РЕШЕНИЕ
№ 955
гр.Бургас, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
22 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 515 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.76а ал.4 от Закона за здравното осигуряване.
Жалбоподател е Диагностично-Консултативен Център
Бургасмед ЕООД гр.Бургас. Жалбоподателят участва в производството чрез
управителя си, както и чрез пълномощник – адвокат П.Ш. ***.
Орган, издал административния акт (АО), е директорът на
РЗОК Бургас. АО участва в производството лично и чрез пълномощник – юрисконсулт
П. Д..
Предмет на обжалване е писмена покана изх.№ 29-04-239/15.02.2019г.,
за възстановяване на 13.77лв., представляващи неоснователно получена сума във
връзка с извършени медицински дейности спрямо лицето Бояна Димитрова, чийто
здравноосигурителни права са били прекратени към момента на извършване на
дейността.
В жалбата се правят оплаквания за немотивираност на
поканата и необсъждане на направените от жалбоподателя възражения. Обосновава
се липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като по отношение
на въпроса за наличието на здравноосигурителни права той се е доверил на
изнесената от РЗОК информация. Правят се и оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения – основаване на административния акт на доказателства,
които не са били събрани по надлежния ред. Иска се отмяна на оспорената покана
като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Не оспорва фактическата
обстановка, а правните доводи на жалбоподателя. Излага подробни съображения в
защита на позицията си. Иска отхвърляне на оспорването и присъждане на
разноски. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от поканата, предмет на оспорване – писмена
покана № 29-04-239/15.02.2019г. на АО, от който се установява издаването и. В
обстоятелствената част на поканата органът приел за установени констатациите,
визирани в протокол за неоснователно получени суми № 47/15.01.2019г. от
извършена тематична проверка по документи на 15.01.2019г., въз основа на
заповед № РД-25-1916/21.12.2018г. на директора на РЗОК Бургас. Преписи от
заповедта и протокола са приложени като доказателства по делото.
По-конкретно органът приел, че ДКЦ Бургасмед ЕООД имало
сключени с РЗОК индивидуални договори за 2016, 2017 и 2018г. В изпълнение на договора,
на 03.10.2016г. в стопанисваното от жалбоподателя лечебно заведение била
извършена МДД по отношение на лицето Бояна Димитрова с персонален
идентификационен номер **********, въз основа на направление № 13/03.10.2016г.,
издадено от д-р Ж.* Милков. Извършената и отчетена МДД била с код 06.34
„Ехографска диагностика на коремни и ретроперитониални органи“, по повод на
която РЗОК заплатила на жалбоподателя въз основа на договора между тях 13.77лв.
Тези обстоятелства не са спорни между страните и се установяват пред съда от
събраните по делото доказателства.
Безспорни са и сочените в жалбата обстоятелства, че
лицето Бояна Димитрова при явяването си в лечебното заведение, стопанисвано от
жалбоподателя, е удостоверила здравноосигурителния си статус, необходим за
упражняване на здравноосигурителните и права, чрез представяне на надлежен
документ – удостоверение изх.№ 02/94-05-67/26.04.2016г. Чрез удостоверението
жалбоподателят установил, че Димитрова е здравноосигурена в Австрия, съобразно
данните в регистъра по чл.63, ал.1, т.2 от ЗЗО.
След извършването и отчитането на МДД и заплащането и от
РЗОК в канцеларията на РЗОК Бургас постъпил от съответните австрийски органи
формуляр Е108 „Съобщение за спиране или прекратяване на правото за обезщетения
в натура при общо заболяване и майчинство“ с вх.№ 02/99-00-214з/12.09.2018г. В
съобщението било посочено, че осигуровката на Бояна Димитрова е изтекла на
30.09.2016г., поради което считано от 01.10.2016г. здравноосигурителните и
права се прекратяват.
При така
установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният
административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен
орган да издаде поканата за връщане на суми, получени без правно основание по
смисъла на чл.
76а, ал.3 от ЗЗО. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.
Поканата е
в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактически и правни основания
за нейното издаване, както и другите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Не е
основателно оплакването на жалбоподателя, че поканата не е мотивирана. В
обстоятелствената и част са описани приетите за установени факти,
доказателствата, въз основа на които са формирани фактическите изводи, както и
правните изводи на органа. Доколко описаните от органа факти припокриват
законовия състав, явяващ се основание за издаването на акта, е въпрос на правилно
приложение на материалния закон и оплаквания в този смисъл не могат да
обосноват извод за липса на мотиви. Не е налице основание за оспорване по
чл.146, т.2 от АПК.
Спазен е
процесуалния ред по издаване на поканата. Производството е започнало при
условията на чл.72, ал.2 от ЗЗО – със заповед на директора на РЗОК. Определеният
контрольор е съставил надлежен протокол по чл.76а, ал.2 от ЗЗО в определения
срок. Констатациите в протокола касаят именно процесното плащане и съвпадат с
тези по поканата. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за позоваване на
доказателства, събрани извън времевия период на проверката, тъй като липсва
такова позоваване. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола и е
имал възможност да упражни правото си да възрази срещу констатациите в същия. В
подаденото възражение са направени оплаквания, аналогични с тези по жалбата,
които съдът счита за неоснователни. Не е налице основание за оспорване по
чл.146, т.3 от АПК.
Правилно е
приложен и материалния закон. Приложимата разпоредба е тази на чл.76а, ал.1 от ЗЗО, според която в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална
помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на
нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от
контролните органи по чл. 72, ал. 2,
изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В процесния случай първоначално
пред медицинското заведение е било представено надлежно издадено удостоверение,
от което било установено, че пациента Димитрова е здравно осигурена в Австрия
от 01.02.2016г. до оттегляне на удостоверението, т.е. крайният срок не е бил
установен. Към момента на извършването на дейността от жалбоподателя са
изминали осем месеца от издаването на удостоверението и не е била извършена
допълнителна проверка на актуалността му. Не е имало и данни за „оттегляне“ на
удостоверението. При тези обстоятелства правилно административният орган е
приел, че не са налице предпоставки за търсене на отговорност – липсват данни
за извършено нарушение. От друга страна процесната сума не е била получена от
жалбоподателя с правно основание, тъй като такова основание не се явява
надлежно издаденото удостоверение, а факта, за който свидетелства този
официален документ. Основанието за плащане от здравната каса към медицинското
заведение въз основа на сключения договор, при извършване на предвидена в него
ММД, е положителния здравноосигурителен статус на пациента. Макар
доказателствата по случая да са били събрани по-късно, те безспорно
установяват, че към момента на извършването на процесната МДД пациентът Димитрова
не е била здравно осигурена и не е имало правно основание за РЗОК да извърши
плащането към медицинското заведение. В този смисъл процесната сума е платена
без правно основание и са налице всички материалноправни предпоставки за издаване
на оспорената покана. Оплакването на жалбоподателя, че липсва вина при
отчитането, поискването и приемането на неоснователното плащане, е
несъстоятелно, тъй като подобно оплакване би могло да има значение при носенето
на отговорност за извършено нарушение, каквато в случая правилно административния
орган не е търсил. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
Оспорената
покана е била издадена в съответствие с целта на закона, тъй като е насочена
към връщане на получената без правно основание сума, при спазване на
изискванията по чл.6 от АПК за съразмерност на мярката. Не е налице основание
за оспорване по чл.146, т.5 от АПК.
Издадения
административен акт е законосъобразен, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК
оспорването следва да се отхвърли.
По повод направеното искане за присъждане на разноски съдът взе предвид
тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на Върховния
административен съд, сочещо като приложимо правилото на чл.78 ал.8 ГПК,
съгласно което в полза на ответника се присъждат разноски в размер, който не
може да надхвърля максималния такъв, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. В процесния случай, предвид характера и сложността на делото
съдът приема, че следва да се присъдят разноски в размер 100лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Диагностично-Консултативен
Център Бургасмед ЕООД ЕИК:*** със съдебен адрес ***,
адвокати М.Б. и П.Ш., срещу писмена покана изх.№ 29-04-239/15.02.2019г.,
издадена от директора на РЗОК Бургас.
ОСЪЖДА Диагностично-Консултативен Център Бургасмед ЕООД да
заплати на РЗОК Бургас 100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :