№ 237
гр. Благоевград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Атанас Иванов
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500189 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на АН. АС. ВЛ., гр.Б.,
ул. "Д." № против решение №74/18.02.22г на РС-Благоевград по гр.д.
№3174/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлена като неоснователна молбата за
защита от домашно насилие със всички произтичащи от това последици.
Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го
счита за незаконосъобразен, като настоява за неговата отмяна и уважаване в
цялост на молбата за защита от домашно насилие,излагайки подробни
съображения в тази насока.
Въззиваемия оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
първоинстанционното решение, настоявайки за неговото потвърждаване, за
което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият
състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и
препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че към 02.12.21г бракът между страните е прекратен с влязло в сила
решение на 23.10.18г и те ползват съвместно семейното си жилище в
Благоевград на ул. "Д." № съгласно разпределението в споразумението по
чл.51 СК в бракоразводното решение(вж.решение №9928/23.10.18г на БРС по
гр.д.№2295/18г), което ги поставя в обхвата на обхвата на чл.2, ал.1 от
ЗЗДН.По тези въпроси не се спори, както и че от бракът си страните имат
двама пълнолетни сина, живеещи в Ш
Според декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на 02.12.21г около 18,30ч при
отключване входната жилищна врата на семейното жилище от
жалбоподателката, въззиваемия се показал и я ударил силно с юмруци в
областта на рамото и хълбока в ляво, при което залитнала и се опряла на
стената, а едното й коляно в пода.Въпреки призивите й да я остави, декларира
че той продължил с обиди и заплахи, при която тя излязла към стълбите.
В представеното от д-р Я.З. медицинско свидетелство №187/08.12.21г
са фиксирани оплакванията й от болки в областта на рамото и хълбока,и
подробно описани обективни находки.
Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват
действителните права и отношения между страните преди, по време и след
сочения инцидент.св.Б., колега на въззиваемия изрично сочи, че на 02.12.21г
през целият ден работили заедно с ответника, което продължило и след 18ч –
до 19ч, когато товарили дограма в базата на "П." в кв.Г в Бл,за което
подробно се обосновава.Останалите свидетели изнасят факти за влошените
отношения между страните,белязани от множество скандали, инициирани
жалби и граждански дела, вкл. по ЗЗДН(вж. приложените писмени
доказателства). св.Х. в качеството си на квартален полицай свидетелства за
различните скандали и подавани сигнали от жалбоподателката срещу
ответника, които след отработването им се оказвали неоснователни.Сочи, че
през есента на 2020г тя проявила агресия срещу полицаите при поредното им
2
посещение в домът й във връзка с поредният й сигнал, което ги принудило да
я отведат в ЦПЗ-Благоевград.Описва я като проблемна, невъздържана, буйна,
избухлива, агресивна, но изявяваща се винаги за жертва.Докато ответника
сочи за тих, кротък, смирен човек.
От писмо изх.№134/03.02.22т на "ЦПЗ-Б" се установи, че макар
въззивницата да не се води на диспансерен отчет, е лекувана доброволно в
заведението на три пъти, последния от които е за периода 13.09.20г –
01.11.20г от „шизоидно личностово разстройство“, „персистиращо налудно
разстройство.Възбудно – параноиден синдром.
По делото да налице данни за влошено общо здравословно състояние на
страните.
При тези данни РС правилно и законосъобразно е отхвърлил молбата за
защита от домашно насилие.Изложените в тази връзка съображения се
споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона,
теорията и константната съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК
съда препраща към първоинстанционните мотиви, тъй като преповтарянето
им е безпредметно.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, свеждащи се до
неправилност на атакувания акт.От събрания доказателствен материал не се
установи осъществяването на 02.12.21г на твърдения акт за домашно насилие.
Показанията на св.Х., М и С не са в състояние да обосноват въззивната теза за
реализирането от ответника на соченото домашно насилие при поддържаните
обстоятелства, тъй като са бегли, повърхностни и не кореспондират с
останалия доказателствен материал.Доколкото показанията им съдържат
данни в тази насока, то те са опосредствени – възпроизвеждат единствено
споделеното им от молителката.Докато показанията на св.Б. са логически
последователни, кореспондират с останалия доказателствен материал и излага
впечатления, които лично е възприел.Ясните му и недвусмислени показания,
че в сочения от молителката час(18,30ч) на 02.12.21г св.Б. е бил заедно с
ответника все още на работа – товарили са до 19ч дограма в базата в кв.Б. на
Бл, категорично изключват възможността да е извършил поддържания акт на
домашно насилие.
Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е в състояние да промени
горните изводи, тъй като не се подкрепя от доказателствения материал,
3
напротив – опровергава се от въпросните свидетелски показания.
Отсъствието на данни(а и твърдения) за конкретно отправените й обиди и
заплахи, допълнително разколебават тезата на молителката досежно
домашното насилие.
Представеното медицинско свидетелство №187/08.12.21г само по себе
си също не е в състояние да уличи ответника в извършването на вмененото му
противоправно деяние на 02.12.21г.Освен, че нараняванията по
жалбоподателката не могат да се свържат с въззиваемия, късното им
констатиране от д-р З(на 08.12.21г) допълнително разколебава твърденията за
причиняването им от ответника на сочената дата.
Писмо изх.№134/03.02.22т на "ЦПЗ-Б" досежно състоянието на
въззивницата, преценявано по отделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, също сочи на неоснователност на молбата за защита
от домашно насилие.
Ето защо настоящият състав не счита уврежданията, негативните й
преживявания или страха, дори да се приемат за факт,за причинени от
въззиваемия.По делото липсват данни за друго негово поведение от 02.12.21г
спрямо молителката, което да е довело до трайно разстройство на
емоционалното или душевното й равновесие. Доколко е налице такова, то
очевидно е вследствие минали конфликти между страните(вж. признанията в
обстоятелствената част на молбата пред РС, множеството жалби, водени
производства между страните, св.Х. и др.).Влошените им отношения явно
датират от години, което неминуемо ги поставя в условията на перманентна
тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектира негативно върху тях и
околните.
В този контекст атакувания съдебен акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на
ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които
според представените доказателства възлизат на 400лв, платени в брой за
адвокатско възнаграждение(вж. договора за правна защита и съдействие и
4
списъка по чл.80 ГПК).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/18.02.22г на РС-Благоевград по гр.д.
№3174/21г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5