№ 915
гр. П., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102457 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от„В. П.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. Н.“ № 60,
представлявано от Р. Т. Л., ЕГН ********** в качеството си на управител и едноличен
собственик, чрез процесуален представител адвокат Е. М. от АК П., с адрес: гр. П., ул. „Ф.
Ж. К.“ № 18, ет. 2, офис 4, против Л. Н. Г. и Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
П., ул. „ С. М.“ № 13, Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „ С. М.“ № 13,
Н. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „ К. Ч.“ № 8, вх.А, ет. 5, ап. 9, Д. В.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № 8, вх.А, ет. 5, ап. 9 , И. Д. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к „Т.“ №155, вх. Е, ет. 4, ап. 16, В. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 7, ет. 1, ап. 4.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил на 06.12.2022 г. чрез сделка
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, т.2, рег. №
3671, дело № 314 от 06.12.2022 г. на нотариус с рег. № 612 по НК с район на действие
Районен съд - П. от 06.12.2022 г. недвижими имоти съставляващи: поземлен имот с
идентификатор № 77061.501.644, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Х., общ. П., ул. „Т.“, целия с площ от
840 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 276, кв. 27, парцел III, при съседи: 77061.501.275, 77061.501.508,
77061.501.633, 77061.501.276 и 77061.501.274 и поземлен имот с идентификатор №
1
77061.501.276, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на имота в с. Х., общ. П., ул. „Т.“, целия с площ от 777 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел
II, при съседи: 77061.501.644, 77061.501.633, 77061.501.514, 77061.501.274.
Посочва, че владението на имотите се предало в деня на сключването на сделката -
06.12.2022 г., като малко след това установил, че трето неизвестно за него лице, е навлязло в
имотите и е започнало да ги огражда и разчиства. Незабавно осъществил разговор и с
извършителя на тези действия - лицето Н. Г. В., като поискал да освободи имотите, но
ситуацията се разраснала в конфликт - В. обяснил, че имотите били собственост на сина му.
В уточнителната молба твърди, че всички ответници се легитимирали като собственици на
процесните имоти и оспорват собствеността на ищеца, като са започнали да разчистват
закупените от него имоти, след 06.12.2022 г..
Посочва, че депозирал жалба в РС П. и от проверката установил, че имало издадени
решения по ЗСПЗЗ за възстановяването на имотите на наследниците на С. В..
Счита, че Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. на ПК - П., е нищожен акт и никога не е
произвел своето материално-правно действие. Издадено при нарушения на материалния
закон при издаването му и при неспазена процедура по реституция на имоти. Посочва, че
след издаването му лицето Н. Г. В. - наследник на собственика прехвърлил на сина си Л. Н.
Г., 1/12 ид.ч. от процесиите недвижими имоти, като сделката била обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том 3, peг. № 6001 дело № 429 от
17.10.2016 г., като за изповядването на сделката била представена скица от 13.11.2014 г., в
нарушение на Правилата за удостоверяване на графичното изображение на имотите,
изискващи актуална скица на всеки 6 месеца, за имоти извън кадастрално заснетите от
АГКК, като В. бил кмет към датата на издаването на процесната скица.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 77061.501.644 и поземлен имот с идентификатор №
77061.501.276, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху тези
имоти на ищеца.
Претендират разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Г., чрез пълномощника си адвокат И. П. от
АК П., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковата претенция. Твърди че оспорва изцяло исковата претенция и
моли съда да я отхвърли.
Твърди, че ищецът не е собственик на имотите, тъй като ги е придобил от
несобственик, тъй като продавачът по сделката И. Н. К. не е бил собственик на процесните
2
имоти към деня на сделката и не може да прехвърли правото на собственост върху тях, тъй
като никой не може да се разпореди с повече права отколкото притежава.
Ответникът смята, че е придобил посочените в исковата молба идеални части от двата
процесни поземлени имоти от наследници на С. И. В., които се легитимирали като
собственици с Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на
Поземлена комисия гр. П., с което по реда на ЗСПЗЗ процесният имот бил възстановен на
наследодателя в съществуващи стари реални граници.
Посочва, че наследодателят С. И. В. бил оземлен и одворен от общинската комисия
по Трудовата поземлена собственост /ТПС/ — с. Х., П., в замяна на отчуждените му имоти,
които той е имал в землището на с. Мухово, Ихтиманско, с дворно място от 1,590 дка в
квартал 45, парцел IV по регулационния план на с. Х.. Правото на собственост е придобил с
Протокол от 28.IX.1948 г. на общинската комисия по ТПС с. Х., П., одобрен с протокол №
160 от 06.05.1949 г. на поземления съвет при Министерството на земеделието, на основание
чл.95 и чл.102 от Закон за трудовата поземлена собственост, обн., ДВ, бр. 81 от 9.04.1946 г.,
което право на собственост е констатирано в нотариален акт № 9, том III, дело №
719/28.10.1955 г. на Пазарджишки народен съдия. Наследодателят е владеел и ползвал имота
като свой собствен - постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, до 1962 г.,
когато по силата на ПМС № 216/1962 г. имотът е изключен от регулацията и предоставен на
основно училище в с. Х. за опитно поле. По този начин дори и придобитото право на
собственост по реда на Закона за трудовата поземлена собственост да страда от някакъв
порок, наследодателят С. И. В. е придобил правото на собственост върху поземления имот
чрез давностно владение, продължило повече от 10 години. С Решение № 114 от 25.03.1997
г. по гр. д. № 224/1997 г. по описа на Районен съд П., производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е
прието за установено по отношение на Поземлена комисия П., че наследниците на С. И. В.
имат право да възстановят собствеността върху парцел IV-общ. в кв. 45 по плана на с. Х. от
1935 г., целия от 1590 кв. м. С Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление №
52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П., по реда на ЗСПЗЗ процесният имот е
възстановен в съществуващи стари реални граници на наследниците на С. И. В..
Счита, че дори да се приеме, че праводателите на И. Н. К. - продавач по процесната
сделка, някога са били собственици на парцел IV-общ. в кв. 45 по плана на с. Х. от 1935 г.,
целия от 1590 кв. м., който впоследствие е бил одържавен, реституцията, която те са
извършили, противоречи на закона, тъй като всички сделки, извършени със заменени земи
от комисии по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. са валидни. Моли съда
да упражни косвен съдебен контрол върху извършената реституция.
По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция.
Претендират разноски. Ангажира доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК останалите ответниците не депозират отговор на исковата
молба.
Трето лице-помагач И. Н. К. не взема становище по исковата претенция.
3
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез адвокат Е. М. от АК П., моли съда да
уважи предявената искова претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В съдебното заседание ответникът Л. Г. се представлява от адвокат И. П., който моли
съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмен защита.
Останалите ответници и третото лице-помагач не се явяват и не изпращат
процесуални представители.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
06.12.2022 г. № 152, том II, рег. № 3671, дело № 314/2022 г. на нотариус В. Г. с район на
действие РС П. се установява, че ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти
от И. Н. К..
От констативен нотариален акт от 19.04.1999 г. № 136, том № VI, рег. № 1853, н.д. №
1256/99 г. на нотариус Е. М. с район на действие РС П. се установява, че М. И. П. и Н. И. К.
са признати за собственици по наследство на следните недвижими имоти – парцел II 276, в
квартал 27 по плана на с. Х. с площ от 780 кв.м., парцел № III-276 по плана на с. Х., с площ
840 кв.м. и други имоти извън предмета на делото. От протокол от 03.11.2004 г. по гр.д. №
1052/2004 г. по описа на РС П. се установява, че горепосочените поземлени имоти са били
предмет на делба, както и че същите са поставени в дял на Н. И. К..
Не е спорно, че И. Н. К. – продавачът по сделката с ищцовото дружество е син на Н.
И. К..
По делото са приложени материали по преписка, образувана по заявление на М. И.
П.. Установява се, че със заповед № 361/26.05.1997 г., на основание чл.78 ЗДС, областния
управител е отписал от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и се
предава на правоимащите, недвижим имот, находящ се в с. Х., представляващ парцел I и
парцел II в кв. 17 и парцел IV в кв. 45 по плана на с. Х..
Приложено е съобщение, адресирано до свещеник И. К. с № 845/15.07.1947 г., в което
е посочено, че с протокол на ТПС в с. Х., с протокол № 1 от 02.09.1946 г. е решено, че се
отчуждават и причисляват към ДПФ, парцелите в № 45, парцели от № 1 до № 4 и в кв. №
17…..
Приложена е заповед за изключване от регулационния план на с. Х. от 22.11.1962 г., с
която от регулацията се изключват определени парцели, в т.ч. и парцел IV в кв. 45.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.10.2016 г.
№ 75, том № III, рег. № 6001, н.д. № 429/2016 г. на нотариус Н. Х. с район на действие РС П.
се установява, че Н. Г. В. дарява на сина си Л. Н. Г. 1/12 ид.ч. от процесните имоти.
От постъпила от Общинска служба „Земеделие“ гр. П. преписка със заявител Н. Г. В.,
касаеща имоти намиращите с землището на с. Х. се установява, че е депозирал заявление за
4
възстановяване на нива с площ от 10666 дка в землището на с. Х., както и за имота посочен,
в решение № 114/25.03.1997 г. по гр.д. № 224/1997 г. по описа на РС П. - имот парцел IV-
общ., в кв. 45 по плана на с. Х. от 1935 г. отменен, извън регулацията с площ от 1590 кв.м.
/допълнително заявление/.
Приложено е Решение № 1Б309/19.03.1998 г. на поземлена комисия П. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с. Х., от което се установява, че на наследниците на С. И. В.
се възстановява правото на собственост съществуващи стари реални граници на следния
имот – нива от 1,590 дка, находящ се в землището на с. Х. в местността Картал 45, парцел №
IV общ. Посочено е, че парцелът е възстановен по вх. № 52001 на основание съдебно
решение по гр.д. № 1028/1995 г. на РС П., Решение № 1Б309/19.03.1998 г. на основание
съдебно решение по гр.д. от 1997 на РС П., с пореден № 2 от заявлението и установен с
други съдебни решения по гр.д. № 224/1997 г..
С решение № 114/25.03.1997 г. по гр.д. № 224/1997 г. по описа на РС П. е прието за
установено срещу ПК П., по иск на наследниците на С. В., че ищците като негови
наследници имат право да възстановят собствеността върху имот парцел IV-общ., в кв. 45 по
плана на с. Х. от 1935 г. отменен, извън регулацията с площ от 1590 кв.м.
От приложения по делото нотариален акт за право на собственост от 28.10.1955 г. №
9, том III, дело № 729/1955 г. на народен съдия Надежда Г.а се установява, че С. И. В. е
признат за собственик на дворно място от 1,590 дка в квартал 45, парцел IV по
регулационния план на с. Х. и на нива в размер 10,666 дка в землището на с. Х..
Горепосочените имоти са такива, с които той е бил оземлен и одворен от Общинска комисия
за ТПС при селсъвета на с.Х. в замяна на отчуждени му имоти в землището на с. Мухово.
Нотариалния акт е издаден като са съобразени протоколи на Общинската комисия за ТПС в
с. Х. от 28.09.1948 г., одобрен с протокол № 160 от 6.05.1949 г. на Поземления съвет при
Министерство на земеделието.
Приложено е писмо до С. В. от председателя на СНС с.Х., в което е посочено, че
ТКЗС с. Х. не може да отнеме дадените му дворни места и същите следва незабавно да бъдат
освободени и да се предприемат мерки от председателя на СНС с. Х. за освобождаването на
неправилно заетите от ТКЗС парцели на всички изселници от района на язовир
„Тополница“.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата – И. Д. Г., П. Г. Д., Д. Д. В.
и Н. М. А..
От показанията на свидетеля И. Г. се установява, че познава управителя на ищцовото
дружество, както и че бил закупил два имота в с. Х.. Свидетелства, че всеки ден минавала
през имотите и знае, че са неследствени имоти на И., който ги е продал на ищцовото
дружество. Уточнява, че е виждала имота преди и след покупката. Посочва, че е виждала И.
в имота. Изяснява, че след изповядването на сделката имало хора в имотите, които чистели,
но се оказало, че не са изпратени от Р., а били други хора, с които имал проблем.
5
От показанията на свидетеля Д. В. се установява, че познава И. К. и цялото му
семейство. Познавал и баща му Н.. Посочва, че Н. имал земи до къщата му. Парцелите се
намирали влизайки в с. Х. от гр. П. в началото на селото от лявата страна. Това били
попските земи, тъй като И. К. бил свещеник в селото. Свидетелства, че знае от Н. К., че
всичко с имотите било уредено документално, като му казал, че имотите от лявата страна на
пътя били от неговата майка С.. Сочи, че Н. е ползвал около 5-6 парцела. Посочва, че в
едната част от парцелите имало дървета, а в другата част гледали цветя, след което арпаджик
и други култури. След смъртта на Н. през 2015 г., И. започнал да ги поддържа, колкото
можел. Посочва, че И. продължил да живее в къщата, построена от дядо му, която се намира
в тези имоти, за които свидетелства – от ляво, като се влиза в селото от гр. П., където е
имало овощни градини. Споделя, че Н. никога не му е казвал, че има проблеми с имотите.
Свидетелят П. Д. заявява, че познава Л. Г., както и че е първи братовчед на Н. В..
Заявява, че знае, че в с. Х. имат имоти, когато са ги оземлявали. За процесните имоти
посочва, че са дадени на дядо й С. В., като имали площ от около 1500 кв.м.. Не знае къде се
намират точно имотите в с. Х., като уточнява, че били в началото на селото. От родителите й
знае, че дядо С. е ползвал имотите от 1950 г. – 1962 г., като никой не му е оспорвал
собствеността, като не знае дали след 1962 г. са му взети имотите.
От показанията на свидетеля Н. А. се установява, че познава Н. В. от доста години,
може би около 30 години. Сочи, че дядо му се казвал С. В.. Посочва, че на дядо С. били дали
около 10 дка. земи в землището на с. Х. и имот от 1500 кв.м.. Свидетелства, че е ходил в
този имот и същият се намирал като от гр. П. влизаш в с. Х., в първата пресечка в ляво.
Споделя, че този имот е върнат около 2000 г.. Не знае дали Н. е ползва имота за засаждания
или нещо е строял в него. Споделя, че е ходил там да си бере орехи, като за последно е бил
преди 2-3 години и никога не е виждал да има други хора в имота. Сочи, че в имота на Н.
нямало никаква постройка, не е заграден, бил обрасъл, при последното му минаване покрай
него. Уточнява, че за по три-четири месеца работил в чужбина, след което се прибирал.
Съдът кредитира показанията свидетели като логични, последователни и подкрепящи
се от събраните по делото доказателства.
От заключението на вещото лице по изготвените по делото СТЕ, които съдът
кредитира като компетентно изготвени и даващи отговор на поставените въпроси се
установява, че дворно място от 1590 кв.м. в кв.45, парцел IV, по регулационния план на с. Х.
от 1935 г., предмет на н.а. № 9/28.10.1955 г., е идентично с нива от 1590 кв.м., находяща се в
землището на с. Х., кв.45, парцел IV- общ, по плана на селото от 1935 г., предмет на Решение
№1Б309/19.03.1998 г по заявление №52441/24.02.1992 г на ПК-гр.П.. Посочено е, че
гореописаните имоти са идентични в (степента на идентичност е показана в комбинирана
скица) с УПИ II-276 и УПИ III-276 в кв.27, по плана на с. Х. от 1998 г., предмет на н.а.
№75/17.10.2016 г. и с поземлени имоти с идентификатори 77061.501.644 и 77061.501.276 по
КККР на с.Х., както следва: с парцел II-276, респ. с поземлен имот с идентификатор
77061.501.276, с площ от 657 кв.м. и с парцел III-276, респ. с поземлен имот с
идентификатор 77061.501.644, с площ от 682 м2. От допълнителните заключения се
6
установява, че е налице идентичност между процесните имоти и имотите, предмет на н.а.
№136, т.4. рег.№136, т.4, рег.№1853, д.1256/1999 г., предмет на протокол за делба по гр.д.
№1052/2004 г и н.а. №152, т.2. д.314/2022 г.. Посочило е, че между изброените по-горе
имоти и имота, предмет на заповед №361/1997 г. на Областен управител, съществува
идентичност в посочена степен в заключението. Също се установява, че процесните имоти
не са идентични с имотите предмет на гр.д. № 1304/2006 г. по описа на РС П..
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключенията си.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства по делото,
тъй като същите се явяват неотносими към предмета му.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да е основателен искът по чл.108 ЗС, следва кумулативно да са налице следните
три предпоставки: 1. Искът да е предявен от собственик (в практиката се приема, че няма
пречка да се предяви и от съсобственик, каквато е и настоящата хипотеза), 2. Вещта да се
владее от друго лице и 3. Владението да се осъществява без правно основание. Наличието на
тези предпоставки следва да бъдат установени от ищците по пътя на главното и пълно
доказване, тъй като същите обусловят изхода на спорното правоотношение. В тежест на
ответника е да установи, че владее имотите на правно основание.
За да обоснове правата си ищцовата страна твърди, че тези имоти са бил закупени по
силата на сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№152, т.2, рег. № 3671, дело № 314 от 06.12.2022 г., от собственика му И. Н. К., както и че
тези имоти са били собственост на наследодателите на К., отчуждени и впоследствие
реституирани на тях
Ответникът Л. Н. Г. е оспорил правата, като твърди, че никога нейния праводател и
неговите наследодатели не са притежавали тези имоти. Следователно ищецът следваше да
установи в това производство собствеността на своя праводател, респективно на неговите
наследодатели към момента на отчуждаването на имота и съответно – реституирането
му.
Ищецът счита, че процесният парцел IV в кв. 45 на с. Х., от който са образувани
процесните имоти е бил придобит от Н. К. – наследодател на И. К., по силата на заповед №
361/26.05.1997 г. на Областния управител на П.. Според съда тази заповед не легитимира
наследниците на И. К. като собственици на парцел IV в кв. 45 на с. Х., тъй като
волеизявленията по деактуване на имота като държавна собственост по чл.78 ЗДС не
притежават конститутивно действие по отношение на правото на собственост. Същите не
засягат права и законни интереси на трети лица, а имат качеството на вътрешно-служебен
административен акт. Вписването/отписването от актовите книги за държавна собственост
представлява вътрешноведомствено действие с административен характер и не е относимо
по отношение собствеността на имотите, тъй като няма да настъпят правни последици,
засягащи материалното право. С тази заповед държавата само констатира, че основанието за
актуване е отпаднало. /В този смисъл е Решение № 7708 от 21.07.2003 г. на ВАС по адм. д. №
7
6656/2002 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Цветанка Табанджова/.
Не води до възникване на собственост и приложеното по делото решение на РС П.
от 11.07.1996 г. по гр.д. № 1028/1996 г., тъй като решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се
постановява от съда при обжалване на отказ на ОСЗ да възстанови собственост върху
земеделска земя. Позитивното съдебно решение няма конститутивно действие, тъй като с
него само се признава правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот,
който следва да бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване се
извършва с последващо решение на ОСЗ, което е окончателно. По делото липсват
твърдения, че има последващо решение на ОСЗ.
Във връзка с изложеното следва да се приеме, че по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца, че неговият праводател е бил собственик на процесните
имоти.
Този извод не може да бъде променен и от показанията на свидетелката Гаджева, тъй
като нейните показания установяват ползването на имотите непосредствено преди
продажбата на ищеца, респективно след това. Не може да бъде променен и от показанията
на свидетеля Величков, които не се характеризират с голяма точност, относно
разположението на процесните имоти, респективно тяхното ползване.
До противния извод не води и приложения по делото протокол за извършена съдебна
делба от 03.11.2004 г. по гр.д. № 1052/2004 г., тъй като в настоящото производство не се
установява с категоричност, че преди одобряването и от съда, респективно преди издаването
на констативен нотариален акт от 19.04.1999 г. М. П. и Н. К. са били собственици по
наследство на процесните имоти. За пълнота следва да се посочи, че делбеният протокол ще
се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното
решение, но само и единствено по отношения на същите страни или техните
правоприемници, т.е. в настоящия случай не сме изправени пред такава хипотеза.
Не следва да се разгледа възражението на ищеца, направено в първото по делото
съдебно заседание, че неговият праводател е придобил имотите по давност, тъй като същото
се явява несвоевременно направено.
От доказателствената съвкупност дори може да се направи извода, че наследодателят
на ответниците С. В. се легитимира като собственик на процесните имоти. По категоричен
начин се установи, че с Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992
г. на Поземлена комисия гр. П. на наследниците на С. И. В. се възстановява правото на
собственост съществуващи стари реални граници на следните имоти – нива от 1,590 дка,
находящ се в землището на с. Х. в местността Картал 45, парцел № IV общ., от които са
образувани процесните имоти. Установи се, че наследодателят е бил собственик на
процесния имот преди да бъде включен в ТКЗС, по силата на нотариален акт № 9, том III,
дело № 719/28.10.1955 г. на Пазарджишки народен съдия.
Във връзка с горното следва да се разгледа възражението на ищеца, че решението на
ПК не е породило конститутивно действие, тъй като няма към него приложена скица.
8
Не е спорно между страните, че към решението на ПК няма приложена скица. Не е
спорно и че съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ - решението на ОСЗ, придружено със скица, има
силата на констативен нотариален акт за собственост. Съгласно приетото в константната
практиката на ВКС, липсата на скица не води до неприключване на административната
процедура по възстановяването, когато имотът е достатъчно индивидуализиран, ако в
решението е посочен неговият номер по кадастрален план или номер по действащия към
постановяване на решението устройствен план. Също се приема и че когато спорът е внесен
за разглеждане в съда по общия исков ред, правата на страните се преценяват на общо
основание с оглед на всички събрани по делото доказателства. Не може само поради
формалната липса на скица, чието неиздаване в повечето случаи се дължи на технически
или организационни причини, да се отричат правата, придобити с решението за
възстановяване, ако по делото има достатъчно данни, за да се индивидуализира
възстановеният имот. От приложеното Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление №
52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П. се установява, че имотът е посочен с номер
от действащия план на с. Х. от 1935 г.. Индивидуализацията на възстановения имот е
възможна и от събраните по делото доказателства, което води до извод за неоснователност
на направеното възражение.
Съдът намира за ирелевантно към предмета на делото въведеното с писмената защита
възражение на ищеца, че при издаването на решението на ПК гр. П. е следвало да бъде
приложена и заповед на кмета по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, тъй като се отнася до застроени
имоти, а от доказателства по делото се установи, че парцел IV в кв. 45 на с. Х., от който са
образувани процесните имоти, към момента на възстановяването му не е бил застроен, а и
няма такива твърдения.
След като наследодателя на И. К. не е бил собственик на процесните имоти, то няма
й как праводателят на ищеца да е му е прехвърлил собствеността върху тях.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл.108 ЗС се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските.
С оглед изхода на делото в полза на ответника Л. Г. следва да се присъдят сторените
от него разноски в размер на 1750 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „С. Н.“ № 60, чрез процесуален представител адвокат Е. М. от АК П.,
с адрес: гр. П., ул. „Ф. Ж. К.“ № 18, ет. 2, офис 4, против Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „С. М.“ № 13, ет.2, Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С. М.“ № 13,
Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С. М.“ № 13, Н. В. В., ЕГН
9
********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № 8, вх.А, ет. 5, ап. 9, Д. В. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № 8, вх.А, ет. 5, ап. 9, И. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к „Т.“ №155, вх. Е, ет. 4, ап. 16 и В. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 7, ет. 1, ап. 4, искове с правно основание
чл.108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 77061.501.644, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на
имота в с. Х., общ. П., ул. „Т.“, целия с площ от 840 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел III, при
съседи: 77061.501.275, 77061.501.508, 77061.501.633, 77061.501.276 и 77061.501.274 и
поземлен имот с идентификатор № 77061.501.276, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Х., общ. П., ул. „Т.“, целия
с площ от 777 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 276, кв. 27, парцел II, при съседи: 77061.501.644, 77061.501.633,
77061.501.514, 77061.501.274, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца
владението върху горепосочените недвижими имоти.
ОСЪЖДА „В. П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„С. Н.“ № 60, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. М.“ № 13, ет.2,
сумата в размер на 1750 лева, представляващи сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И. Н. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Х., общ. П., ул. „П.“ № 33, в производството по гр.д. № 2457/2023 г. по
описа на Районен съд П., като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10