” ЕООД, като на втората бил едноличен собственик на капитала.

               Ответникът твърди, че и двете са прекратени. Видно обаче от данните в ТР първата е прекратена по искане на Прокуратурата на 20.08.2010 год., поради това, че не е пререгистрирана. Това не означава, че не е извършвала конкурентна дейност в периода до прекратяването й.  По отношение на „Жан сервиз уно” ЕООД ведно от данните в ТР същото е с дейност, като тази на ответника. ЕООД е регистрирано на 6.07.2011 год. от втория съдружник и е прехвърлена от него на трето лице на 14.06.2012 год., т.е. във периода на влошените отношения визиран в исковата молба – 2010 год. – до момента – последното е безспорно с оглед показанията на свид. Б. и Т..

                 От изложеното до тук следва, че отношенията между съдружниците и управители на отв. ООД, при това баща и син, са толкова влошени, че при паритетното участие в ТД правят функционирането на органите му невъзможно. Обстоятелството, че дружеството е с добри финансови показатели, само дава основание на съдружниците да предприема действия за елиминиране на другия. Явно отношенията са толкова влошени, че при наличие на достатъчно имущество, същите не могат да се разберат и да уредят отношенията си чрез сделка или чрез предвидените в ТЗ и Дружествения им договор способи.

               Така установените влошени отношения между паритетните съдружници представляват важна причина за прекратяване на ООД по реда на чл. 155, ал.1 от ТЗ и са единствения начин за гарантира интересите на интересите им   съхраняване имуществото на ООД.

            Ето защо ООД следва да се прекрати. Иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

            Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 085 лв. за държавна такса и авд. възнаграждение. 

           Водим от горното съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

             ПРЕКРАТЯВА търговско дружество „ЖАН СЕРВИЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Върховръх” № 1, с управители Д.Ж.А. и Ж. Д. А. и го обявява в ликвидация.

            Решението може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

         

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: