№ 15798
гр. С.................. 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110156732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „................ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление: гр. ............, срещу Л. Х. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
.......... с която са предявени обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество спрямо
ответника съответно за сумата от 1 595,77 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .......... с абонатен № ..................; сумата от 53,65
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 252,26 лева
– мораторна лихва върху първата главница за периода 16.05.2020 г. – 04.10.2022 г., и сумата
от 10,98 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.10.2019 г. –
04.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
57765/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е
обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през
този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи
и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
1
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Л. Х. З.. В депозираното от същия възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се навеждат
възражения относно количеството доставена топлинна енергия до процесния имот.
С определение № 19552/10.05.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „................“ ООД. Третото лице –
помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено заповедно дело № 57765/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, видно от материалите по което
производството е било образувано по повод на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „................ ЕАД на 25.10.2022 г., срещу съпрузите
.............. З.а и Л. Х. З. за заплащане при условията на солидарност /на основание чл. 32
СК/, на следните суми: 1./ 1 595,77 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена ТЕ за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. .......... с абонатен № ..................; 2./ 53,65 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
25.10.2022 г. до окончателното плащане; 3./ 252,26 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 16.05.2020 г. – 04.10.2022 г., 4./ 10,98 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 31.10.2019 г. – 04.10.2022 г., както и сторените по делото
разноски.
С Разпореждане от 15.11.2022 г. заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение за горепосочените суми срещу солидарните длъжници .............. З.а и Л. Х. З..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата .............. З.а не е депозирала възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което издадената срещу нея заповед за
изпълнение е влязла в сила.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Л. Х. З. е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване на вземанията си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 15.11.2022 г. срещу длъжника Л. Х. З.
По делото е представен и приет Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека срещу недвижим имот ................2, том I, рег. № 532, дело № 26/2001 г. на
нотариус ............................ на НК, с който „.........“ АД е предоставила на ................. З.
паричен заем в размер на сумата от 12 500 лева, като за обезпечаване на отпуснатия кредит
Л. Х. З. и съпругата му .............. З.а са учредили в полза на кредитодателя договорна ипотека
върху следния свой собствен, придобит по време на брака и представляващ съпружеска
имуществена общност /СИО/ недвижим имот, както следва: апартамент ................, находящ
се в .................... – процесният имот. Видно от отбелязването на документите, които са били
представени пред нотариуса за удостоверяване качеството на ипотекарните длъжници на
собственици на гореописания недвижим имот, сред тях са договор за продажба на недвижим
имот по реда на НДИ, сключен на 25.09.1991 г., и Удостоверение за граждански брак,
издаден въз основа на акт за граждански брак № 1182/07.10.1962 г., което потвърждава
факта, че имотът е придобит по време на брака и представлява СИО.
По делото е представена и приета служебна бележка, издадена от Столична
община – район „.............“ с № ОС-15-19-7000-22/27.06.2011 г., в уверение на това, че
апартамент ................, вх. .................., ж. к. „.............“ е закупен от Ж............. З.а и Л. Х. З. на
25.09.1991 г.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 07.10.2007 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С.................. ж. к.
„............. 1“, .................... етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„.............“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на
2
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка
на етажните собственици за апартамент ................ е посочено лицето Л. Х. З., срещу което е
положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № ........... г., сключен
между „................ ЕАД – възложител и „................“ ООД – изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По
силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С.................. при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С молба от 17.06.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя справки за
използвана топлинна енергия в процесния имот – за период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и
период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., както и 2 броя протоколи за отчет на уреди, с посочено
за абонат лицето Л. Х. З. и носещи подпис на абоната, неоспорен в настоящия процес.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
С.................. ж. к. „............. 1“, ..........., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са
били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота с абонатен № 78 294 са
били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – на база реален отчет на показанията
на 5 броя ИРРО, монтирани на 5 броя радиатори в имота, ТЕ за битово горещо
водоснабдяване – на база реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни
водомери за топла вода, за 1 брой потребител, както и ТЕ за сградна инсталация – при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота /259 куб. м./ и
пълния отопляем обем на сградата ЕС /4 144 куб. м./, като вещото лице е посочило
конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е
установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 421,24 лева по
прогнозно потребление и 78,70 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 1 499,94 лева, в
която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има
такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от
третото лице, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две
години, относими към исковия период. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
3
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид........ в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В разглеждания случай между страните не съществува спор, а и се установява по
несъмнен начин от представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени
доказателства – Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека срещу недвижим имот
................2, том I, рег. № 532, дело № 26/2001 г. на нотариус ............................ на НК /вкл.
отбелязаните в него документи, представени на нотариуса, за легитимиране на ипотекарните
длъжници като собственици на ипотекираното недвижимо имущество/, служебна бележка,
издадена от Столична община – район „.............“ с № ОС-15-19-7000-22/27.06.2011 г., списък
на етажните собственици, неразделна част от протокола от проведеното на 07.10.2007 г. ОС
на ЕС, протоколи за реален отчет на уредите, носещи саморъчен подпис на Л. Х. З.,
неоспорен в процеса, че процесният жилищен имот – апартамент ................, находящ се в
...................., с абонатен № .................., представлява съпружеска имуществена общност на
съпрузите .............. З.а и Л. Х. З.. С оглед на това съдът приема, че ответникът е потребител
4
на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същият има качеството на
„битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Д........" от 14.01.2008
г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
С оглед горното се налага изводът, че за исковия период между главните страни в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на ТЕ
за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокола от
общото събрание на етажната собственост от 07.10.2002 г. и представените от ФДР
индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за реален отчет, е, че
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С.................. ж. к.
„Л......................., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач по делото.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В конкретния случай, при съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и
заключението на СТЕ се установява, че в исковия период в апартамент ................ е доставяна
и потребявана ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за БГВ.
От констатациите на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за отопление на имот са
начислени на база реален отчет на показанията на 5 броя ИРРО, монтирани на 5 броя
радиатори в имота, ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет на
показанията на 2 броя технически изправни водомери за топла вода, за 1 брой потребител,
както и ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния
отопляем обем на имота /259 куб. м./ и пълния отопляем обем на сградата ЕС. Вещото лице е
заключило, че дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания,
като претендираните суми като стойност на доставена ТЕ са изчислени съобразно пълния
отопляемия обем на имота по проект и действащите през исковия период цени, а общият
5
топломер е бил годно измервателно средство на постъпилата в абонатната станция ТЕ. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 1 421,24 лева по прогнозно потребление и 78,70 лева за
доплащане от абоната, т. е. общо дължимата сума възлиза на 1 499,94 лева. При тези
доказателства съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ съобразно
уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Поради това искът за главница за ТЕ е
доказан по основание и по размер до сумата от 1 499,94 лева, до който размер искът следва
да се уважи, като за горницата до пълния предявен размер от 1 595,77 лева.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице - помагач страните
са договорили заплащане от "......................." ЕАД на извършваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до 30 април за следващия изравнителен период.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, нито относно размера на таксата за извършена услуга дялово разпределение в
процесния период.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер от 53,65
лева.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
6
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „................
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М.................... на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал.
1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за исковия период не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 16.05.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 265,25 лева. С оглед принципа на
диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер, искът му за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва да се уважи в пълния предявен
7
размер от 252,26 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
12.12.2022 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Такива в случая се
претендират единствено от ищеца, поради което единствено в негова полза следва да се
присъдят такива.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят сумата
в размер на 83,32 лева – разноски за заповедното производство и сумата в размер на 330,45
лева – разноски за исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „................ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. С.................. ул. "Я..... Б, срещу Л. Х. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. .......... обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Л. Х. З., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „................ ЕАД, ЕИК ..............., сумата в размер на
1 499,94 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. .......... с абонатен № ..................; сумата в размер на 53,65 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 252,26 лева – мораторна лихва
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода 16.05.2020 г. –
04.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
57765/2022 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 499,94 лева до
пълния предявен размер от 1 595,77 лева, както и иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 10,98 лева за периода 31.10.2019 г. – 04.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57765/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Л. Х. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .......... да заплати на
„................ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 83,32 лева – сторени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 57765/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от
330,45 лева – сторени разноски в исковото производство по гр. д. № 56732/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.......................” ЕАД – „................“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9