Решение по адм. дело №1043/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „ОББ- Интерлийз ЕАД-Клон Варна“ЕАД, [ЕИК] с ЕИК на Клона 0023, седалище и адрес на управление на клона- гр.Варна, [улица], ет.*, представлявано от А. Х. Б. и Н. И. Х., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], *****, подадена чрез адв. А., против Заповед № 25-0442-000145/02.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна, РУ 04, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорва установената от административния орган фактическа обстановка. Твърди, че не са налице фактически основания за издаване на заповедта, тъй като свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача е издадено от Великобритания, която държава, макар и напуснала Европейския съюз /ЕС/, не е напуснала Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Позовава се на чл. 162, ал. 1 ЗДвП и счита, че оспореният акт е материално незаконосъобразен. Счита, че наложената ПАМ не е съразмерна, тъй като не се основава на действия/бездействия на собственика на автомобила, сочещи на неговата съпричастност към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Твърди, че в обжалваната заповед не са посочени фактическите обстоятелства, обосноваващи констатираното нарушение, като липсва конкретно и точно описание на същото. Визираната като нарушена правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП съдържа множество хипотези, без да е посочено коя точно от тях е нарушена, като дори не е описано в какво се изразява вмененото на собственика нарушение, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до материална незаконосъобразност на издадената ЗППАМ. Твърди, че тъй като срещу дружеството не е съставен АУАН за нарушение на чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП, не е налице основната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. За процесуално нарушение счита и неуведомяването на собственика на автомобила за образуваното производство по прилагането на ПАМ. Моли да бъде отменена оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник сектор към ОД на МВР Варна, Четвърто РУ, чрез ю.к. Г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на ЗППАМ, а именно: лице, което пребивава на територията на Република България над 3 месеца и не е изпълнило задължението си да подмени СУМПС, издадено от Великобритания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се ЗППАМ № 25-0442-000145/02.05.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, Четвърто РУ, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, на „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

От АУАН Серия GA № 3923554 се установява, че е съставен за това, че на 30.04.2025г., около 15:59ч., в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, [улица], до бензиностанция „Лукойл“, посока изхода на кв. Аспарухово към Аспарухов мост, К. П. Т. управлява лек автомобил Р. М. с рег. № [рег. номер], собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като е неправоспособен водач за територията на България във връзка с чл.162, ал.1 ЗДвП, а именно: водачът управлява със СУМПС номер [Наименование], издадено от Великобритания, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, и не е заменено с българско такова след изтичане на тримесечния срок от последното влизане в страната. След справка с ОДЧ е установено, че няма данни за влизане на лицето в страната в периода от 01.01.2025г. до 30.04.2025 година. Прието е, че е нарушил чл.162 ал.1 ЗДвП.

В дадено писмено сведение от 30.04.2025г. К. П. Т. е заявил, че управляваният от него автомобил с рег. № [рег. номер] е нает от фирма рентакар „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД, като управлява същия от около 2-3 седмици.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 25-0442-000645/04.06.2025г. на началник сектор към ОД на МВР Варна, Четвърто РУ, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП на Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

От ЗППАМ № 25-0442-000145/02.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР Варна, Четвърто РУ, се установява, че като е взел предвид съставения АУАН серия GA № 3923554/30.04.2025г. и че доколкото водачът е български гражданин, то английското СУМПС не попада в хипотезите на чл.161 ЗДвП, неизпълнението на задължението по чл.162, ал.1 ЗДвП не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство, т.е. управлението на МПС от водач в хипотезата на чр.162, ал.1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление, е наложил на „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Със заповедта са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и 2 броя регистрационни табели.

От представената справка се установява, че автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Варна са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР Варна, които с мотивирани заповеди да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4 т.5, б.“а“ и т.6 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност.

От представените справки за пътуванията на лице-български гражданин се установяват пътуванията - излизания и влизанията в страната на К. Т..

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице /съгласно определение №9151/03.10.2025г. на ВАС/, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП. Видно от представената заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Варна, органът издал оспореният акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица/по т. 1.7/.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл.172, ал.1 ЗДвП писмена форма и съдържа реквизитите, визирани в чл.59 АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Не е налице неяснота относно това коя от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.“а“ ЗДвП е визирана в издадената ЗППАМ. Посочената разпоредба съдържа няколко хипотези, при осъществяването на които се налага ПАМ от вида на обжалваната. В случая не е посочена конкретната хипотеза на буква „а“ от т.2а на чл.171 ЗДвП, но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, тъй като видно от описанието на нарушението е налице хипотезата на чл.171, т.2а, буква а), предложение второ от ЗДвП – адресатът на заповедта е собственик на процесния лек автомобил, управляван от лице, което не притежава валидно СУМПС за управлението му. Описанието на нарушението в заповедта е достатъчно ясно, за да разбере адресатът за какво конкретно деяние е наложена ПАМ, поради което не е ограничено правото му на защита.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, буква а) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е обоснована с допускане/предоставяне от жалбоподателя „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД управлението на собствения му лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] от К. П. Т., притежаващ СУМПС, издадено във Великобритания, неподменено повече от три месеца при пребиваване на територията на Република България, като е счетено, че е налице хипотезата по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП на управление на чуждо МПС от лице, което не притежава валидно СУМПС за управлението му, при която ПАМ се прилага спрямо собственика на МПС.

Не се спори, че К. Т. притежава СУМПС, издадено във Великобритания, като не са налице твърдения да е невалидно. Разпоредбата на чл.162, ал.1 ЗДвП /редакцията изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., действаща към датата на издаване на ЗППАМ/ дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Великобритания не е член на ЕС, считано от 01.02.2020г., като е изтекъл и „преходният период“ до 31.12.2020г., в който законодателството ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /Обединеното кралство/. Тоест, считано от 01.01.2021 г., по отношение на Обединеното кралство вече не са приложими нормите на правото на ЕС. По силата на споразумение за разделяне с Обединеното кралство, сключено на 28.01.2020г. от договарящите страни по Споразумението за ЕИП – членове на ЕАСТ, което до голяма степен преповтаря релевантните части от съдържанието на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, Обединеното кралство не е част от ЕИП, т.е. считано от 01.01.2021г. Обединеното кралство не е част от ЕС и не е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и издадените от нея свидетелства за управление на МПС не са издадени от държава – членка на ЕС, нито от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

След 01.01.2021г. приложима е Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968г., която е част от международното публично право, създадена от Организацията на обединените нации, а не в рамките на Европейския съюз. Договарящи страни по нея са както Република България /считано от 28.12.1978г./, така и Обединеното кралство /считано от 28.03.2018г./. На официалната страница на Министерство на вътрешните работи на Република България е налице общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период, в РБ, СУМПС издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. В националното законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените от Обединеното кралство СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период, компетентният орган – Министерство на вътрешните работи, публично е огласил, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Аналогична е и разпоредбата на чл.161, т.1 ЗДвП, съгласно която свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Макар и напуснало Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, Обединеното кралство продължава да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968 година. Издадените във Великобритания СУМПС отговарят на приложение № 6 към тази конвенция.

В случая между страните по делото не се спори, че издаденото във Великобритания СУМПС на К. П. Т. е в срок на валидност, като не се твърди от ответния административен орган, че същото не отговаря на приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968г., на изискванията за форма, език, срок на валидност и категории превозни средства, за чието управление е издадено, поради което съдът приема, че то е валидно за територията на Република България към датата на проверката на 30.04.2025 година.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП за издаване на оспорената заповед, поради което същата като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби следва да се отмени.

При този изход на спора и с оглед направеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1400 лева, от които 50 лева – държавна, 150 лева – държавна такса за подаване на частна жалба пред ВАС, и 1200 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000145/02.05.2025г. на Началник сектор към Областна дирекция на МВР Варна, Ч. Р. управление, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата, на „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.*, е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.*, сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.