№ 15
гр. гр.Силистра , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500090 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260001 от 08.02.2021г., постановено по гр.д. №
376/2019г., ТРС е осъдил П. Я. П. да заплати на Р. Я. Н. наемно
възнаграждение, по Договор за наем от 31.05.2014 г., Договор за наем от
01.06.2015 г. и Договор за наем от 17.07.2016 г., за стопанските 2014/2015 -
2016/2017 г. (вкл.), възлизащо на 3 600,12 лв.; ведно със законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е като неоснователен иска за
разликата между уважение размер - 3 600,12 лв. и претендирания такъв - 3 800
лв. Отхвърлил е като неоснователен иска, предявен от ищеца Р. Я. Н. срещу
ответника П. Я. П. за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от
правото на ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща
имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица,
ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 - 2014 г., възлизащо на 3 310
лв.; ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.)
до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е като неоснователен
иска, предявен от ищеца Т. В. Я., с ЕГН **********, срещу ответника П. Я. П.
за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване
1
(главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по
плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ.
Тутракан, за периода 2007 - 2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е като неоснователен иска,
предявен от ищеца А.В. Я.а срещу П. Я. П. за заплащане обезщетение за
лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на НИВА с площ от
30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на
землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 -
2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е П. Я. П. да заплати на Р. Я. Н. част от направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 420,28 лв.
Осъдил е Р. Я. Н. да заплати на П. Я. П. част от направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената респ. намалената част от исковете,
възлизаща на 216,39 лв. Осъдил е Т. В. Я. да заплати на ответника П. Я. П.
част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ.
намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв. Осъдил е А.В. Я.а да
заплати на ответника П. Я. П. направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената респ. намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв.
Недоволни от решението в отхвърлителната му част по исковете по чл.
31, ал.2 ЗС, са останали Т. В. Я., А.В. Я.а и Р. Я. Н., които го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че решението е неправилно в тези части и
молят съда да го отмени като вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените от тях искови претенции. Претендират присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата П. Я. П. не депозиран писмен отговор и не се
явява в с.з, за да изрази становище по делото.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и становищата на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
В първоинстанционното производство предявените кумулативно
субективно и обективно съединени искове са квалифицирани с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 228 и 86 от ЗЗД, като предмет на въззивното
производство са исковете, квалифицирани с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС
и чл. 86 ЗЗД, както следва:
на Р. Я. Н. за заплащане на обезщетение от ответника за лишаване от
правото й на ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка,
съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с.
Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 - 2014 г., възлизащо
на размер на 3 310 лв, ; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от
завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);
2
на Т. В. Я. за заплащане на обезщетение от ответника за лишаване от
правото му ползване на същата нива за периода 2007 - 2014 г., възлизащо на 1
655 лв,; ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба (22.07.2019 г.);
на А. В. В. за заплащане на обезщетение от ответника за лишаване от
правото й на ползване (главница) на нивата за периода 2007 - 2014 г.,
възлизащо на размер на 1 655 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);
Не се спори по делото, а видно и от находящото се на стр. 10 от делото
Решение № Б656/02.10.1993г на ОСЗ - гр. Тутракан, на наследниците Стоян
Хаджи Тодоров е възстановено правото на собственост върху процесния имот
№ 014012.
Не се спори също, а и от представеното уд-е за наследници /стр.9/ се
установява, че Стоян Хаджи Тодоров е оставил за наследник брат си Петър
Тодоров Стоянов, починал, като полученият от него дял по чл. 8, ал. 1 от ЗН е
наследен от сина му Янко П. Тодоров (племенник на Стоян), който е починал
през 1982 г. и полученият от него дял по чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен от
дъщеря му Р. Я. Н. (внучка на брата Петър) - 1/3 ид. ч.; сина му П. Я. П. (внук
на брата Петър) -1/3 ид. ч. и сина му Васил Я. П. (внук на брата на Стоян),
който починал през 2008 г., като полученият от него дял (1/3 ид. ч.) съгл. чл.
5, ал. 1 от ЗН е наследен от неговите деца и правнуци на брата Петър, както
следва: А. В. В. - 1/6 ид. ч. и Т. В. Я. - 1/6 ид. ч.
Видно от договор за доброволка делба от 06.07.2017 г./стр.6/,
наследниците на Стоян Хаджи Тодоров поделят процесния земеделски имот,
възстановен им с Решение № Б656/02.10.1993г на ОСЗ - гр. Тутракан и всеки
от тях получил в дял, както следва: Т. В. Я. - нива с площ от 10, 002 дка,
четвърта категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014178;
Р. Я. Н. - нива с площ от 10,002 дка, четвърта категория в местността
„Арпалъка”, съставляваща имот № 014177; А. В. В. - не получила реален дял,
а левовата му равностойност; П. Я. П. - нива с площ от 10,002 дка, четвърта
категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014179;
Ищците А. В. В. , Т. В. Я. и Р. Я. Н. твърдят, че до момента на
прекратяване на съсобствеността между страните с този договор за
доброволна делба ответникът П. Я. П. е ползвал дълги години съсобствения
им имот, като го е обработвал и получавал добивите от същия, без да им
заплаща нито наем, нито обезщетение за ползване. Твърдят, че е бил сключен
Договор за наем на земеделска земя между ищцата Р. Я. Н. и ответника П. Я.
П., от който било видно, че Р. Я. Н., в качеството си на наемодател,
предоставяла на наемателя П. Я. П. нива с площ от 31,002 дка, в местността
„Арпалъка”, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на
землището на с.Белица, за стопанската 2016/2017г. срещу възмездно плащане
от 60 лв. на декар годишно. В „ОСЗ“ имало регистрирани още два договора за
наем на земеделска земя между ищцата Р. Я. Н. и ответника П. Я. П. при
3
същите условия, но за стопанските 2015/2016 г. и 2014/2015 г., а за периода
2007- 2014 г. ответникът П. Я. П. бил ползвал сам процесната нива,
обработвайки я, без да плаща наем или обезщетение за ползване на ищците
съобразно идеалната част, която притежава всеки от тях. Твърдят също, че
през процесния период ответникът е реализирал добиви от общата вещ при
средната наемна цена била 60 лв. на декар.
По предявените от Р.Н. претенции за заплащане на наемно
възнаграждение, дължимо на осн. чл. 228 от ЗЗД по Договор за наем от
31,05.2014 г., Договор за наем от 01.06.2015 г. и Договор за наем от
17.07,2016 г,, за стопанските 2014/2015 - 2016/2017 г. (вкл.), възлизащо на 3
800 лв.,ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата
молба (22.07.2019 г.), ответникът П. Я. П. е осъден да й заплати наемно
възнаграждение по Договор за наем от 31.05.2014 г., Договор за наем от
01.06.2015 г. и Договор за наем от 17.07.2016 г. за стопанските 2014/2015 -
2016/2017 г. (вкл.), възлизащо на 3 600,12 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за горницата до
претендираните 3 800 лв. В тази част решението е влязло в сила.
Основното оплакване на въззивниците по решението в обжалваната
част е, че правилната правна квалификация на исковете им е по чл. 30, ал. 3 от
ЗС, в който случай не е необходима писмена покана, вместо посочената
такава от първата инстанция – чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, а преди него –
на Върховния съд, че ако съсобственик получава доходи от общия имот, като
го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг
съсобственик може да иска от съсобственика получаване на припадащата му
се част от тези доходи. Отношенията в тези случаи се уреждат съгласно
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради това за
възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта
съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези доходи
съсобственик, а последният дължи да възмезди останалите съсобственици за
полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от
реализираните доходи. /В този смисъл са Р. № 1747 от 13.XII.1984 г. по гр. д.
№ 833/84 г., I г. о., Р. № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г.,
IV г. о. и др./. Следователно от значение е какво се твърди от ищците, за да се
квалифицира искът: дали че ответникът е ползвал нивата лично през
процесния период /2007г. – 2014г./, или че я е предоставял за ползване
другиму. Видно от исковата молба /стр.3 от същата/, в нея са наведени
твърдения, че през периода 2007г. – 2014г. ответникът е ползвал сам
процесната съсобствена към него момент земя, като я е обработвал, без да
плаща наем или обезщетение за ползване на ищците съобразно идеалната
част, която са притежавали през процесния период. След като се твърди, че
ответникът - съсобственик през процесния период осъществява лично
ползване върху общия имот, без да събира добиви от него /граждански
4
плодове/, лишените от ползването други съсобственици имат право на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, но то е дължимо само след отправена и
респективно получена писмена покана до ползващия имота съсобственик. В
този см. и О. № 349 от 9.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2670/2015 г., I г. о.,
както и ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че ТРС е дал правилна правна
квалификация на исковете по чл. 31, ал.2 ЗС и като е съобразил, че по делото
няма ангажирани доказателства за отправена писмена покана от ищците до
ответника, законосъобразно ги е отхвърлил.
В случая не би могло да се приеме, че исковата молба играе ролята на
такава покана, тъй като цялостната съдебна практика по въпроса е в насока,
че писменото поискване/ дори и ако исковата молба има ролята на такова/
произвежда действие за напред и не касае минал период. В този см. О. № 449
от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7225/2013 г., II г. о.
Предвид всичко изложено до тук, решението на ТРС в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, в полза на жалбоподателите
не следва да се присъждат деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 08.02.2021г., постановено по
гр.д. № 376/2019г., в частта, в която ТРС е отхвърлил като неоснователен
иска, предявен от Р. Я. Н. срещу П. Я. П. за заплащане обезщетение за
лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на НИВА с площ от
30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на
землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 -
2014 г., възлизащо на 3 310 лв.; ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата, в
частта, в която е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Т. В. Я.
срещу П. Я. П. за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от правото на
ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот №
014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527,
общ. Тутракан, за периода 2007 - 2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата, в частта, в която е отхвърлил като
неоснователен иска, предявен от ищеца А.В. Я.а срещу П. Я. П. за заплащане
обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на
НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за
земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за
периода 2007 - 2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на
5
сумата, в частта, в която е осъдил Р. Я. Н. да заплати на П. Я. П. част от
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ. намалената
част от исковете, възлизаща на 216,39 лв., осъдил е Т. В. Я. да заплати на П.
Я. П. част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ.
намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв. и е осъдил А.В. Я.а да
заплати на П. Я. П. направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
респ. намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6