Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 293 06.08.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Константин Тачев като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 132 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Я.В.П. с
настоящ адрес ***, уточнена с писмена молба вх. № 1349/ 18.03.2019г., подадена
чрез пълномощника му адв. Г.М. ***, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София са предявени обективно съединени искове, както
следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева, за претърпени от
Я.П. неимуществени вреди при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение
„задържане под стража” за периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г., вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия в Арест гр. Стара
Загора и иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 500 лева, за
претърпени от Я.П. неимуществени вреди за периода 28.05.2014г. – 20.09.2016г.
при изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия в Затвора – Стара
Загора. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава
исковата претенция, според ищеца се изразява в неосигуряване на задържаното респ.
на лишеното от свобода лице на изискуемата се минимална квадратура свободна
жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на
такива в помещенията, в които е бил настанен; на условия за поддържане на
личната хигиена и на хигиената в помещенията; на други битови условия /пряк
достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване, вентилация и
отопление/ и др., в нарушение на чл.3 във вр. с чл.43, ал.3 и ал.4 и чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 и чл.284 от ППЗИНЗС.
Ищецът
твърди, че през периода от 18.01.2014г. до 28.05.2014г., във връзка с
изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил
настанен в Ареста гр. Стара Загора, при лоши битови и санитарно-хигиенни
условия. Поддържа че помещенията, в които е пребивавал, не съответствали на
изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните
лица. В арестантските помещения нямало санитарен възел и течаща вода, като не
бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което Я.П. през
времето извън определения съгласно графика достъп до общото за всички задържани
лица санитарно помещение, е бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на
естествените си потребности или се налагало да
ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията,
в присъствието на останалите задържани лица. Поддържа и че в ареста не
са били осигурени и условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в
спалните и в общите помещения. Твърди,
че в килията нямало външен прозорец, поради което липсвал пряк и директен
достъп на естествената дневна светлина и на чист въздух; липсвала вентилация и
достатъчно отопление, като ищецът е бил лишен и от полагащия му се едночасов
престой на открито. В килиите не били извършвани никакви мероприятия по дезинсекция
и деритаризация срещу насекоми и др. вредители; предоставяната храна била
недостатъчна за нуждите на ищеца и здравословното му състояние; времето за
свижданията с близките му и възможностите за провеждане на телефонни разговори
били ограничени. При идентични лоши битови и санитарно-хигиенни условия Я.П.
твърди, че е бил поставен и през периода
28.05.2014г. – 20.09.2016г., при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора – помещенията не съответствали
на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от лишените от
свобода лица; нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и
постоянен достъп до такива в периода от 20.00 часа до 6.00 часа сутринта;
липсвало осигурени условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в
спалните и в общите помещения, което създавало постоянна опасност от
бактериални инфекции; липсвал пряк и директен достъп на естествената дневна
светлина и възможност за проветряване; нямало вентилация и климатизация и др. Поддържа,
че тези условия не съответствали на Минималните стандарти за третиране на
лишените от свобода и на регламентираното по чл.18.1 и 18.2 от Европейските
правила за затворите. Твърди че е бил нарушен и чл.244, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, тъй
като е бил поставен в общ коридор и за период от четири месеца и в една килия с
лице, изтърпяващо доживотна присъда по чл.116 от НК. Излага доводи, че
вследствие на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи и чл.3 от ЗИНЗС, в нарушение на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария, довело до причинени му неимуществени вреди.
Вредите, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали в претърпени
страдания, негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, потиснатост,
накърняване на човешкото достойнство,
увреждане на здравословното му състояние и др.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено
становище, оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа,
че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин
наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Я.П. неимуществени
вреди. С подробно изложени съображения обосновава, че условията в Ареста гр. Стара
Загора и в Затвора гр. Стара Загора, при които Я.П. е изтърпявал наложената му
мярка за неотклонение „задържане под стража” и съотв. наказанието „лишаване от
свобода”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията
не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката съотв. на
наказанието и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в
арестите и в местата за лишаване от свобода. Поддържа, че дори и да се приеме,
че е налице някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца от
санитарно-хигиенните и битовите условия в Ареста гр. Стара Загора и в Затвора
гр. Стара Загора, то при липсата на доказателства за конкретно увреждане на
здравословното му състояние вследствие на тези условия, твърдението му за
жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3 от
ЕКПЧ и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на
претендираните обезщетения, се явявало недоказано. По тези съображения и такива
за спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и неговия размер, е направено искане за отхвърляне на исковете,
като недоказани и неоснователни.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава заключение, че исковата претенция е недоказана по
основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена, като неоснователна. Поддържа,
че не са доказани релевирани като основание на предявените искове нарушения на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът Я.В.П. е пребивавал
в Ареста гр. Стара Загора в периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г. във връзка с
изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №
53/ 2014г. по описа на Второ Районно управление – Стара Загора. Съгласно представената
справка от РС „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора /л.31 и сл. по
делото/, при престоя на Я.П. ***, задържаното лице е било настанено в килия № 4
с площ от 11.20кв.м с още две лица /за периода от 18.01.2014г. – 26.02.2014г./;
килия № 1 с площ от 11.20кв.м с още две лица /за периода от 26.02.2014г. – 29.03.2014г./
и в килия № 7 с площ от 11.20кв.м с още две лица /за периода от 29.03.2014г. –
28.05.2014г./. Килиите били оборудвани с четири легла, масичка, шкаф, спално
бельо и спални принадлежности, химическа тоалетна, а килия № 7 е разполагала
със санитарен възел с течаща вода. Притокът на естествена светлина бил осигуряван
чрез прозорец към буферен коридор и отвор над вратите на килиите към арестния
коридор, като имало и изкуствено осветление чрез осветителни тела /две
енергоспестяващи крушки/. Проветряването било осигурявано и чрез аспираторна
система с въздухоотвод и вентилатор във всяка килия и в коридора, а отоплението
било локално /климатици и калорифери/, разположени в двата края на коридора и
централно /парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР/. Достъпът до общото за
всички задържани лица санитарно помещение /санитарен възел – 2 броя с мивки с
течаща вода – 4 броя и баня с 4 броя душове/, престоят на открито, реда,
продължителността и начина на свиждане и др., се осъществявали съобразно
установения график и Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. на Главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите. Помещението за престой
на открито – 33кв.м било специално обособено за целта, осигуряващо достъп на
свеж въздух и естествена светлина чрез 2 четирикрилни отваряеми прозорци.
Всички общи помещения в Арест Стара Загора се миели три пъти на ден с вода и
дезинфекционни препарати, като хигиенните материали се осигурявали от
администрацията, а организацията по почистването се осъществявала и
контролирала от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист в ареста.
Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата в
килиите, като за целта по график се осигурявали часове за хигиенизиране. На
задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко два пъти
седмично, а през летния период по възможност ежедневно по график, изготвен от
Командира на отделение. По време на пребиваването на Я.П. *** задържаното лице
е провело пет свиждания и десет пъти е било извеждано за провеждане на телефонни
разговори.
Съгласно справка изх. №
769/ 16.04.2019г. на Началника на Затвора - Стара Загора, ищецът Я.П. *** на 28.05.2014г.,
за изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода” по присъди по НОХД № 839/2014г.
по описа на РС – Стара Загора, НОХД № 979/ 2014г. по описа на РС – Стара
Загора, НОХД № 955/ 2014г. по описа на РС – Стара Загора и по НОХД № 421/
2015г. на СпНС, в размер на 3 години, за престъпления по чл. 196, ал.1 от НК и
чл.321 и чл.211 от НК. Първоначално лишеният от свобода П. е разпределен във втора
група на Корпуса на затвора /за осъдени, неработещи, учащи се/. От 28.01.2015г.
е преразпределен в шеста група /група за работещи в обслужващата дейност в
корпуса на затвора/. Поради несправяне с трудовите му задължения и поставяните
му задачи, участието му в трудовата дейност е прекратено и отново е
преразпределен във втора група, където пребивава до освобождаването му на
20.09.2016г. За периода от 04.06.2014г. – 02.03.2016г. е бил настанен в помещения
в коридори 2В, 1А и 2Б в корпуса на затвора. Няма съхранена архивна информация
кои точно помещения лишеният от свобода П. е обитавал, но за този период всички
спални помещения в посочените коридори са били оборудвани с легло и шкафче за
лични вещи за всеки от лишените от свобода, както и с маса със столове.
Осветлението в килиите било с две обикновени крушки, а отоплението се
осъществявало посредством локално парно. В спалните помещения нямало санитарен
възел и течаща вода, като лишените от свобода разполагали с общи за коридора
санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които бил
свободен за времето от 6.00ч. до 20.00ч., съобразно Правилника за вътрешния ред
и утвърдения от Началника на Затвора – Стара Загора график за разпределение на
времето, а в останалата част от денонощието бил осигуряван при необходимост. Всички
спални помещения били с отваряеми прозорци и възможност за проветряване и
естествена вентилация, както и осигурен достъп до естествена дневна светлина.
След осъществения
основен ремонт в Корпуса на затвора по Норвежкия финансов механизъм и в рамките
на периода 02.03.2016г. – 20.09.2016г., лишеният от свобода П. е пребивавал в
изцяло отремонтирани спални помещения – спално помещение № 6 в коридор 2А и
спално помещение № 6 в коридор 2В, всяко от които разполагащо със самостоятелен
санитарен възел с тоалетна и течаща вода; прозорци с възможност за отваряне по
всяко време на денонощието с цел осигуряване на естествена светлина и проветряване;
отопление, реализирано чрез локално парно, като спалните помещения са били
оборудвани със стандартни легла,
шкафчета, закачалки, маса и столове. Всеки от коридорите е разполагал с
помещение, оборудвано с умивалници; помещение за къпане, оборудвано с душове и
помещение за сушене и пране, достъпът до които е бил свободен за времето от
06.00ч до 20.00ч всеки ден.
По
делото са представени и приети като доказателства Справка от РС „Изпълнение на
наказанията” – гр. Стара Загора; Справка от Началника на Затвора – Стара
Загора; Медицинска справка на Я.В.П., издадена от Директора на МЦ към Затвора –
Стара Загора; Заверено копие на утвърден от Началник сектор „Арести” ОС „ИН“ гр.
Стара Загора график за разпределението на времето на задържаните лица в Ареста гр.
Стара Загора; Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. на Главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите; Справка за получаване
на химически тоалетни в Областно звено „Следствени арести” Стара Загора за
нуждите на Арест Стара Загора; Протоколи и фактури за извършени дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни в Арест Стара Загора и в Затвора – Стара Загора
за процесния период; фактури и счетоводни извлечения за закупени и доставени
хигиенни, перилни, миещи препарати и материали в Арест Стара Загора и в Затвора
Стара Загора за процесния период и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата О.А.Г. и Т.С.И.. Свидетелят Г. заявява, че с ищеца Я.П. са
били в една килия в Затвора – Стара Загора по времето, когато П. бил
разпределен в шеста група. В спалното помещение били 6, 7 до 10 човека.
Свидетелят не може да опише килията. В спалното помещение нямало санитарно
помещение и през нощта ако на някой му се наложило да ползва тоалетна се ползвало
кофа за облекчаване на физиологичните нужди. През деня ползването на
санитарните помещения било свободно. В килиите имало дневна светлина и е можело
да се отварят прозорците. С Я. работили заедно в столовата. Свидетелят заявява,
че първоначално бил с доживотна присъда, но после му я заменили с „лишаване от
свобода” 30 години. Спомня си за конфликт между Я. и друг затворник, но не е
чувал да иска да бъде преместен в друга килия. Свидетелят Т.И. заявява, че с ищеца Я.П. са
изтърпявали наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора в една и
съща група за около два – три месеца. Всички килии, макар и различни по
квадратура, са били с едни и същи санитарно-хигиенни и битови условия. Спалните
помещения били претъпкани – в килия от 15 – 18 кв.м били настанявани 8-9
човека. Прозорците били малко и на високо – имало дневна светлина, но не
влизала слънчева светлина. Лятото било горещо, а зимата – студено. В този
период в спалните помещения нямало санитарен възел с течаща вода. През деня
ползването на общите за всички лишени от свобода санитарни помещения било
свободно, а през нощта за физиологични нужди ползвали кофа, тъй като след
20.00ч помещенията се заключвали и нямало възможност да излизат до тоалетните. За
почистването на килиите всяка седмица имало дежурен измежду лишените от свобода.
Два пъти седмично можело да ползват
банята и да перат личните си дрехи.
На основание чл.176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК са дадени обяснения от ищеца Я.П. за здравословното
му състояние – психологическо и физическо, за периодите на изпълнението на
мярката за неотклонение „задържане под стража” в Арест Стара Загора и изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора. Съгласно дадените
обяснения, в Арест Стара Загора килиите били тесни; не се поддържали чисти; не
влизала слънчева светлина, а осветлението било слабо. Излизали от килиите за по
5-10 минути сутрин и вечер, свижданията били също за около 5-10 минути, а
телефонните разговори – веднъж седмично. Престоят на открито се провеждал в
стая. В Затвора – Стара Загора условията също били лоши. Ищецът бил настанен в
килия с осъдени с доживотна присъда. В килията били 10 човека и първоначално в
спалното помещение нямало санитарен възел с течаща вода. По време на престоя си
в Затвора Стара Загора Я.П. се разболял от пневмония, но не бил хоспитализиран,
а му давали само антибиотици и поради неназначаване на нужното му лечение и от
недоизлекуването на това заболяване му останали трайни последици.
По допустимостта на исковата
претенция:
Предявените от Я.П. искове
следва да бъде квалифицирани като такива по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Исковете за присъждане на
обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при
изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” и изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода”, причинени от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в Ареста гр. Стара Загора и Затвора гр. Стара Загора,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, с териториални служби Затворите и Областните служби
"Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1
и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето
защо съдът приема, че предявените срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане
вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение
„задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора и наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Стара Загора, са допустими и подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или
на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК.
В чл.3
от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат
поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. На това право на
лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”
и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ
основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от
24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.
срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.срещу България, Решение
от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно
или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС /в действалата в периода 2014г. – 2016г. редакция на нормата, сега ал.4/,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не
може да бъде по-малка от 4 кв.м, като е било предвидено разпоредбата на чл.43,
ал.3 и регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ, да влезе в
сила от 1 януари 2019г. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в
сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. В чл.240, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено че разпоредбите относно осъдените
на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите
с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Очевидно е, че с оглед
предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби,
нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, за санитарен възел
и течаща вода в спалните помещения на затворите и арестите и за осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията,
не са били част от действащото законодателство за периода на исковата
претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от
свобода респ. в арестите такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода
/задържаните лица и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са
и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните
битови и санитарно-хигиенни условия, при които Я.П. е бил поставен за времето на
пребиваването му в Арест Стара Загора при изпълнението на мярката за
неотклонение „задържане под стража” и в Затвора – Стара Загора при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, релевират нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и съотв. нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
По
отношение на предявения от Я.В.П. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени
от Я.П. неимуществени вреди при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение
„задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора за периода 18.01.2014г. –
28.05.2014г.:
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на
подадената от Я.П. искова молба, релевираното като основание на исковата
претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложена му
мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора от гл.т
неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура
свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и
липсата на такива в спалните помещения, в които е бил настанен; на условия за
поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията; на други битови
условия /пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване,
вентилация и отопление/; на престой на открито; неизвършване на никакви
мероприятия по дезинсекция и деритаризация срещу насекоми и др. вредители;
непредоставяне на достатъчна за нуждите на ищеца и здравословното му състояние
по количество и качество храна; ограничаване на времето за свижданията с
близките му и възможностите за провеждане на телефонни разговори и др.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът Я.В.П. е пребивавал в Ареста гр. Стара
Загора в периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г. във връзка с изпълнението на
наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, като задържаното лице
е било настанено в килия № 4 с площ от 11.20кв.м с още две лица /за периода от
18.01.2014г. – 26.02.2014г./; в килия № 1 с площ от 11.20кв.м с още две лица /за
периода от 26.02.2014г. до 29.03.2014г./ и в килия № 7 с площ от 11.20кв.м с
още две лица /за периода от 29.03.2014г. – 28.05.2014г./ т.е площта на
помещенията е била в рамките на установения стандарт с пилотното решение на
ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“. Достъпът до общото за всички
задържани лица санитарно помещение с тоалетни и мивки, е бил три пъти дневно –
сутрин, обед и вечер - през времето, определено за личен тоалет, съгласно
утвърден от Началник сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” – гр.
Стара Загора график за разпределение на времето в Арест Стара Загора. Нито е
оспорена представената по делото Справка от РС „Изпълнение на наказанията” –
гр. Стара Загора, нито от ищеца са ангажирани доказателства, опровергаващи
нейното съдържание, с оглед на които съдът приема за доказано, че килиите са били
оборудвани с химическа тоалетна, а килия № 7 /в която е пребивавал ищецът
половината от времето на изпълнение на мярката/, е разполагала със самостоятелен санитарен възел с течаща вода, както
и че на задържаните лица се е осигурявала възможност за къпане и пране
най-малко два пъти седмично, а през летния период по възможност ежедневно по
график, изготвен от Командира на отделение. Съответно недоказано се явява твърдението на
ищеца, че извън времето, определено за личен тоалет, задържаното лице е било
принудено да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или
да ползва кофа за това. Килиите, независимо че е нямало външен прозорец, не са
били лишени от приток на естествена светлина, нито от възможност за естествено
проветряване, осигурявани чрез прозорец към буферен коридор и отвор над вратите
на килиите. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че не
се доказаха и твърденията на ищеца за неосигуряване в Арест Стара Загора на
условия за поддържане на хигиената в помещенията и за липсата на други битови
условия. Регулярно са предоставяни на Арест Стара Загора хигиенни и
дезинфекционни препарати и материали за почистване на спалните и санитарните
помещения и са били извършвани дейности по ДДД обработка, като съгласно
удостовереното в посочената по-горе справка, всички общи помещения в Арест
Стара Загора се миели три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, а
организацията по почистването се осъществявала и контролирала от дежурните
длъжностни лица и медицинския специалист в ареста. Задържаните лица сами
поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата в килиите, като за целта
по график се осигурявали часове за хигиенизиране. Осигурено е било и отопление
– локално /климатици и калорифери/, разположени в двата края на коридора и
централно /парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР с радиатори в килиите/,
както и аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор във всяка килия и в
коридора. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, през
периода на изпълнение на наложената на Я.П. мярка за неотклонение „задържане
под стража”, ищецът да е бил лишен от правото съотв. да са били ограничавани
възможностите му за провеждане на свиждания и на телефонни разговори - по време
на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора задържаното лице е провело пет
свиждания и десет пъти е било извеждано за провеждане на телефонни разговори. Липсват
доказателства, че полагаемата се храна на задържаните лица в Арест Стара Загора
не е била съответна на утвърдените от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и
Министъра на финансите норми за дневен оклад от гл. т на вид, състав,
енергийна стойност и калоричност на хранителните продукти, включени в дневните
менюта, съответно че осигуряваната и предоставяна на задържаните лица храна не
е била съобразена с утвърдената от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода – възрастен. В производството по делото ищецът не ангажира каквито и да
е било доказателства в подкрепа на твърденията си, че даваната на задържаните
лица храна не е отговаряла на определените изисквания и нормативи за количество
и качество на хранителните продукти.
Разпоредбата на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на
открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл.240 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица
при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. От
доказателствата по делото се установява, че престоят на открито, провеждан
спрямо задържаните в Ареста гр. Стара Загора, се е осъществявал в помещение в
ареста – стая от 33кв.м, специално обособена за целта, при осигурен достъп на
свеж въздух и естествена светлина чрез 2 четирикрилни отваряеми прозореца. Въпреки
че това помещение не изпълнява в пълна степен изискването за осигуряване на
задържаните лица ежедневно на престой на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1
от ЗИНЗС, не може да се приеме, че Я.П. изцяло е бил лишен от това право.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че условията, при които Я.П. е изтърпявал
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара
Загора за периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г., не могат да бъдат определени
като такива, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Не се
доказа твърдяната от ищеца липса на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти от гл.т на минимална обитаема площ съгласно установения стандарт с
пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България”; на възможности
за естествено проветряване на помещението и достъп на естествена дневна
светлина; на достъп до санитарен възел и течаща вода; на условия за поддържане
на личната хигиена и на хигиената в помещенията; на съответна на одобрените
норми за вид, състав, енергийна стойност и калоричност храна и т.н. Не са
установени и доказани обстоятелства, които да водят до създадено за Я.П.
неудобство със степен и интензитет, което може да бъде квалифицирано като
„причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража” и статута на задържаното лице при
пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора, неминуемо водят до ограничения, като
в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за
изолация и произтичащите от тях ограничения, не са рефлектирали неблагоприятно
върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени страдания от
ищеца, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че в случая условията в Ареста гр. Стара Загора, при които Я.П. е
изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са
били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са
надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло
съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Съответно негативните
преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Я.П. не могат да бъдат
определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваната
мярка за неотклонение „задържане под стража” и до унижаване на човешкото му
достойнство, при допуснато от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената от Я.П. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция в тази й част се
явява недоказана по основание.
По
отношение на предявения от Я.П. иск за присъждане на обезщетение в размер на
2 500 лева за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Стара Загора за периода
28.05.2014г. – 20.09.2016г.:
С предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от Я.П. искова молба, релевираното като основание
на исковата претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се
изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора от
гл.т неосигуряване на лишеното от свобода лице на изискуемата се минимална
квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода в периода от 20.00 часа до 6.00 часа сутринта и липсата на такива в
спалните помещения, в които е бил настанен; на условия за поддържане на личната
хигиена и на хигиената в помещенията; на други битови условия /пряк достъп на
дневна светлина, възможност за естествено проветряване, вентилация и отопление/;
на адекватно медицинско обслужване и поради поставянето му в нарушение на чл.248,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС в общ коридор и за период от четири месеца и в една килия с
лице, изтърпяващо доживотна присъда по чл.116 от НК.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода
28.05.2014г. – 20.09.2016г., ищецът Я.П. *** във връзка с изпълнението на
наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Не е спорно, че първоначално
лишеният от свобода П. е разпределен във втора група на Корпуса на затвора; от
28.01.2015г. е преразпределен в шеста група /група за работещи в обслужващата
дейност в корпуса на затвора/, като поради несправяне с трудовите му задължения
и поставяните му задачи участието му в трудовата дейност е прекратено и отново
е преразпределен във втора група, където пребивава до освобождаването му на
20.09.2016г. За периода от 04.06.2014г. до 02.03.2016г. е бил настанен в
помещения в коридори 2В, 1А и 2Б в корпуса на затвора, като за това кои точно
помещения лишеният от свобода е пребивавал, с каква квадратура са били
помещенията и колко други лишени от свобода лица са били настанени в една килия
с ищеца Я.П., ответникът не представи информация, с твърдения за липса на
съхранена архивна такава. При прилагането на чл.284, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС и
въз основа на свидетелските показания, че спалните помещения са били с площ от 15
– 18 кв.м и в тях са настанявани между 6 и 10 лишени от свобода, съдът приема,
че в периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г.,
П. е бил настанен в килии с площ от около 15/ 18кв.м, оборудвани със
стандартни легла, шкафове за лични вещи, маса и столове, като общата бройка на
лишените от свобода, настанени в едно помещение с Я.П. през този период е
варирала между 6 и 10 лица. Очевидно е, че свободната жилищната площ в
затворническото помещение за всяко от лишените от свобода лица /определена на
база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели и броя на
настаняваните в нея лица/, е била не повече от 2 кв.м за този период. Не се
оспорва от ответника по иска обстоятелството, че в спалните помещения, в които
е бил настаняван в периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г. Я.П., не е имало санитарен възел и мивка с
течаща вода. През деня е бил осигурен свободен достъп до санитарен възел в
общите за всички лишени от свобода в групата санитарни помещения, извън
килиите, като за времето от 20.00ч. до 6.00 часа сутринта лишеният от свобода е
бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности
или се налагало да ползва кофа за облекчаване
на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите настанени в
помещението лица /в какъвто смисъл са и свидетелските показания че през
нощта, ако на някой му се наложи да ползва тоалетна, се ползвало кофа за
облекчаване на физиологичните нужди/. Твърдението на ответника, че ползването
на тоалетна за времето от 20.00ч. до
6.00 часа, можело да се извършва при повикване на постовия надзирател, не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме за установено и че
ползването на банята от лишените от свобода лица за хигиенни нужди, е било
разрешено и се е извършвало два пъти седмично в този период.
С оглед
на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата
молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът Я.П.
при пребиваването му в Затвора – Стара Загора в периода 28.05.2014г. –
02.03.2016г от гл.т. на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, на достатъчно свободна жилищна площ в помещението и на условия за
поддържане на личната хигиена.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че някои от условията, при които Я.П. е
изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара
Загора за периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г., са такива, нарушаващи забраната
по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти от гл.т на
минимална обитаема площ; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода и произтичащата от това необходимост за ищеца за времето от 20.00ч.
до 06.00ч. да удовлетворява естествените си физиологични нужди в кофа в същото
помещение, където спи, в присъствието на останалите обитатели на килията,
поради ограничаване достъпа му до санитарно помещение и неосигуряването на
нормални условия за поддържане на лична хигиена, са обстоятелства, които в
своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя на П. *** при тези
условия, неминуемо водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на
личността. По степен и интензитет създаденото на Я.П. неудобство е такова,
което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо
достойнството”. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”,
статута на лишеното от свобода лице и свързаните с това законови изисквания за
сигурност и охрана, без съмнение водят до ограничения, но в случая прилагането
на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС мерки за изолация и
произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на
основни субективни права на П. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право
на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност
достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С
оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, посочените
по-горе аспекти на условията, в които е бил поставен Я.П. *** в периода
28.05.2014г. – 02.03.2016г., предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат
квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по см. на чл.3, ал.1 и във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни и не се установява
конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на П.,
което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил
поставен при изпълнението на наказанието в Затвора – Стара Загора. Изводът за претърпени от ищеца неимуществени
вреди се основава както на установената по делото фактическа обстановка, така и
на правилата на житейската и формална логика – условията в Затвора гр. Стара
Загора за посочения период се отклоняват не само от подходящата, но и от
нормалната жизнена среда и подобни условия неминуемо биха причинили значителни
неудобства, негативни емоционални преживявания и физически страдания на всеки
човек. Очевидно е, че въздържането от удовлетворяване на естествените
физиологични нужди за времето от 20.00ч. до 6.00 часа или използването на кофа
за това в спалното помещение, при това в присъствието и на други лица;
пребиваването в помещение от 15-18кв.м, голяма част от която площ е заета от инвентар
/легла, маса, столове и др./, заедно с други лица /между шест и десет/; липсата
на постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода; ограниченията при
ползването на санитарните помещения за хигиенни нужди и в този смисъл липсата
на условия за поддържане на лична хигиена, не може да не доведе до потискане,
унижаване и неблагоприятно засягане на личността. В контекста на
компенсаторните средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на
изискванията на чл. 3 от ЕКПЧОС, дава основание да се направи предположение, че
са причинили неимуществени вреди на лишения от свобода. А и съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема, че не се доказаха твърденията на ищеца Я.П.
за неосигуряване в Затвора гр. Стара Загора на условия за поддържане на
хигиената в помещенията и за липсата на други битови условия – пряк достъп на
дневна светлина, възможност за естествено проветряване, вентилация и отопление;
на адекватно медицинско обслужване, както и за допуснато нарушение на чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
поради поставянето му в общ коридор и за период от четири месеца и в една килия
с лице, изтърпяващо доживотна присъда по чл.116 от НК. От доказателствата по
делото се установява, че регулярно са предоставяни на Затвора – Стара Загора
хигиенни и дезинфекционни препарати и материали за почистване на спалните и
санитарните помещения. Почистването на спалните помещение се е извършвало
ежедневно и е било задължение на самите лишени от свобода, под ръководството на
отговорника на съответното помещение. Общите помещения /коридори, санитарни
помещения и др./ също са се почиствали ежедневно, като за почистването им всяко
спално помещение е давало дежурство в рамките на една седмица на ротационен
принцип. Периодично са извършвани и дейности по ДДД обработка. Осигурено е било
локално отопление, като всички спални помещения са имали отваряеми прозорци и
съотв. осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на помещенията. Както от представената по делото писмена справка
от Началника на Затвора – Стара Загора, така и от свидетелските показания, се
опровергава твърдението на ищеца за допуснато от администрацията на затвора
нарушение на чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – настаняваните в един коридор с Я.П.
доживотно осъдени са били такива със заменен първоначален режим и изведени в
общи помещения след решения на действащата Комисия по изпълнение на наказанията
в Затвора – Стара Загора по чл.73 от ЗИНЗС. По делото не се събраха и доказателства
нито за неоказано медицинско обслужване на лишения от свобода, нито за
необходимост от медицинска помощ, която да не му е била предоставена. Въпрос на
професионална преценка на съответния медицински специалист е по какъв начин и с
какви средства да се извърши лечението на едно заболяване, вкл. дали се налага
хоспитализация или е достатъчно предписването на антибиотично лечение, като абсолютно необосновани и
недоказани са твърденията на ищеца, че поради неназначаване на нужното му
лечение и от недоизлекуването на заболяване /пневмония/ в Затвора – Стара
Загора, са му останали трайни последици.
Макар съдът да приема за недоказани посочените твърдения на ищеца /че специализираните органи по изпълнение на наказанията не са създали условия за поддържане на хигиената в спалните помещения и в общите санитарни помещения в Затвора гр. Стара Загора; че не са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и на възможност за естествено проветряване, достатъчно отопление и вентилация в килиите; за липса на адекватно медицинско обслужване и за допуснато нарушение на чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/, визираните по-горе аспекти на условията, при които Я.П. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора и кумулативният
ефект от липсата на
условия на живот за периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г., съобразени с
хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство,
независимо от това дали тази липса произтича от приложимата регулаторна рамка
или от начина на нейното прилагане на практика, несъмнено са причинили на Я. П.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното
му наказание. При прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наложеното му наказание „лишаване от свобода”,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в степента и
характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на
неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Както
нееднократно е посочвал съдът и в други свои решения, за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че са
съществували обективни трудности от финансово естество за привеждане на
затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските
стандарти за условията в местата за лишаване от свобода. Държавата в лицето на
ГД „Изпълнение на наказанията” е длъжна да гарантира, че едно лице е задържано
при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство и че начинът и
методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода не подлага човека на
стрес или трудности с интензитет, надвишаващ неизбежната степен на страдание,
присъща на изтърпяването на наказанието. Липсата на ресурси или други
структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по
делото "Н. и други срещу България"/. В този смисъл за отговорността
на държавата е без значение, че от страна на ГД „Изпълнение на наказанията”,
поетапно за периода 2013г. – 2015г., са предприети действия по започване на
процедура за проектиране и извършване на реконструкция на корпуса на Затвора –
Стара Загора и провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка за
изпълнение на СМР във връзка с преустройство на санитарно-битовите помещения в
затвора.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС по предявения иск за присъждане на обезщетение за
претърпени от Я.П. неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Стара Загора за периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г.,
поради което в тази си част искът се явява
доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 2 500 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Ето защо спазването на принципа на справедливостта, като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от
съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото "Н. и други срещу България", съгласно което при
определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното
решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде
подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга
времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за
оценка на претърпените вреди. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода през което ищецът е бил поставен
в условия унижаващи човешкото достойнство –28.05.2014г. – 02.03.2016г.; предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без
конкретно увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът
приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 650лв.
Абсолютно недоказан е
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от Я.П.
неимуществени вреди в Затвора – гр. Стара Загора, в частта му, касаеща периода на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ 03.03.2016г. – 20.09.2016г. След осъществения основен ремонт в
Корпуса на затвора по Норвежкия финансов механизъм и в рамките на периода 03.03.2016г.
– 20.09.2016г., лишеният от свобода е пребивавал в изцяло отремонтирани спални
помещения – спално помещение № 6 в коридор 2А и спално помещение № 6 в коридор
2В, всяко от които разполагащо със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и
течаща вода, като спалните помещения са съответствали на изискванията на чл.43,
ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНС. Всеки от коридорите е разполагал с
помещение, оборудвано с умивалници; помещение за къпане, оборудвано с душове и
помещение за сушене и пране, достъпът до които е бил абсолютно свободен за
времето от 06.00ч до 20.00ч всеки ден. Ето защо исковата претенция в частта й
относно присъждането на обезщетение за периода 03.03.2016г. – 20.09.2016г.,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Я.П. иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– гр. Стара Загора за периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г., по безспорен начин е
установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради
което исковата претенция в тази й част
се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 650лв. В останалата
си част /за периода 03.03.2016г. – 20.09.2016г./ и до размера на претендираното
от ищеца обезщетение от 2 500лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Като недоказан и като такъв и неоснователен следва да бъде
отхвърлен и искът за присъждане на
обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди в Ареста –
гр. Стара Загора за периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г. при изпълнение на
наложена на Я.П. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При прилагането на правилото на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС и с
оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски, като Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” бъде осъдена да заплати на Я.П. сумата от 200 лева, представляваща
внесена държавна такса в размер на 10 лева и 190 лева - съразмерно с уважената част от исковата
претенция от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
съгласно Договор за правна защита от 19.02.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, да заплати на Я.В.П. с настоящ адрес ***, ЕГН **********, сумата
от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от Я.П. неимуществени вреди, вследствие на допуснато от специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при
изпълнение на наложеното на Я.П. наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Стара Загора за периода 28.05.2014г. – 02.03.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.В.П. с настоящ адрес ***,
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на наложеното на Я.П.
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Стара Загора, в останалата му част - за периода 03.03.2016г.
– 20.09.2016г. и до размера на претендираното обезщетение от 2 500лв., като
недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.В.П. с настоящ адрес ***,
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, иск за
присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение
наложената на Я.П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест гр.
Стара Загора за периода 18.01.2014г. – 28.05.2014г., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”,
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, да
заплати на Я.В.П. с настоящ адрес ***, ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/
лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.