Р Е Ш Е Н И Е
ГР.Берковица, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….......втори наказателен състав в публично заседание на 23 февруари през две хиляди и двадесет и първа година.............….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Таня Йорданова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Георгиева..………….…………....………........АН дело №309 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Подадена е жалба на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Т.Л.И. *** и ЕГН ********** твърди, че не е доволен от констатациите в НП №20-0996-001567
от 05.06.2020г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР -Монтана, с което му е
вменено извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН му е
наложено наказание по чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП.
В обясненията си в хода на съдебното производство заявява,
че действително на посочената дата е
управлявал собствения си лек автомобил ,
когато е бил спрян за рутинна проверка от служители полицията в РУ-Вършец. По време на проверката
бил уведомен, че управляваният от него автомобил е служебно спрян от движение,
тъй като не е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, за което му съставили акт за установяване на адм. нарушение.
Твърди, че не е бил уведомен от „Гаранционен фонд“, каквото задължение има
информационния център на фонда, и не му е даден 14 дневен срок да поднови
застраховката си, а служебно му е прекратена регистрацията на автомобила, за
което не е знаел. Твърди невиновност в извършване на вмененото му
административно нарушение и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител в открито съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение
№ 1567/18.01.2019г., с бл. № 896375 актосъставителят Р.И. е констатирала, че на
същата дата в гр.Берковица на ул.” Хаджи Петър Илиев „ в района на жп гара жалбоподателят управлява собствения си лек
автомобил „Опел Вектра, с рег. №М7992АР с прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 от ЗДВП. Актосъставителят е посочил нарушената разпоредба - чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
Въз основа на този акт е започнало разследване срещу
жалбоподателя пр.вх.№666/2019г. по описа на РП-Берковица. С постановление от
30.07.2019год. РП-Берковица е отказала да образува ДП. Преписката е изпратена
на административно наказващия орган, за реализиране на административно
наказателна отговорност.
Издадено е НП №20-0996-001567 от 05.06.2020г. на Началника
на Сектор ПП при ОДМВР -Монтана, с което за вменено извършеното нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН му е наложено наказание по
чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът констатира, че актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, както и че
отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и
са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Разгледано по
същество делото, съдът установи следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за правоуправление .
На 18.01.2019 г., контролните органи на МВР,
свидетелите Р.И. и Р.М. спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра, с рег.
№М7992АР , управляван от жалбоподателя.
При служебна проверка с информационната система на
МВР проверяващите установили, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на 31.07.2018год. поради несключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Информационната
система не позволявала проверка дали собственикът е уведомен за това.
Установено било, че към датата на проверката за МПС-то няма сключен действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Така описаното, сочи, че жалбоподателят е нарушил
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация, т.е нерегистрирано по установения ред МПС, т.к законът разпорежда,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата
изисква наличието на две кумулативни дадености – надлежна регистрация на МПС-то
и наличие на табели с регистрационен номер.
В АУАН е посочено, че регистрацията на
управляваното МПС е била прекратена на 31.07.2018год. , посочено е, че това е
станало въз основа на уведомление от ГФ, че МПС-то е без ГО.
По силата на чл. 571, ал.1 от КЗ гаранционният фонд
изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри, в
т.ч съгл. т.1 за застрахователните полици по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1 т.е за гражданската отговорност,
свързана с притежаването и използването на МПС-то. Информацията относно сключените договори за
застраховка, съгл. чл. 573, т.1 от КЗ
се предоставя от самите застрахователи. След това самият информационен
център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ уведомява собствениците на МПС-та, за които
не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане
на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка. След изтичане на този срок и
когато в рамките на него не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по регистриране на
МПС-тата да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Този орган,
съгл. чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от
По делото липсват писмени доказателства,
установяващи надлежно уведомяване на жалбоподателя от страна на Информационен
център съгл. чл. 574, ал. 10 от КЗ.
Съгласно чл. 18, т.2 от № I-45 от 24.03.2000
г., регистрацията на превозно средство се прекратява
освен по писмено заявление от собственика и служебно. В последният случай,
съгл. чл. 18б, ал.1, т. 8 от Наредбата прекратяването се извършва след уведомление от Гаранционния фонд.
Самото прекратяване на регистрацията се извършва,
съгл. чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата след получаване на уведомлението от
Гаранционния фонд. Уведомяването на собственика на МПС-то се извършва от
органите на МВР, съгл. чл. 18б, ал.2 от Наредбата.
По делото липсват приложени доказателства и за това
уведомяване на жалбоподателя от органите на МВР.
От гореизложеното, съдът намира, че по делото се
установява от всички събрани писмени доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомен нито от Информационен център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ за
необходимостта в срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да
представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка, както и от органите на МВР, ОДМВР Монтана съгл.
чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.
Реда за самото уведомяване на собственика
на МПС-то, в частност на жалбоподателя и в двата случая (по чл. 574, ал.10 от КЗ и по чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г.) се подчинява на разпоредбите на АПК, доколкото това е акта на
публичен орган, с който се уведомяват засегнатите и заинтересовани от акта по
служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то лица, т.к този акт им засяга
пряко правата и законните интереси и има характеристиките на индивидуален
административен акт. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на ал. 5 от
чл. 18б на Наредбата, в случаите когато се предприемат и ПАМ- отнемане на
табелите, за които изрично е посочено, че се прилага чл.
171, т. 2а ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал.1 и ал.5 от ЗДвП, те се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол и подлежат на
обжалване по реда на АПК.
От
гореизложеното се установява, че компетентните органи не са изпълнили
задълженията си за надлежно уведомяване на засегнатата страна, жалбоподателя.
С
извършените от органите по КЗ- Информационен център към Гаранционния фонд
и от органите на ОДМВР, съгл.ЗДвП бездействия се претендира една безвиновна
отговорност от жалбоподателя.
Всяко административно нарушение, извършено от
физическо лице, следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл или
непредпазливост, за да е съставомерно. В
конкретният случай жалбоподателят нито е знаел, нито е бил длъжен да знае за
служебното прекратяване на регистрацията на собствения му товарен автомобил,
поради това, че не е бил уведомен за това от компетентните органи.
Съдът намира, че жалбоподателят, като водач и
собственик на МПС „Опел Вектра, с рег. №М7992АР не може да носи вина за извършеното нарушение,
управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съгл. чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
поради служебно прекратяване на регистрацията му. Както се установи, самото
прекратяване по чл. 18, т.2 от Наредбата също е било в нарушение на
изискванията на чл. 18б, ал.1, т.8 от нея и на чл. 574, ал.10 от КЗ.
Нарушението, което той е извършил виновно се
заключава в несключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ , валидна към момента на проверката.
Поради горното, съдът намира, че жалбоподателят няма вина за
констатираното административно нарушение, поради което издаденото НП, с което
му е наложена глоба в размер на 200 лв., за виновно нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В този смисъл, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №20-0996-001567 от 05.06.2020г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР
-Монтана, с което на Т.Л.И. *** и ЕГН ********** за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН му е наложено наказание по чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на
200 лв. (двеста лева) и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6
(шест) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Монтана в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :