Решение по дело №503/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 277
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20225500500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. С.З., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500503 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила частна жалба вх. №
10072/25.07.2022 год., с правно основание чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК от „Д.П.-
**“ ЕООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул.
*********, управител И.Д.П. - чрез адв. С. З., АК С.З., против Постановление
за частично прекратяване от 15.07.2022г. относно конституирания като
длъжник М. С. М. на основание „отказ от наследство“ на същия. Същата
жалба е срещу действията на ЧСИ И.Б. с район на действие Окръжен съд –
С.З., по изпълнително дело с № 195/2020 год. по описа на същия ЧСИ против
Постановление за прекратяване на изпълнението по същото изп. дело спрямо
длъжника М. С. М. поради извършения от него „отказ от наследство.“.
В жалбата жалбоподателят твърди, че получил съобщение на датата
18.VII.2022 год., в което му се съобщава, че ЧСИ И.Б. е издала постановление
за прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника М. С. М.
на основание извършения от него „отказ от наследство“. Самото
постановление така и не му било връчено, но в съобщението било отразено,
че такова постановление е издадено. С настоящата частна жалба заявява, че
същото постановлението за прекратяване на производството е постановено в
противоречие с материалния закон, същото е необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Поради което счита, че това
постановление за частично прекратяване на горепосочено изп. дело в
обжалваната му част следвало да бъде изцяло отменено.
1
Счита, че е налице съществено нарушение на процедурата по
прекратяването на изпълнителното дело, по съображения подробно изложени
в неговата частна жалба с вх. № 10072/25.07.2022г.
В тази връзка счита, че е нарушено правото му на защита и с оглед на
гореизложеното, моли, да бъде отменено като незаконосъобразно
постановлението за частичното прекратяване на изпълнението от 15.07.2022
год. по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ И.Б., рег. № 869, с район
на действие Окръжен съд – С.З.. Подробни съображения и доводи са
изложени в частната жалба на жалбоподателя „Д.П.-**“ ЕООД, с ЕИК:******
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *********, управител
И.Д.П..
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение-ОТГОВОР
от М. С. М., с ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр. С.З., бул. *************
ПРОТИВ: ЖАЛБАТА, подадена от „Д.П.-**‘ ЕООД, ЕИК:******, с
управител И.Д.П., ЕГН:**********, чрез адв. С. З., подадена против
Постановление за прекратяване на изпълнителното производство спрямо - М.
С. М. - длъжник по и.д. № 195/2020 год. на ЧСИ И.Б. по изпълнително дело с
№20208690400195 по описа на ЧСИ И.Б. с правно основание: чл.436, ал. 3 от
ГПК, съответно в качеството му на длъжник по ИД №20208690400008, с
което моли да се остави без уважение частната жалба на адв.З., като
пълномощник на жалбподателя и да се потвърди изцяло постановлението за
прекратяване на горепосоченото изп. дело от 15.07.2022 год. като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени
мотиви-обяснения по обжалваните действия от ЧСИ И.Б., с район на действие
Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Подробни съображения са изложени в
писмените мотиви на ЧСИ И.Б..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се
явява процесуално допустима, поради следните съображения:
Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, тъй
като посочената разпоредба дава възможност на взискателя да обжалва
прекратяването на принудителното изпълнение, включително и частичното
такова.
В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност. Предмета на жалбата се явява:
отмяна на постановлението за частично прекратяване на изпълнителното
производство поради нарушение на материалния закон, поради допуснатите
съществени процесуални нарушения в хода на изпълнителното производство
и при постановяване на постановлението, и поради необоснованост.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана,
2
поради следните съображения:
Изпълнително производство е образувано на 18.06.2020г., под №
20208690400195 по описа на ЧСИ Биволова, въз основа на изпълнителен лист
издаден на 08.02.2013г. от PC С.З. по ЧГД с № 7097/2012г., за сумите,
посочени в него, а именно: 4000лв. главница, ведно със законна лихва,
считано от 11.12.2012г. По делото са начислени такси по ТТРЗЧСИ и
допълнителни разноски. Поради настъпилата смърт на длъжника С. М. М.,
ЕГН ********** на дата 13.09.2018г., делото е образувано срещу лицата,
посочени в Удостоверение за наследници на същия, а именно: П. М. М., ЕГН
**********, М. С. М., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН ********** и М. С. М.,
ЕГН **********.
На дата 02.09.2020г. са връчени и ПДИ на посочените наследници на
длъжника от Кметство с. К., общ. О., обл. С.З..
На датата 04.09.2020г. от М. С. М. е постъпила молба вх. №
8419/04.09.2020г., с която същият е представил отказ от наследство, вписан в
специалния регистър под № 232 от 28.11.2019г., след което делото е частично
прекратено по отношение на него с Постановление от 10.09.2020г.
На дата 17.09.2020г. след постъпило Удостоверение по чл. 191 от ДОПК
вх. № 8657/17.09.2020г. за конституирания като длъжник Т. С. М., на
основание чл. 458 от ГПК, са присъединени удостоверените със същото
публични задължения на длъжника. Като взискател по право е присъединена
Държавата чрез ТД на НАП гр. П., за дължимите от длъжника публични
вземания в размер на 20 лв.
Наложени са запори на трудовите възнаграждения на конституираните
длъжници.
На датата 08.04.2022г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
конституирания като длъжник и жалбоподател М. С. М.. От същия са
постъпили суми по делото, разплатени към взискателя и съдебния
изпълнител.
На 15.07.2022г. е постъпила молба вх. № 9767/15.07.2022г. от М. С. М., с
искане за прекратяване на делото спрямо него, ведно с приложено
Удостоверение от PC С.З. за отказ от наследство. С Разпореждане от
15.07.2022г. делото е прекратено частично спрямо М. С. М., като съдебният
изпълнител е преценил, че тъй като в поканата за доброволно изпълнение,
връчена на лицето още на дата 02.09.2020г., не е даден срок за приемане на
наследството по чл. 51 от ЗН, същият е спазен и делото следва да се прекрати
спрямо молителя.
В последствие обаче, с представени доказателства от взискателя,
приложени към настоящата жалба, става ясно, че М. С. М. е страна по гр. д. с
№ 323 по описа за 2019г. на PC Т., участва активно в производството по
делото, заедно с другите трима наследници. По това съдебно производство е
представен отказ от единия от наследниците, който отказ обаче е обявен от
съда за нищожен.
В тази насока въззивният съд намира, че с Решение под №
3
260006/12.11.2021 год., постановено по гр. д. с № 323 по описа за 2019г. на PC
Т., същият съд е ПРОГЛАСИЛ за недействителни по отношение на „Д.П.-
**“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“*********, с ЕИК
******, представлявано от И.Д.П. с ЕГН ********** извършени сделки -
покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на С. М. М. от гр.С.З.,
ул.“Волна песен“ № 1, вх.Д, ет.З, ап.117, с ЕГН **********, обективирани в
нотариален акт № 130, том шест, рег.№ 1422, с които длъжникът С. М. М. е
продал на А.Г.Л. от гр.Т., ул.“***********, с ЕГН ********** следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Д., общ.Т., обл.Х., ЕКАТТЕ
21659, а именно: нива от 4,989 дка, шеста категория, в местността „Фонда“,
имот № 019071 по КВСЗ, при граници: имот № 019072, имот № 000001, имот
№ 019015, имот № 019070 и нива от 13,101 дка, шеста категория, в
местността „Широка поляна“, имот № 022035, по КВСЗ, при граници: имот
№022036, имот № 022037, имот № 022028, имот № 000162, общо за сумата от
1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.
Същевременно с това РС-Т. е ОБЯВИЛ за нищожен отказа на М. С. М.
с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.С.З., бул. “***********, с който се е
отказал от наследството на наследодателя си С. М. М. с ЕГН **********,
бивш жител на село К., общ.О., обл.С.З., починал на 13.09.2018 г. в с.К.,
общ.О., обл.С.З., вписан в специалния регистър под № 232 от 28.11.2019 г. на
Районен съд - С.З..
С подадената жалба срещу частичното прекратяване на делото, по
същество взискателят на практика оспорва отказа от наследство на М. С.
М., поради извършени конклудентни действия от същия, с които е
налице мълчаливо приемане на наследството - чл. 49, ал.2 от ЗН. Но това
не може да стане в специалното производството по обжалването на
действията на ЧСИ по реда на чл.435 и сл. от ГПК, а тази твърдяна в
жалбата нищожност на отказа от наследството от страна на М. С. М.
следва да се предяви в отделно и самостоятелно исково производство ,
както съответно е направено и по гр. д. с № 323 по описа за 2019г. на PC Т.,
където отказът на другия наследник, а именно обявен е за нищожен отказа
на М. С. М. с ЕГН **********.
Следва пред ЧСИ да се представи влязъл в сила съдебен акт, с
който съответния отказ от наследство да бъде ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН
и едва тогава може да се приеме, че производството по отношение на този
наследник може да продължи и съответно да бъде заличено и
прекратяването на изп. производство спрямо него.
Текстът на чл. 429, ал.2 от ГПК ясно и императивно определя
субективните предели на изпълнителния лист по отношение на наследниците
на починалия длъжник, а именно: „(2) Издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници, ОСВЕН АКО ТЕ УСТАНОВЯТ, ЧЕ СА СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ
НАСЛЕДСТВОТО или че са го приели по опис.
Съдът намира, че при действието на тази императивна норма на закона,
4
изложените от взискателя доводи са неотносими към предмета на настоящото
производство, тъй като касаят правомерността на извършения отказ от
наследството на баща му, като тези им евентуални претенции следва да се
решат в един отделен исков процес.
В тази връзка съдът следва да съобрази, че взискателят не оспорва
факта на извършения отказ от наследството, съответно не оспорва
представеното по делото Удостоверение с изх. №2627/2022 г. от 27.06.2022 г.,
издадено от Районния съдия при PC С.З., а излага доводите си, касаещи,
претендираната от него евентуална нищожност на отказа, по съображения,
касаели съществото на един , материално правен спор, който може да се реши
от съда единствено и само по исков ред.
В случая, текстът на чл. 429, ал. 2 от ГПК не дава възможността на
съдебния изпълнител да преценя правомерността на извършения отказ от
наследството на длъжника по изпълнителния лист.
Т.е. съдебният изпълнител не може, в хода на настоящото
изпълнително производство, да реши евентуалния спор за действителност на
направения отказ от наследство, а единствено съдебният изпълнител следва
да установи дали наследниците, „са се отказали от наследството, по
надлежния ред, в случая уреден с разпоредбата на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.
1 от Закона за наследството.
В настоящия случай, съдебният изпълнител правилно е установил, че е
налице хипотезата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, при което законосъобразно е
прекратил производството спрямо длъжника М. С. М..
За да приеме това и да прекрати производство спрямо него, съдебният
изпълнител е констатирал отказа от наследство, на основание представеното
от него по изпълнителното дело Удостоверение изх. №2627/2022 г. от
27.06.2022 г., издадено от Районния съдия при PC С.З., на основание чл. 52,
във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, сочещо на факта, че той се е
отказал от наследството на баща си С. М. М., бивш жител на гр. С.З., с
ЕГН:**********, починал на 13.09.2018 г., в с. К., Община О., Област
С.З..Видно от удостоверението, стореният от него отказ от наследството на
баща му, явяващ се длъжника по настоящото изпълнително дело, е вписан в
особената за това книга, водена при Районен съд - гр. С.З., по реда на чл. 49,
ал. 1 от Закона за наследството, - специалния регистър при съда, под №161 от
27.06.2022 г. от ЕИСС.
При това положение, съдебният изпълнител правилно е приел, че на
основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя му - баща му С. М. М., починал на 13.09.2018 г., на основание
на който изпълнителен лист е образувано настоящото изпълнително дело, не
може да бъде изпълняван върху имуществото му, при което се явява лицето,
което не попада в рамките на субективните предели на изпълнителния лист,
явяващ се изпълнителен титул, и основателно към настоящия момент е
прекратил изпълнителното производство спрямо него.
5
Поради изложеното, жалбата на взискателя „Д.П.-**" ЕООД, ЕИК:
******, против действията на съдебния изпълнител, явяваща се против
прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. №20208690400195
на ЧСИ И.Б., спрямо него - М. С. М., извършено с нарочно Постановление за
частично прекратяване на изпълнителното производство, постановено по
неговата нарочна молба, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид горното и въпреки новопредставените с допълнителната
жалба писмени доказателства, съдът счита същата жалба за неоснователна и
недоказана към настоящия момент.
Следва заключението с оглед на гореизложените съображения и доводи
въззивният съд счита, че жалбата на жалбоподателя се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъдат оставена без уважение, ведно с
всички законни последици от това.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение
е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2 и 3 и чл.429, ал.1, и ал.2 от
ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10072/25.07.2022 год., с
правно основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, подадена от „Д.П.-**“ ЕООД, с
ЕИК:****** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „*************
с управител И.Д.П. - чрез адв. С. З., АК С.З., против Постановление за
частично прекратяване от 15.07.2022г. относно конституирания като длъжник
М. С. М. на основание „отказ от наследство“, срещу действията на ЧСИ И.Б. с
район на действие Окръжен съд – С.З., по изпълнително дело с № 195/2020
год. по описа на същия ЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6