№ 737
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252100100297 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АБ 12“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Баня, местност
Кашер, Св. Влад, представлявано от Владимир Емилов Трендафилов, срещу
„ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Нови Искър, ул. Шести Септември № 4,
представлявано от Даниел Трайков Янакиев, и М. А. З., ЕГН **********,
адрес: гр. Созопол, м. Света Марина бл. 61, с искане съдът да признае за
установено, че ответникът М. З. няма вземане от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД в
размера на разпределената му с Протокол за разпределение на ЧСИ Ивелина
Божилова по изпълнително дело № 737/2023 г. сума в размер на 34956,12 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е взискател по изп. д.
№ 20238000400737 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с длъжник „ТИС
ЕНД УИН“ ЕООД. По делото като присъединен взискател е конституиран М.
А. З.. Посочено е, че вземането на З. произтича от запис на заповед от
03.09.2019 г. с падеж 30.12.2022 г., когато управител на дружеството е бил
Владимир Андреевич Шутов, а считано от 26.07.2024 г. управител на
дружеството е Даниел Янакиев.
Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2715/2024 г. на БРС
по искане на М. Захаркиев. Твърди се, че приложеният към заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение запис на заповед е нередовен,
тъй като двата подписа, положени върху него, не са изпълнени от управителя
Владимир Андреевич Шутов. Вземането не съществува и на други,
1
включително каузални основания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца в
исковата молба и двете уточняващи молби и съобрази разпоредбите на закона,
намира предявения иск за недопустим.
Видно от приложения към исковата молба запис на заповед
същият е за сумата 320000 лева, като това е и сумата, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2715/2024
г. на БРС, въз основа на който З. се е присъединил като кредитор в изп. д. №
737/2023 г. на ЧСИ Божилова. Видно от Протокол за разпределение от
17.01.2025 г. на постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 72738
лева, същата е разпределена изцяло между кредиторите „АБ 12“ ЕООД,
Община Несебър и М. З., като на последния е разпределена сума в размер на
34956,12 лева.
С разпореждания от 18.02.2025 г. и 27.02.2025 г. съдът е
оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да посочи дали
предявеният размер на иска е частичен от общата присъдена по ч. гр. д. №
2715/2024 г. на БРС сума от 320000 лева, или пълен размер (като в този случай
обоснове правния си интерес от предявяване на иск в такъв размер). Указано
на ищеца е, че предявяването на установителния иск по чл. 464 ГПК е
обусловено от наличието на правен интерес да се отрече със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при
удовлетворяване на вземането му друг взискател.
С две молби ищецът е отговорил на указанията на съда, като
е посочил, че е предявил пълният размер на иска - 34956,12 лева, и че
интересът му произтича от извършеното разпределение на осребрена в
изпълнителното производство сума в полза на З. в размер на претенцията.
Счита, че няма интерес от установяване несъществуването на цялото вземане.
Съдът намира, че предявеният иск е с основание чл. 464, ал.
1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка за
допустимост на установителните искове е наличието на интерес от
установяване на действителното фактическо положение на отношенията
между страните. В конкретния случай в настоящото производство е предявен
отрицателен установителен иск по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК за установяване
2
спрямо ответника, че не съществува вземане в размер на 34956,12 лева на
присъединен взискател в изпълнително дело, по което той е кредитор – М. З.,
срещу длъжника в изпълнителното производство „Тис енд уин“ ЕООД, която
сума е разпределена на З. с протокол за разпределение от 17.01.2025 г.
Съдът счита, че ищецът няма правен интерес да предяви иск
само за сумата, предмет на разпределението в полза на присъединения
кредитор, доколкото с търсената защита няма да постигне целения резултат –
отричане вземането на този взискател. Ако в настоящото производство се
установи несъществуване на вземане в размер на 34956,12 лева (заявени като
пълен размер на претенцията), ще остане вземане на първоначалния взискател
в размер 285043,88 лева главница, като при следващо разпределение
присъединеният кредитор – ответникът З., отново ще се удовлетвори, тъй като
ще остане вземане в негова полза, подлежащо на изпълнение. Следователно и
няма да се постигне целта, която ищецът се домогва да постигне и каквато
урежда закона в цитираната разпоредба. Отрицателният установителен иск по
чл. 464 ГПК предоставя защита на конкуриращия взискател срещу длъжника
и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях
правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание,
обуславящо качеството кредитор на последния.
Действително систематичното място на разпоредбата на чл.
464 ГПК е в глава четиридесет и първа на ГПК „Присъединяване на кредитори
и разпределение на събраните суми“, но това е така, за да се покаже какъв е
предметът на уредения в нея специален отрицателен установителен иск. Целта
на същия е да се установи по безспорен начин между кредиторите и длъжника
дали вземането на един от кредиторите съществува и дали той ще се
конкурира с останалите кредитори при разпределение на постъпила по
изпълнителното производство сума. Този иск ще ползва всички извършени
разпределения по изпълнителното производство, а не конкретното.
Отрицателният установителен иск е правен способ за защита на всеки от
взискателите в изпълнителното производство срещу включване в
разпределението на вземане на друг взискател към длъжника. Целта на иска
не е защита на ищеца само срещу вземанията, за погасяване на които при
извършване на разпределението се отделят суми за различните взискатели.
Кредиторът, оспорващ вземането на друг кредитор, има интерес последният
да не се удовлетвори в изпълнителното производство, когато сумите, които са
3
събрани от съдебния изпълнител, не са достатъчни за удовлетворяване на
всички кредитори, т.е. при отричане със сила на пресъдено нещо на вземане на
друг кредитор, за оспорващия вземането му кредитор ще остане по-голяма
сума за разпределение и ще се удовлетвори в по-голям или пълен размер, като
в това се състои правният му интерес от предявяване на иска.
На следващо място има несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба – твърди се, че не
съществува вземане по запис на заповед, доколкото подписът, положен под
ценната книга, не е на издателят й, а в същото време с петитума се оспорва
съществуване на вземане само в размер на 34956,12 лева – записът на заповед
е за 320000 лева и това е размерът на вземането на присъединилият се
кредитор съобразно протокола за разпределение. Едновременно с това на
дадените от съда указания ищецът е посочил, че това е пълният размер на
претенцията и същата не е частично заявена.
Следва да се отбележи още, че ищецът не е изпълнил
указанията на съда, въпреки двукратно дадената възможност – не е обоснован
правен интерес от предявяване на иск в посочения размер, а цитиране на хода
на друго гражданско дело по сходен казус не представлява надлежно
изпълнение на указанията на съда за формулиране на интерес.
Ето защо и съдът намира, че не е налице правен интерес от
установяване на несъществуване на вземане на ответника З. в размер на
34956,12 лева, както и не са изпълнени указанията на съда, въпреки двукратно
дадената възможност, за обосноваване на правен интерес от предявяване на
претенция в посочения размер.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „АБ 12“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Баня, местност Кашер, Св.
Влад, представлявано от Владимир Емилов Трендафилов, срещу „ТИС ЕНД
УИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Нови Искър, ул. Шести Септември № 4, представлявано от Даниел
Трайков Янакиев, и М. А. З., ЕГН **********, адрес: гр. Созопол, м. Света
4
Марина бл. 61, с искане съдът да признае за установено, че ответникът М. З.
няма вземане от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД в размера на разпределената му с
Протокол за разпределение от 17.01.2025 г. на ЧСИ Ивелина Божилова по
изпълнително дело № 737/2023 г. сума в размер на 34956,12 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 297/2025 г. по
описа на БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5