№ 871
гр. Варна, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500781 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Въззивникът К. С. Р., редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се
явява, не се представлява.
СЪДЪТ констатира, че въззивникът е призован за днешното съдебно заседание чрез
адв. Г.А., назначен процесуален представител на страната по реда чл. 95, ал. 2 от ГПК, като с
Определение от 18.02.2022г. на основание чл. 96, ал. 2 от ГПК считано от този момент е
прекратена предоставената на страната правна помощ. Призовката до К.Р. за съдебното
заседание е връчена нередовно чрез адв. А. на 26.04.2022г., доколкото към този момент
процесуалното представителство по реда на предоставената правна помощ е било
прекратено.
В тази връзка СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от 11.05.2022г. от адв. Г.А.,
обективираща изявление, че считано от 18.02.2022г. е лишена от възможност да осъществява
съдопроизводствени действия по делото, поради което и няма да се яви в съдебното
заседание.
При опит, въззивникът да се призове по телефона в ОЗ – Бургас и при извършена от
деловодителя на състава справка в деловодството на затвора е установено, че К.Р. е
освободен на 14.04.2022г. При напускането си е посочил адрес на пребиваване в с. Дюлино,
общ. Бяла. По информация на кмета на селото въззивникът не е пребивавал в селото и няма
връзка с него, видно от докладна от деловодителя на ІІІ-ти състав при ВОС, ГО от
12.05.2022г.
СЪДЪТ констатира, че във вззивната си жалба, както и в частната си жалба
въззивникът е посочил съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, Затвора – гр.
1
Бургас, на който адрес веднъж му е връчено съобщение /л. 20-21, 27-28/. Въпреки това,
страната не е изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес. Поради
неизпълнение на това задължение, на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК съдът приема, че
призовката за настоящото съдебно заседание е редовно връчена на въззивника.
Въззиваемата страна МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, редовно
призовано, не се представлява от процесуален представител.
Третото лице помагач М. ИВ. Ж., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото на 16.05.2022г. молба от К. С. Р.,
въззивник по делото обективираща изявлението му да се даде ход на делото в негово
отсъствие, както и че поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма да сочи доказателства,
както изразява и становище по същество на спора. Посочва актуален адрес за връчване на
съобщения по делото, както електронна поща, която да се съобрази при връчване на книжа
на страната по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от К. С. Р., както следва: жалба с вх.№
261118/27.01.2022г. подадена чрез процесуален представител адв. Г.А. – ВАК и жалба с вх.
№ 261287/01.02.2022г., срещу решение №260042/17.01.2022г., постановено по гр.дело №
6042/2020г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника, при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 441 от
ГПК вр. чл. 49 от ЗЗД срещу Министерство на правосъдието, представлявано от
Министъра на правосъдието, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лев,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
2
причинени негативни изживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и униние,
вследствие на противоправни действия на държавен съдебен изпълнител при СИС при ВРС
по изп.д. № 2218/2018г., състоящи се в налагане на запор и предприемане на принудителни
изпълнителни действия върху вземания по личната му партида в затвора Варна и затвора
Бургас, съставляващи несеквестируем доход, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 308 лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда,
представляваща пртърпяна загуба, вследствие на противоправни действия на ДСИ по
изпълнителното дело, състоящи се в налагане на запор и предприемане на принудителни
изпълнителни действия върху вземания по личната партида на ищеца в затвора Варна и
затвора Бургас, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, от които
210лв.- удържани по изпълнителен лист, издаден в полза на ГДИН-София и 98лв.- такси и
съдебни разноски по изпълнително дело, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждането на исковата молба – 06.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалния и закон и необосновано. Твърди, че
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието от съда, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Съдът не е обсъдил и анализирал всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал и до
неправилни изводи. Оспорват се като неправилни изводите извода на съда, че сумите, които
са удържани от личната партида на ищеца в затвора, не представляват трудови
възнаграждения, а са с друг произход и са секвестируеми, както и, че поради това, че
ищецът е здравно осигурен не се нуждае от средства, с характер на несеквестируемост.
Излага, че от събраните по делото доказателства се установяват твърденията в исковата
молба, че удържаните суми по личната партида на ищеца са от получени възнаграждения за
труд и от дарения, които по характера си представляват обезщетения-социални помощи от
близки лица за задоволяване на елементарни ежедневни битови нужди. Оспорва като
неправилен и извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.466 ГПК по
отношение на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, като в тази връзка се
твърди, че е нарушена императивната разпоредба на чл.466, ал.1 ГПК и разпоредбата на чл.3
ЗИНЗС. Посочва също, че от представените поделото доказателства безспорно се установява
извършване на противоправни действия от ДСИ при принудителното изпълнение, в
нарушение на разпоредбите на чл.446а, ал.5 и чл.442а ГПК. По изложените в жалбите
съображения, моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и се постанови
ново, с което предявените искове да се уважат.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение
3
№260243/07.03.2022г., с което е оставена без уважение молбата на К.Р. за изменение на
решението в частта за разноските. Счита, че в противоречие с целта на закона и в нарушение
на принципите за правото на достъп до съд и справедлив процес е да се натовари с разноски
лицето, което търси защита по реда на ЗЗДискр. Моли определението да се отмени като
неправилно.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Министерство на правосъдието е
депозирала отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на
същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да се потвърди. Представено е и писмено становище, в което са изложени доводи за
неоснователност на частната жалба.
Третото лице – помагач на страната на ответника не е изразило становище по
жалбата.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4