Решение по дело №642/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 122 от ЗИНЗС във вр. с чл. 111 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4701/01.08.2025 г. подадена от Р. М. С. [ЕГН], задържан под стража, Затвора Плевен. Предмет на обжалване е заповед № Л-1971 от 29.07.2025 г. издадена от За началник на Затвора Плевен на основание чл. 122, ал.2 от ЗИНЗС, за отнемане от жалбоподателя на 1 бр. фонокарта Мобика 100 импулса.

Жалбоподателят се явява лично в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.

Ответникът, началник на Затвора Плевен, редовно призован, се представлява от ю.к. П.. Депозирано е становище по съществото на спора. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

По делото административният орган е приложил заверено копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

По делото са събрани всички относими писмени доказателства.

Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е лице, което е задържано под стража. Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото законът не предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Следователно режимът за държане и ползване на вещи от лишените от свобода е разрешителен. Следва вещите да попадат в списъка на изрично разрешените.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС личните вещи на новопостъпилия се описват. Описите се изготвят в три екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото досие и един за склада на затвора или поправителния дом. Т.е. за да се счита, че процесната вещ е с установен собственик, следва същата да е посочена в опис. Такава вещ в представения по делото опис няма посочена. Следователно Селимов не е притежавал такава вещ при постъпването си. Няма представени доказателства и за закупуването на вещта от лафката или придобиване по друг начин – получаване на пратка или др.

Съгласно чл. 122,ал.2 от ЗИНЗС и чл. 87 от ППЗИНЗС при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице. Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокола и се изземват. Лицата, които са извършили обиска или претърсването, съставят протокол за изземването в четири екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана.

Съгласно чл. 103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са.

На 14.07.2025 г. жалбоподателят Селимов е бил конвоиран обратно в Затвора Плевен, след като се е явявал пред съда. В багажа му е намерена една фонокарта Мобика със 100 импулса, която не е била описана при излизането му за конвоиране. Не са представени никакви документи за собственост на фонокартата – опис, разписка или друг документ за закупуването й от Селимов.

При извършената проверка на Селимов безспорно е открита вещ, за която няма данни чия собственост е.

При установяването в багажа на Селимов на вещ, за която не е установено чия собственост е, е съставен протокол, в който е описана иззетата вещ, и едва след това е издадена оспорената заповед за отнемане, т.е. спазен е редът по ЗИНЗС и ППЗИНЗ.

На основание чл. 13 от ЗИНЗС и чл. 324 от ППЗИНЗС главен директор на ГДИН е издал Заповед №Л-1765/19.03.2015 г., в която е уредил подробно и документите за удостоверяване на собствеността на лишените от свобода върху вещи – бележка за внасяне на храни и вещи, служебна бележка за внасяне за ползване на лични вещи, опис на лични дрехи, битови вещи и предмети на лицата.

Така е уредено документирането на собствеността върху движими вещи на лишените от свобода, а по силата на препращането от закона и на задържаните под стража, тъй като съгласно чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат. Т.е. доказването на законосъобразно придобиване и притежаване на вещ от лице, лишено от свобода, става единствено с един от посочените по-горе документи.

Жалбоподателят не представя нито един от посочените документи (нито дори касова бележка от лафката), които да доказват, че отнетата вещ е негова собственост.

При липса на установен собственик на вещта, същата безспорно подлежи на описване в протокол и изземване от лицето, а след това и на отнемане в полза на ДП „Фонд Затворно дело“.

Разпоредбите на закона и правилника, както и издадената от главен директор на ГДИН заповед, са задължителни за всички служители на Затвора Плевен и служителите на ГДО, осъществяващи конвоирането на лишените от свобода.

По делото е безспорно, че на 14.07.2025 г. жалбоподателят е бил конвоиран до Затвора Плевен, след явяване в съда по дело.

Безспорно е доказано също така, че преди конвоирането Селимов лично е направил опис на личните си вещи, с които заминава, който е подписан от служител от надзорно-охранителния състав (лист 38).

В този опис не е посочена фонокарта. В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че е пропуснал да опише фонокартата, защото не му било изяснено от служителите, че трябва да я опише.

Следва да се отбележи, че описът се попълва от самото конвоирано лице, което е и изрично посочено в самия опис, а не от служителите, и същите нямат задължение да диктуват съдържанието на описа. Освен това описът е опис на вещи, с които лицето напуска затвора за явяване по дело, т.е. всички вещи, не само на дрехи и обувки.

При извършената проверка на багажа на ищеца след конвоирането му обратно в затвора, служителите на Затвора Плевен са били задължени да не позволят на жалбоподателя да внесе вещ, която не е описана като изнесена от него преди конвоирането, и без надлежни доказателства как е придобита и чия собственост е, поради което законосъобразно са иззели фонокартата.

Режимът на внасяне и държане на вещи от лица, лишени от свобода, включително и задържани под стража, е разрешителен, с оглед упражняване на правата, охрана на живота и сигурността, поддържането на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода, като изземването по чл. 122, ал. 1-3 от ЗИНЗС е самостоятелно производство, което цели да установи собственика на вещта, а, когато не се установи собственикът, вещта се отнема в полза на държавата.

Няма спор, че установената вещ, предмет на изземването – фонокарта, не попада в ограничителния списък, но и няма спор, че законосъобразността на държането й от страна на жалбоподателя не е удостоверена с нито един от посочените документи и не е установено чия собственост е. Жалбоподателят не е представил документ, доказващ собствеността върху фонокартата и законосъобразното й внасяне в затвора.

С оглед изложеното съдът счита, че предявената жалба е неоснователна. Издадената заповед е законосъобразна. Представени са доказателства за наличие на материална компетентност на лицето, издало заповедта (заповед за изпълняване функциите началник на затвора лист 54), доказателства за спазване на процесуалния ред за издаване на заповедта (предхожда се от протокол за изземване на вещите, които не е установено чия собственост са лист 53), в писмена форма е, направено е изрично препращане към други документи от преписката, които също съдържат мотиви за издаването й, налице са били материално-правните предпоставки за издаването й, като органът е действал в условията на обвързана компетентност – при установяване държането на вещ, без доказателства чия собственост е, служителите на затвора Плевен са били длъжни да предотвратят внасянето й в затвора и да изземат вещта, а началникът на Затвора Плевен е бил длъжен да издаде заповед за отнемането й в полза на ДП „ФЗД“.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора, същото се явява основателно. В полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъдат присъдени разноски в размер на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно – 200 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 122, ал.3 във вр. с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-1971 от 29.07.2025 г. издадена от За началник на Затвора Плевен.

ОСЪЖДА Р. М. С. [ЕГН], задържан под стража, Затвора Плевен, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 200 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АдмС Плевен в 14-дневен срок от обявяването му на страните.