Р Е Ш
Е Н И Е
№260597 26.02.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4062 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е
предявил срещу ответника обективно съединени искове за осъждане на ответника да
му заплати следните суми: сумата от 2042,70 лева неплатени трудови
възнаграждение за месеците от юни до ноември 2019 г. вкл.; както и сумата от
422 лева обезщетение за неползван ПГО за
2018 и 2029г., ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на
исковата молба – 13.03.2020 г. до окончателното плащане на сумите. Претендира
разноски от 400 лева платено адвокатско възнаграждение и внесено възнаграждение
за вещо лице в размер на 82 лева.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжността „*****“ като за процесния
период не бил получил дължимите му се трудови възнаграждения, а така също и
обезщетението за платен годишен отпуск за 2018 и 2019 година.
Ето защо
моли да се уважат исковете, претендира законна лихва върху главниците и
разноски.
В първото
съдебно заседание пълномощникът на ищеца, адв. В. Ш., е изменил размера на
предявените искове, като искът за трудови възнаграждения е увеличен на 2048,54
лева, а искът за ПГО е увеличен на 799,14 лева. Това изменение е било допуснато
от съда в същото съдебно заседание.
В законоустановения срок от
ответника е постъпил писмен отговор, с който се признава иска за заплащане на
трудовите възнаграждения, с искане разноските по този иск да се възложат на ищец,
доколкото ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Относно
предявеният иск за заплащане на обезщетението за неползван ПГО се излагат
твърдения същият да е бил ползван от ищеца, с оглед на което искът бил
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Страните
нямат спор относно обстоятелствата, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор и че претендираните от ищеца трудови възнаграждения са дължими.
Съгласно
събраните по делото доказателства – заповеди за разрешаване на ПГО, две молби
за разрешаване на ПГО от 2018 и 2019 година, както и от изслушаната СГрЕ, се
установява, че само подписът, положен в заявлението от 31.05.2019г. е на ищеца,
като заявлението за отпуск за 2018г. не било подписано от ищеца.
Изслушано е
заключение на в.л. З.М., от което се установява, че обезщетението за
неползвания платен годишен отпуск възлиза на 799,14 лева брутна сума. Съобразно
друго заключение на вещото лице М. е видно, че през месец юни 2019г. ищецът не
е бил заместван от друг ******.
При така
установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се
уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през
процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения,
както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
От
представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, за което му
се дължи нетно ТВ от 2048,54 лева за периода м. юни - м. ноември 2019 г. вкл.
Ето защо
съдът намира, че искът на ищеца за заплащане на ТВ ще се уважи в предявения му
размер.
Съгласно
член 22, ал. 2 от НРВПО правото на платен годишен отпуск се разрешава въз
основа на писмено искане на работника, а съгласно член 173, ал. 1 КТ
разрешаването му става писмено от работодателя. В настоящото производство по
безпорен начин е доказано само писменото поискване от работника на ползването
на годишния отпуск за 2019г., но не и за 2018 година, тъй като ищецът успешно е
оборил, чрез назначената СГрЕ
автентичността на положения подпис върху молбата за разрешаване на отпуск за
2018 година.
С оглед на
изложеното претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ се явява
доказана единствено относно неползвания платен годишен отпуск за 2018г.,
възлизащ на сумата от 338,71 лева. За разликата над този размер до пълния
предявен от 799,14 лева искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Законна
лихва е претендирана и вземането за главници е лихвоносно, като исковата молба
има х-р на покана. Ето защо такава следва да бъде присъдена.
По
разноските:
Ответникът
излага доводи да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото работникът
бил в забава, понеже не дал необходимото съдействие да получи трудовите си
възнаграждения и обезщетение за ПГО, доколкото не бил предоставил на
работодателя банкова сметка ******, нито се бил явил в предприятието, за да ги
получи, за което се твръди да е бил надлежно поканен от работодателя с
изготвената заповед за дисц. уволнение, изпратена по куриер до ищеца, която
ищецът отказал да получи..
От
съдържанието на представената заповед № *******., е видно, че на ищеца е
наложено дисц. уволнение, като било разпоредено на ралотника да се изплатят
дължимите трудови възнаграждения по посочена от работника банкова сметка
***ъчване на настоящата заповед, която в тази й част да служи за покана на
работника за получаване на сумите. Ищецът, чрез адв. Ш., отрича да му е
връчвана покана за получаването на процесните суми. Съгласно представената от
ответника товарителница от Еконт на л. 16 по делото е видно, че на 23.12.2019г.
е била изпратена пратка, с отказ да бъде получена. Доколкото не е било
установено съдържанието на пратката, и по-конкретно дали с нея е била изпратена
поканата, следва да се приеме същата не
е била връчена на работника. В доказ. тежест на работодателя е да
установи обстоятелството, че се е
освободил от последиците на забавата, който факт не бе доказан, с оглед на
което следва да се приеме, че не може да се
приложи нормата на член 78, ал. 2 от ГПК.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски по съразмерност,
съобразно уважената част на исковете в размер на 414,25 лева.
От ответника
са претендирани разноски, но от същия не бяха представени доказателства за
извършването им, с оглед на което такива не му се следват.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ
върху уважените размери на исковете – 81,94 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 КТ и разноски за извършване на ССЕ,
заплатена от бюджета на съда от 50 лева и за извършване на СГрЕ в размер на 80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС-Д“ ООД, ЕИК
****да заплати на Г.А.С., ЕГН ********** сумата от 2048,54 лева, представляваща
неизплатени нетни трудови възнаграждения за юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба -
13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 414,25
лева разноски по съразмерност за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС-Д“ ООД, ЕИК
****** да заплати на Г.А.С., ЕГН ********** сумата от 338,17 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск за 2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 13.03.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за разликата над уважения размер от 338,17 лева до пълния предявен размер
от 799,14 лева, като неоснователeн и
недоказан.
ОСЪЖДА
„ЕКСПРЕС-Д“ ООД, ЕИК ****да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 131,94 лева
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 130 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза и СГрЕ от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н. Н.