№ 178
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110103693 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „В. И. К. - В.”
ООД, ЕИК ***, срещу А. И. С. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми:
980,67 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги,
които се отчитат по партида с номер ***, за адрес на потребление в ***, за период на
потребление от 27.02.2019г. до 17.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане;
179,75 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода
от 27.04.2019г. до 28.01.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължения по ч.гр.д. с номер 1186/2022г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ВиК оператор, като
на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на ответника за имот на адрес в ***,
като последният ги получава в качеството си на потребител. Потреблението се отчита по
партида с номер ***. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги потребителите
са длъжни да заплащат ползваните услуги в срок, което ответникът не е сторил. Сочи се, че
индивидуалният водомер на С. бил с изтекъл срок на метрологична проверка, считано от м.
ноември 2010г., поради което ответникът не изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 5 от
Наредба 4 от 2004г. на МРРБ да осигури извършването на последваща проверка на своя
водомер, с което поведение е възпрепятствана възможността ищецът да осъществява
измерване.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Сочи се, че исковата претенция е неоснователна. Сочи се, че ответникът няма договорни
отношения с ищеца за доставка и потребление на ВиК услуги. Оспорва се изцяло доставката
на фактурираното количество вода за адреса на потребление. Ищецът не бил уведомил
своевременно ответника за необходимостта от смяна на водомер. Ответникът е вдовец и
1
живее сам от години. Начинът на изчисляване на дължимите суми е неправилен.
Начислените количества вода нито са доставяни, нито са потребени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото са представени ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „В. И. К.“ ООД – Варна, одобрени от ДКЕВР.
От представената по делото справка за недобора на частен абонат за период на
потребление от 27.02.2019г. до 28.01.2022г. се установява, че дължимата сума за ползвани
ВиК услуги е в размер на 980,67 лв. – главница и 179,75 лв. – лихва за забава. Установява се
още от документа, че за абонат с номер *** е посочено лицето А. И. С..
Приложен е препис от талон за пломбиране на водомери с номер ***, видно от който
на 24.02.2020г. е монтиран нов водомер на адрес в ***, с клиент А. С.. Лицето А. С. е
положил своя подпис под талона за пломбиране, като подписът не е оспорен в
производството.
Видно от КП с номер 4/2022г. на 29.03.2022г. в гр. Варна е извършена проверка на
водомер в имот на А. С. - ***. Посочено е, че титулярът присъства на проверката. Този КП
не е оспорен по съдържание от ответника.
По делото е допусната ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: Оставащото задължение на абоната за периода от 27.02.2019г. до 17.12.2021г. е в
размер на 980,67 лв. – главница, като от общото задължение е приспадната вече заплатената
сума от 23,96 лв. на 27.08.2021г. Лихвата за забава общо върху цялата главница е в размер
на 179,75 лв., дължима за периода от 25.05.2019г. до 28.01.2022г.
За периода от м.11.2010г. до м.02.2020г. включително количеството вода при
приложение на методиката по чл. 39, ал. 5, т. 1 във вр. с Наредба 4 от 2004г. на МРРБ – по 5
куб.м. месечно за всеки обитател, стойността на количеството вода при прилагане на
методиката за процесния периода е в размер на 1701,30 лв. с ДДС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай
същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се
намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за
доставка на ВИК услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е
изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
От установената фактическа обстановка безспорно се установи, че страните се
намират в облигационни правоотношение, въпреки направеното от ответника възражение.
Самият факт, че А. С. е положил подписа си в талон за пломбиране на водомери с номер ***
и е присъствал на проверката, на която е издаден КП с номер 4/2022г. от 29.03.2022г.
доказват по безсъмнен начин, че същият е действал в качество на потребител, като с
поведението си е признал, че с ищеца се намират в облигационна обвързаност.
Чл. 11, ал. 5 от Наредба 4 от 2004г. на МРРБ урежда, че доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. В случая се установи, че едва на 24.02.2020г. е монтиран нов водомер на
адрес в ***, с клиент А. С.. Дружеството ищец няма задължение да уведомява потребител
кога един водомер е за смяна или не. Следователно за процесния период от 27.02.2019г. до
датата на монтиране на новия водомер се прилагат разпоредбите от Наредба 4/2004г. на
МРРБ. За периода след монтиране на новия водомер до 17.12.2021г. е извършвано
2
изчисляване на потребеното количество.
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установи, че оставащото задължение на
абоната за периода от 27.02.2019г. до 17.12.2021г. е в размер на 980,67 лв. – главница,
като от общото задължение е приспадната вече заплатената сума от 23,96 лв. на
27.08.2021г. Лихвата за забава общо върху цялата главница е в размер на 179,75 лв.,
дължима за периода от 25.05.2019г. до 28.01.2022г.
Следователно предявените искови претенции се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и основателността на предявените искове ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400,00 лв., включваща в себе си държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство и
предхождащото го заповедно производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. С., ЕГН **********, дължи на „В. И. К. -
В.” ООД, ЕИК ***, следните суми:
980,67 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги,
които се отчитат по партида с номер ***, за адрес на потребление в ***, за период на
потребление от 27.02.2019г. до 17.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2022г. до
окончателното изплащане;
179,75 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода
от 27.04.2019г. до 28.01.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължения по ч.гр.д. с номер 1186/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, да заплати на „В. И. К. - Варна“ ООД, ЕИК
***, сумата от 400,00 лв., включваща в себе си държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство и предхождащото го заповедно
производство по ч.гр.д. с номер 1186/2022г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3