№ 61005
гр. София, 24.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Частно
гражданско дело № 20241110116964 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от /фирма/ с искане за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу К. Г.
М..
Заявителят предявява придобити по силата на договор за цесия парични
вземания по договор за кредит, сключен от длъжника в качеството му на
кредитополучател със /фирма/, сред които неустойка за непредоставено обезпечение и
такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от кредитора.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посочените две вземания следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка за съответствие на сезиращото го искане със закона и с добрите нрави и при
установяване на противоречие да отхвърли заявлението.
Уговорената неустойка за непредоставено обезпечение санкционира
неизпълнение не на главното задължение на заемателя по договора – да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в
определен срок от получаване на заемната сума да предостави обезпечение за
кредитора, от което пряко не произтичат вреди. Тази неустойка се дължи независимо
от допусната забава в плащането на главното задължение, наред с главницата и
уговорената възнаградителна лихва на падежните дати на погасителните вноски. При
съобразяване на основанието за дължимост на неустойката съдът намира, че същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага без насрещна престация от негова страна и без да е
извършил допълнителни разходи по заема или да е претърпял подлежащи на
репариране вреди. Това позволява на кредитора да се обогати неоснователно за сметка
на длъжника и нарушава принципа на справедливост. Такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на заемодателя за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
1
увеличаване на размера на задълженията му. Несъмнено целта на регламентираната по
този начин неустойка не съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта й нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този
смисъл са и задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това, съгласно императивните разпоредби на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. С начисляването на неустойка на
предвиденото в процесния договор основание посочената законова забрана се
нарушава, тъй като тази неустойка реално се кумулира с дължимото обезщетение при
забава в плащането на главното задължение, което води до заплащане на обезщетение
за забава в размер, по-висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната
лихва. В нарушение на посочената норма са и уговорките за дължими разходи за
събиране на вземанията по кредита, с които е предвидена санкция за забавата на
длъжника, различна от обезщетението за забава, обвързано с периода на неизпълнение
на главното задължение.
С оглед изложеното и на основание чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли в частта относно тези
вземания.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу К. Г.
М. в частта по отношение на претендираните вземания за неустойка за непредоставено
обезпечение в размер от 114,57 лв. и такси в размер от 179,26 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2