Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
09.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2499
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени главни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ”А.Ш.Ф.Е.”, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Египет, ид. № 331269, дан. № 224-937-235, представлявано
от управителя си Х.А.Ш., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Ц.И.П.твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба
от разстояние е доставил на ответника 600 кг. масло от босилек, тип
линалол. Съгласно условията на договора
е изпратил тази стока чрез въздушен превоз до гр. София, осъществен от
авиокомпания „Алиталия“, за което е издадена въздушна товарителница № 0552055
6211, както и сертификат за движение EUR.1, №
А 0974526. Твърди, че стоката е
пристигнала в София на 05.10.2018 г., като на 24.10.2018 г. същата е получена
от името на ответника. Поддържа, че ответникът не е изпълнил поетото задължение
да плати цената от 70 800 щ.д. при
уговорените условия на документарно инкасо. Посочва, че оригиналите на
документите са изпратени своевременно от него и са пристигнали в банката на
ответника - „Първа инвестиционна банка“
АД на 15.10.201 г., с което ищецът изцяло е изпълнил поетите с договора
задължения. Ответникът не е заплатил дължимата цена, въпреки многократно
дадените обещания да направи това.
Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 70800 щатски долара, представляваща дължимата цена по договора за продажба
от разстояние, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 4897
щатски долара, представляваща обезщетение за забава при плащането на
горепосочената главница за периода от 16.10.2018 г. до 21.06.2019 г. Претендира
направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***, съобразно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „И. 1“ ЕООД не подава
отговор на исковата молба и не изразява становище по предявените искове в хода
на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 18.12.2019 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което им е
връчен препис от исковата молба и с определението от 13.11.2019 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените главни искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид извода на съда за основателност
на предявените искове, не следва да бъде разглеждан предявеният при условията
на евентуалност иск.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото има доказателства за направени от ищеца
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, но предвид
обстоятелството, че в представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът
е поискал присъждане единствено на разноски за адвокатско възнаграждение,
Съдът, съобразно принципа на диспозивното начало, следва да осъди ответника да
заплати на ищеца само разноските за адвокатско възнаграждение. От ангажираните
от ищеца доказателства е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение по
договора за услуга № 11/06.03.2019 г. в общ
размер на 4164.75 лева, съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати
тази сума на ищеца.
При този изход на производството
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка
с обезпечаване на исковете - арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК №
6/2012 г. Тези разноски възлизат на 3572 лева, в това число 1082 лева - дължима
държавна такса по исковете; 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 490
лева разноски, направени в обезпечително производство по реда на чл. 390 от ГПК
/40 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение/. На ищеца не се дължат останалите поискани със
списъка на разноските по чл. 80 ГПК суми, доколкото в процедурата по
отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК е
уточнен размерът на предявените искове и дължимата държавна такса по тях,
съобразно правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК, е 1082 лева, а не поисканите със
списъка 1865.76 лева. Не се установява и поисканите със списъка разходи за
транспорт да имат характер на съдебни разноски, които подлежат на
възстановяване от ответника, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. В представения
списък на разноските не са индивидуализирани претендираните във връзка с
обезпечителното производство такива, но от ангажираните от ищеца доказателства Съдът
намира, че му се дължат разноски във връзка с производство пообезпечаване на
настоящите искове по реда на чл. 390 от ГПК в размер на 490 лева. От останалите
представени документи за образуване на изпълнително производство и договор за
представителство в обезпечително производство от 18.02.2016 г. /дата, следваща
издаването на обезпечителната заповед от 17.02.2015 г./ не може да се обоснове
извод за извършени от ищеца разноски, свързани с обезпечаване именно на
настоящите искове.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И. 1“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на ”А.Ш.Ф.Е.”, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Египет, ид. № 331269, дан. № 224-937-235, представлявано
от управителя си Х.А.Ш., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Ц.И П.“, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 70800 /седемдесет хиляди и осемстотин/
щатски долара, представляваща дължимата цена по договор за покупко-продажба от
разстояние на 600 кг. масло от босилек,
тип линалол, ведно със законната лихва от 21.06.2019 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „И. 1“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на ”А.Ш.Ф.Е.”, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Египет, ид. № ***, дан. № 224-937-235, представлявано от управителя си Х.А.Ш.,
със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Ц.И П.“, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4897 /четири хиляди осемстотин
деветдесет и седем/ щатски долара, представляваща обезщетение за забава при
плащането на главницата от 70800 щ.д. за периода от 16.10.2018 г. до 21.06.2019
г.
ОСЪЖДА „И. 1“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ”А.Ш.Ф.Е.”, дружество
регистрирано съгласно законодателството на Египет, ид. № 331269, дан. №
224-937-235, представлявано от управителя си Х.А.Ш., със съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „Ц.И П.“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски по производството в размер на 4164.75
лева /четири
хиляди сто шестдесет и четири лева и 75 ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на страните,
като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Съдия: