Р Е Ш Е Н И Е
№
260136
гр.
Кюстендил,21.07.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 2349 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ю.А.С., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Х. ***, е предявил против
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати
сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019г.
В
открито съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез
своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, представляван от
юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в
отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото
разноски.
С писмена молба от адв. Х. и на
основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно
размера им, като претенцията да се счита за предявена за сума в размер общо на
1675,23 лева главница и 208,30 лева лихва за забава, като намалява претенцията
си под първоначално предявения размер.
Ответната страна не взима становище
по повод изменението на размера на исковите претенции.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай-младши
инспектор“ в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Олтоманци при
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при Главна дирекция „Гранична
полиция“ - София за процесния период.
От представените 36 бр. платежни
бележки (л.44 до л.80 от делото) се установяват начислени в полза на ищеца плащания
за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т.. От заключението на
експерта се установява положения нощен труд от ищеца за процесния период от
15.11.2016г. до 15.11.2019г. – 1648 часа, който приравнен на нощен с коефициент
1.143 е в размер на 1884 часа. Експертът установява, че за процесния период
дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с
нормата на тримесечие при коефициент 1.143 за приравняване на нощния труд към
дневен възлиза в размер на 1542,95 лв. главница и 197,14 лв. законна лихва. При
изчисление на извънредния труд, без съобразяване с нормата за тримесечие,
вещото лице отчита дължима главница в размер на 1682,76 лева и законна лихва за
периода – 208,30 лева. Когато нощният труд не се приравнява на дневен с
коефициент 1.143, експертът отчита, че всички дължими суми за извънреден труд
са начислени и платени.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното
основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните няма спор, че ищецът
е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение
в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от
ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковият период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното
работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – чл.
140, чл. 141, ал. 2 КТ. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено
в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ – виж
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително
трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален
размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане
на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от
престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за
биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага
/виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г.
о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители /какъвто
несъмнено е ищецът съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е
предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.
2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от
11.08.2015 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл.
3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч.
и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187,
ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9
ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото
за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното
би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност
в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14
ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018
г., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се
явяват възраженията на ответникът за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд.
При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място / чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от
двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По
отношение на втората от тях настоящият състав на съда приема, че за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между
22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма
е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се
отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е
различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма,
която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при
подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност
на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното
време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен
състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както
вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24 часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се
установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват
работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но
изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното
отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане
представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява
най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното
време служи за база при определяне на следните компоненти и особености,
характерни за сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното
време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на
трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и правилата за изчисляване на броя на отработените дни при
определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск,
размерът на обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и
служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя,
като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
Определеният по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните
дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а,
ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
/, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове
в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните
часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено
работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през
нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане
на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане
на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за
процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143,
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден
труд от страна на ищеца.Следва да се вземе в предвид и това,че в резултат на
законодателната промяна на нормата на чл.187,ал.4 ЗМВР, горните пропуски са
преодолени в полза на служителите на МВР и въпреки че на същата не е придадено
обратно действие, изменението сочи на това,че законодателят е отчел допуснатите
пропуски.Като финални изводи съдът отбелязва и това,че няма правна логика
държавните и другите служители в системата на МВР да се третират
по-неблагоприятно от работниците и служителите извън тази система.
Заключението на вещото лице по
приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му
по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, установява основателността на
исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни лихви.
Не се спори по делото също така, че
отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три
месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от
обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Предвид посоченото, исковата
претенция е основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно, съобразно
допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на сторените
по делото разноски-платеното възнаграждение за процесуално представителство на
наетият от ищеца адвокат, което е в размер на 720,00 /седемстотин и двадесет/
лева. Въпреки възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, при
определяне размера на възнаграждението съставът е съобразил фактическата и
правна сложност на делото, неговата продължителност и обема на процесуални
действия, извършени от процесуалния представител на ищеца.
По делото ответната дирекция е
представлявана от юрисконсулт, на когото съдът следва да определи
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Съдът определя възнаграждение в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева на процесуалният представител на
ответникът. Прекратената част е в размер на 485,55 лева, поради което се следва
на ответника за юрисконсултско възнаграждение сума в размер на 30,74 /тридесет
и седемдесет и четири/ лева.
Съдът няма правна възможност при
липса на изявление за компенсиране на взаимно дължащи се разноски да стори сам
това,поради което ще постанови отделни осъдителни диспозитива за горните.
Съобразно уважената част от исковата претенция ответникът дължи заплащане на
държавна такса в размер на 117,01 /сто и седемнадесет и един/ лева, формирана
като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно:
67,01 лв. по иска за главницата и 50,00 лв. по този за мораторната лихва. За
вещо лице от бюджета на съда е платено възнаграждение в размер на 220,00
/двеста и двадесет/ лева, което също следва да се възложи в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Ю.А.С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумите, както следва: 1675,23 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и
пет и двадесет и три/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от
15.11.2016 год. до 15.11.2019 год., от която за периода от 15.11.2016г. до
31.12.2016г. в размер на 70,92 /седемдесет и деветдесет и два/ лева, за
календарната 2017 год. в размер на 491,21 /четиристотин деветдесет и един и
двадесет и един/ лева, за календарната 2018 год. в размер на 593,82 /петстотин
деветдесет и три и осемдесет и два/ лева и за периода от 01.01.2019 год. до
15.11.2019 год в размер на 519,28 лв. /петстотин и деветнадесет и двадесет и
осем/, ведно със законна лихва върху
главницата от момента на подаване на исковата молба /15.11.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено
плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 208,30 лв.
/двеста и осем и тридесет/.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Ю.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща
сторените от последният разноски по воденето на делото-платеното адвокатско
възнаграждение на процесуалният му представител.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд
Кюстендил сумата от 337,01 /триста тридесет и седем и един/ лева, от която
съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на
117,01 /сто и седемнадесет и един/ лева, формирана като сбора на държавните
такси по двата обективно съединени иска, а именно: 67,01 лв. по иска за
главницата и 50,00 лв. по този за мораторната лихва и 220,00 /двеста и двадесет/лева,
представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА Ю.А.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, седалище и адрес на управление в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46 сумата от 30,74 /тридесет и седемдесет и четири/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд -
Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: