Решение по дело №716/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,04.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 20.06.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №716 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №2964/ 22.02.2019 г. от Р.Д.З. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,като баща и законен представител на малолетните В. Р.З. с ЕГН ********** и В. Р.З. с ЕГН ********** със същия постоянен и настоящ адрес,и непълнолетната А.Р.З. с ЕГН ********** със същия постоянен и настоящ адрес,лично и със съгласието на бащата и законен представител Р.Д.З. с ЕГН **********,*** офис 309 чрез адв.С.К., против С.Д.А. с ЕГН ********** ***, съдържаща искове с правно основание чл.150 от СК.

    Исковата молба съдържа твърденията,че с решение №41/ 07.02.2013 г. по гр. дело №1283/2013 г. на РС Мездра упражняването на родителските права било предоставено на бащата,било постановено децата да живеят при него и майката била осъдена да заплаща издръжки съответно от 100 лв. за А. и от по 80 лв. за В. и за В..От определянето на издръжките бил изминал значителен период от време,нуждите на децата били нарастнали,съответно и разходите/за облекло,храна, учебници и извънкласни занимания/.

    От 2012 г. ответницата работела по трудов договор в Германия и получавала 1 500 евро месечно,както и допълнителни възнаграждения.Можела без особени усилия да заплаща за всяко дете по 350 лв. месечна издръжка.В този смисъл се иска увеличаване на издръжките.

    Ответницата е дала отговор,чрез особен представител адв.В.Х..Размерите на претенциите не били съобразени с доходите на ответницата и с нуждите на децата.

Съдебният състав,предвид наведените от ищцата доводи и съгласно представените по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото удостоверения за раждане,ищецът и ответницата са родители на малолетните В. Р.З. с ЕГН ********** и В. Р.З. с ЕГН ********** и на непълнолетната А.Р.З. с ЕГН **********.

Видно от представеното решение №41/07.02.2013 г. по гр. дело №1283/2013 г. на РС Мездра,ответницата е осъдена да заплаща месечни издръжки,както следва : за А. 100 лв. и за В. и за В. по 80 лв..

Видно от представения трудов договор,на 01.11.2017 г. ответницата следва да е започнала работа в гр.Франкфурт Република Германия като опаковчик,с трудово възнаграждение от 9 евро на час/работно врече 140-161 часа месечно/.Договорът е бил сключен за срок от 6 м. /вкл. срок за изпитване/,като е била предвидена възможност за продължаване на правоотношението като безсрочно.

Видно от представения трудов договор №105/14.11.2018 г.,ищецът работи като охранител в ”Юнайтед секюрити”ЕООД гр.Мездра,с основно месечно трудово възнаграждение от 510 лв..Договорът е сключен до завръщане на отсъстващ работник.

Видно от представените уверения,грамоти и квитанции, децата учат в СУ”Иван Вазов” гр.Мездра.Учебната 2017-18 г. са завършили с отличен успех.Активно участват в спортни състезания/лека атлетика,художествена гимнастика и др./ на местно ниво/Община Мездра/ и достигат до призови места.Месечната такса в клуба по художествена гимнастика е 40 лв. за трите деца.

Видно от представения социален доклад от ДСП Мездра, ищецът полага основните грижи за децата и осигурява средствата за издръжка.Работи в частна фирма като охранител.Изпитва финансови затруднения да задоволява потребностите на децата.Същите са пълни отличнички и активни спортистки по художествена гимнастика.Развиват се нормално за възрастта си.Нямат здравословни проблеми. Семейството живее в къща,обзаведена с всичко необходимо.

Видно от свидетелските показания:

Св.Николова/треньорът на децата/ твърди,че таксите им били 40 лв. месечно.Имали минимум пет турнира годишно, разходите на турнир на дете били между 80 лв. и 150 лв.. Официалните екипи и уредите били на клуба,тренировъчните децата си ги купували.Тази година били определени за участие на световно първенство в Австрия,10 дни,разходите на дете били 500 лв.,отделно били личните разходи и разходите за храна.

Св.К./кметският наместник на с.Руска Бела/ твърди,че от края на 2017 г. ответницата била в Германия. За децата се грижел ищецът,който ги и издържал.И трите били гимнастички.От ответницата знаела,че работела в Германия.Била виждала нейни снимки във Фейсбук,имала нова връзка,при която живеела.

Св.Найденов/семеен приятел/ твърди,че децата ги издържал/и гледал/ ищецът.Ответницата заминала за Германия преди 2 г..От нея знаел,че работела на две места.От основната работа получавала около 2 000 евро заплата,от допълнителната-около 600 евро.Живеела с немец в неговата къща.Доходите на ищеца не стигали да покрият нуждите на децата,вземал и заеми.Живеели в къща,негова собственост.Изчислява задоволяването на нуждите на децата на 1 200-1 300 лв. месечно.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете с правно основание чл.150 от СК са допустими/като предявени от лица с правен интерес/ и частично основателни.

В доклада по делото,Съдът е указал на ищецът,че е следвало да докаже,че : ответницата е родител,той отглежда децата,са определени издръжки,както и нуждите на децата в парично изражение и доходите и разходите на родителите.

Съдът е приел,че с исковата молба са представени доказателства,че ответницата е родител,която се е задължила да заплаща издръжки.

Указал е,че ищецът следва да представи доказателства, че : той отглежда децата,както и за нуждите и доходите, доколкото се иска увеличение над законоустановения минимален размер.

Съдът приема,че ищецът е ангажирал такива доказателства.

От постановяването на издръжките е изминал период от време,през който безспорно нуждите на децата са нараснали и социално-икономическите условия са се променили.Така определеният размер на издръжките е по-нисък и от нормативно определеният минимум,който е 1/4 от минималната работна заплата за страната или 140 лв. към датата на предявяването на исковете.

Родителите безусловно дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца.Това задължение не отпада поради липса на доходи,евентуално липсата рефлектира върху размера на издръжката,която поне следва да гарантира физическото оцеляване на детето,ако не перспективи за развитие на заложби,умения и интереси. Воден от тези съображения, законодателят е въвел и минималния размер на издръжката.

Съобразявайки гореизложеното,както и фиксираните с ПМС №38/1985 г. граници/и по-точно минимални размери/, както и нормата на чл.142 от СК,Съдът намира,че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжки в увеличен на 200 лв. месечно за детето А. и на 160 лв. месечно за децата В. и В. размер,считано от 22.02.2019 г. до настъпването на обстоятелства за тяхното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до заплащането на вноската.В останалата им част до пълния им размер, исковете следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.

Съдът приема,че издръжки в такъв размер ще покриват сносно нуждите на децата до размер на 2/3,останалата част е морално да бъде осигурена от бащата,което е и във възможностите му.Съдът вкл. презюмира доходи на ответницата от 1 500 евро месечно,доколкото няма доказателства действието на трудовия договор на ответницата да е било продължено,като видно от официални статистически данни,достъпни при ползване на интернет, минималното за Република Германия трудово възнаграждение е в размер на 9 евро на час,в какъвто размер междувпрочем е и уговореното с договора.В тази връзка,Съдът не кредитира показанията на свидетелите,пред които ответницата била заявила различно от установеното по делото с писмено доказателство трудово правоотношение, както и по-високи доходи.На първо място намира,че за установяване на трудово правоотношение следва да се ангажират писмени доказателства/трудов договор,трудова книжка и др./.На следващо място съобразява невисоката степен на надежност на показанията/доколко установяват настоящата трудова реализация на ответницата/. Същественото е,че размерът на издръжката е функция от нуждите на детето и доходите на родителите.Исканите увеличения обаче изглеждат съобразени единствено и само с доходите на ответницата,които са високи,но спрямо стандарта в Република България.Виждането на Съда е,че издръжки от 300 лв.,респ. от 240 лв.,ще покрият съвсем сносно разходите по децата,освен неминуемите за храна, облекло и учебни пособия,вкл. допълнителните за извънкласните им активности.Съдът съобразява и други обстоятелства,вкл. че семейството живее в собствено жилище,респ. няма разходи за наем.

С решението,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноските по делото/ищецът е заявил и доказал разноски по исковете за увеличение на издръжките на малолетните деца 1 000 лв. адвокатско възнаграждение,ищцата е заявила и доказала разноски 500 лв. адвокатско възнаграждение/,съразмерно уважената част от исковете,съответно 296.30 лв. и 200 лв.,по сметка на ВРС-374.40 лв. държавни такси и 150 лв. възнаграждение на особен представител.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА размерите на определените по гр. дело №1283/ 2013 г. на РС Мездра издръжки,които С.Д.А. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на децата си А.Р.З. с ЕГН **********,В. Р.З. с ЕГН ********** и В. Р.З. с ЕГН **********,като УВЕЛИЧАВА същите,както следва : от 100 лв. месечно на 200 лв. месечно за детето А.,от 80 лв. месечно на 160 лв. месечно за детето В. и от 80 лв. месечно на 160 лв. месечно за детето В.,считано от 22.02.2019 г. до настъпването на обстоятелства за тяхното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до заплащането на вноската.

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния им размер,като неоснователни и недоказани.

 

 

ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Д.З. с ЕГН ********** *** сумата от 296.30 лв.-деловодни разноски.

 

 

ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Р.З. с ЕГН ********** ***,лично и със съгласието на нейния баща Р.Д.З. с ЕГН **********, сумата от 200 лв.-деловодни разноски.

 

 

ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 374.40 лв. държавни такси и 150 лв. възнаграждение на особен представител.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :