№ 1580
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100901108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните са в трайни търговски отношения от
началото на 2023 г., като за периода 19 - 31.01.2023 г. на ответното „М.-**“ЕООД е
доставена стока – 85250 кг моркови на цена от 0.55лв. за килограм или обща стойност
от 56 265 лв. с ДДС, която дружеството е получило от склада на „Д.а.“ЕООД, находящ
се в с. Кадиево, Община Родопи, ул. „24-та“№3, за което е издадена фактура №
**********/02.02.2023 г. Уточнява се, че ищцовото „М.Г.“ЕООД е придобило
морковите от „Д.а.“ЕООД, чиято складова база ползва, за което е издадена фактура №
**********/30.01.2023 г. за 170500 кг моркови, след което ги е препродало на
ответника. Сочи, че по уговорка с управителя на ответното дружество, моркови се
товарят от склада всеки ден, като въз основа на стоковите разписки се издава една
фактура за месеца – на първо число на следващия месец, стойността по която
ответникът има задължение да заплати до 7 дни от издаването на фактурата. Въпреки
направените опити за комуникация с ответника за уреждане на спора между тях, както
и изпратената покана за плащане, такова не последвало.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 56 265 лв.
с ДДС – главница за незаплатена продажна цена на моркови по фактура №
**********/02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
7061.84 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
09.02.2023 г. /датата на падежа по фактурата/ до 04.02.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и
размер. В тази връзка оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, че между
страните е сключен договор за доставка с посочения предмет, като такова
правоотношение съществува като учредено с „Д.а.“ЕООД, в полза на което дружество
1
е било извършено плащането за доставените моркови. Твърди, че едноличен
собственик на капитала и управител на „Д.а.“ЕООД е лицето И.К., който е съпруг на
управителя на ответното „М.-**“ЕООД, която е С.К.. Оспорва издадената фактура №
**********/02.02.2023 г. да отразява реална доставка, както и ответникът да е
подписал същата, поради което оспорва плащане по нея да се дължи.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това
срок, в която ищецът поддържа първоначално изложените от него фактически
твърдения и доводи, като оспорва тези на ответника. Заявява, че не оспорва факта, че
управителите на ищцовото „М.Г.“ЕООД и „Д.а.“ЕООД са съпрузи. Ищецът уточнява,
че стоковите разписки към фактура № **********/02.02.2023 г. са разбити по
килограми на доставките, както и съответното качество на доставените моркови /1-во и
2-ро качество/.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в
установения за това срок, в който ответникът поддържа първоначално изложените от
него доводи по оспорване на исковата претенция. Излага, че представените по делото
разписки касаят друго търговско дружество - „Д.а.“ЕООД и друго търговско
правоотношение.
Предявени са от „М.Г.“ЕООД против „М.-**“ЕООД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена фактура № **********/30.01.2023 г. с получател
ищцовото „М.Г.“ЕООД и доставчик „Д.а.“ЕООД, в която като основание е посочено -
доставката на сертифицирани моркови – 170 500 кг на стойност от 106 392 лв. с ДДС.
По делото е представена фактура № **********/02.02.2023 г. с получател по
нея – ответното „М.**“ЕООД и доставчик – ищцовото „М.Г.“ЕООД, в която като
основание за издаването й е посочено доставката на моркови – 85 250 кг на стойност
от 56 265 лв., с включен ДДС.
Представени са стокови разписки за получените стоки – моркови, с посочен
изпълнител на доставката – „Д.а.“ЕООД, както следва – издадена на 19.01.2023 г. за 10
800 кг моркови; издадена на 19.01.2023 г. за 8 400 кг моркови; издадена на 20.01.2023 г.
за 9 600 кг моркови; издадена на 21.01.2021 г. за 9 600 кг моркови; издадена на
22.01.2023 г. за 9 600 кг моркови; издадена на 23.01.2023 г. за 9 600 кг моркови;
издадена на 24.01.2023 г. за 4 200 кг моркови; издадена на 24.01.2023 г. за 3 600 кг
моркови и 400 кг едър морков; издадена на 25.01.2023 г. за 4 800 кг моркови и 6000 кг
едър морков; издадена на 26.01.2023 г. за 6000 кг моркови и 4000 кг едър морков;
издадена на 27.01.2023 г. за 4 800 кг моркови и 6 000 кг едър морков; издадена на
31.01.2023 г. за 4 800 кг моркови. Всички стокови разписки са двустранно подписани
от името на доставчика и получателя на стоката в посоченото количество.
По делото е представен Договор за наем от 12.01.2023 г., сключен между
„Д.а.“ЕООД, чрез управителя И.К. – в качеството на наемодател и ищцовото
„М.Г.“ЕООД, чрез управителя С.К. – в качеството на наемател, с предмет на договора
– предоставяне за временно и възмездно ползване на следния недвижим имот, а
именно „СКЛАДОВА БАЗА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ“ с площ от 355
кв.м., представляваща СГРАДА с идентификатор 35095.501.439.1, построена в
поземлен имот с идентификатор 35095.501.439, находящ се в с. Кадиево, Община
Родопи, Област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-288 от 01.12.2020 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, както и движими вещи, надлежно
индивидуализирани в т. 2 – 10 в чл. 1 от договора. В клаузата в чл. 2 е предвидено
имотът и движимите вещи да се ползват съвместно от наемателя и наемодателя,
2
съобразно предварително съгласуван график и което се отчита при определяне на
наемната цена, като в чл. 3 е договорена такава в размер на 32 880 лв. с ДДС, дължима
за една година от действието на договора. В клаузата в чл. 10 е предвиден срок на
договора от една година, както и преминаването му в безсрочен при продължило
ползване от страна на наемателя със знанието и без противопоставянето на
наемодателя.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по
която не е оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в
съответствие с останалите доказателства по делото. От заключението по експертизата
се установява отразеното при ищеца осчетоводяване на фактура №
**********/02.02.2023 г. Установява се извършеното на 30.01.2023 г. отразяване по
дебита на сметка 304 „Стоки“ – „моркови“ на доставката на 170 500 лв. моркови на
стойност от 88 660 лв. без ДДС по фактура № **********/30.01.2023 г. с получател
ищцовото „М.Г.“ЕООД и доставчик „Д.а.“ЕООД. Отразено е, че към 02.02.2023 г.
наличността на морковите по дебита на сметка 304 „Стоки“ – „моркови“ е 87 538.988
кг на стойност от 45 729.01 лв., като в тази връзка е направен извод от вещото лице, че
към 02.02.2023 г. ищцовото „М.Г.“ЕООД е разполагало с продадените 85 250 кг
моркови с фактура № **********/02.02.2023 г., въз основа на която в счетоводството
при ищеца е отразена продажбата на стойност от 56 265 лв. с ДДС. В заключението се
сочи, че от предоставената от счетоводството на „М.Г.“ЕООД аналитична
хронологична ведомост за периода 02.02.2023 г. – 31.08.2024 г. се установява отразено
непогасено вземане от „М.**“ЕООД по фактура № **********/02.02.2023 г.
Според експертизата, отразените счетоводни операции в счетоводството на
„М.Г.“ЕООД и посочени по-горе, са съобразно приложимите счетоводни стандарти,
като е отчетено вземане в размер на 56 165 лв. Посочено е в заключението, че фактура
№ **********/02.02.2023 г. съдържа минималната информация, предвидена в чл. 6, ал.
1 от Закона за счетоводството за първичния счетоводен документ, адресиран до
външен получател и чл. 114, ал. 1 ЗДДС, като подписът на съставител и получател не
са задължителни реквизити.
В заключението си вещото лице сочи, че стоковите разписки към фактура №
**********/02.02.2023 г. не съдържат индивидуализиращите данни на получателя по
фактурата, които са задължителни реквизити по чл. 6, ал. 1 ЗСч. В тази връзка е
направен извод от вещото лице, че стоковите разписки не са първични счетоводни
документи, които удостоверяват предаването на стоките от „М.Г.“ЕООД на
„М.**“ЕООД въз основа на фактура № **********/02.02.2023 г. В устното си
изложените вещото лице е допълнило, че в този смисъл е налице доказателство, че
стоката е осчетоводена при издаване на фактурата от „М.Г.“ЕООД, но няма документ,
който доказва прехвърляне на собствеността върху стоката, което е специално
изискване в този смисъл за обоснованост на счетоводната операция.
Според експертизата, размерът на мораторната лихва, начислена върху
главницата от 56 265 лв. за периода 09.02.2023 г. – 04.02.2024 г. възлиза на 7061.84 лв.
В заключението е посочено, че от „М.**“ЕООД не са предоставени изисканите
счетоводни документи, необходими за експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството са предявени в обективно
съединение осъдителни искове за незаплатена цена по договор за доставка на стоки –
моркови с определен вид и качество, както и законната лихва за забава върху
главницата за цената, начислена за периода от настъпването на падежа до датата на
подаване на исковата молба. За основателността на иска по главницата, необходимо е
3
да бъде доказано наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
страните за доставка с такъв предмет, реалното извършване на доставката, както и
дължимата срещу това цена от купувача, получил стоката.
По делото е безспорно, че страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал.
2 от ТЗ, с оглед извършваната от тях дейност по занятие за покупка, респ. продажба на
стоки, както и предвид правноорганизационната им форма на търговски дружества.
При това положение, отношенията между тях се уреждат, както съобразно
общите правила за облигационните правоотношения по ЗЗД, така и съобразно
специалните такива, съдържащи се в търговския закон и приложими спрямо
търговските сделки, каквато представлява процесната такава по смисъла на чл. 286 ТЗ.
Основателността на иска си ищецът обосновава с наличието на сключен между
страните договор за доставка на стоки /моркови/, видът, количеството и стойността на
които са обективирани в приложена по делото фактура.
За установяване на облигационната връзка по договора за търговска продажба
по делото е представена фактура № **********/02.02.2023 г., която не е подписана от
получателя и от доставчика.
Действително, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата като първичен счетоводен
документ не е необходимо да съдържа подписите на лицата, за да бъде годна да отрази
съответната счетоводна операция и в който смисъл е изложеното в заключението на
вещото лице, а именно надлежно осчетоводено вземане на ищцовото „М.Г.“ЕООД за
стойността по цената на доставената стока, което според експертизата стои като
непогасено такова.
Договорът за търговска продажба по своя характер представлява консенсуален
неформален такъв, като за установяване възникването на облигационна връзка с такъв
предмет, достатъчно е страните да са постигнали съгласие по основните му части, а
именно обекта на продажбата, който да е надлежно индивидуализиран и договорената
цена, като фактическото действие по предаване на стоката чрез доставката е въпрос на
договорно изпълнение и не се явява елемент от фактическия състав на търговската
продажба. Съгласно чл. 327 ТЗ плащането на цената е обусловено от предаването на
вещта обект на подажбата, в случай че страните не са договорили друго.
Константна е съдебната практика, че едностранно подписаната фактура, в която
не се съдържа подписът на получателя, като частен свидетелстващ документ не се
ползва с материална доказателствена сила относно предаването и получаването на
стоката по нея, както и относно установяване на облигационната връзка между
получателя и доставчика. Следва да се има предвид, обаче, че отразеното във
фактурата следва да бъде преценявано относно доказателствената му стойност
съвкупно с останалите доказателства по делото. При това положение, от значение ще
бъде дали фактурата е отразена в счетоводството на получателя, както и дали
последният е ползвал данъчен кредит по нея.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се
установява, че ответното „М.**“ЕООД се е задължило да получи стоката и плати
цената по нея. Не се установи отразяването в счетоводството на дружеството на
счетоводна операция с такъв предмет, нито дружеството да е получило стоката по
фактурата. Представените по делото стокови разписки не могат да бъдат приети като
доказателства за сключена между страните сделка, доколкото са едностранно
подписани и то от техния издател, посочен като доставчик, респ. продавач на
описаните в тях стоки. От експертизата категорично се установи, че на разписките в
този вид не може да бъде придаден характер на първичен счетоводен документ,
удостоверяващ счетоводна операция.
4
По делото не бяха ангажирани и доказателства за установени трайни търговски
отношения между страните по доставка на моркови, в изпълнение на задълженията по
които ищецът да е извършил и процесната такава, срещу което да е договорено
заплащането на определената цена.
Макар и да е била осчетоводена като налична стоката от ищеца, която твърди да
е доставил на ответника, и след това извеждането й въз основа на извършена
продажба /заключението по ССЕ/, тези факти като установени, сами по себе си не
може да обосноват предаване на стоката на ответното дружество и по възникнало
между страните валидно правоотношение. Това е така, защото данни за тях се
съдържат само в счетоводството на продавача.
Предвид гореизложеното и доколкото в хода на производството не се установи
между страните да е сключена сделка за продажбата на моркови – по категория,
количество и стойност, посочени в процесната фактура, не се установява за ответника
да е възникнало задължението за заплащането цената по продажбата и в размер на
стойността по фактурата. Предявеният главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 327 ТЗ, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна
лихва за забава върху главницата, която е недължима, който също подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в размер на
4 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Г.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – с. Кадиево, Община Родопи, Област Пловдив, ул. ****, против „М.-
**“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. ****, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ, за сумата от 56 265 лв. с ДДС –
главница за незаплатена продажна цена на моркови по фактура №
**********/02.02.2023 г., както и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 7061.84 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата от
56 265 лв. за периода от 09.02.2023 г. /датата на падежа по фактурата/ до 04.02.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/.
ОСЪЖДА „М.Г.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – с.
Кадиево, Община Родопи, Област Пловдив, ул. ****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „М.-**“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж.к. ****, сумата от 4 800 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6