РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Чепеларе, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Нина С. Горялова
като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20245450100104 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от А. Н. А., ЕГН **********, с
адрес гр.*, ул. „***“ № ** *, действаща чрез адв.В. Р. от АК – С. искова молба срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от
Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 вр. с чл.498, ал.3 от КЗ във вр.
с чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания,
причинени в резултат на настъпило ПТП на **.**.20**год. по вина на водача на лек
автомобил „Киа Каренс“ с рег. № ********, който е застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2024
год. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:
Твърди, че на **.**.20**год. около 12,00 часа в гр.***, на ул. „***“ до блок №**,
управлявайки лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег.№******** /в исковата молба е
допусната техническа грешка при изписване рег. № ********/, в посока от север на юг,
настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от нея автомобил и
управляваното от водача Б. Р. Д., моторно превозно средство марка „Киа“, модел „Каренс“ с
регистрационен номер ********, за което последния имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, град София.
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие възникнало след като водачът на моторно
превозно средство „Киа Каренс“, с рег. № ******** е предприел маневра от спряно на
обособен с пътна маркировка паркинг вдясно на платното за движение положение, като
потеглил със завой надясно и навлязъл пред движещият се по пътното платно л.а. „Опел
Корса“ от дясно на ляво. Въпреки реакцията на водача А. А., с екстрено задействане на
спирачната система последвал удар между двата автомобила, който бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната дясна част на л.а. „Опел Корса“ и в предната лява част на л.а. „Киа
Каренс“. Ищецът сочи, че основната причина за настъпилото ПТП /удара между двата
автомобила/ е отнемане на предимство на л.а. „Опел Корса“, респ. водачът на л.а. „Киа
Каренс“ не пропуснал първия автомобил, който се движел по главен път, не е отложил
потеглянето си, за да пропусне л.а. „Опел Корса“, въпреки че имал пълна видимост към
приближаващият се л.а. „Опел Корса“. За възникналото ПТП е образувано досъдебно
производство №***/20** год. по описа на ОДМВР – Смолян, РУ – ***, като срещу водача Б.
Д. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. II, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С влязло
в сила споразумение от 07.02.2024 год. Б. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му
1
обвинение и му е наложено наказание „глоба“ по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
В резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие е пострадал водача на лек
автомобил „Опел Корса“ – ищцата А. Н. А., като видно от медицинската документация са й
причинени: разкъсно-контузна рана на първи пръст на дясна ръка. Счупване на първа
дланова / метакарпална/ кост на лява ръка.
Според заключението на вещото лице по назначената СМЕ в досъдебното производство,
описаните по-горе наранявания са били причинени при протичане на ПТП-то, като
счупването на първа метакарпална кост е възможно да бъде получено по два механизма -
директен - с удар в областта на китката и първи пръст, както и индиректен - при надлъжно
натоварване/удар/ по оста на пръста. В конкретния случай, при пострадалата като водач на
лек а-л „Опел Корса“ и двата механизма са възможни, при удар във вътрешните части на
купето. Счупването на първа дланова кост е наложило гипсова имобилизация, с трайно
затрудняване на движеният на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.
Твърди, че веднага след инцидента била транспортирана от сина си във ФСМП гр.*** и на
база извършените прегледи е издаден фиш за оказана спешна медицинска помощ №
*****/**.**.20** г., с работна диагноза: ПТП. Фрактура на 1-ва метакарпална кост. Открита
рана на дясна ръка. Наред с това е извършено образно изследване в МБАЛ „****“ ЕООД
гр.***, при което е констатирана фрактура на 1-ва метакарпална кост на лява длан.
Извършена е гипсова имобилизация на лява ръка за 42 дни. Направени са превръзки на
раната на дясната ръка с Иодасепт унг. и Цикатридина спрей с конци за 14 дни. Издадена е
Епикриза № *** от **.**.20**г. на ХО от МБАЛ „****“ ЕООД гр.***. Предписано е
медикаментозно лечение и контролни прегледи.
Независимо от проведеното лечение, ищцата продължавала да чувства болки в двете си ръце
и най-вече в лявата си ръка, поради счупването на първа дланова /метакарпална/ кост на
лява ръка, което изключително много е затруднявало изпълняването на ежедневните й лични
обслужвания, както и изпълнението на служебните й задължения. Изпитваните от нея
непрекъснати физически болки и страдания, особено в първите дни след претърпяната пътна
злополука, освен дискомфорт са пречили на ищцата да осъществява един нормален начин на
живот, което се изразявало в безсъние, липса на нормално използване на лявата си ръка,
придружено с непрекъснат страх, че може да счупването да не зарасне и да доведе до
усложнения и т.н.
Извън описаните по-горе физически наранявания причинили й болки и страдания, ищцата е
претърпяла и силен психически шок /стрес/, най-вече в момента на ПТП-то. Впоследствие
психическото й състояние е прераснало в страх от шофиране, ограничение в извършването
на някои физически дейности и активности. Тя непрекъснато в съзнанието си се е връщала
към катастрофата. Сънувала непрекъснато, което продължава и към момента, този инцидент.
Твърди, че получените травматични увреждания и претърпяното остро посттравматично
разстройство се отразили неблагоприятно върху цялостното емоционалното състояние на
пострадалата. Преживените физически и психически травми и последствията от тях ще
оставят трайна следа в живота й, и ще са причина за постоянни негативни мисли и страхове,
трайно обременяващи нормалния й начин на живота.
С оглед на всичко това счита, че справедливият размер на застрахователното обезщетение,
което би могло да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически
болки и страдания, както и преживян психически стрес /шок/ е в размер на 15 000 лева.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно налице е виновно и
противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на
трети лица са нанесени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието.
Водачът на лек а-л „Киа Каренс“ е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37,
ал.3 от ЗДвП, като е отнел предимството на лек а-л „Опел Корса", респ. не е пропуснал
автомобила, който се движел по главен път, не е отложил потеглянето си, за да пропусне л.а.
2
„Опел Корса", въпреки, че е имал пълна видимост към приближаващия се л.а. „Опел Корса“.
Вината на водача на л.а. „Киа Каренс" е доказана безспорно с влязло в сила споразумение от
07.02.2024 г. за осъществено деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II във вр. с чл.342, ал.1 от
НК, което по силата на ГПК е задължително за гражданския съд.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие /**.**.20**г./ за лек
автомобил марка „ Киа", модел „Каренс", е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД, гр.София -
застрахователна полица № BG/30/122000******, със срок на валидност от 04.04.2022 г. до
03.04.2023 г., която застраховка покрива отговорността на водача за причинените от него
имуществени и неимуществени вреди на трети лица във връзка с управлението на същия.
При спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането и във връзка с уреждане
на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица, пред ответното
дружество е предявена писмена претенция /получена на 05.01.2024 г./, за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Към молбата са приложени необходимите
доказателства, установяващи настъпването на пътнотранспортното произшествие и
претърпените неимуществени вреди.
С оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок /чл. 496 от КЗ/ за
произнасяне по претенция за възникнало застрахователно събитие, ако застраховалелят не
плати в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно е размера
на определеното обезщетение, законът предоставя на увреденото лице правната възможност
да предяви пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от него
вреди. Тази възможност е предвидена в чл.432, ал.1 от КЗ след като са изпълнени
изискванията на чл. 380 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат на
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
Физическите и психически болки и страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все
пак пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди изисква същото да бъде
съотносимо, както с болките и страданията, претърпени от пострадалия, така и с
психическите травми и негативните последици в живота му. По силата на закона
обезщетението следва да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Законодателят определя минимален лимит на отговорност по смисъла на КЗ към момента на
възникване на застрахователното събитие, който лимит очертава и рамката на паричната
отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди, както и от размера на
направените разноски и разходи, необходимо за лечението на пострадалия и представляващи
по смисъла на закона имуществени вреди.
Синхронизирането на българското законодателство с европейското и приемането на новия
Кодекс за застраховането е съпроводено и с настъпващи промени относно размерите на
застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране
на вредите. Тази тенденция е необратима и тя оказва влияние както при определяне на по-
голям размер на обезщетенията присъждани от съдилищата, така и на увеличаване па
размера им от самите застрахователни компании и отговорни организации. Рамката на
справедливия размер на обезщетенията се определя от новите законодателни промени, но
така също от динамиката на икономическите процеси в страната и за да е адекватно като
размер, застрахователното обезщетение следва да е съобразено с тях.
Позовава се на практика на върховния касационен съд /Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на Върховния касационен съд/
относно правилно прилагане на принципа на справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД.
Претендираните съгласно исковата молба суми са съобразени с интензитета и характера на
претърпените от ищеца физически болки и страдания, както и силния психически шок
3
/стрес/ довело до постравматично разстройство, вследствие ПТП-то, отговарят на принципа
за справедливост, законодателно установен и в най-новата съдебна практика. По тези
съображения моли за положително произнасяне по иска. Претендира разноски по делото.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва насочените срещу него искове по същество като
неоснователни и недоказани. На първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като
не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото
на обезщетение факти и не е заплатена дължимата държавна такса, поради което моли да
бъде оставена без движение.
По същество ответникът оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер.
Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Твърди, че
не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя,
поради което не следва да се ангажира отговорността на съшия за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищцовата страна и предявеният срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД" иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и
недоказан. В конкретния случай твърди, че водачът Б. Р. Д. не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилникът за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената
искова молба, като оспорва изложените фактически твърдения за несъответстващи на
действителното положение при реализираното пътно-транспортно произшествие. Твърди се
липса на основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение. Налице са обстоятелства, които изключват изключителната вина на Б. Р. Д. в
качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС, като оспорва механизма на
ПТП и изключителната вина на водача Б. Р. Д. за настъпването му.
На следващо място, оспорва твърдените телесни наранявания, като вид и характер
увреждания, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Оспорва
твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцовата страна
след настъпване на произшествието и към настоящия момент. Представените с исковата
молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински
документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата,
липсват медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни
прегледи, които са необходими при твърдените увреждания на А. Н. А.. С оглед на
гореизложеното твърди, че ищцовата страна се е възстановила напълно, без усложнения в
здравословното й състояние, като оздравителният процес на А. Н. А. е протекъл нормално
без усложнения и е приключил в обичайните срокове.
Оспорва механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди. Не са
представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцовата страна е търсила
медицинска помощ за претендираните телесни увреждания, или че е осъществила някакво
лечение на претендираните телесни увреждания във връзка с процесното ПТП. В тази
връзка оспорва представените с исковата молба медицински документи, поради това, че
същите не отразяват получени от ПТП увреждания, а отразяват други не свързани с
процесното ПТП заболявания на ищцовата страна.
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителния процес
на ищцата, както и че продължава да изпитва две години след ПТП болки, физически и
психически дискомфорт. Липсва актуална консултация с какъвто и да е лекар, не са
представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцовата страна е търсила
допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, че е провела
последващо лечение и консултации със специалисти.
Оспорва твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране, както и
твърдените последици от инцидента и тяхната продължителност. Оспорва твърдението за
4
психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП. Твърди, че ищцата е десничар и
получените увреждания по лявата й ръка не са повлияли на нормалния й начин на живот.
Тоест уврежданията не са повлияли на битовите и трудовите й дейности.
При евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им
и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцовата страна на
лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
В условията на евентуалност твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
неимуществени вреди на пострадалата е и нейното пътно поведение, т.е. е налице
съпричиняване, тъй като по време на ПТП А. Н. А. е пътувала без поставен предпазен колан,
с което поведение е допринесла за настъпване вредоносните последици от процесното ПТП.
Неизползването на предпазен колан е вид и форма на причиняването като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците,
предвидени в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото
обезщетение.
Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП"
описваща механизма на произшествието, същият няма доказателствена сила. Относно
механизма на ПТП протоколът не е официален, а частен документ и не се полза с такава
доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокола за ПТП констатации, не отговарят
на действителните факти и събития, нито на действителната пътна обстановка на мястото на
ПТП. Причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП са предмет на доказване по
настоящото дело и в тази си част констативният протокол не е достатъчно доказателство за
механизма на катастрофата, както и за изключителното противоправното поведение на
водача застрахован в ответното дружество.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 ПК. Водачът на лекия
автомобил марка „Киа", модел "Каренс" не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради
което същото се явява случайно деяние.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на
лек автомобил „Киа", модел "Каренс", валидна към датата на ПТП
В условия на евентуалност, в случай, че ищцовите претенции бъдат приети за основателни,
то моли да бъде намален размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата
молба е прекомерно завишено и не съответства от една страна, на практиката на съдилищата
по аналогични случаи, дори и по-тежки, за процесния период с оглед критериите, запълващи
със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно
на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцовата страна.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди“. Възразява срещу акцесорния иск за лихва, както
и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент
за неоснователност на главния иск. Моли поради изложените съображения за постановяване
на решение по спора, с което насочените срещу него искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.В. Р., който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Представя писмени бележки, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. От
пълномощника му юрк.Б. М. е депозирана писмена молба, с която оспорва исковете по
изложените в отговора на исковата молба съображения.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
5
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че на **.**.20**г. е настъпило ПТП на описаното в исковата молба
местоположение – гр.*** на ул. „***“ до блок №** , с участници – А. Н. А., като водач на
лек автомобил „Опел Корса", с peг. № ******** /рама №********/, и трето за спора лице – Б.
Р. Д., управлявал лек автомобил „Киа Каренс“ с peг. № ******** /рама № ********/ и че към
датата на процесното ПТП, е налице валидно застрахователно правоотношение между
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на
лек автомобил марка „Киа", модел "Каренс" peг. № ********, по силата на застрахователна
полица № BG/30/122000******, със срок на валидност от 04.04.2022 г. до 03.04.2023 г.
За възникналото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.11.2022 г.
съставен от мл. автоконтрольор в РУ *** С.Ш. и е образувано досъдебно производство
№***/20** год. по описа на РУ – ***.
От приетата по делото писмена претенция до застрахователя от 25.11.2022 год. е видно, че
във връзка с настъпилото ПТП на **.**.20**год. ответното дружество е уведомено и е
образувана щета с №0801-007119/2022. По делото е приета и писмена претенция до
застрахователя, с която ищцата е заявила искане за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, към което е приложила
относимите документи. Писмената претенция е изпратена чрез лицензиран пощенски
оператор „Спиди“ с обратна разписка, получена от ответното дружество на 05.01.2024 год.
С протоколно определение от 07.02.2024 год. по АНД № */2024 год. по описа на РС – *** е
одобрено споразумение, което има значение на влязло в сила решение, с което Б. Р. Д. е
признат за виновен в това, че на **.**.20**год. около 12,00 часа в гр.***, на ул. „***“ №** ,
управлявайки МПС - лек автомобил „Киа Керенс“ с peг. №********, е нарушил правилата за
движение в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 37, ал.3 от ЗДвП, като потегляйки с автомобила от
обособен с пътна маркировка паркинг, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
преминаващия по пътното платно лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №********, движещ се
в посока север – юг и не го е пропуснал да премине, вследствие на което е последвал удар
между управлявания от него автомобил и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№******** и по
непредпазливост причинил на А. Н. А. – водач на л.а. „Опел Корса“ с рег.№********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланова /метакарпална/ кост на лява
ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник повече от
30 дни - престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” , предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради
което и на основание посочените текстове и чл.375а, ал.2, вр. с чл.384 от НПК във вр. с
чл.78а, ал.1 от НК му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лева.
По искане на ответното дружество по делото е допуснат до разпит свидетеля Б. Д., който в
показанията си посочва времето, мястото и обстоятелствата, при които е възникнало пътно-
транспортното произшествие, както и че не си спомня дали водачката А. А. е била с
поставен предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и обективни,
подкрепящи се и от останалите доказателства по делото.
Механизмът на произшествието е изяснен подробно и с назначената съдебно –
автотехническа експертиза /САТЕ/. Според заключението на вещото лице, на **.**.20**год.
водачът А. Н. А. е управлявала лек автомобил „Опел Корса“ по платното за движение на ул.
„***“ в гр.*** в посока от север на юг. По същото време водачът на л.а. „Киа Каренс“ Б. Д.,
който бил спрял на обособен с пътна маркировка паркинг вдясно на платното за движение,
потеглил със завой надясно пред л.а. „Опел Корса“, след което последвал удар между двата
автомобила. Според вещото лице, непосредствено преди задействане на спирачната система
скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“ е била около 43,13 км./ч., а в момента на удара е
била 25,38 км./ч. Лек автомобила „Киа Каренс“ е потеглил от мястото с 0 км./ч., ускорил е,
като в момента на удара скоростта му на движение е била 12,88 км./ч. Ударът между двата
6
автомобила е настъпил на платното за движение, като същият е настъпил в предната дясна
част на л.а. „Опел Корса“ и в предната лява част л.а. „Киа Каренс“, а ъгълът на
о
съприкосновение между двата автомобила при първоначален контакт е около 38. Според
вещото лице, водачът на л.а. „Опел Корса“ е реагирал своевременно на потеглянето на л.а.
„Киа Каренс“ като възможното закъснение е около 0,36 s., а водачът на л.а. „Киа Каренс“ е
имал техническа възможност да възприеме приближаващият се л.а. „Опел Корса“. При тази
ситуация водачът на л.а. „Опел Корса“ е нямал техническа възможност чрез безопасно
екстрено спиране да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието, тъй като в този момент мястото на удара е попадало вътре в
опасната зона на автомобила. Такава възможност би имал, ако се е движел със скорост от
39,08 км./ч. или по-малка. Водачът на л.а. „Киа Каренс“ преди потеглянето е имал
техническа възможност да възприеме движещият се л.а. „Опел Корса“ и е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако бе отложил потеглянето си, като пропусне л.а.
„Опел Корса“. Вещото лице е посочило, че л.а. „Опел Корса“ е фабрично оборудван от
производителя със система за пасивна безопасност – предпазни колани на всяко място в
автомобила, т.е. пет на брой, но не може да определи дали е оборудван с предпазни
въздушни възглавници пред водача и пътника на предна дясна седалка, вграден в
арматурното табло. според вещото лице, правилно поставеният предпазен колан държи
тялото към седалката и спомага за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи
от салона на автомобила или дори изпадане от него. Горните крайници обаче не са обхванати
от предпазния колан и при удар е възможно да се отправят към мястото на конфликтната
точка – в конкретния случай напред и надясно. Счупването в основата на първата дланова
кост на лявата ръка е възможно да настъпи по директен механизъм с контакт във волана или
в арматурното табло, а разкъсно – контузната рана – при удар в лоста на скоростите или в
арматурното табло. Според вещото лице, травматичните увреждания на ищцата могат да
настъпят както с, така и без правилно поставен предпазен колан, но липсата на други травми
по тялото дава основание да се направи извод, че то най-вероятно в удара е било задържано
от предпазния колан.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира извършената САТЕ за обективна,
обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените
задачи.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза /на л. 264-284/, при
настъпилото пътно – транспортно произшествие на **.**.20**год. на ищцата А. били
причинени следните травматични увреждания: счупване в основата на първата дланова кост
на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на първия пръст на дясната длан.
Счупването в основата на първата дланова кост на лявата ръка е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, а разкъсно-контузна рана в основата на
първия пръст на дясната длан е довела до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с или върху твърд предмет, както и от действието на твърд тъп предмет с добре
изразен ръб.
Според вещото лице, посочените увреждания се дължат на процесното ПТП, т.е. са в
причинно – следствена връзка с претърпяното пътно – транспортно произшествие.
След пътното произшествие, ищцата е откарана във ФСМП – гр.*** и е приета на лечение в
Хирургичното отделение на МБАЛ „******“ ЕООД – гр.***, където е извършена
оперативна ревизия и шев на раната на първия пръст на дясната ръка и наместване и
имобилизация на първия пръст на лявата ръка. Дадени са й препоръки до 14 ден да се правят
превръзки на раната, и на 14 ден да се свалят конците на раната. Дадени са й препоръки
гипсовата имобилзация на първия пръст на лявата ръка да бъде свалена след 42 дена, след
което да се провежда ЛФК. По делото липсва медицинска документация, в която да са
7
фиксирани точно датите на сваляне на конците, както и на гипсовата имобилизация.
Посочено е в заключението, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитвала от леки на
моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес постепенно са затихвали до степен същите да са епизодични при
натоварване на първия пръст на лявата ръка или при извършване на дейности с лявата ръка,
в които е включен първия пръст.
Според заключението на вещото лице д-р Б. оздравителния процес на счупването в основата
на първия пръст на лявата ръка е протекло с усложнения, които е налагало многократни
посещения при ортопед – травматолог – на 30.03.2023 год. с диагноза „контузия на други
части на китката и дланта“, на 23.05.2023 год. с диагноза „контузия на други части на
китката и дланта“, на 01.06.2023 год. с диагноза „стенозиращ хроничен теносиновит на
палеца“, 15.06.2023 год. с диагноза „стенозиращ хроничен теносиновит на палеца“.
По делото е приета справка от РЗОК, като вещото лице сочи, че в нея няма описани
заболявания, които да са повлияли на оздравителни процес на травмите на ищцата, получени
при процесното ПТП.
При прегледа на ищцата, т.е. повече от две години след инцидента, експертът установил, че
по гръбната повърхност на лявата длан над лявата гривнена става в основата на първата
дланова кост е налице уплътнение и подутина с костна плътност и размери 4/4 см. При
опипване подутината не е болезнена и не се мести, същата е фиксирана на първата дланова
кост. Движенията в първи пръст на лявата ръка са леко ограничени и силно болезнени.
Силата на захвата на лявата ръка в областта на първия пръст е силно намалена.
Разпитан в съдебно заседание, вещото лице д-р М. Б. пояснява, че подутината в основата на
първата дланова кост се дължи на натрупаното костно вещество и че въпреки проведената
физиотерапия това е настъпило като усложнение в резултат на оздравителния процес.
Според вещото лице, това костно вещество не може да се разнесе, ако не се направи
оперативна интервенция. Подутината затруднява движенията на всички сухожилия и
нервите, които минават и ще указва влияние в бъдеще. Обичайно възстановителния процес
при такъв вид травматично увреждане е около 2 – 3 месеца, в конкретния случай обаче
заради настъпилите усложнения този процес е забавен. Усложненията във възстановителния
процес са настъпили не от бездействието на ищцата, а от факта, че определена част от
крайника се имобилизира за определен период от време, така е започнало да се образува
костно вещество, което понякога е повече отколкото трябва, защото организма не може да го
регулира. Вещото лице заявява, че в случая не би могло да се говори за неправилно лечение,
защото ако не е обездвижен крайника, костта не може да зарасне. Въпреки адекватното
лечение са настъпили усложнения, които не зависят нито от лекарите, нито от ищцата.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза като обективно и компетентно изготвено, което не е оспорено и от страните.
Според показанията на св.Ц. А. /**** на ищцата/ вследствие на катастрофата на ищцата й
бил счупен палецът на лявата ръка, като пръстът й бил гипсиран за 42 дни. Ищцата имала
силни болки и не можела да спи от тях, което продължило доста дълго време. Докато била
гипсирана, на ищцата й било много трудно да се обслужва и да си върши ежедневните
нужди. След като й свалили гипса болките продължили и постоянно разпитвала доктори за
нейния палец. При промяна на времето, когато стане по-студено все още я боли и усещала
едно придърпване. С просто око се виждало изменение на палеца, защото е получила едно
изкривяване на пръста. Лекарите й казали, че състоянието й може би ще се подобри, ако се
оперира, но никога нямало да бъде както преди. Свидетелката твърди, че ищцата до ден
днешен изпитвала голям страх от шофиране, дори и да я возят. Налагало й се да шофира, но
й било трудно заради страха и заради самата болка в лявата ръка. Докато била гипсирана й
било трудно да се обслужва, като изрично уточнява, че ищцата е десничар. Все още й било
трудно да се обслужва и да върши ежедневните си нужди. В момента ищцата не вземала
лекарства. Ходила е на рехабилитации, но не чувствала подобрение.
8
Съдът кредитира показанията на св.А., преценени по реда на чл.172 от ГПК, като
логически и непротиворечиви със СМЕ и събраната медицинска документация, почиващи
на преки впечатления, доколкото хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна
представа за физическото и психическо състояние на пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с
чл.498, ал.3 от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.497 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано
от предявяването й.
Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано
основание за отказ за изплащане на обезщетението или 2/липса на пълно доказване на
основанието на претенцията или размера на вредите като в последния случай отказът може
да е частичен – само по отношение на недоказания размер на обезщетението.
В случая, ищцата А. А. е изпълнила процедурата по чл.380 във вр. с чл.498 ал.1 и ал.3 КЗ,
като е предявила застрахователна претенция до „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на 25.11.2022 год., а впоследствие на 05.01.2024 год. с
отделна писмена претенция е заявила и размера на претендираното обезщетение.
Застрахователят – ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, въпреки изтичането на
законоустановения тримесечен срок, съгласно чл.496, ал.1 от КЗ и до настоящия момент не е
определил и изплатил обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие
настъпилото на **.**.20**год. пътно – транспортно произшествие.
На 08.04.2024 год. ищцата А. Н. А. е предявила настоящия пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ
срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“. Основанието
на иска е по чл.432 ал.1 от КЗ срещу ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като
застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Киа Каренс“ с рама № ********,
по застрахователна полица № BG/30/122000******, валидна от 04.04.20** год. до 03.04.20**
год.
Според чл.478, ал.2 от КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има
право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. По такъв начин А.
А. като увредено лице, е материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ, срещу ответното застрахователно дружество.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховка гражданска
отговорност има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от
отговорността на последния, за причинените вреди. Легалната дефиниция на застраховането
срещу „Гражданска отговорност“ е уредена в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при
което застрахователят се задължава да плати, в рамките на определената в договора
застрахователна сума, обезщетението, което застрахованият дължал на третото лице, по
силата на своята гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна.
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следното: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в срока
на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или
9
неимуществени вреди.
Уважаването на този иск по чл. 432, ал. 1 КЗ предполага кумулативната даденост по делото,
на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е било застраховано, респ. е
било водач на превозно средство със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника; вреди, имуществени или неимуществени, причинени от ищеца от този деликт,
който представлява застрахователно събитие; конкретни обстоятелства, които обосновават
определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания,
за които е предявена претенцията; противоправно поведение на застрахования делинквент;
причинна връзка между това поведение и вредите, които ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване. Или според чл. 157, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, настъпилото застрахователно
събитие /деликт/, претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и валиден застрахователен
договор.
В тежест на ответника е да докаже, също при условията на пълно и главно доказване,
възраженията си за съпричиняване от страна на пострадалия и за прекомерност на
обезщетението.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя -
ответник, по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД. Механизмът на пътно-транспортното
произшествие е елемент от състава на престъплението /деянието/, за което е налице влязло в
сила на 07.02.2024 г. споразумение по АНД № */2024 г. по описа на РС - ***.
Според чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова безспорни
са следните факти, твърдени в исковата молба: настъпването на ПТП на **.**.20**г., по
механизма, описан в споразумението и установен по делото и с авто-техническа експертиза;
фактът, че това ПТП е било предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Киа Каренс“
с рег. № ******** Б. Р. Д.; противоправността на това деяние, което е престъпление по
Наказателния кодекс и виновността на дееца Б. Д.; безспорни са и настъпилите увреждания
на А. А. – счупване на първа дланова /метакарпална/ кост на лява ръка и разкъсно-контузна
рана в основата на първия пръст на дясната длан, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното произшествие, и са установени и със съдебно-медицинска експертиза и
свидетелски показания.
В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че процесното ПТП е
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, съгласно която не е виновно извършено деянието,
когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът намира, това възражение за неоснователно,
доколкото за осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно вината
на дееца има постановена протоколно определение от 07.02.2024 год. по АНД № * /2024 год.
по описа на РС – ***, с което е одобрено споразумение, което има значение на влязло в сила
решение, то същото е задължително за настоящия съд и изключва преценката му относно
тези елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане (чл. 300 от ГПК).
Предмет на доказване по делото са настъпилите болки и страдания на ищцата, посочени в
исковата молба, тяхната продължителност и интензитет, както и причинната им връзка с
деянието, за което наказателният съд е постановил влязлата в сила присъда.
Според чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищцата А. А. претендира обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания, причинени й от посочените телесни увреждания
от претърпяното от нея пътно-транспортно произшествие на **.**.20**год.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
10
№4/23.12.1968 год. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както
и икономическата конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ към съответния момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди,
следва да бъдат взети предвид възрастта на ищцата – ** год. към датата на ПТП, да се
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания, в резултат на пътния инцидент. В настоящия случай става въпрос за следните
травми: счупване в основата на първата дланова кост на лявата ръка и разкъсно-контузна
рана в основата на първия пръст на дясната длан. Непосредствено след ПТП е извършена
оперативна ревизия и шев на раната на първия пръст на дясната ръка /на 14 ден е дадена
препоръка да бъдат свалени конците на раната/ и наместване и имобилизация на първия
пръст на лявата ръка. В резултат на получената травма на първият пръст на лявата ръка
ищцата А. А. е била в невъзможност да си служи с него за период от 42 дни, когато е бил с
гипсова имобилизация, като общият възстановителен процес надхвърля обичайния срок от
около 2-3 месеца. Според заключението на СМЕ, пострадалата е изпитвала от леки на
моменти умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес са затихвали до степен същите да са епизодични при натоварване на
първия пръст на лявата ръка или при извършване на движения на лявата ръка, в които е
включен първия пръст. Оздравителния процес на счупването в основата на първия пръст на
лявата ръка е протекло с усложнения, като към момента на извършения преглед от вещото
лице е налице уплътнение и подутина с костна плътност, вследствие на което движенията в
първи пръст на лявата ръка са леко ограничени и болезнени, а силата на захвата на лявата
ръка в областта на първия пръст е силно намалена. Според показанията на св.Ц. А.
непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала болки, от които не могла да спи, което
състояние продължило доста дълго време. След сваляне на гипса ищцата продължавала да
изпитва болки и придърпване в областта на палеца на лявата ръка, като външно имало
изкривяване на пръста. В случая оздравителния процес временно е откъснал ищцата от
нормалния й начин на живот, но това не е променило сериозно ежедневието й, тъй като
получената фрактура е на пръста на лявата ръка, а от показанията на св.А. се установява, че
ищцата е десничар, поради което следва да се приеме, че осъществяваните от нея ежедневни
дейности не са били затруднени в някаква голяма степен. Ще следва също така да се
съобрази обаче, че към момента все още съществуват трудности и неудобства при служенето
си с първия пръст на лявата ръка, както и че усложненията в хода на оздравителния процес
/натрупаното костно вещество/, могат да бъдат отстранени само чрез оперативна
интервенция.
При определянето на обезщетението следва да се съобрази, и че А. А. е получила
обичайното емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти, както и че в
момента няма клинични данни за психическо заболяване. Според свидетелските показания
ищцата изпитва страх да шофира, изпитва страх и когато се вози в автомобил, управляван от
другиго, но въпреки това не е престанала да пътува, включително и лично шофирайки. Също
така при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 20** год., икономическата конюнктура и размера на
минималната работна заплата за страната към датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, продължителността на възстановителния процес, претърпените болки и
страдания, трудности и неудобства, степента на увреждане и ефектът, който са оказали
11
върху начина на живот на ищцата, икономическите условия в страната, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на 7
500 лева.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т.
о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО
и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други)
е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
е посочил, че пострадалата е пътувала в автомобила без да използва предпазен колан, което
поведение е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилите вреди. По делото няма
събрани доказателства, които да установят дали пострадалата е пътувала с или без поставен
предпазен колан при управление на автомобила, но настоящия състав счита, че това
обстоятелство няма отношение към настъпилите вреди на ищцата, тъй като горните
крайници не са обхванати от предпазния колан и при удар е възможно да се отправят към
конфликтната точка – в конкретния случай напред и надясно, в какъвто смисъл е
заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Същото се потвърждава и от
заключението на вещото лице по назначената СМЕ, който сочи, че предпазният колан по
никакъв начин не ограничава движението на ръцете, поради което получените травматични
увреждания на ищцата, разположени е основата на първите пръсти на двете ръце, могат да
се получат както с предпазен колан, така и без него.
12
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на водача на л.а. „Опел Корса“ за
причиняване на резултата не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не
води до извода за наличие на противоправно действие или бездействие от страна на водача
на л.а. „Опел Корса“, в резултат на което може да се ангажира отговорността му,
респективно да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП.
Предвид частичната основателност на главния иск, акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху обезщетението също е частично основателна. Съгласно изричната
разпоредба на чл.429 ал.3 от КЗ, началния момент на забавата за застрахователя е по-ранната
от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие – от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез
предявяване на застрахователна претенция). В конкретния случай са представени
доказателства за уведомяването на застрахователя на 25.11.2022 год., а впоследствие на
05.01.2024 год. с отделна писмена претенция ищцата е заявила и размера на претендираното
обезщетение.
В хода на делото нито е твърдяно, нито е установено, че в предходен момент
застрахователят е бил уведомен от самият деликвент по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Затова именно 25.11.2022 год. следва да бъде приета
за дата на уведомяване по смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ, респ. за датата, от която за
ответника настъпва задължението за плащане на лихви за забава. В случая обаче, с оглед
приложението на принципа на диспозитивното начало исковата претенция за присъждане на
лихви за забава следва да бъде уважена от датата заявена в исковата молба – 05.04.2024 год.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на доказателствата, съдът намира, че
исковата претенция е частично основателна и ответното дружество следва да бъде осъдено
на основание чл.432 от КЗ и чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на ищеца сумата в размер на 7 500
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, причинени в резултат на настъпило ПТП на
**.**.20**год. по вина на водача на лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. №********, който е
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. За
разликата над 7 500 лева до претендираните 15 000 лева, искът се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва, считано от
05.04.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха от съда
в размер на 2750 лева, от които 600 лева – за заплатена държавна такса, 350 лева – депозити
за вещи лица и 1800 лева - за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото същото е в размер, съобразен с определените в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
според фактическата и правна сложност на делото не се налага неговото редуциране от съда.
По съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1375 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска. Същите се констатираха от
съда в размер на 540 лева – за юрисконсултско възнаграждение, 600 лева за заплатен депозит
за САТЕ, 250 лева – за депозит за СМЕ, 40 лева – за явяване на свидетел и 5 лева – за
съдебно удостоверение, от които по съразмерност с отхвърлената част от иска следва да се
присъди сумата от 717,50 лева, които да му бъдат заплатени от ищеца.
Така мотивиран, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. „****“ №**,
на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 7 500,00 лева /седем хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, причинени в резултат на
настъпило ПТП на **.**.20**год. по вина на водача на лек автомобил „Киа Каренс“ с рег.
№********, който е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да
заплати на А. Н. А., ЕГН **********, сумата от 1375 лева /хиляда триста седемдесет и пет
лева/ – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. „****“ №**, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, сумата от 717,50
лева /седемстотин и седемнадесет лева и 0,50 ст./ – разноски по водене на делото пред
настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлителната част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
14