№ 1357
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110113387 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД
гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** чрез пълномощник
юрисконсулт Велина Якимова, против В. К. Д. ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато
за установено по отношение на В. К. Д. ЕГН **********, че в качеството си
на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
****, дължи на „****” ООД сума в общ размер на 984,74лв. (деветстотин
осемдесет и четири лева и 74ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до
20.06.2022г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.И, вх.А, ап.19; сума в общ размер
на 189,83лв. (сто осемдесет и девет лева и 83ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 21.03.2020г. до
01.07.2022г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-06.07.2022г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед от 07.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №4222 от 07.07.2022г., а именно:
1
заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В. К.
Д. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** бл.11, вх.А, ап.19,
който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер
****, чийто титуляр с ответникът.Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 06.07.2022г. В и К операторът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС,
ГК-49 състав.На 07.07.2022г. съдът издал заповед №4222 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от 984,74лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до
20.06.2022г.; сумата от 189,83лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 21.03.2020г. до 01.07.2022г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена поделото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди се, че на 29.08.2022г. ответникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК, а на 07.09.2022г.
заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото
възражение от Д. може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен процесуален
2
представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него
иск. Не се оспорва облигационната връзка между страните. Оспорва се
реалното потребление на претендираните ВиК услуги, както и правото на
ищеца на служебно начисляване на претендираните суми. Оспорва реалната
доставка и ползване на ВиК услуги през сочения период, както и коректното
им отчитане от СТИ. Оспорва се реалното отчитане на СТИ от представител
на ищеца, както и служебното начисляване и предпоставките за него. Оспорва
се техническата годност на СТИ. Оспорва коректното изчисляване и на
претендираното обезщетение за забава.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора и направените възражения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализацияВарна"
ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с
два броя обяви, извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Справка за недобора на частен абонат № **** до 01.07.2022г.,
60 броя разписки и фактури за извършени плащания към ВиК, справка от
Агенция вписвания, по партидата на ответника, справка и уведомително
писмо от 21.01.2020 г. заедно с известия за доставка, талон за пломбиране на
водомери от 28.02.2020 г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД. Видно от
приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „****"
ООД са публикувани в два ежедневника. Представени са Справка за недобора
на частен абонат № **** - В. К. Д. до 01.07.2022г.
3
Доколкото в отговора на исковата молба ответникът В. К. Д. не оспорва, а
изрично потвърждава, че е собственик на процесния водоснабден имот, както
и че е титуляр на партида с клиентски № ****, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
По делото е приобщено уведомление от ищцовото дружество до ответника
от 21.01.2020г., че е изтекла валидността на метрологична проверка на
монтираното в имота СТИ-водомер. Изрично е отбелязано, че последното
установено от инкасатор показание на СТИ е за 415 куб.м. от 17.09.2019г. От
приложената обратна разписка от Български пощи се установява, че
уведомлението до ответника е непотърсено.
От приложен талон за пломбиране на водомери №**** от 28.02.2020г. се
установява, че е подменено СТИ-водомер с фабр.№29113 с последно
показание от 670 куб.м., като е монтиран и пломбиран нов водомер с фабр.
№4562 и показания от 0 куб.м. Към момента на подмяната, старият водомер е
с ненарушена пломба. Подмяната на водомерите и констатираните показания
на стария водомер е извършено с участието лично на ответника, който е
положил подпис в талона, без да е вписал някакви забележки.
От приложен по делото протокол от 19.04.2022г., изготвен от служители на
ищцовото дружество се установява, че ответникът не осигурява достъп до
водоснабдения имот повече от една година от последното отчитане.
Протоколът е подписан единствено от служители на ВиК-Варна.
По делото са приобщени електронен карнетен лист на абонат №****за
отчетен период 23.11.2018г. до 20.09.2022г. Установява дсе, че в периода
22.05.2019г. до 19.03.2020г. водомерът не е отчитан, като са налице служебно
начислявани количества услуги, съответстващи на домакинство, обитавано от
един човек. В карнетния лист е отразено, че на 19.03.2020г. е изготвен
протокол, в който са отразени показанията на водомера – 670 куб.м., както и
че той е подменен с нов водомер.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните
документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения
за заплащане на ВиК услуги по партида с аб. №****за периода от 21.01.2020г.
до 01.07.2022 г., след извършените от ответника частични плащанияза
4
процесния абонатен номер е в размер на 793,45 лв., а лихвата за забава върху
всяко едно от месечните задължения за периода до 01.07.2022г. е в размер на
171,48 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите,
предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е
потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера
на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на
които основава своите правоизключващи възражения.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване
на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника,
доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "****" ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и изричното изявление
на ответника, той се явява ползвател на процесното жилище, представляващо
апартамент, находящ се в гр.Варна, жк.**** бл.404, вх.7, ап.36, поради което
притежава качеството „потребител на ВиК услуги” досежно процесния обект
на потребление по партида с абонатен номер съответно аб. №**** и аб.
5
№**** за процесния период. Видно от справката от НБД Население в имота
са регистринани шест лица.
Видно от приобщения към доказателствения материал електронен карнетен
лист, касаещи процесния период, за част от периода са извършени реални
отчети, а за друга част е извършено служебно начисляване на консумация на
Вик услуги.
От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че той
е правил плащания към ищцовото дружество през процесния период. Съдът
приема, че с факта на извършените плащания през процесния период и при
съзнанието, че заплаща съответното настояща консумация, самият ответник
признава задължения към ищцовото дружество за периода 28.02.2020г. до
20.06.2022г. и съответно ползването на ВиК-услуги. С оглед на така
изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди
до потребител на жилище. В същото време ответникът оспорва реалното
потребление на претендираните ВиК услуги през периода от 21.01.20-
19.02.2020г., за което е издадена фактура **** от 20.02.20г. с главница в
размер на 64.25 лв., както и за отчетен период 19.02.20-28.02.2020г., за което е
издадена фактура №********** от 19.03.20г. с главница 729.20 лв.
Съдът приема, че представените доказателства са достатъчни да обосноват
извод, че отчетените и осчетоводени спорни количества вода са реално
доставени.
Съдът прием, че към 21.01.2020г. ответникът е бил уведомен, че е изтекла
валидността на метрологична проверка на водомера с абонатен номер ****,
като абонатът следва да предприеме необходимите действия по монтиране на
нов водомер. По делото като доказателство е представено уведомително
писмо № **********, като от приложената разписка за връчване се
установява, че пратката е непотърсена от ответника но, липсата на
доказателства за уведомяването не налага извод, че клиентът не е бил
задължен да подмени водомера си, което задължение се извежда от Наредба
No 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от
приложимите ОУ. В случая, дори и след уведомителното писмо за периода
21.01.2020г. -28.02.2020г. са извършени реални отчети, за което са приложени
6
надлежни доказателства. Водомерът е посочен като изправен за описаните по-
горе периоди. Представените доказателства, а именно справки за недобора и
описи от отчитането на водомера са годни доказателствени средства, като
отчитането е било извършвано съобразно изискванията на Наредба No 4 от
14.09.2004г. и ОУ. От страна на ответника се правят общи оспорвания, като
не са ангажирани насрещни доказателства, с които да се опровергаят
твърденията, че отчитането е вярно. Съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че в определения период е
извършен реален отчет, а впоследствие са начислявани служебно суми.
Служебното начисляване е било по 1, 2 и 3 куб.м на месец, което дори за част
от периода е в полза на ответника с оглед на предвиденото в чл. 25 ал.8 от
ОУ, респ. чл. 39 ал.5 от Наредба No 4 от 14.09.2004г.
Не са представени доказателства, че потребителят е предприел оспорване
на начислените му суми, съобразно изискванията на чл. 34 ал.1 от ОУ.
От събраните доказателства безспорно се установява, а и ответникът
реално не оспорва, че в имота има извършено потребление.
Реално спорът се концентрира върху начин на отчитане и служебното
начисляване, като по този въпрос и предвид, че категорично се установява, че
към м.януари 2020г. ответникът е със знанието за изтеклата техническа
годност на СТИ, като не представя доказателства за подмяна на същото, то и
не следва същият да черпи изгодни за себе си последици от собственото си
недобросъвестно поведение, оспорвайки основанията за служебно
начисляване. Самият ответник не твърди неизправност на СТИ, но в същото
време претендираните от ищеца суми касаят извършен реален отчет на СТИ,
респ. реално преминала през СТИ вода.
По отношение на твърденията на въззиваемата страна за извършено
плащане, то същите не се установиха. Видно от представените от самия
ответник доказателства за извършени плащания, те касаят други периода и
количества на ползвани услуги.
С оглед изложеното ответникът дължи заплащане на ВиК услуги за
ползвани В и К услуги по партида с абонатен номер **** за периода от
21.01.2020г. до 20.06.2022г., както и на обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 21.03.2020г. до 01.07.2022г., както и законната лихва
върху съдебно признатото вземане за посочените периоди до размерите.
7
Предвид заключението на вещото лице по ССЕ, съдът приема,, че следва
исковите претенции да бъдат уважни до установените от експертизата суми, а
именно: в размер на 793,45 лв. за главницата, както и лихва за забава върху
всяко едно от месечните задължения за периода до 01.07.2022г. в размер на
171,48 лв. Исковете следва да бъдат отхвърлени за главница от 191,29лв.,
както и за обезщетение за забава в размер от 18,35 лева.
По разноските в производството:
При този изход от делото разноските, сторени от ищеца следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За
заповедното производство на ищеца се дължат общо 75 лв., от които 25 лв. –
заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За
първоинстанционното производство му се дължат разноски в размер на 75 лв.
– заплатена държавна такса, 150 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на тази стойност, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК. С оглед изхода на
спора, общо разноските възлизат на 328,61 лв.
Предвид отхварлителната част на исковете, на ответникът също се следват
разноски. Той е претендирал сумата от 500лв.-адв.възнаграждение, като
съобразно изхода на спора му се следва сумата от 89,24 лева, на осн.чл.78,
ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К.
Д. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „****“ 33, представлявано от **** – управител, в
качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна,
ул.**** бл.И, вх.А, ап.19, следните суми: сума в общ размер на
964,93лв./деветстотин шестдсет и четири лева и 93 стотинки/, в т.ч.:
остатък от главницата, в размер на 793,45лв. с ДДС за ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г. на адрес гр.Варна,
ул.**** бл.И, вх.А, ап.19, както и сумата от 171,48 лв. - остатък от
съответната лихва за забава, считано от съответния падеж до 01.07.2022г.,
8
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-06.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед от 07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за сумата от 191,29лв., както и за обезщетение за забава в размер от 18,35
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ 33,
представлявано от **** – управител, следните суми: сумата от общо 328,61
лв. /триста двадесет и осем лева и 64 стотинки/, представляваща сторените
в заповедното производство по ч.гр.д.8764/2022г. по описа на ВРС и
настоящото исково производство, съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „****“ 33, представлявано от **** – управител ДА ЗАПЛАТИ на
В. К. Д. ЕГН ********** сумата 89,24 лв./осемдесет и девет лева и 24
стотинки/, представляваща сторените в настоящото исково производство,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9