Р Е Ш Е Н И Е
№ град А. 22.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти наказателен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
ЯНУАРИ две хиляда и деветнадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар:
Яна Петкова
прокурора:……….
като
разгледа докладваното
от съдия Дучева АНД №482 по описа на
АРС за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-0003207
от 23.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на
„А.“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А., *** за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2500,00 лв на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволна
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя „А.“ ООД, поради
което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност. По същество - оспорва се достоверността на фактическите
констатации, възприети от АНО в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не
е извършила вмененото административно нарушение, т.к. лицето М. А. И. на
процесната дата е имала сключен трудов договор с дружеството. С жалбата се
претендира, съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателя не се явява , представлява се от адв.С., който поддържа
жалбата на релевираните основания, като навежда и нови такива, а именно че АНО
е дал неправилна правна квалификация на нарушението.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт
Николова, която изразява становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно
и правилно, издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, при
безспорно доказаното извършено административно нарушение.
РП –А., призована с оглед правомощията си по общ
надзор за законност на адм.актове, не изпраща процесуален представител в
с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че
жалбоподателя стопанисва фуражна база в гр.А. , на територията на бившата
птицекланица.
На 25.08.2020г служителите
на Д „ИТ“ –Б.- свид.К.Г. и А.Д. извършвали проверка на търговските обекти в гр.А..
Около 14,15ч. отишли във фуражна база в гр.А. , на територията на бившата
птицекланица в града. В това време в двора на обекта имало няколко лица, едното
от които управлявал мотокар. На всички лица на обекта, вкл. на лицето ,
управляващо мотокара (установено като свид. Й. А. С.) били дадени за попълване
анкетни карти. В попълнената от С. анкетна карта същия собственоръчно вписал,
че работи в обекта от 2018г, като има сключен трудов договор на длъжност „общ
работник“, с работно време от 08,00ч до
17,00ч, с почивен ден неделя и трудово възнаграждение от 1060лв.
Жалбоподателя
бил поканен да се яви в Д „ИТ“ на 04.09.2020г
и да представи всички изискани документи. На посочената дата се явил
пълномощник на дружеството, който представил копие от трудов договор и
уведомление за сключен трудов договор с лицето Й. А. С. от дата 24.08.2020г.,
който бил регистриран в системата на НАП на 25.08.2020г в 15,27ч.
Свид.А.Д. извършила проверка в информационните масиви
на НАП и установила, че трудовият договор с Й. А. С. ,е заведен в ТД НАП в 15,27ч.,
с който час е и издаденото уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
След резултата от извършената проверка на 04.09.2020г
свид.Г. пристъпила към издаване на АУАН №02-0003207/04.09.2020г, против жалбоподателя „А.“ ООД, в качеството на
работодател. В същия словно материализираното фактическо описание на нарушението,
се изразява в следното: ”на 25.08.2020г в 14,16ч е
допуснал до работа Й. А. С., на длъжност „общ работник“, без да му бъде
предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП”,
което правно е квалифицирано с
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ – посочената за нарушена.
Съставянето на процесния АУАН, както и неговото
предявяване и връчване, се извършили на 04.09.2020г. на пълномощник на нарушителя. В текста на АУАН било
вписано, че ще подаде писмени възражения в законоустановения срок. Писмени
възражения били подадени на 10.09.2020г ,като били придружени с писмени
обяснения на Й. С., в които същия заявява, че самоволно се е качил и е
управлявал мотокара на процесната дата. АНО извършил проверка по възраженията и
стигнал до същите заключения.
Въз основа на АУАН №02-0003207/04.09.2020г, Директорът
на Д„ИТ” – Б. издал обжалваното НП № 02-0003207/23.11.2020г, с което на
жалбоподателя „А.“ ООД е наложено административно наказание -„Имуществена
санкция” в размер 2500 лв, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Видно от съдържанието на санкционния
акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите
констатациите, така и правната квалификация на нарушението, дадени от
контролния орган- вписани в АУАН и същите са възпроизведени по напълно
идентичен начин.
НП е редовно
връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 04.12.2020г.
От правна
страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима,
като депозирана в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице –
санкционираният субект нарушителя „А.“ ООД. Преценена по същество, същата е частично
основателна,
за което съдът излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия
орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване
на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на
нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като
неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува
на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,
съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия съгласно Заповед
№ З-0058/ 11.02.2014г. НП е редовно връчено на 04.12.2020г съгласно
отбелязването направено в инкорпорираната в него разписка.
Съдът като разгледа спора по
същество, счита че е налице правилно приложение на материалния закон от АНО,
който правилно е привел фактите под хипотезата на правната норма на чл.63, ал.2
от КТ. За съставомерност на деянието по чл.63, ал.2 от КТ законът изисква работодателят
да е допуснал до работа работника или служителя, „преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите“. Видно от попълнената от Й. С. анкетна карта (л.16), същият твърди , че
работи в обекта от 2018г на длъжност „общ работник“. В графата за работно време
е посочила- 08,00ч-17,00ч, а за трудово възнаграждение е посочил 1060лв. От
жалбоподателя е представено копие от трудов договор от 24.08.2020г и копие от
уведомление до НАП, от което е видно, че трудовият договор е бил регистриран в
НАП на 25.08.2020г в 15,27ч. (л.18-20).
Основният спор между страните е дали на процесната дата-
25.08.2020г е бил на работа, факт който жалбоподателят отрича. Съдът като се
запозна със съдържанието на щатното разписание на работодателя за м.август
2020г (л.21), от вписванията в него установи, че на 25.08.2020г жалбоподателят
е вписал, че свид.С. е бил на работа цял ден (8 часа) и му е начислил трудово
възнаграждение. В тази връзка съдът прецени да не уважава възражението на
жалбоподателя, че на посочената от АНО дата свид.С. не е бил на работа.
Издадените от самия работодател документи(щатно разписание) са в обратен смисъл
и съдът ги кредитира изцяло, от което следва , че по делото са налични
категорични писмени доказателства, че на 25.08.2020г около 14,00ч Й. С. е
полагал труд за жалбоподателя.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила от
работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при определени работен режим и условия за
нейното предоставяне и използване - работно място, работно време и
възнаграждение за конкретно възложена работа, със съответно произтичащите от
това права и задължения и се урежда от трудовоправните норми. Според
императивната норма на чл.1,ал. КТ, предоставянето на работна сила е юридически
факт и е допустимо под форма само на трудово правоотношение. От тук, изводими
са и особеностите на трудовото правоотношение, предопределящи същите и за
трудовия договор, тук характерното е: предмета – престира се работна сила/жив
труд/, при упражняване на конкретна
трудова функция, с уговорени съществени елементи /работно време и място, характер
на извършваната работа и трудово възнаграждение/.
Типично за същото са продължителността
му – нееднократност на престирането на задълженията, така и необвързаността с
определен резултат, а с дължимост на работна сила като поведение.
Видно от попълнената от Й. С. анкетна карта ,
договореностите между него и жалбоподателя отговарят на критериите за трудово
правоотношение. Налице е и сключен между страните трудов договор от
24.08.2020г, които никоя от страните не оспорва. Без значение е каква е
длъжността, която е вписана в трудовия договор и какво е заварен С. физически да
върши. Нарушението на жалбоподателя- работодател не се състои в това, че липсва
трудов договор, а че работникът е допуснат на работа без да му е връчено копие
от уведомлението по чл.62, ал.2 КТ, което нарушение е безспорно доказано. На
дата 25.08.2020г е бил на работа цял ден , според щатното разписание , което е
установено от контролните органи в 14,00ч на същата дата. Трудовият му договор
е вписан в системата на НАП в 15,27ч на процесната дата,което означава, че С. е
допусната на работа и е работил пълен работен ден, без да му е връчено
уведомление и без на практика да знае дали трудовият договор е вписан в НАП.
Впечатление прави, че трудовият договор е регистриран в НАП повече от час след
проверката на ДИТ.
Безспорно е
установено, че към момента на проверката -14,16ч на процесната дата 25.08.2020г
Й. С. е допусната до работа без да му е предоставено подпечатано уведомление от
НАП. Видно от попълнената декларация С. твърди, че има подписан тр.договор .
Тъй
като се касае за жалбоподател - ООД въпросът за субективната страна на
административното нарушение не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността на
търговските дружества по КТ като работодател, при която се налага административно
наказание "имуществена санкция", е обективна, безвиновна отговорност
и въпросите за вината не следва да се обсъждат.
Наложеното адм.наказание е съобразено с разпоредбата на чл.414, ал.3, от КТ. Правилно е определена и
приложена от АНО санкционната разпоредба. Съгласно посоченият законов текст „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв. “. По мнение на решаващата съдебна инстанция при определяне размера на
наказанието „Имуществена санкция“ от АНО не е съобразена разпоредбата на чл.27 ЗАНН,
като не са събрани и приложени доказателства относно предходни нарушения на
жалбоподателя. Доколкото липсват такива доказателства съдът счита, че на
жалбоподателя следва да бъде наложено наказание към най-ниския предел-1500лева.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0003207/23.11.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на „А.“ ООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр.А., *** за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500,00 лв.,
като НАМАЛЯ размера на наказанието от 2500,00лв на 1500,00лв./хиляда и
петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: