РЕШЕНИЕ
№ 2194
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110115866 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от *** срещу Г. В. Ж. с искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1919,34 лв. (хиляда
деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща главница за
периода от 02.05.2018г. до 02.05.2023г., дължима по договор за потребителски кредит,
сключен на 03.04.2018г. между *** АД и Г. В. Ж. , вземанията по който са прехвърлени със
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. на заявителя, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.05.2023 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 538,17 лв.
(петстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща възнаградителна
лихва за периода от 02.05.2018г. до 02.05.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК 3013/26.05.2023 г. по ч.гр.д.***/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че на 03.04.2018 г. между *** АД и Г. Ж. е сключен договор за
кредит, като е предоставена на ответника сума от 4350лв., при ГЛП 6,25%, ГПР-8,35% със
срок на договора до 02.04.2026г. На 15.12.2021 г. бил сключен договор за продажба и
вземането по договора за кредит в полза на ищеца ***, за която цесия ответникът бил
уведомен с изпратено на 17.01.2023г. писмено уведомление. Ищецът подчертава, че предмет
на производството са само вноските с изтекъл срок за плащане включващи главница и
възнаградителна лихва, които и до момента не са платени.
Ответникът оспорва иска. Счита, че не е обявена предсрочната изискуемост на
задълженията. Сочи, че е поискано преструктуриране на кредита.
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителни искове искове реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД;
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99 в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден
договор за предоставяне на кредит; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът
да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че е настъпил настъпил е падежа на
задължението за връщане на сумата, 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 5) ответникът да
1
е надлежно уведомен за извършената цесия; 6) размера на вземането.
По иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99 в тежест на ищеца е да докаже: 1) че
ответникът е поела задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2)
че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3)
действителност на клаузата за определяне на размера на възнаградителната лихва; 4)
наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е
придобил претендираното вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената
цесия; 6) размера на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
По отношение на наличието на договор и усвояване на сумата:
От ищеца е представен договор за потребителски паричен кредит без обезпечение от
03.04.2018г., сключен между *** като кредитор и Г. В. Ж. като кредитополучатели, от който
се установява, че същите са договорили дружеството да предостави на ответника
потребителски кредит от 4350лв. срещу задължение да се върне сумата до 02.04.2026г /
чл.9/.
Към договора за банков кредит е представен и погасителен план, видно от който
кредитът е следвало да бъде върнат на 96 месечни вноски в размер на 62,99 лв., всяка
платима на второ число на месеца, считано от 02.05.2018 г. и една последна вноска от
62,48лв. За всяка вноска е посочено от какви размери на главница и лихва се състои. Във
вноската е посочено, че се сключва 5,31 лв. застраховка, която от чл.22 от договора се
установява, че е застраховка „Живот“ в полза на банката в „****
От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, на което съдът дава вяра като компетентно дадено, се установява, че сумата,
предоставена в кредит е усвоена на 04.04.2018g. по посочена от вещото лице банкова сметка,
завършваща на 40 изцяло, като е преведена с основание „усвояване на кредит“. Съдът
констатира, че посочената от вещото лице банкова сметка, по която е преведeна наведнъж
цялата заемна сума е идентична с посочената в договора за кредит сума с ттитуляр-
ответника. Доколкото последния не е оспорил автентичността на договора, както и
титулярството на посочената в него банкова сметка, по която се установява, че е преведена
заемната сума от 4350 лв., съдът намира за доказано, че уговорената главница е усвоена
изцяло, еднократно, по банков път от ответника.
Съдът не констатира несъответствия на договора за кредит с изисквания по чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК и на разпоредбите на чл. 143
- 148 от Закона за защита на потребителите,
По отношение на качеството на надлежен кредитор на ищеца по процесния договор.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 15.12.2021
г./л.36 и сл./ се установява, че между **** / цедент/ и „*** /цесионер/ е постигнато съгласие
за прехвърлено от страна на банката на ищеца на вземания по списък – приложение към
договора. От представеното приложение към договора за цесия /л.142 от делото/,
представляващ списък на прехвърлените вземания,в фигурира вземане от ответника именно
по процесния договор. В договора се съдържа и съгласието на цедента, цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето / л.53/. Представено е и изрично пълномощно в този
смисъл-л72.
Към исковата молба е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания по посочения договор за кредит /л.71/.
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС./ установеното в чл. 99, ал.4
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Изискването на закона е
уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но няма законова пречка той да
упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши това правно действие
от името на цедента. Императивността на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се
простира до това, кой има задължение за това уведомяване, но не следва да бъде тълкувана
дотолкова стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и сл. от ЗЗД, които са
приложими за всички правни действия, т.е. за цедента съществува правото да прецени кое
2
лице желае да упълномощи за извършване на уведомяването без да необходимо съгласието
на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/18.07.2011
г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответника да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице различно от
цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и
че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6583/2023 г., по
описа на ВРС, и съответно преди депозирането на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, ответника да е бил уведомен за обстоятелството, че задължението
му към ****произтичащо от договора за заем, е прехвърлени на ищеца. Като приложение
към исковата молба обаче е представено копие от уведомление за цесията, което му е
връчено заедно с препис от исковата молба. Следователно към момента на приключване на
съдебното дирене длъжника е редовно уведомен за цедирането на задълженията и на
основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия е породил действие спрямо него, което
обстоятелството следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възражението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита е
неотносимо, тъй като ищецът изрично е посочил, че претендиран падежирали суми.
По отношение на размера на задълженията – от ССчЕ се установява, че падежиралата
главница за периода 02.09.2019г.-02.05.2023 г. е 1917,89 лв., а падежиралата редовна
договорна лихва е за периода 02.09.2019г.-02.05.2023г.-653,23 лв. При изслушването му в
о.с.з. вещото лице е посочило, че периода 02.05.2018 г.- 01.09.2019 г. няма непогасени
задължения за главница и договорна лихва. Доколкото съдът изложи, че следва да даде вяра
на експертното заключение, то иска за главница се явява основателен за периода
02.09.2019г.-02.05.2023 г. и за сумата от 1917,89 лв. като за разликата над 1917,89 лв. до
пълния претендиран размер от 1919,34 лв. и за периода от 02.05.2018г. до 01.09.2019г., искът
следва да се отхвърли. Законната лихва се дължи като последица от уважаване на главния
иск.
Искът за договорна лихва следва да се уважи за пълния претендиран размер от 538,17
лв. (петстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки) за периода от 02.09.2019 г. до
02.05.2023г., като за периода от 02.05.2018г. до 01.09.2019 г. се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената част от исковете, респ. отхвърлената такава. Ответникът не е доказал
заплащането на разноски.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски с молба от 07.11.2024г. доказал
заплащането на 77,62 лв.- държавна такса, 16,20лв.- такса по чл.102з ГПК, и 250лв.-
депозит за ССчЕ. Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди на ищеца
сумата от 343,62 лв.
Същевременно ищецът е останал задължен за заплащане на сумата от 100 лв.-
възнаграждение за вещото лице. Доколкото ищецът е първоначално задълженото лице, без
значение е изхода на спора за приложението на чл. 77 ГПК. Съобразно изхода на спора
ищецът би могъл да поиска изменение на решението по реда на чл.248 ГПК.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 49,15 лв.-
държавна такса и 180,00 лв.-адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
исковете следва да му се присъди сумата от 229,01 лв.- разноски в заповедното
3
производство.
С оглед на изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Г. В. Ж., ЕГН: **********, адрес:
гр. **** дължи на ищеца ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, съдебен
адрес: гр. *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, чл. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата от: 1917,89 лв. – главница
02.09.2019г.-02.05.2023 г. дължима по договор за потребителски кредит, сключен на
03.04.2018г. между „***и Г. В. Ж. , вземанията по който са прехвърлени със сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. на заявителя, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
25.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и 538,17 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода 02.09.2019 г. до 02.05.2023г за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК ****26.05.2023 г. по ч.гр.д.***/2023 г. по описа на ВРС, 12
състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница разликата над 1917,89 лв. до пълния претендиран
размер от 1919,34 лв. (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири
стотинки) и за периода от 02.05.2018г. до 01.09.2019г, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва за периода 02.05.2018г. до 01.09.2019г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Г. В. Ж., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на ищеца *** със седалище и адрес на управление: гр. *** съдебен адрес: гр.
Вар*** сумата от 343,62 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 229,01 лв.-
разноски в заповедното производство по гр. д. №65***83/2023 г., по описа на ВРС, 12
състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл.77 ГПК,*** със седалище и адрес на управление: гр.***,
съдебен адрес: гр. *** да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на РС – Варна
сумата от 100 лв.- възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4