№ 1086
гр. Плевен, 09.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102269 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.452, ал.3 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Д. ИВ. Д., ЕГН **********, чрез адв.В.Б. от
САК, съдебен адрес в ***, първи надпартерен етаж, офис №1, против Община Плевен,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***. В молбата се твърди, че на 30,09,2008 г. между „*** –
кредитополучател, *** – поръчители, е сключен договор за кредит №1186, като е
предоставен кредит в размер на 100000,00 лева, сключен е и Анекс №1 към договора на
30,07,2009 г., с който е изменен падежът на договора – 22,07,2010 г. Твърди се, че поради
неизпълнение, банката се е снабдила със ЗИ и ИЛ, като е образувано изп.д.№194/2015 г. на
ЧСИ Н.В.. В хода на изп.д. е наложен запор върху вземанията, които *** има, в качеството
му на общински съветник, от Община Плевен, със запорно съобщение №1020/01,02,2016 г.,
получено на 03,02,2016 г. Твърди се, че първата постъпила сума по изп.дело от запора е на
09,03,2016 г. в размер на 529,00 лева, не е подаден изричен отговор на запорното
съобщение, но ежемесечно започнали да постъпват суми. Твърди се, че на 28,09,2016 г.
банката цедирала на ищеца вземането, произтичащо от договора за кредит, заедно с всички
привилегии, обезпечения, дължими лихви и разноски, като уведомлението за извършената
цесия е връчено на дружеството *** по реда на чл.50 вр.чл.47 от ГПК, на поръчителя *** –
лично на 22,11,2016 г., на поръчителя *** – на 28,09,2016 г. Новият взискател е
конституиран по изп.д. на 09,01,2017 г. Сочи се, че в хода на изп.д. е установено, че сумите,
които постъпват, варират като стойност в голям диапазон, поради което е изпратено писмо
до Община Плевен, изх.№1585/08,03,2017 г., дали запорът е първи по ред. С писмо от
1
21,03,2017 г. Община Плевен е уведомила ЧСИ В., че нейният запор е първи по ред, за
м.април 2017 г. преведената сума била 380,00 лева, а за следващите месеци – по 88,00 лева
до м.декември 2017 г. Твърди се, че ищецът е поканил ответната Община с нотариална
покана на 18,12,2017 г. да му заплати сумата от 6551,00 лева, представляваща сбор от
сумите, които третото задължено лице е превеждало ежемесечно в по-малко на ЧСИ. С
писмо от 28,12,2017 г. Община Плевен е уведомила ищеца, че не дължи посочената в
поканата сума. Сочи се обаче, че от м.януари 2018 г. вече е превеждана по-голяма сума на
ЧСИ по изп.дело. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответната Община да заплати на ищеца сумата от 6551,00 лева главница, представляваща
сбор от сумите, които Община Плевен като трето задължено лице е превеждало ежемесечно
в по-малко на ЧСИ за периода 08,04,2016 г. – 02,11,2017 г. /периода уточнен с допълнителна
молба от 01,07,2021 г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
както и 1996,18 лева лихва за забава за периода 05,04,2018 г. – 05,04,2021 г. Претендират се
и разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове. В
писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца развива
подробни съображения в подкрепа на претенциите си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е
недопустим, алтернативно – че е неоснователен. Твърди се, че по отношение на *** има
наложени няколко запора. Сочи се, че по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ В. запорът е наложен
от м.февруари 2016 г. От м.март 2016 г. е наложен запор по изп.д.№90/2016 г. на ЧСИ ***,
като този запор е вдигнат м.декември 2016 г., образувано е ново изп.д.№24/2017 г. при ЧСИ
***. Сочи се, че на 21,06,2017 г. е получено писмо от ЧСИ В., че изп.д.№24/2017 г. на ЧСИ
*** се продължава при нея под №246/2017 г. Твърди се, че от м.септември 2016 г. има
наложени и нови запори от ЧСИ П.*** по изп.д.№606/2016 г. и изп.д.№607/2016 г., а от
м.януари 2017 г. – нов запор от ЧСИ *** по изп.д.№918/2016 г., а от м.юли 2017 г. - и по
изп.д.№529/2017 г. Посочва се, че Община Плевен е удържала и превеждала на всеки
съдебен изпълнител при спазване на правилата на чл.446 от ГПК пропорционално суми, а от
01,01,2018 г. суми са превеждани само на ЧСИ В.. Твърди се, че в ГПК липсва изрична
регламентация, която да посочва действията на трето задължено лице при повече от един
запор, поради което действията на Община Плевен не са в нарушение на ГПК. Сочи се, че
взискателите по запорните съобщения са присъединени взискатели по изп.д.№194/2015 г. на
ЧСИ В., и същите имат право да получат пропорционален размер от удържаната от третото
задължено лице сума. Посочва се също така, че *** не е в трудови правоотношения с
Община Плевен, и възнаграждението му всеки месец е формирано на база присъствието му
на заседания на Общинския съвет. Приложени са доказателства. В с.з. проц.представител на
ответника моли съда да отхвърли иска. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, ответникът развива подробни съображения за неоснователност на претенциите.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните, че на 30,09,2008 г. между „*** – кредитополучател, *** и *** –
поръчители, е сключен договор за кредит №1186, като е предоставен кредит в размер на 100
000,00 лева, сключен е и Анекс №1 към договора на 30,07,2009 г., с който е изменен падежът
на договора – 22,07,2010 г.
Установява се от представеното копие от изпълнителен лист от 20,01,2011 г. и заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№266/2011 г. на РС ***, че
поради неизпълнение на задължението по договора за кредит №1186, банката се е снабдила
със ЗИ и ИЛ.
Установява се от представеното копие от запорно съобщение по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ
В., №1020/01,02,2016 г., че същото е образувано възоснова на ИЛ, издаден по ч.гр.д.
№266/2011 г. на РС ***. Със запорното съобщение е наложен запор върху вземанията, които
има от Община Плевен ***, в качеството му на общински съветник.
Видно от представеното копие от известие за доставяне №510015441977, е, че запорно
съобщение №1020/01,02,2016 г. е получено от Община Плевен на 03,02,2016 г.
От представеното копие от Съдебно удостоверение изх.№2795/02,04,2021 г., издадено от
ЧСИ Н.В., се установяват постъпилите плащания от Община Плевен по изп.д.№194/2015 г.
на ЧСИ В., от наложен запор на вземанията на ***.
От представеното копие от Договор за прехвърляне на вземане от 28,09,2016 г. се
установява, че вземането на ***, произтичащо от договора за кредит №1186/2008 г., заедно с
всички привилегии, обезпечения, дължими лихви и разноски, е прехвърлено на ищеца.
От представеното копие от Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД /за извършената цесия/ с изх.
№20-01-3954/21,12,2016 г. до *** се установява, че същото е връчено на дружеството *** по
реда на чл.50 вр.чл.47 от ГПК.
От представеното копие от Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД /за извършената цесия/ с изх.
№20-01-3587/18,11,2016 г. до *** се установява, че същото е връчено на *** лично на
22,11,2016 г.
От представеното копие от Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД /за извършената цесия/ до ***
се установява, че същото е връчено на *** лично на 28,09,2016 г.
От представеното копие от Съдебно удостоверение изх.№6440/15,08,2019 г., издадено от
ЧСИ Н.В., се установява, че ищецът Д. ИВ. Д. е конституиран като взискател по изп.д.
№194/2015 г. на ЧСИ Н.В. на 09,01,2017 г.
От представеното копие на писмо изх.№1585/08,03,2017 г. по изп.д.№194/2015 г. на ЧС Н.В.
до Община Плевен, се установява, че ЧСИ В. е отправила запитване дали наложеният със
запорно съобщение №1020/01,02,2016 г. запор е първи по ред, по кои изп.дела са наложени
3
предходни запори – ако има такива, както и какъв е размера на получаваното от длъжника
*** възнаграждение след приспадане на данъците и осигуровките. Писмото е получено от
Община Плевен на 10,03,2017 г., видно от известие за доставяне №5100015638213. С писмо
изх.№ФСД 11-110-18/21,03,2017 г. Община Плевен е уведомила ЧСИ Н.В., че наложеният
със запорно съобщение №1020/01,02,2016 г. запор върху вземането на *** е първи по ред на
постъпване.
С нот.покана от 15,12,2017 г., връчена на 17,12,2017 г., ищецът е поканил Община Плевен
да му заплати доброволно сумата от 6551,00 лева.
С писмо от 28,12,2017 г., изх.№ФСД 11-473-1 Община Плевен е уведомила ищеца, че не
посочва правните и фактически основания, от които произтича претенцията му за заплащане
на сумата от 6551,00 лева.
От приложеното в заверено копие запорно съобщение №1107/10,01,2017 г. по изп.д.
№24/2017 г. на ЧСИ П.*** до Община Плевен, се установява, че ответната Община е
уведомена за продължаване на изп.д.№90/2016 г. на ЧСИ И.*** от ЧСИ П.***, както и че
същото е образувано възоснова на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№1439/2016 г. на ПлРС.
От представеното писмо от ЧСИ Н.В. до Община Плевен, изх.№4331/20,06,2017 г., се
установява, че изп.д.№24/2017 г. на ЧСИ П.*** се продължава от ЧСИ Н.В. под №246/2017
г.
От приложеното в заверено копие запорно съобщение №6513/29,08,2016 г. по изп.д.
№606/2016 г. на ЧСИ П.*** до Община Плевен, се установява, че същото е образувано
възоснова на ИЛ, издаден по ч.гр.д.№6174/2016 г. на ПлРС. Със запорното съобщение е
наложен запор върху вземанията, които има от Община Плевен ***, в качеството му на
общински съветник.
От приложеното в заверено копие запорно съобщение №6510/29,08,2016 г. по изп.д.
№607/2016 г. на ЧСИ П.*** до Община Плевен, се установява, че същото е образувано
възоснова на ИЛ, издаден по ч.гр.д.№6171/2016 г. на ПлРС. Със запорното съобщение е
наложен запор върху вземанията, които има от Община Плевен ***, в качеството му на
общински съветник.
От приложеното в заверено копие запорно съобщение №10873/29,12,2016 г. по изп.д.
№918/2016 г. на ЧСИ П.*** до Община Плевен, се установява, че същото е образувано
възоснова на ИЛ, издаден по ч.гр.д.№7649/2016 г. на ПлРС. Със запорното съобщение е
наложен запор върху вземанията, които има от Община Плевен ***, в качеството му на
общински съветник.
От приложеното в заверено копие запорно съобщение №6957/03,07,2017 г. по изп.д.
№529/2017 г. на ЧСИ П.*** до Община Плевен, се установява, че същото е образувано
възоснова на ИЛ, издаден по ч.гр.д.№4074/2017 г. на ПлРС. Със запорното съобщение е
4
наложен запор върху вземанията, които има от Община Плевен ***, в качеството му на
общински съветник.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 11,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи по месеци за 2016 г. от ***.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 11,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи по месеци за 2017 г. от ***.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 05,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи по месеци за 2018 г. от ***.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 05,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи по месеци за 2019 г. от ***.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 05,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи по месеци за 2020 г. от ***.
От представеното удостоверение от Община Плевен от дата 05,05,2021 г. се установяват
получаваните нетни доходи за месеците януари – март 2021 г. от ***.
В писмо изх.№6056/09,07,2021 г., ЧСИ Н.В. е посочила, че по изп.д.№246/2017 г. за периода
12,05,2017 г. – 08,12,2017 г. е постъпила сума от Община Плевен в размер на 810,00 лева, а
по изп.д.№90/2016 г. на ЧСИ *** постъпилите суми са отразени на гърба на изп.лист, от
който се прилага копие.
В писмо изх.№6764/09,07,2021 г., ЧСИ П.*** е посочил, че по изп.д.№606/2016 г. с длъжник
*** за периода 10,10,2016 г. – 18,02,2021 г. е постъпила сума от Община Плевен в размер на
1414,33 лева; по изп.д.№607/2016 г. с длъжник *** за периода 10,10,2016 г. – 18,02,2021 г. е
постъпила сума от Община Плевен в размер на 1414,33 лева; по изп.д.№918/2016 г. с
длъжник *** за периода 07,02,2017 г. – 18,02,2021 г. е постъпила сума от Община Плевен в
размер на 949,34 лева; по изп.д.№529/2017 г. с длъжник *** за периода 03,08,2017 г. –
18,02,2021 г. е постъпила сума от Община Плевен в размер на 440,00 лева.
В писмо изх.№6663/27,07,2021 г., ЧСИ Н.В. е посочила, че присъединени взискатели към
изп.д.№194/2015 г. са: ТД на НАП, *** – присъединен взискател възоснова на
удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено по изп.д.№607/2016 г. на ЧСИ П.***; *** -
присъединен взискател възоснова на удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено по изп.д.
№606/2016 г. на ЧСИ П.***; *** - присъединен взискател възоснова на удостоверение по
чл.456 от ГПК, издадено по изп.д.№918/2016 г. на ЧСИ П.***; *** - присъединен взискател
възоснова на удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено по изп.д.№529/2017 г. на ЧСИ
П.***; *** - присъединен взискател възоснова на предявен за плащане изп.лист, издаден по
ч.гр.д.№1175/2018 г. на ПлРС /вземането произтича от запис на заповед/; *** - присъединен
взискател възоснова на предявен за плащане изп.лист, издаден по ч.гр.д.№1172/2018 г. на
5
ПлРС /вземането произтича от запис на заповед/; *** - присъединен взискател възоснова на
предявен за плащане изп.лист, издаден по ч.гр.д.№1174/2018 г. на ПлРС /вземането
произтича от запис на заповед/; *** - присъединен взискател възоснова на предявен за
плащане изп.лист, издаден по ч.гр.д.№1173/2018 г. на ПлРС /вземането произтича от запис
на заповед/; Г*** - присъединен взискател възоснова на удостоверение по чл.456 от ГПК,
издадено по изп.д.№246/2017 г. на ЧСИ Н.В..
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че за периода 02,2016 г. – 07,2021 г. Община
Плевен е трябвало да преведе на ЧСИ сумата от 37 683,66 лева, а са преведени суми на ЧСИ
в общ размер на 34 372,00 лева. ВЛ е установило, че за периода 02,2016 г. – 12,2016 г. по
изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ Община Плевен е превела сума в размер на 3129,00 лева; по
изп.д.№90/2016 г. на ЧСИ И.*** са преведени 1770,00 лева, по изп.д.№606/2016 г. на ЧСИ
П.*** са преведени 465,00 лева и по изп.д.№607/2016 г. на ЧСИ П.*** са преведени 465,00
лева. ВЛ е установило, че за цялата 2017 г. Община Плевен е превела следните суми по
отделните изп.дела: по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ Община Плевен е превела сума в размер
на 2155,00 лева; по изп.д.№24/2017 г. на ЧСИ П.*** са преведени 376,00 лева; по изп.д.
№246/2017 г. на ЧСИ Н.В. са преведени 546,00 лева; по изп.д.№606/2016 г. на ЧСИ П.*** са
преведени 922,00 лева; по изп.д.№607/2016 г. на ЧСИ П.*** са преведени 922,00 лева; по
изп.д.№918/2016 г. на ЧСИ П.*** са преведени 922,00 лева и по изп.д. №529/2017 г. на ЧСИ
П.*** са преведени 440,00 лева. ВЛ е установило също така, че за 2016 г. Община Плевен е
превела общо на ЧСИ със 339,28 лева повече от необходимото /разполагаеми за запор са
били 5489,72 лева, а са преведени 5829,00 лева/, а за 2017 г. са преведени 297,57 лева повече
от необходимото /разполагаеми за запор са били 5985,43 лева, а са преведени 6283,00 лева/.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като неотносими към
правния спор.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.452, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената
законова разпоредба взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от
третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като
му е било връчено запорното съобщение. Следователно, за да бъде уважена исковата
претенция, е необходимо да е изпълнен фактическият състав на цитирания законов текст, а
именно - в процесния случай ищецът следва да докаже съществуване на твърдяното
изискуемо вземане спрямо *** Д. за посочената сума, че по образуваното изп.дело за
събиране на вземането му е наложен запор на вземането на *** Д. спрямо ответната
Община, че последната не е извършила плащане в съответния размер след връчване на
запорното съобщение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че че ***, а след 09,01,2017
6
г. - ищеца, има качеството на взискател – тоест налице е издаден в негова полза
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство /изп.д.
№194/2015 г. на ЧСИ Н.В./, в което е наложен запор на вземанията на длъжника му *** към
трето лице - ответника в настоящото производство Община Плевен. Ето защо съдът приема,
че ищецът притежава материално – правна легитимация по предявения иск. Не се спори
между страните, че на 03,02,2016 г. при ответната Община е постъпило запорно съобщение
по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ Н.В. срещу длъжник ***, като не е спорно и обстоятелството,
че този запор е първи по ред постъпил по отношение този длъжник. Не се спори и относно
обстоятелството, а се установява и от заключението на ВЛ, че в Община Плевен са
постъпили и последващи запорни съобщения по изпълнителни дела с длъжник ***, като от
м.април 2017 г. Общината, като трето задължено лице, е започнала да изпълнява по всички
наложени запори еднакви по размер суми /по равно/.
Основният спорен по делото въпрос е, правилни и законосъобразни ли си били действията
на третото задължено лице – Община Плевен, при възникналата конкуренция на запори -
ситуация, при която работодателят е получил повече от едно запорно съобщение от
различни съдебни изпълнители по отношение на възнаграждението на един и същ работник
или служител. В практиката са познати няколко възможни подхода. Според едното
схващане, запорите трябва да се изпълнят в поредността на налагането им, респективно на
приемането им от работодателя - първо изцяло първият по време, след това изцяло вторият и
т.н. Среща се и разбирането, че работодателят трябва да започне да плаща едновременно по
всички получени запорни съобщения: било поравно според броя им, било пропорционално
на описаните в запорните съобщения вземания.
Работодателят, в качеството си на трето задължено лице, следва да изпълни задълженията
си съгласно чл.508, ал.1 от ГПК, а именно - в тридневен срок от връчването на запорното
съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за
основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли
претенция от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други
изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Третото задължено лице, в
случая Община Плевен, отговаря за вредите, които биха последвали за взискателя, поради
неуведомяване в срок. Отговорът по чл.508, ал.1 от ГПК ще позволи на съдебните
изпълнители с последващи запори да се присъединят към изпълнителното дело на кредитора
по предходен запор, за който са узнали от съобщението на работодателя, като съдебният
изпълнител по първия наложен запор може да извърши разпределение между всички
вземания, което е и негово правомощие по чл.460 от ГПК. Не е спорно между страните,
че едва с писмо изх.№ФСД 11-110-18/21,03,2017 г. Община Плевен е уведомила ЧСИ Н.В.,
че наложеният със запорно съобщение №1020/01,02,2016 г. запор върху вземането на *** е
първи по ред на постъпване, като това уведомяване не е извършено в 3-дневния срок по
чл.508, ал.1 от ГПК от получаване на запорното съобщение с №1020/01,02,2016 г.
С оглед гореизложеното, съдът приема за правилен наложилият се в практиката подход
7
запорите да се изпълняват в поредността на налагането им, респективно на приемането им
от работодателя - първо изцяло да се изпълни първият наложен по време запор, като следва
да се отбележи, че това разпространено в практиката тълкуване представлява приложение на
принципа „първи по време - първи по право” .
С оглед изводите на съда, че изпълнението на запорите при конкуренция на запорни
съобщения, следва да се извършва по поредност на налагането им, и с оглед данните от
заключението на ВЛ, съдът, на основание чл.162 от ГПК изчисли, че за процесния период
– 08 април 2016 г. – 02,11,2017 г. Община Плевен е изплатила 6158,00 лева по запори,
последващи наложения по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ Н.В. /2470,00 лева за периода
април – декемеври 2016 г. и 3688,00 лева за периода януари-ноември 2017 г./. Това на
практика е и сумата, която взискателят по изп.д.№194/2015 г. на ЧСИ Н.В. – ищецът
Д.Д., е получил в по-малко, в следствие изпълнението по всички наложени запори върху
вземането на *** от Община Плевен, а не само изпълнение по първия наложен запор.
Съдът счита, че на практика плащането от Община Плевен по другите изп.дела, респективно
на другите кредитори на ***, реално е плащане в негова полза, тъй като го освобождава от
задължение към тях в размер на платената по конкретния запор сума.
С оглед всички изложения съображения съдът счита, че предявеният иск с правно основание
чл.452, ал.3 от ГПК е основателен и доказан, и следва да се уважи до размера от 6158,00
лева, като за разликата до претендираната главница от 6551,00 лева следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за лихва за забава – същата е акцесорна на главния иск и следва
съдбата му, тоест също следва да бъде уважена. При определяне размера на претенцията по
чл.86 от ЗЗД съдът съобрази следното – претенцията за лихва за забава е предявена за
периода от 3 години назад преди предявяване на ИМ. Сумата, за която е уважен главният
иск, представлява сборът от сумите, които са превеждани в по-малко на взискателя за
периода април 2016 г. – 02,11,2017 г., тоест към началната дата, от която се претендира
лихва за забава главницата е вече определена и е в размер на 6158,00 лева. Използвайки
помощта на общодостъпен и безплатен интернет калкулатор за изчисляване на законна
лихва от сайта calculator.bg съдът изчисли, че лихвата за забава върху сумата от 6158,00 лева
за периода 05,04,2018 г. – 04,04,2021 г., възлиза на 1876,48 лева, в който размер следва да се
уважи претенцията, а за разликата до претендираните 1996,18 лева следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство.
Ищецът е претендирал 346,13 лева за държавна такса, 208,08 лева за депозит за ВЛ и 960,00
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Преди да се произнесе по въпроса за разноските,
съдът счита, че следва да обсъди направеното от проц.представител на ответника
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от ищцовата страна. Съдът
8
счита същото за неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение 960,00
лева с ДДС /800,00 лева без ДДС/ е малко над минимума, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3
вр.§2а от ДР на Наредба №1/09,07,2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 908,83 лева, при това изчислявайки цената на двата предявени иска общ.
При спазване на разпоредбата и на чл.2, ал.5 от Наредбата, дължимото минимално
възнаграждение би било 1232,74 лева. Ето защо, съдът приема, че ищецът има право на
разноски в общ размер на 1514,21 лева, от които, с оглед изхода на спора, ответникът следва
да му репарира разноски в размер на 1423,36 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също има право на разноски за юрк.възнаграждение, доколкото в проведените
две съдебни заседания се е представлявал от юрисконсулт, като съдът, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, и разглеждането му в две съдебни заседания,
изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., определя
възнаграждение за юрк.възнаграждение, на което има право ответника, в размер на 454,00
лева. От тях, ищецът следва да му заплати сумата от 27,24 лева съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.452, ал.3 от ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 6158,00 лева
главница, представляваща сбор от сумите, които Общината като трето задължено лице е
превеждало ежемесечно в по-малко на ЧСИ Н.В. по изп.д.№194/2015 г. за периода
08,04,2016 г. – 02,11,2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
06,04,2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 6551,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 1876,48 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 05,04,2018 г. – 05,04,2021 г.,
като за разликата до претендираните 1996,18 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр.***, сторените деловодни
разноски в общ размер на 1423,36 лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, сторените деловодни
9
разноски в общ размер на 27,24 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10