№ 26328
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110118256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. К. срещу „************“ към ДП
„**********“ /съкратено УДВГД към НКЖИ/, с която са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми:
сумата от 40 326,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след
уволнение съгласно чл. 37, ал. 2 КТД за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
5680,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 10 236,30 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди -
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 28, ал. 1 КТД за начисляване на допълнително възнаграждение за
„клас прослужено време“, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1441,84
лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1740 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. чл. 69, ал. 2, т. 1 КТ за начисляване на социална сума за храна за
периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателно плащане, както и сумата от 245,09 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение съгласно Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София за
начисляване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за
периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
1
окончателното плащане, както и сумата от 90,36 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 180 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на
КТД за начисляване на социална сума за „деня на железничаря“ в размер на по 90 лв.
за 2020 г., 2021 г. и 2022 г, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 25,35 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.;
сумата от 435 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 72, ал. 1 КТ за внасяне от ответника на месечни вноски за
допълнително пенсионно осигуряване в размер на 15 лв. месечно, за периода от
12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 61,27 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1650 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 73, ал. 1 КТД за начисляване на сума за безплатни пътувания с
влак на работниците и служителите в ДП „НКЖИ“ в размер на 550 лв. на година за
2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 236,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.;
Ищецът Ц. П. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника
длъжност „началник гара ******“, като със заповед №1981/01.06.2020 г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 02.06.2020 г.
Посочва, че е оспорил уволнението като незаконно по съдебен ред, като с Решение №
20258781 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав,
потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021 г. по гр.д. 2283/2021 г. по описа на СГС,
въззивен II-б състав, потвърдено с Решение № 50016 от 21.02.2023 г. по гр.д. 5141/2021 г. по
описа на ВКС, уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност. С посочените решения му е присъдено обезщетение за
оставането без работа за периода 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5698,00 лв., ведно
със законна лихва върху сумата от 29.06.2020 г.
Посочва, че със Заповед № 2412/18.04.2023 г. на директора на УДВГД към НКЖИ
ищецът бил възстановен на предишната длъжност „началник гара ******“, считано от
18.04.2023 г. с основна месечна заплата от 1374 лв. Поддържа, че за периода от 12.11.2020 г.
до възстановяването му на 18.04.2023 г. не е работил по трудово правоотношение общо 29
месеца и 6 дни, за което време счита, че му се дължат суми, които не е получил, съгласно
Колективния трудов договор, подписан между ДП „НКЖИ“ и синдикалната организация, в
2
която членува и ищецът.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника УДВГД
към НКЖИ, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че
ищецът не е бил член на синдикалната организация в предприятието, страна по КТД с ДП
„НКЖИ“, поради което и спрямо него не важат условията на КТД за 2020 г. и за 2022 г.
Оспорва се претенцията на основание чл. чл. 37, ал. 2 КТД с твърденията, че обезщетенията
не са дължими от работодателя, тъй като лицето не е работило при друг работодател за
периода от уволнението до възстановяването на работа. Твърди се, че претенцията на
основание чл. 28, ал. 1 КТД е недоказана, тъй като обезщетението се определя и изплаща на
база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за получаване на съответното обезщетение, което в процесния случай е м.
януари 2020 г. Неоснователна била и претенцията, заявена на основание чл. 69, ал. 2, т. 1
КТД, тъй като ваучерите за храна се изплащали отделно от трудовото възнаграждение, не са
елемент от работната заплата и не могат да се изплащат под друга форма. Оспорва се като
недължима и сумата, претендирани въз основа на Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора
на УДВГД-София, като посочва, че същата не зависи от отработеното време и не е с
постоянен характер, поради което и не се включва в брутното трудово възнаграждение.
Твърди се, че претенцията по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и
допълнение на КТД, е неоснователна, тъй като сумата в размер на 90 лв. за „деня на
железничаря“ се дължи единствено на служители, които се намират в трудово
правоотношение с работодателя към момента на изплащането й, но не и на възстановени
работници и служители. Оспорват се претенциите за паричната равностойност на
безплатните пътувания, тъй като тези суми се изплащат единствено за изпълнение на
трудовите задължения на работници, които се намират в безсрочно трудово правоотношение,
но не и за лица, които са възстановени на работа, вследствие на незаконно уволнение и на
работници, които са били в отпуск, както и по съображения, че в случая не е имало реално
полагане на труд от страна на ищеца. Оспорва се претенцията за мораторна лихва, като
твърди, че същата се дължи, считано от 12.04.2023 г. /датата на получаване на поканата от
работодателя/. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се
разноски.
По исковете с правно основание чл. 59 КТД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден колективен трудов договор, по
който страни по него са страните по делото и в който е предвидено задължение на
работодателя посочено от ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с
неизпълнението на което задължение е претърпял вреда под формата на пропусната полза в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на задълженията си по КТД,
респ. да докаже погасяване на задълженията си към ищеца.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадане на длъжника ответника в забава плащанията на претендираните суми.
3
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че спрямо него се прилагат
колективните трудови договори с ДП „НКЖИ“ (член на синдикат, страна по КТД или
индивидуално присъединил се служител към съответния КТД).
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудовото
правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което в последствие с
влязло в сила решение е било признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, считано от 18.04.2023 г.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Искането на ищеца да бъде задължен ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София е допустимо и
относимо към предмета на доказване по делото и следва да се уважи.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи КТД, действащи за ДП „НКЖИ“ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със
всички споразумения за изменение и допълнение на КТД следва да се остави без уважение,
тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.
Следва да се остави без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като
същата не е необходима за изясняване на делото от фактическа страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ответникът да
представи Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София, като му УКАЗВА, че
при непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно,
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161
ГПК.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл.190 ГПК за
задължаване на ответника да представи КТД, действащи за ДП „НКЖИ“ за 2020 г., 2021 г.,
2022 г. и 2023 г., ведно със всички споразумения за изменение и допълнение на КТД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че спрямо
него се прилагат колективните трудови договори с ДП „НКЖИ“ (член на синдикат, страна
по КТД или индивидуално присъединил се служител към съответния КТД).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2024 г. от
13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6